Един от изключително важните проблеми, за решаването. на който се изискват значителни усилия от страна на инженерно-внедрителските и производствените организации, се свежда до правилната и системна оценка на влиянието на внедряваните научно-технически постижения върху крайните показатели за производствено-стопанска дейност. В условията на повсеместна интензификация пътят за такава оценка е пофакторното определяне на влиянието, което оказват внедряваните научно-технически постижения върху показателите за ефективност на производствените звена. Пофакторното определяне е основа за съчетаване на интересите на производствените и инженерно-внедрителските организации при разработването на насрещните планове, основа за ефективно стимулиране на внедряването на научно-техническите постижения.
Кои са основните моменти, които могат да се предложат на управленческата практика в това отношение?
На първо място, разработена е система от разчети и показатели, която обхваща разходите от икономията на жив и овеществен труд значително по-пълно, отколкото това става в управлението сега. Тя се базира на измененията в разходните норми и нормативи, в резултат на което използу- ваните ресурси и ефектът от внедряваните научно-технически постижения се „улавят“ по цялата верига на производството в дадена стопанска организация и във всички форми на проявление.
Цялата система от разчети и показатели е насочена към определяне на измененията в печалбата в резултат на внедряваните научно-технически постижения. Едновременно и взаимосвързано с измененията на печалбата се определят и измененията в производителността на труда, валутната печалба, чистата продукция, рентабилността и други важни икономически показатели.
На второ място, предлагат се направления /фактори/ на научно-техническия прогрес, по които следва да се изчисляват или обобщават показателите, за да се отразят в най- голяма степен обективните особености на процеса за формиране на ефекта и разходите. По пътя на различно съчетаване на няколко елементарни направления се създават условия за планиране и отчитане на комплексните мероприятия /направления/ в научно-техническия прогрес и тяхната ефективност както у производителя, така и у потребителя. Разработената методика позволява да се приложи различна степен на окрупняване на елементарни направления в зависимост от задачите на анализа и йерархическото равнище на управление.
На трето място, предлагат се методически условия планирането, отчитането и контролирането на изразходваните средства и ефектът от научно-техническите мероприятия да обхващат икономическото усвояване на научно-техническите постижения, т. е. да се осъществяват не само за първата година след внедряването, а в края на всяка година след акта на внедряване за предварително определен период или до пълното покриване на разходите и получаването на добавъчен продукт за обществото от тези постижения. Това има голямо значение за практиката, тъй като едва на етапа на усвояването потенциалната икономическа ефективност става реална и се реализира конкретна икономическа изгода от научно-техническите постижения. Натрупаният опит по време на експериментиране на предлаганата методика в стопански организации и предприятия /завод „Победа“ – Сливен, „Китка“ Нови пазар и др./ показва, че основните трудности за масово внедряване на методическите решения в практиката са свързани с недостатъци в нормативната база, а така също със структурата на сметкоплана, която не съдействува наблюдаването на разходите за внедряване да се осъществява по обекти, видове разходи, наравления на научно-техническия прогрес и източници за финансиране.
Регулярното обвързване на разходите и ефекта от внедряваните постижения с крайните стопански резултати на всички равнища на управление най-рационално може да се осъществи на основата на единна информационна система за икономическа оценка на нововъведенията в страната, която да се изгради на базата на съществуващата техника в териториалните изчислителни центрове и в главните изчислителни центрове на Държавния комитет за планиране, Държавния комитет за наука и технически прогрес и Комитета по ЕССИ.
Статията е част от сп. ИКО,
Брой 10 / 1982 г.
Орган на Българската индустриална стопанска асоциация и
Държавен комитет за изследвания и технологии,
ISSN: 0204-8353
