Една от най-съществените причини за свръхнапрежението и недостатъчната ефективност на икономическите регулатори в инвестиционния процес е тази, че проблемите на осигуряването и използуването на материалните ресурси, техниката и работната сила в тази област са недостатъчно обвързани с проблемите на използуването на паричните ресурси. А тази материално-финансова небалансираност в инвестиционния процес на мултипликационна основа води съответно и до качествена небалансираност в цялото народно стопанство.
Възлов проблем на по-добрата организация на използуването на паричните, в т. ч. на кредитните, ресурси и тяхното съответствие на материалните потоци е усъвършенствуването на разплащанията за изпълнените работи между участниците в инвестиционния процес. В условията на предимно екстензивно развитие разплащанията се разглеждаха и в теорията, и в практиката като начин на превеждане на средствата, на извършване на записи по сметките на строителите, доставчиците, проектантите и т. н. Такова отношение към разплащанията беше резултат на по-малката роля, която играеха договорите и стойностните лостове в инвестиционната сфера. Реализацията на продукцията между участниците в инвестиционния процес имаше повече механичен характер и не позволяваше пълно да се използуват нейните възможности за повишаване ефективността на строителството. Но от това не произтичаше безусловна необходимост от изменения, тъй като големи бяха и възможностите на екстензивните фактори за развитие на икономиката.
Интензификацията на икономиката върху основата на съвременните постижения на научно-техническата революция изисква разплащанията в инвестиционния процес да се разглеждат като нормативно-разчетен механизъм за съизмерване на разходите за производство на всеки един от участниците в инвестиционния процес и получаваните от тях резултати. В тази своя роля те опосредствуват функционирането на дългосрочния кредит, на бюджетните и собствените средства на инвеститора и ефекта от капиталните вложения, а оттук и на икономическите отговорности в инвестиционния процес. Като отразява в стойностна форма натурално-веществените връзки между участниците в инвестиционния процес, отговорностите и задълженията между тях, системата от разплащания крие значителни резерви за ускоряване изграждането на обектите и на научно-техническия прогрес.
На сегашния етап особено внимание заслужават разплащанията за извършени строително-монтажни работи, тъй като те имат решаващо значение за преодоляване на свръхнапрежението в инвестиционния процес. При своето усъвършенствуване те трябва да отговарят на две главни условия: да осигуряват съответствие между разходите и тяхното натурално съдържание с оглед паричните средства активно да въздействуват върху скоростта на кръгооборота на всички видове ресурси в строителния процес;
да осигуряват парични средства на строителните организации съобразно със степента на завършване на строителството, с което да съдействуват за тяхната пълноценна стопанска сметка и ефективно стимулиране.
Повишаване ролята на стоковата продукция в разплащанията между инвеститори и строители
Материално-финансовата балансираност в инвестиционния процес изисква преди всичко движението на стойността на строителната продукция да е в съответствие с нейната потребителна стойност. А това от своя страна изисква разплащанията между инвеститори и строители за извършени видове работи максимално да се доближат към завършването на обектите и въвеждането на фондовете. Решаването именно на този проблем ще осигури едно от най-важните условия интересите на основните участници в процеса да се насочват към достигането на високи крайни резултати.
Известни са три основни начина на разплащане в областта на строително-монтажната дейност: разплащания за напълно завършени и предадени в експлоатация обекти и подобекти, разплащания по отделни работи и разплащания по етапи на строителството. От 1980 г. в нашата страна регламентирано разплащането между инвеститора и строителя се извършва както за завършени, предадени и въведени в действие обекти, подобекти и етапи17, така и за завършени натурални видове работи. С оглед да се стимулира срочното въвеждане на основните фондове нормативно е установено, че междинни плащания за завършени натурални видове работи могат да се извършват в рамките на 90 % от обема на строително-монтажните работи в сметната стойност на обектите.
Проучванията показват, че сега в практиката реализираната продукция на строително-монтажните организации в страната се формира със силно преобладаване на междинните плащания за извършени натурални видове работи в нейния обем. Този начин на формиране на фактически реализираната продукция подтиква строително-монтажните организации към поемане на много обекти с малки годишни задачи и намалява силно заинтересоваността им от тяхното завършване и предаване в експлоатация.
От гледна точка на материално-финансовата балансираност на инвестиционния процес най-активна и полезна форма са разплащанията между инвеститори и строители за напълно завършени и предадени в експлоатация обекти или подобекти.
