
Корица на книга Трудове на научния център за планиране, математическо моделиране и прогнозиране на социално икономическото развитие, Том 2, София, 1974 г. към Държавен комитет за планиране
1. Ускоряването на темповете на научно-техническия прогрес, бурният растеж на производителните сили, пови-шаването на жизненото равнище на народа и свързаното с това разширение на асортимента на продукцията, усложняването и интензификацията на стопанските връзки на съвременния етап на нашето развитие закономерно и рязко повишават изискванията към системата за управление на икономиката.
Едно от основните и ефективни направления за усъвършенствуване на системата за управление на народното стопанство е съгласуваното изграждане на автоматизирани системи за управление на всички равнища на народностопанската йерархия. При това най-висок ефект се очаква да бъде получен от АСУ с национално значение, изграждащи се за отделни отрасли (напр. транспорт, производство и разпределение на електроенергия и пр.) и функции на управление на народното стопанство (напр» планиране на социално-икономическото развитие, финансово-кредитна дейност и пр.). Националната програма по автоматизация на производството и управлението, намерила израз в постановлението на Министерския съвет № 9 от 23.V.1970 г. и № 24 от 7.VI.1971г., предвижда през текущата петилетка да се разгърне работата по изграждането на 14 такива съвместими автоматизирани системи с национално значение, които в бъдеще заедно с автоматизираните системи в предприятията и непроизводствените организации ще бъдат интегрирани в единна система за социална информация.
Натрупаният опит в предприятията по комплексната автоматизация на производството и управлението показва,че един от най-големите проблеми, който възниква при изграждането на автоматизираните системи, е проблемът на информацията. Електронноизчислителните машини и икономикоматематическите модели могат да бъдат високоефективни само в рамките на интегрирана система за обработка на данни, осигуряваща комплексно използуване на информационните „суровини“ при решаването на логически и информационно взаимосвързани задачи. Съществуващите потоци на информация обаче са организационно непригодни за такова използуване. При това трябва да се подчертае, че колкото по- високо е народностопанското равнище на управленческата дейност, толкова по-голяма е необходимостта от оперирането с големи масиви от взаимно обуславящи се данни и от значително подобряване организацията на съществуващите информационни потоци.
В условията на „ръчното“ преработване на информацияга необходимостта от опериране с големи масиви от вза- имообуславящи се данни довежда до практическо разделяне на логиката на информационния процес на отделни звена. Настъпилата в резултат на това специализация в управ- ленческия труд стеснява подето на работата на отделната личност, с което повишава нейната производителност и способствува за натрупването на опит.
Постепенно обаче с развитието на икономиката се увеличава и усложнява информацията за протичащите в нея’ процеси, като обемът на процедурите по обработката на информация започва да превишава възможностите на управленческий апарат. В условията на интензификация на ин-формационните връзки става естествено за управленческите подразделения да се стремят към осигуряването на вътрешна надеждност чрез информационно презапасяване. Възниква определена „информационна изолираност“ на колективите на отделните подразделения, намалява се тяхната зависимост, опростява се работата на всяка структурна единица. При това възниква дублиране на потоците от родствена информация в различните подразделения на управлението, нарушава се приемствеността на тези потоци, затруднява се съпо- ставимостта на данните, а с това се снижава и степента на тяхната достоверност. Става попълване на езика на управлението на икономиката с редица синонимии и омонимни термини.
Въпреки тази своя придобита многоликост потоците от информация в народното стопанство запазват своите вътрешни свойства, предразполагащи към интеграция. Сред тях на първо място трябва да посочим структурната общност на изходящите и многоцелевата приложимост на входящите* данни при решаване на управленческите задачи.
По такъв начин налице е противоречие между организационните принципи на преобразуване на информацията и нейните вътрешни свойства, непреодолимо в рамките на ръчното разделение на труда в системите за управление.
Трябва да се отбележи обаче, че автоматизацията на управлението също не разрешава това противоречие от само себе си. Тя само създава реални възможности за неговото разрешаване, като поставя на преден план въпроса за организиране на информацията в автоматизирания човеко-машинен процес. В рационалното организиране на информацията се състои и целта на информационното осигуряване на автоматизираните системи за управление.
