- Господин Георгиев, за нашите читатели ще представлява интерес да дадете кратка характеристика на Съюза на икономистите в България.
- Той е чисто професионален съюз, гилдия на икономистите в България. Той не е нито синдикален съюз, нито сдружение на работодатели, а неправителствена организация на професионалисти. В момента в него
членуват около 3000 души. Интересно е да се знае, че преди сто години се създава първото българско икономи-ческо дружество. То също е било обществена организация, асоциация на икономическия елит в тогавашни България. Негови правоприемници са Икономическият институт на БАН и Съюзът на икономистите. Българското икономическо дружество е съществувало до 1946 г. Неговото съществуване като обществена организация се възобновява през 1964 г. В началото е юридическо лице, а след това функционира в рамките на научно-техническите съюзи. След 1990 г. се преобразува в самостоятелно юридическо лице, законно регистрирано в съда.
Добре се знае,че до 1989 г. членовете на СИ бяха около 90 000. Но тогава беше друг редът за членуване. Независимо от това не бива да отричаме натрупания положителен опит. Става дума за направеното главно в разпространяването на икономическите знания и обсъждането на широка основа на редица решения на на- ционално, регионално, отраслово и производствено равнище. Отделен е въпросът доколко тогавашните ръководители са се съобразявали с нашите препоръки.
- Какви промени настъпиха във функциите на съюза в условията на преход към пазарната икономика?
- В новите условия задачите на съюза се изменят съществено. Те обаче не са откъснати от онова, което е било вършено през цялата сто- годишна история. Става дума преди всичко за разпространяването и овладяването на икономическите знания в практиката и внедряването на икономически иновации. Днес нараства значението и на защитата на професионалните интереси на икономистите. В тази връзка важна задача на съюза е организиране за неговите членове на необходимата ни информация и подпомагането на тяхната дейност чрез различни парични фондове.
В момента функцията за консултиране и разработване на макроикономически решения за нуждите на държавните органи е занемарена. Основната причина за това е стихийният характер на прехода, поради което не се използва колективната икономическа мисъл. В това отношение има какво да се желае и затова конг-ресът на съюза, състоял се през юни т.г., взе съответни решения, в които ясно изразява своето отношение към острата необходимост от отчитане от властимащите на мнението на неправителствените организации, ако искаме да има напредък.
- Не забелязвате ли излишно преклонение пред чуждите специалисти и предоверяване на техните скъпо платени съвети?
- Това също е вярно. Често наблюдаваме преклонение пред чуждите консултанти. А в повечето случаи те не са в крачка с нашата действителност. Съществува също стремеж за натикване на икономическото ни развитие в някакви калъпи, които не подхождат за икономическата ни структура, не са съобразени с националните ценности и се пренебрегват хубавите ни традиции.
- Новите условия налагат коренна промяна в подготовката на специалистите икономисти и в усвояване на икономическите знания от всички квалифицирани кадри. Какво е вашето виждане по този особено важен процес?
- Да, това е наистина актуален проблем. Разбира се, искам да подчертая, че не само Съюзът на икономистите в България може и трябва да разпространява икономически знания. Това могат и го правят и нашите колеги от Съюза на счетоводителите и редица други неправителствени организации. Наскоро у нас се проведе международен семинар за ролята на неправителствените образователни организации в прехода към пазарна икономика. Като председател на съюза изнесох доклад, който получи висока оценка от организаторите.
Азбучна истина е, че съществува пряка връзка между равнището на образование в обществото и ефективността на националната икономика. Проблемите в тази дейност не са малко и не са от най-леките. Практически липсва добра законодателна основа за работата на неправителствените организации. Става дума както за дейността им извън налич- ната система на средно, висше и специално образование, така и за нейното допълнение и доразвитие с оглед осигуряване на непрекъснатост на процеса на обучение. Липсва и необходимата финансова подкрепа.
- Какви са според вас основните лостове, които трябва да се задвижат, за да се осигури непрекъснатост на обучението?
- В прехода трябва да бъдат активизирани самите пазарни механизми и преди всичко търсенето и предлагането. Проблемът е превръщането на образователната услуга в стопански ефективен род дейност. За съжаление ние акцентираме по традиция върху духовните измерения на образованието. Но то е не само идеална, а и напълно прагматична цел – то има не само ценност, но и цена. А за да има пазарно оправдана цена, е нужен ефективен маркетинг.
Получава се парадоксална картина. Въпреки че делът на високообразованите хора у нас не е малък, той все пак е недостатъчен, за да се затвори пазарната стратегия на непрекъснатото образование. А потенциалният потребител на образователните услуги в по-широките социални слоеве е „труден“ – той има и по- слаба нагласа да продължи да се самообразова и е по-малко готов да плати за него. Делът на нямащите интерес към различните форми на непрекъснато образование остава голям, като в най-добрия случай практически е равен на дела на имащите такъв интерес.
Тревожи и фактът,че интересът към самообразование остава необосновано нисък в най-активната част на нашата стопанска сфера – собствениците и мениджърите. При това у тези, които се намират в най-активна възраст – от 30 до 50 години. Възможно е тук да оказва влияние и инерцията отпреди, когато образованието се третираше като „безплатно“.
При новите условия то има своя цена като услуга. Тя има две измерения. Защото е цена не само за конкретната услуга, но и за бъдещите предимства. Цената на образователната услуга е и вид инвестиция в бъдещето от страна на потребителя. Както показва практиката, точно тук връзката „изтънява“. Престижът на образованието остава малко обоснован с инвестиционния му потенциал за масовия потребител. Пазарът на този род услуги трябва да се подложи на въздействие, но главното е той да се формира. С други думи, потребностите от образование следва целенасочено да се създават.
Според мен усилията на неправителствените образователни организации не бива да бъдат „гарантирани“ от държавата. Най-стабилният гарант трябва да стане пазарът. Ако образованието все още остава личен потенциал, без да може да се реализира като ефективна инвестиция, пазарът дори и гарантиран от държавата, няма да е широк. Разбира се, тук е необходима определена координация.
Заслужава да се дискутира ролята на днешните частни стопански структури, на разгръщащия се частен бизнес, като основен инвестиционен партньор за продължаване на образованието у нас. При това особено важно е в конкретните стопански ситуации да се повиши теглото на специалните знания, да се повиши ролята на продължаващото се образование. Наличието на съответни квалификации трябва да има реално влияние върху динамиката на пазара на труда. Съвсем естествено е човекът, който има признати от обществото квалификации, да има предимства на пазара на труда и в системата на бизнеса.
А такава ли е действителността? Нека да вземем само един пример за това как се подбират кадрите. В повечето случаи това става чрез телефон, лични познанства, роднини и близки. Масова е практиката, когато с аргумент лично доверие, в бизнеса влизат неподготвени и безотговорни кадри. А добре е известно, че човек, спечелил конкурс, поема отговорност, а човек, взет с връзки, се крие от нея. Следователно не се спазват научнообоснованите критерии, конкурентното начало, равнопоставеността на кандидатите с приоритета на техните лични качества и образование.
Потребността от знания, в това число и икономически, е комплексна. Тя не може да бъде решена за един ден. В решаването на тази задача определено място има и нашият съюз. Защото без непрекъснат процес на образование и повишаване на знанията няма бизнес, няма прогрес.
Разговора води Заварин ДОЙКИН
Статията е част от в. Икономически живот,
Брой 46 (1466), Година XXX / 15.11.1995 г.