По-слаба е активността на паричните средства от гледна точка на въздействието им върху строителя за бързо въвеждане на фондовете при поетапното разплащане, където се извършва известно окрупняване на разчетите за отделни натурални видове работи и следователно доближаване до технологично завършени комплекси от работи. За да се осигури обаче концентрация на ресурсите по пускови обекти при този начин на разплащания, е важно разбиването на етапи (особено за производствените обекти) да бъде не условно, а да се основава на принципа: завършените основни фондове на етапа да могат да се експлоатират от инвеститора.
Що се отнася до системата на разплащане за натурални видове работи и дори за етапи, фондовете от които не могат да се експлоатират, тя противоречи на икономическата природа на показателя за реализация, който трябва да отразява готовата за използуване продукция. Работата не е до някаква ,,икономическа чистота“ на показателя, а до това , че при разплащане по този начин в строителните организации се формира ,,нереализирана“ и следователно ,,фиктивна“ от народностопанска гледна точка печалба, част от която се внася в бюджета, а друга формира съответни фондове в организациите. Това са „излишни” парични средства в народното стопанство, които не са покрити с материални резултати. Източник на част от тези средства са и дългосрочните кредити, които банката предоставя на инвеститорите.
От гледна точка на банковата система разплащанията за изпълнени натурални видове работи разкриват възможности за минимизиране на собствените ресурси на строителите, а следователно и за получаване на краткосрочни кредити само при отклонение от съответния норматив и при сезонни натрупвания на материални ценности. В противовес на тази форма разплащанията за напълно завършени обекти, подобекти или етапи, въвеждани в експлоатация, пораждат потребност от значителни суми за собствени оборотни средства за дълъг период. Като се има предвид значителният обем на незавършеното строителство на сегашния етап, рязкото увеличаване на относителния дял на разплащанията за готови обекти, подобекти и експлоатационни етапи в реализираната продукция на строително-монтажните организации може да отклони допълнителен обем кредитни ресурси за удовлетворяване потребностите от оборотни средства за незавършено строителство в тези организации.
Широкото прилагане на този вид разплащания освен това ще породи някои усложнения и при налагането на диференцирани кредитни санкции към строителните организации за изоставане в изпълнението на пусковата програма по един или друг обект. Причината е в това, че при формиралите се условия ще бъде затруднено изплащането на санкциониращи лихвени проценти за сметка на печалбата от изоставащите обекти поради факта, че строителните организации не би трябвало да получават печалба от тези обекти. А събирането на банкови санкции от преди натрупани парични фондове може да доведе до отрицателни последици, тъй като се нарушава връзката между обекта на кредита и източника на неговото погасяване.
Естествено възниква въпросът: на какви принципни положения трябва да стъпи прилагането на системата от разплащания за напълно завършени обекти, подобекти и експлоатационни етапи, за да бъде ползата от него най-голяма?
Първият принципен момент е свързан с кредита за незавършено строителство, който трябва да се предоставя в тези условия на строителната организация. Във връзка с това най-напред трябва да се отбележи, че ползу- ването на кредити при недостиг на оборотни средства по незавършени обекти от строителните организации може активно да съдействува за съкращаване сроковете на изграждане на обектите и подобряване на материално-финансовата балансираност в инвестиционния процес само при условие, че напълно се взима предвид неговата специфика. Смисълът на тези кредити не е и не може да бъде в нарастването на основните фондове в кредитополучателите, а единствено в стимулирането на по-бързото получаване на парични средства от инвеститорите за готови обекти. По същество това са кредити по реални активи на строителните организации, които по своята природа произтичат не от оборота на стойността на техните собствени основни фондове, а от движението на оборотните средства на строителните организации. Казано с други думи, тези кредити се предоставят не към сроковете на обръщаемост на реалната стойност на фондовете, а към сроковете на постъпване на финансовите средства и са особена форма на движение на оборотните средства на строителните организации.
В нашата страна за периида 1974 — 1979 г. има натрупан известен опит в използуването на кредита за незавършено строителство като средство за въздействие върху ускоряването на инвестиционния процес и организирането на разплащания за напълно завършени обекти, подобекти и етапи.