2. Основно понятие, обект на изследване и усъвършенствуване при информационното осигуряване,е системата на информация на дадения обект.В литературата този термин се среща често с различни определения от типа „автоматизирана“ ,“механизирана“и т.н.Понякога се счита,че това понятие е синоним на термина „система за обработка на данни“ или „информационно-изчислителна система“, т.е. предполага се, че то отразява не само съвкупността от данни, но и техническите средства за обработката им. Разпространено е и разглеждането му като информационно-обслужваща система, която се отличава от информационно-изчислителната система с това, че не включва управляващата информация, получавана при вземане на планови и други решения.
Такива.тълкувания на системата на информация водят до това, че изследването и рационалното организиране на информацията в процеса на изграждане на АСУ се подменя с изучаване и проектиране на технология за нейната обработка. Това е нужно, но не по-малко е нужно да се изучи самата информация, особено когато става дума за изграждане на автоматизирани системи с национално значение, където трябва да се преодолее много по-значителна разпокъсаност на информационните потоци, отколкото при автоматизацията на управлението и производството в предприятията.
От гледна точка на теорията на управлението границите;обхватът на всяка една система се разглеждат в зависимост от целта, която трябва да бъде достигната.Изхождайки от целта на информационното осигуряване на автоматизираните системи с национално значение, системата на информация трябва да включва: а) съвкупността от данни, събирани, съхранявани, обработвани или предавани в дадена система; б) езика или йерархията от езици, с помощта на които тези данни се изразяват; в) правилата,регламентиращи движението на данните в системата.
3. Изследването и радикалното усъвършенствуване на системите на информация при изграждането на автоматизирани системи с национално значение трябва да се опират на някои изходни принципи, които ще позволят да се изясни логиката на информационното осигуряване и да се обоснове неговата програма.
Един от основните принципи е свързан с необходимостта изследването на информацията да се осъществява по всички равнища на семиотическия анализ: синтактика, семантика и прагматика. /1/
Синтактиката е най-абстрактният аспект на изучаването на информацията. Тя разглежда знаците и съотношенията между тях, като се откъсва от съдържанието (смисъла) и полезността им за определени потребители. Позицията на синтактиката – това е позицията на наблюдателя,който следи как група обекти си обменят условни сигнали, но не разбира тяхното съдържание. Той може да определи количеството и честотата на появяване на определени сигнали и да изчисли вероятността на предаването им, както това е правил Шенон, и което има определено място и при изграждането на АСУ. Но той нищо не може да каже за спецификата, за същността на управляваните процеси, отразявани от сигналите.
Тъй като при управлението на производството въпросът за скоростта, честотата и надеждността на преобразуване и предаване на информацията е от особена важност, то син- тактическите изследвания имат голямо значение преди всичко при изграждането на АСУ в предприятията. Голяма е тяхната роля и при изграждане на системата за предаване на информация между изчислителните центрове в националните системи и в единната система за социална информация.
Семантиката е по-малко абстрактно равнище на изучаване на информацията. Неин предмет са, от една страна, отношенията между знаците и техните значения, а, от друга – отношенията между знаците и реалните обекти и процеси, които те отразяват. Някои автори разглеждат лоследното отношение като предмет на самостоятелно равнище на изследване – сигматика. /2/ Други автори не отделят сигматическия аспект като самостоятелен, а като значение на знаците разглеждат непосредствения реален обект. Безспорно е обаче, че и семантическото, и сигматическото равнище са свързани със съдържанието и смисъла на информацията, поради което при тези изследвания се разкрива спецификата на различните видове информация – икономическа, производствено-технологическа и т.н. А нас ни интересува именно икономическата информация, която отразява отношенията между хората във връзка с производството и има определящо значение при изграждането на повечето от автоматизираните системи с национално значение.
Семантическите изследвания не засягат ценността на данните, тяхното използуване. Може да се каже, че съобщението А има по-голям смисъл, отколкото Б, че то отра-зява по-пълно даден обект, но това не означава, че Б е по-малко ценно за конкретния потребител.
Прагматиката като най-конкретно равнище на изучаване на информацията изследва именно тази нейна страна. За изграждането на автоматизирани системи с национално зна-чение тя е особено важна поради голямата сложност в определянето на тези данни, които трябва да се събират, обработват и предават на даден адрес и в определен срок. Подбирането на данните несъмнено трябва да се осъществява по критерия „ценност на данните“. Сложността на проб-лема е в това, че ценността на данните зависи от голямо количество обективни фактори, които все още не могат да се отчитат.
Изучаването на икономическата информация в народното стопанство в семантически и прагматически аспект е свързано преди всичко с разработването рационална система от показатели и нормативи и с класификацията и кодирането на икономическата информация.
Системата от показатели и нормативи представлява списък на променливите заедно с множествата на техните количествени значения, които характеризират даден обект в рамките на определена задача или комплекс от задачи. Но това не е просто списък. Първо, трябва да бъдат избрани променливите, съществени за дадения обект от гледна точка на задачите, които се решават. С други думи, системите от показатели и нормативи например за народностопанското планиране, за отрасловото и вътрешнозаводското планиране трябва да имат различна степен на агрегация, да бъдат различни. Второ, показателите в системата, а така също показателите от различните системи, образуващи йерархия, трябва да бъдат обвързани от гледна точка на методиката за разчитане, времето, мерните единици и т.н.
Тези изисквания могат да бъдат изпълнени само с помощта на такава класификация и кодиране на икономическата информация, които дават възможност за отразяване на системата от информационни потоци в еднозначна комплексна форма на съдържателно равнище. Този проблем се намира в тясна връзка с разработваната в нашата страна в продължение на много години система от номенклатури и кодове на продукцията и ресурсите, влизащи в системата на икономическата информация като определени части от нейния език. Основната трудност, която се среща при решаване на проблема, се състои в това, че класификациите на продукцията и ресурсите в много свои части се пресичат, макар и да не съвпадат напълно. Затова при отсъствието на единна комплексна система на класификация даденото изделие или може да бъде закодирано с различни кодове – като продукт и като ресурс, или непресичащите се части на класификацията ще трябва да се направят независими от пресичащите се части на кода. Например в състава на използуваните в производството основни средства има такива, които в настоящия момент се произвеждат като продукция, но има и такива, които вече не се произвеждат и не трябва да в класификацията на продукцията. Ако първите са включени в класификацията на продукцията, то за вторите трябва да се прави независим код, несъвместим с кодовете на първите, при условие, разбира се, че разработките не се провеждат комплексно. Опитът показва, че за да се избегне това, е необходимо съвместно разработване на следните класификатори: 1) промишлена, селскостопанска, строителна продукция, а така също продукция на горското стопанство; 2) основни фондове, в т.ч. здания, съоръжения, оборудване и т.н.; 3) работи и услуги; 4) технологически способи на производство; 5) трудови ресурси, в т.ч. по професии, занятия и квалификации; 6) Природни ресурси; 7) Предприятия и организации.
Това е едната страна на проблема. Но системата на икономическа информация представлява съвкупност от данни и тяхната класификация трябва да отговаря на изискванията за пълнота. Това означава, че освен тези класификатори са необходими класификации и кодове по признаци, ха-рактеризиращи вече не обектите, отразявани в икономическата информация, а самата нея и нейното значение, например функционално назначение, наименование на документите и показателите и т.н. Поради сложността на системите с национално значение и голямата разпокъсаност на информационните потоци това кодиране на информацията трябва да бъде приложимо за неограничено число показатели, да осигурява универсален подход, да е достатъчно естествено и да бъде основа за организирането на многоаспектна логическа преработка на информацията в условията на функциониране на АСУ. И докато класификацията на основните обекти изисква предварително централизирано решаване за цялото народно стопанство, то тази страна на проблема при съблюдаване на някои общи методически принципи представлява важна,непосредствена задача и в процеса на изграждане на всяка една АСУ с национално значение.