Причините, които наложиха от 1980 г. да се прекрати кредитирането на строителите за незавършено строителство, са много и разнообразни. Повечето от тях обаче в крайна сметка се свеждат до това, че поради ниската организация на инвестиционния процес спецификата на краткосрочното кредитиране за незавършени обекти не се взимаше предвид докрай и този вид кредитиране по същество се беше превърнало в дългосрочно по действие с всички произтичащи последствия. Трудно се осигуряваше превантивното въздействие на кредита. Банковият „натиск“ чрез кредита и лихвата влизаше в действие едва при пусковия срок на обекта, т. е. четири, пет и повече години след началото на строителството. А в процеса на изпълнението на строителството строителните организации, за да могат да функционират нормално, ползуваха кредит дори тогава, когато имаше изоставане в сроковете за изграждане на обектите. Анализът на този опит показва също така, че, за да се доближат разплащанията за извършени видове работи до завършването на обекта и въвеждането на фондовете, като се прилага кредитът за незавършено строителство, е много важно във всеки момент да има балансова обвързаност между увеличаването на оборотните средства на строителните организации и източника на необходимите за това ресурси. Такъв източник за покриване на допълнителните потребности от оборотни средства за строителните организации при преминаването към по-прогресивни методи на разплащане в строителството е целесъобразно да бъдат преди всичко собствените, а частично и бюджетните средства на инвеститорите за капитални вложения, прирастът им от подобряване обръщаемостта на основните фондове и капиталните вложения в народното стопанство. Именно те трябва да се използуват за покриване на тези потребности.
В начините на разплащане като в никой друг икономически лост силно се преплитат и взаимодействуват всички основни елементи на икономическия механизъм. Поради това вторият принципен момент при решаването на проблемите се свежда до изискването усъвършенствуванията на разплащането между инвеститорите и строителите да се извършва, като се внасят съответни изменения в стопанската сметка на строителните организации и в механизма на цените. Това ще осигури необходимото съответствие между тях и начина на разплащане и всички те ще съдействуват за усъвършенствуване организацията на използуването на кредитните и другите парични ресурси в процеса на строителството.
Както вече се отбеляза, през последните години работата на строителните организации по същество се оценяваше чрез два показателя — обема на изпълнените строително-монтажни работи и въведените в действие обекти. Обемът на изпълнените строително-монтажни работи зависи преди всичко от готовите детайли и строителните материали, чийто относителен дял в него е значителен. Така по наши изчисления въз основа на статистическа информация общо за страната относителният дял на готовите детайли и строителните материали в разходите за строително-монтажни работи през 1984 г. достигна 63,8 % . Оценката по обема на строително-монтажните работи създава интерес строителните организации да подобряват финансовото си положение и да увеличават работната си заплата, като поемат с предимство за изпълнение задачи, които изискват влагане на повече готови детайли и строителни материали, и да оставят на втори план довършителните и други видове работи, характеризиращи се с по-голяма трудоемкост и по-малка материалоемкост.
За това спомага и допълнителното материално стимулиране на строителите за изпълнение на годишните строително-монтажни работи по всички обекти, което нараства с изпреварващи темпове в сравнение с материалното стимулиране за срочно и предсрочно въвеждане на обектите. Така например през 1984 г. в сравнение с 1983 г. относителният прираст на допълнителното материално стимулиране за изпълнение на годишните задачи (премиите) в системата на Министерството на строителството и селищното устройство достигна 32,9 %., докато материалното стимулиране за срочно и предсрочно въвеждане на мощностите се увеличи с 19,7 %.
Всичко това означава, че както вътрешните стимули, произтичащи от резултатите и ресурсите, с които се разпореждат строителните организации, така и допълнителните стимули за едни или други показатели не мобилизират усилията на колективите за съкращаване фронта на строителство и срочно въвеждане на обектите, подобектите и експлоатационните етапи в действие.
За да се намалят отрицателните последици от действуващата в строи-телните организации стопанска сметка от 1 .I. 1985 г., формирането на ФРЗ в тези от тях, в които се работи на бригаден акорд, започна да се осъществява на база чиста продукция, в състава на която се включва и нормативната (калкулируемата) печалба. Този начин на формиране на ФРЗ би трябвало да намали стремежа за изпълнение преди всичко на материалоемки видове строителни работи за сметка на трудоемки довършителни работи. Това се определя от обстоятелството, че нормативната печалба на строителните организации се изчислява в размер на 30 % към сметната стойност на строително-монтажните работи, но намалена с преките разходи за материали. Следо-вателно тя става показател, който пряко зависи от размера на работната заплата и от обема на механизацията на строителните работи, а тези два фактора са с толкова по-нисък относителен дял в разходите за строително-монтажни работи, колкото последните са по-материалоемки.