4. Разгледаните досега въпроси на информационното осигуряване на АСУ с национално значение разкриват неговия обхват и неговите проблеми, но не дават отговор на въпроса, какъв е пътят за изграждане на рационална система за информация.
В промишлените предприятия, където досега има натрупан най-голям опит в изграждането на АСУ, управленческите процеси се характеризират с еднородност,сравнителна стабилност и честа повторяемост, с висока степен на документираност на съобщенията. Значителна част от информацията в предприятието е производствено-технологическа по характер и се поражда непосредствено от материалните потоци, циркулиращи в производството.
Това позволява при изграждането на автоматизирани системи в предприятията информационното осигуряване да се базира на методики, изследващи главно документацията и документооборота, като след това в процеса на анализа се изключват дублиращите се потоци от информация и се унифицират документите без широко използуване на възможностите на семантическия анализ. Контролът за пълнотата на информационните потоци се осъществява чрез проследяване пътя на движение на предметите на труда по всички стадии на обработка, съхраняване и транспорт и фиксиране на тази информация, която непосредствено се поражда на всеки стадий. С други думи, рационалността на създаваната система на информация при този подход се оценява само в сравнение със съществуващата система и в голяма степен зависи от организационно-техническото равнище на производството.
При изграждане на системите с национално значение такъв подход към рационализиране на системата на информация ще бъде неефективен. Тези системи се характеризират не само с по-голямата разпокъсаност на информационните потоци, но и с това, че циркулиращите данни са главно в обработен вид, а процесите на вземане решение са свързани с използуването на доста широк кръг от недокументирана информация и много по-трудно се формализират. Рационалността на системата на информация тук може да бъде оценена единствено по отношение на другите основни характеристики на системата за управление – функциите (задачите) и структурата.
Между основните характеристики на всяка система за управление – функции, структура и информация, съществува сложна, но напълно определена взаимовръзка. Въз основа на редица изследвания в това направление може да се твърди /З/:
а) Между функциите и структурата на системата няма взаимно еднозначно съответствие. Дадена функция може да. се изпълнява от редица структури,а дадена структура може да изпълнява редица функции .Обаче при неизменни условия множеството функции,които е способна да изпълни дадена структура, като правило е по-малко от множеството структури, които могат да реализират дадена функция.Затова при анализиране на действуващи системи сравнително по-леко е да се определи структурата, а след това да се разкрият функциите на системата, отколкото обратното. От друга страна, при развитие или изграждане на някаква система именно функциите оказват решаващо въздействие върху формиране на нейната структура .Във връзка с това при проектирането на автоматизираните системи за управление може да се говори за определящата роля на функциите (задачите) по отношение на структурата.
б) В по-голяма степен определящата роля на функциите при изграждане на АСУ се разкрива по отношение на информацията. Изходящата информация на дадена действуваща система почти напълно се определя от изпълняваните от нея функции или задачи. Ето защо предварителното изучаване на изходящата инс}информация спомага за уточняване на функциите на системата, която ще бъде автоматизирана. Връзката между функциите и входящата информация на даден орган за управление обаче е много по-неопределена: входящата информация зависи така също от структурата, реализираща дадена функция, особено от структурата на про-цесите на управление и методите на решаване на управленческите задачи. Затова при проектирането на АСУ трябва да се знаят функциите на системата и нейната структура (или поне методите), за да се определи необходимата входяща информация.