Важно е да се отбележи, че схемата за образуване и разпределение на доходите на строителните организации при тези изменения остава същата, но се премахва ограничението за максимално възможния фонд „Работна заплата“ и се създават условия за по-пряко обвързване на регулацията на средната работна заплата с производителността на труда. Същевременно поради запазването на начина на образуване и разпределение на дохода и формата на разплащане крайният резултат — въвеждането на обектите, подобектите и етапите в експлоатация, не заема основополагащото му се място при оценката на дейността на строителните организации. А това означава също, че стоковата продукция като единствено полезен за обществото резултат от строителното производство все още не се е превърнала във вътрешен мотив за ефективна дейност на строителните колективи.
Важен въпрос, който също е необходимо да се реши, за да се превърнат въвежданите основни фондове във вътрешен мотив за ефективна стопанска дейност на строителните организации, е и формирането на техния доход да се основава на сметки по ценоразписи за завършени пускови комплекси, секции, блокове и т. н., където да се включват всички предвидени по проекта работи. Това изчисляване на дохода трябва да замени съществуващото досега по сметки за изпълнени видове работи, което създава възможности за непрекъснато и неправомерно оскъпяване на обектите. Съответно е необходимо да се измени и начинът на заплащане на труда на работниците в периода до окончателното завършване на обектите, като методът за определяне на потребностите от оборотни средства се съобрази с нормативното времетраене на строителството.
Необходимите изменения в стопанската сметка на строителните организации са тясно свързани с бригадния акорд и бригадната стопанска сметка в отрасъла. При действуващите указания за прилагане на бригадния акорд окончателното разплащане между възложителя (строителната организация) и изпълнителя (бригадата) трябва да става след завършване и приемане на възложената работа, в съответствие с условията на договора. Авансирането на работниците за извършените работи пък е необходимо да се осъществява въз основа на актуализирани норми и комплексни оценки, формиращи още при договора разчетната цена или нормативната себестойност на възлаганите задачи.
Указанията изискват окончателното разплащане между строителната организация и бригадата, работеща на акорд, да се прави след завършването и приемането на възложената работа, т. е. за стокова продукция въз основа на утвърдени ценоразписни цени и нормативна себестойност по договор. За да има съответствие в интересите и разчетите при оценката на строителните организации и на бригадата, ценоразписните цени трябва да се определят въз основа на сметната стойност по проектите (най-вече типовите) за отделните видове обекти, секции, блокове и т. н., а нормативната себестойност, по която се разплащат строителната организация и бригадата, да обхваща от ценоразписните цени само разходите, отнасящи се до съответната бригада.
На редица места при изграждането на някои видове обекти и главно на жилища съществува опит промеждутъчните и окончателните раз- плащания между строителната организация и бригадата да се извършват по метода на твърдата договорна стойност или цена. Съгласно този метод предварително договорената цена на секцията (обекта, подобекта) се разбива на стойности по окрупнени технологични фази, по които се правят промеждутъчни плащания, като необходимите за това протоколи са значително опростени. Методът на твърдата договорна стойност позволява да не се изменят в процеса на строителството проектите към увеличаване на сметната стойност, а така също по-добре да се отчита приносът на съответната бригада за икономията на материални разходи, амортизация и жив труд. Част от тези икономии остават на нейно разположение.
Строителният процес обаче би могъл да се интензифицира още повече, ако не се прави изкуственото разбиване на твърдата договорна стойност или цена по фази, а се извършва еднократно разплащане при завършване на обекта: техническото ръководство на обектите ще се освободи от огромна книжна работа, ще отделя повече внимание на организацията и качеството на строителството, а ще се създаде възможност и за по-голямо участие на кредита в незавършеното строителство с неговото стимулиращо и санкциониращо въздействие.
Опитът показва, че чрез бригадния акорд и комплексното изменение в стимулите на строителните организации, които се формират под въздействието на цените на обектите и сметките за отделни видове работи, могат и се създават благоприятни условия за преминаване към разплаща- ния за напълно завършени и предадени в експлоатация обекти, подобекти и етапи. Съществува обаче и обратна връзка. Когато става дума за развитието на бригадния акорд, трябва да се отбележи, че той не може да се превърне във водещ органичен елемент на икономическия механизъм в инвестиционната сфера, ако своевременно не се направят и съответствуващи на изискванията му изменения в разплащанията и кредитирането.
Пътища и форми за усъвършенствуване на кредитно-разплащателния механизъм в инвестиционния процес
Да разгледаме от позиците на принципните постановки, разкрити по-горе, по какъв начин е най-подходящо да се засили ролята на разплащанията за напълно завършени обекти, подобекти и експлоатационни обекти.
От направения анализ става ясно, че най-добра подготвеност за при-лагането на тази форма на разплащания съществува там, където времетраенето на строителството на обектите не е по-голямо от една-две години, сметната им стойност се образува почти изцяло по ценоразписни цени и има опит в прилагането на бригадния акорд. Това са преди всичко жилищното, културно-битовото и благоустройственото строителство на неголеми производствени обекти. За тези обекти още сега разплащанията между инвеститори и строители е целесъобразно да се извършват еднократно при завършване на обектите, а потребностите на строителните организации от допълнителни оборотни средства да се удовлетворяват с банкови кредити, отпускани до размера на пълната проектна себестойност. Така ще се създаде възможност банката чрез кредита и лихвата по него да оказва въздействие, от една страна, върху инвеститорите, а от друга — върху строителите за спазване на промеж-дутъчните срокове в процеса на изпълнение на строителството и осигуряване на срочен и предсрочен пуск. При това няма да се кредитира нереализирана печалба на строителя, а той ще бъде заинтересован по-бързо да реализира стокова продукция и на тази основа да получава реална печалба.
Източник на средствата за удовлетворяване на допълнителната потребност от кредити за строителните организации трябва да бъдат преди всичко собствените на инвеститора и бюджетните средства, които преобладават при изграждането на тези обекти. Ресурсите на банката в рамките на дългосрочните кредити на инвеститорите ще се използуват главно за доставката на оборудване и при окончателните разплащания за обектите.
Собствените средства на инвеститора за строящите се обекти е целесъобразно да се набират в отделна сметка в банката, като в началото на всяко тримесечие се превеждат средства в размер, съответствуващ на задачата за този период. По същия начин е правилно да се процедира и по отношение на бюджетните средства. За преведените собствени средства на инвеститорите обаче банката ще трябва да заплаща и съответна полагаема се лихва.
За да се направи тази първа крачка към по-добра организация на използуването на кредитни и други парични ресурси, в процеса на строителството е наложително да се подготвят предварително и да се внесат изменения в схемите за образуване и разпределение на доходите на строителните организации с отразяване неритмичността на плащанията за въведените основни фондове и произтичащите оттук промени във формирането на фонд ,,Работна заплата“.
Така например възможно е при този подход формирането на фонда ,,Работна заплата“ от строителните организации да се извършва, като нормативът за фонда се установява както и сега при бригадния акорд, т. е. чрез отнасяне на плановия разчет за фонд ,,Работна заплата“ към чистата продукция, но последната се изчислява само за пусковите за годината обекти. При такова изменение в първите месеци на годината е възможно по план реализацията от въведените в действие обекти, подобекти и етапи да бъде по-малка, отколкото през последните месеци, което означава, че начислените заплати ще превишават остатъчно-резултативния ФРЗ или че ще има планов недостиг на ФРЗ. Той ще може да се покрива заемообразно от съответните фондове на организициите, а също и от банков кредит. Недостигът на ФРЗ, резултат на превишаване на норматива за разпределение на въвежданите фондове по тримесечия или на норматива за незавършено строителство (на строителната ор-ганизация от невъведени в нормативните срокове обекти или разширение на фронта на строителството), банката няма да кредитира.
Тъй като проблемът за незавършеното строителство е свързан главно с обекти с продължително времетраене на изграждане, необходимо е по-нататък да се изменят условията за реализация на продукцията на строителните организации от производствени обекти със срок на изграждане над 2 години. Тук реализацията на продукцията е целесъобразно да се формира от парични постъпления за завършени и въведени в действие мощности, но трябва да съществуват и строго контролирани от банката промеждутъчни плащания за завършени технологични фази, определяни още с проектите в количествен и стойностен израз.
Опитът на други страни показва, че технологичната фаза трябва да обхваща уедрени натурални видове строително-монтажни работи, които е възможно да се изпълняват съвместно с оглед на рационално времетраене. При тяхното определяне се взимат предвид конструктивните, обемно плани- ровъчните решения, уникалността на обектите и др. За основа при разработването им може и трябва да се използуват проектите за организация и изпълнение на строителството, като оформянето на фазите се осъществява с помощта на комплексни уедрени мрежови графици. Необходимо е обаче осигуряването на технологичните фази да остане една от основните задачи на проектантските организации и да се преустрои тяхната дейност.
Като примерни технологични фази могат да се разглеждат инженерната, монтажната, сградната, благоустройствената фаза и др.
Инженерната технологична фаза например ще представлява обособена част от инженерната мрежа (ВК, ОВ, ЕЛ), в границите на която ще се из- извършват строително-монтажни и монтажно-инсталационни работи до техническа готовност, позволяваща извършването на пробни изпитания.
Като сградна фаза може да се разглежда част от сграда, конструктивно обособена, в границите на която ще се осъществява извършването на СМР до техническа готовност, даваща възможност за изпълнение на следващата фаза. Тя ще се лимитира от характера на конструкцията, строителната система и обемно-планировъчните решения на сградата.
Важно е да се отбележи, че въвеждането на технологични фази ще наложи значителни промени в изготвянето на стойностните сметки към ПСД. Отделната позиция в стойностната сметка на технологичната фаза ще се получава като сбор от отделните натурални видове работи, изразени количествено и стойностно в една позиция.
Предлаганият начин за промеждутъчно разплащане между инвеститора и строителя е крачка напред в сравнение с разплащанията по натурални видове работи, тъй като той ги приближава към окончателното завършване на строителството и към действуващата в момента специализация на работата и организация на строителното производство у нас. Продуктите от технологичните фази обаче не са стоки, поради което разплащанията по тях, ако се извършват по пълни сметни стойности до целия обем на работи по обекта, подобекта или експлоатационния етап, могат и да не окажат положително влияние за концентрацията на строителството върху пусковите обекти. Ще липсват също противодействуващи сили на стремежа за увеличаване на относителния дял на междинните доходи в общия обем на реализацията в строителните организации чрез прокарване на натурални видове работи под формата на технологични фази. Не може да се отмине и това, че разплащанията по сметна стойност на технологичните фази за готова типова продукция в промишленото строителство няма да създават икономическа заинтересованост у строителя от запазване и по възможност намаление на сметната стойност на обектите в процеса на изпълнение на строителството.
Един от възможните изходи е промеждутъчните разплащания да стават по проектната себестойност на технологичните фази. В строителните организации ще възникват потребности от допълнителни оборотни средства в рамките на тази себестойност за възстановяване на извършените разходи, които банката може да кредитира до отчитането на всяка следваща технологична фаза. Ясно е, че става въпрос за краткосрочни кредити, парични ресурси, за които ще бъде целесъобразно да се осигуряват по аналогичен начин на кредитиране строителството на неголеми производствени сгради, жилищното, културно-битовото и благоустройственото строителство. С това ще се създаде възможност при незавършване на дадена технологична фаза в срока, определен с комплексния уедрен мрежови график, банката чрез лихвения процент по кредита да влияе върху изпълнителите за спазване на определените срокове. Понесените загуби от строителните организации от повишения лихвен процент при неспазен срок за завършване на технологичната фаза по вина на други участници в инвестиционния процес (инвеститор, проектант, доставчик на строителни материали) видимо ще трябва да се събират от виновната страна без формални затруднения, на което най-добре отговаря методът на безакцепното платежно искане.
При осъществяване на промеждутъчни разплащания по проектна себестойност в строителните организации ще възникнат също потребности от средства по техните фондове, които банката може да кредитира, но при определени изисквания. Сред тях особено значение има лихвеният процент по кредита да бъде с нормална стойност само до нормативния срок на изграждане на обекта, подобекта или експлоатационния етап, а след това — повишен в зависимост от сроковете на закъснение.
С преминаването на договаряне и заплащане за завършени обекти, подобекти и експлоатационни етапи, а при особено големите обекти — и за завършени технологични фази по проектна себестойност, ще се създаде възможност банката по-активно да участвува и в стимулирането на положителните резултати в строителството. Така при предсрочно завършване на обектите, подобектите, етапите и фазите и при постигане на определено качество банката ще има възможност да преотстъпва част от лихвата за пряко материално стимулиране на работниците и инеженерно-техническите кадри, имащи принос в резултатите. Сега поради ниския процент на участие на кредита в оборотните средства на строителните организации това е почти неосъществимо.
Друга възможност е междинните плащания за завършени технологични фази да се извършват по тяхната пълна сметна стойност, но общата сума на плащанията да не надхвърля 70 — 80 % от договорената сметна стойност на СМР на обекта, подобекта или експлоатационния етап. Този начин създава добри условия за организация на разплащанията както с главните изпълнители, така и с подизпълнителите. По този начин приходите от реализацията за главните изпълнители ще се формират от паричните постъпления за завършени, предадени и въведени в действие по установения ред обекти, подобекти и експлоатационни етапи, както и от междинни плащания за завършени технологични фази, оформени в стойностните сметки на проектно-сметните документации в количествен и стойностен израз съгласно комплексния уедрен мрежови график.
Приходите на подизпълнителите ще се формират от изплатените от главния изпълнител завършени обекти, подобекти, етапи, технологични фази, а в отделни случаи и натурални видове работи съобразно с предвиденото в договора между страните. На практика обаче приходите от реализация за подизпълнителите ще се формират главно от паричните постъпления за завършени технологични фази, тъй като изискването е в повечето случаи те да отговарят на специализираните видове работи на подизпълнителите. Главният изпълнител ще извършва плащания с предизпълнителите и след достигане на 70 — 80 % от общия обем на строително-монтажните работи, но само със собствени средства или банков кредит, поради което ще бъде заинтересован да спазва договорните отношения и срочно да завършва обекта.
Освен за разплащания през периода до завършването на всяка следваща технологична фаза банката би трябвало да кредитира главния изпълнител, а така също подизпълнителите за нормативните им потребности от оборотни средства за незавършено строителство. Ползуваният при това банков кредит за оборотни средства за незавършено строителство ще може да се издължава с постъпилите средства от междинните плащания.
Формирането на ФРЗ при разплащане по технологични фази трябва да се осъществява по същия начин както при неголемите обекти. Недостигът на ФРЗ, причинен от спиране на плащанията след достигане на 70 — 80 % от общия обем на СМР, ще се покрива със собствени фондове и банков кредит.
За да се осъществят рационално тези взаимоотношения по оборотните средства, за строителните организации ще бъде целесъобразно да се определя норматив за незавършено строителство, ресурсите по който (собствени средства и банков кредит) да могат да се използуват само целево.
Той ще определя сумата на предходния задел на незавършеното строителство в края на годината и ще се диференцира по тримесечия. Нормативът ще бъде осигурен и със съответен норматив за оборотни средства.
За да се съгласуват по-добре интересите на строителя и инвеститора за намаляване на незавършеното строителство, от голямо значение е да се определи норматив за незавършено строителство и по стопански организации-инвеститори. Опитът на БНБ показва, че с помощта на съвременна изчислителна техника определянето на обема на незавършеното строителство по пускови и предходни обекти, по строители и инвеститори като основа на нормативите за незавършено строителство не е трудност. Тези изчисления и нормативи обаче дават възможност да се извършва подробна предварителна координация на плана за капитални вложения с плана за строително производство с оглед да не се допуска по планов ред несъгласуваност или превишаване на нормативите за незавършено строителство на организациите — инвес-титори и изпълнители.
Разбира се, за това е необходимо на първо време при съществуващия голям обем на незавършеното строителство нормативите по инвеститори и изпълнители да се определят както по отношение на нормите за времетраене на строителството, така и на плановите срокове за изграждане на обектите. За инвеститорите нормативите трябва да се определят, като се взема предвид и структурата на капиталните вложения — СМР, машини и съоръжения.
При превишаване на норматива за незавършено строителство в процеса на изпълнение на плана дългосрочният кредит за капитални вложения на инвеститорите в частта на превишението ще се олихвява с повишен лихвен процент. Строителните организации, допуснали превишаване на собствените нормативи за незавършеното строителство, също така ще понасят кредитни санкции, като при осигуряването на банковите кредити за оборотни средства кредитът в частта на превишението му на норматива ще се олихвява с повишен процент.
За стимулиране на инвеститорите и строителните организации, които намаляват норматива за незавършеното строителство, банката ще има възможност да прилага поощрителни лихвени проценти, като примерно за всеки 5 пункта понижаване на норматива ще намалява с 1 пункт договорения. лихвен процент по кредита за капитални вложения. По подобен начин тя ще може да постъпва и по отношение на лихвения процент на строителната организация, определен съобразно с достигнатата обръщаемост на нормируемите оборотни средства.
Сумата на лихвата, събрана в организациите-изпълнители при надвишаване на норматива за незавършено строителство, неспазване на пусковите срокове и на сроковете за завършване на технологичните фази, съгласно икономическия механизъм ще намалява дохода по схемата на строителните организации, което ще се отразява пряко върху полагаемия се фонд „Работна заплата“. При догонване на изоставането ще бъде правилно наказателната част от лихвата (разликата между редовния и повишения лихвен процент) да се връща на организациите.
В случаите, когато строителната организация — главен изпълнител или подизпълнител, не носи вина за закъснението по комплексния уедрен мрежови график, понесените от нея щети (лихвата от разликата между редовния и повишения лихвен процент) трябва да могат да се събират с безакцептно платежно искане от виновната страна — другите изпълнители, инвеститора и доставчиците на сторителни материали, конструкции и детайли, с които тя пряко се договаря.
Предлаганата принципно нова технология на договаряне и разплащане между инвеститори и изпълнители в съчетание с нормативите за незавършено строителство не намалява водещата роля на инвеститора, а разграничава отговорностите на основните участници в инвестиционния процес от гледна точка на техните и народностопанските интереси. Отговорността на инвеститора за спазване на нормативните срокове за завършване на обектите, подобектите и етапите ще се съсредоточи там, където той най-силно може да въздействува — а именно в предоставянето на главния изпълнител в договорните срокове на сметните документации, работните проекти, оборудването, вносните материали и други задължения по договора, свързани с изпълнението на строителството.
В случаите, когато е превишен нормативът за незавършеното строителство, забавено е предаването на сметните документации, работните проекти, оборудването и не се изпълняват другите задължения по договора за строителство в договорените срокове и по тази причина е допуснато изоставане на строителството по комплексния уедрен мрежови график, ползуваният от инвеститора банков кредит за капитални вложения за съответния обект ще се олихвява с повишен процент в зависимост от големината на отклоненията. Сега това се извършва едва след изтичане на нормативния срок за завършване на обекта. При догонване на изоставането кредитирането на обекта ще се възстановява с редовен лихвен процент и ще се връща на инвеститора наказателната част от лихвата. Цялата сума на лихвата за периода на закъснение ще се отнася в намаление на дохода на инвеститорите по схемата за неговото образуване и разпределение.
При такъв кредитно-разплащателен механизъм се повишава текущата отговорност на инвеститора по отношение на проектанта и доставчика на оборудване. Понесените текущи щети от инвеститора от повишения лихвен процент, за които са виновни проектантската организация — автор на проекта, или доставчиците на оборудване и вносни материали, ще могат да се възстановяват по безакцептен ред. Това сега не става поради невъзможността при досегашния начин на разплащане отговорностите на изпълнителите ясно да се разграничат от тези на инвеститора.
В процеса на изпълнението на строителството чрез кредита за капитални вложения и лихвата банката ще може да санкционира, но и да стимулира участниците в инвестиционния процес за срочното въвеждане на фондовете. При предсрочно предаване на обекта, подобекта или етапа тя ще има възможност да преотстъпва част от събраната от нея лихва по кредита за оборотни средства на изпълнителите и по кредита за капитални вложения на инвеститорите за пряко стимулиране на лицата, допринесли за съкращаване времетраенето на строителството. При това стимулирането на инвеститора ще може да се обвързва и със спазването на нормативите за усвояване на проектните мощности.
Усъвършенствуването на кредитно-разплащателния механизъм в инвестиционния процес може, разбира се, да се окаже не точно такова, какво- то бе обосновано дотук. Съществена разлика обаче едва ли би могло да има. Щом като незавършеното строителство е достигнало огромни размери, сроковете за изграждане на обектите изостават неколкократно от постиженията на други страни, а материално-финансовата балансираност в инвестиционния процес е на ниско равнище, щом като вътрешните мотиви за ефективна дейност на участниците в инвестиционния процес не са достатъчни и не са добре съгласувани, то става ясно, че радикални изменения в механизма на саморегулация на стопанските организации — инвеститори и изпълнители, са не само необходими, но и могат да се осъществят единствено от гледна точка на крайния резултат — срочно и качествено въвеждане в действие на основните фондове. Предлаганият кредитно-разплащателен механизъм е модел на такъв механизъм на саморегулация в инвестиционния прорцес от позициите на крайния резултат.
Усъвършенствуването на кредитно-разплащателния механизъм в инвестиционния процес от позициите на крайния резултат не може да замени необходимостта от усъвършенствуване на централизираното планиране на капитални вложения. Разплащането за завършени обекти, подобекти и експлоатационни етапи в съчетание с предлаганите изменения в кредитирането, цените, нормативите и др. ще повлияе върху икономическата организация на целия инвестиционен процес, в т. ч. и върху планирането на научно-техническото и инвестиционното развитие на стопанските организации, тъй като ще намали необходимостта от административен натиск за постигане на съответствие между капацитетните възможности на изпълнителя, проектанта и доставчика на оборудване и възлаганите им задачи. А това е важно условие за по-резултатни изменения в централизираното планиране, научно-техническата и инвестиционната политика на държавата.
Статията е част от кн. Научно-техничската революция и стратегията за социално икономическоона НРБ.