в) Важна роля играе зависимостта между структурата и информацията. От една страна, както се отбеляза, структурата на процесите на управление в значителна степен състава на входящите и качеството на изходящите данни, а от характера на отношенията между елементите на, системата и техните свойства зависят направленията и временният режим на потоците от информация. От друга страна, в процеса на изграждане и развитие структурата се влияе от пълнотата и обема на входящите данни. Ако елементите на системата разполагат с ограничена пропускателна способност така, че всеки от тях отделно не може да преработи целия обем от информация, отнасяща се към дадения обект или функция, то възниква необходимост от тези елементи да се формира йерархическа структура. По такъв начин йерархическата структура възниква главно като резултат от въздействието на нарастващия обем от информация. Друг аспект на това въздействие представлява времето за преминаване и преработване на информацията в структурата. О.Ланге пише във връзка с това: „Времето, необходимо за изпращане на информация, за разработване на разпореждане на тази основа и за изпращане на разпореждането, често ограничава възможността за функциониране на строго централизирана система за управление… Опитите при тези условия да се създава такава система съдейству— ват не за повишаване на организацията, а за развитие на стихийните процеси, на които централните органи не могат да окажат въздействие.“/4/
Разгледаните зависимости позволяват да бъдат формулирани два основни принципа, характеризиращи пътя на информационното осигуряване на автоматизираните системи с национално значение. Първият от тях – принципът на функционалния подход, утвърждава, че необходимата и достатъчна информация може да бъде определена само по отношение на дадена функция (задача) на управлението: функция- та следователно е основа за оценяване рационалността на системата на информация. При това като ограничения трябва да се отчитат свойствата на елементите, реализиращи функцията – пропускателна способност, надеждност, квалификация на управлеическия персонал и т.н.
Правилното определяне на данните за решаване на всяка отделна управленческа задача е само част, етап от това, което е необходимо за разработване на рационална система на информация, тъй като редица функции използуват едни и същи данни, а освен това съществува дублиране на еднакви функции и задачи от различни органи.
Преодоляването на този недостатък предполага реализация на принципа на системния подход: всеки обект, изследван от гледна точка на протичащите в него информационни процеси, трябва да се разглежда като система от две страни: а) като функционална подсистема в състава на суперсистемата, което позволява да се установят връзките между неговите функции и функциите на суперсистемата даваща му критерии на функциониране; d) като относително обособена система със своя структура, което позволява да се разкрие функцията на системата чрез взаимовръзката и последователността на функциите на нейните елементи, а така също да се отчетат техните свойства. Отчитането на всичките тези връзки и свойства при разработването на системите на информация практически изисква определянето на състава на данните,необходими и достатъчни за реализиране на една определена управленческа функция, да се допълва с разработването на схема(модел) на целия комплекс от функции и задачи, които се изпълняват по отношение на даден обект. Само на основата на такава схема може да се осъществи интеграция на отделните потоци на информация в система, която би осигурила комплексна обработка и използуване на данните, отстраняване на дублиранията и свеждане до минимум обема на входящите данни.
На основата на разгледаните принципи може да бъде уточнена следната последователност на работите по информационното осигуряване в общия процес на създаване на АСУ с национално значение:
а) Aнализ на системата — изследват се съществуващите потоци на информация и структурата с цел да се определят функциите (задачите) на управление, показателите и нормативите на входа и изхода на задачите, ориентировъчният обем на информация и изучаване езика на управлението; построява се тезаурус (речник)на управлението, в който се записват: основните понятия и термини, използувани в системата; определенията на понятията и техните синоними, словосъчетанията, в които се използува всяко едно понятие.
б) „Оптимизация11 на системата – в съответствие с определените за решаване на ЕЩ задачи и разработените икономико-математически модели се уточнява взаимовръзката между задачите и се отстраняват дублиращите се функции и задачи; усъвършенствува се; структурата на управление и се уточняват показателите и нормативите, които,са необходими за всички равнища и задачи; систематизират се понятията в тезауруса, като се използуват синонимите и омонимите и се разкриват семантическите и логическите връзки между термините.
в) Синтез (проектиране) на системата – строи се дескрипторен речник с еднозначно определени понятия и се кодират показателите; получените резултати се интерпретират в проектиране на рационална технология, нова структура, нова документация, програми и инструкции, средства за съхраняване и търсене на информацията и други компоненти на автоматизираните системи за управление.
Съставът на дейностите в различните стадии на изграждане на АСУ показва, че при тази последователност са отразени всички аспекти на семиотиката – синтактика, семантика и прагматика. Реализирането на тези аспекти и на останалите принципи изисква специални методи и средства, адекватни на поставената цел.
5. При изграждането на рационални системи за информация от сложен, йерархически характер трябва да бъдат използувани преди всичко методи за сгъстяване на информацията, позволяващи съществено да се увеличи нейната прагматичност, като се снижи обемът на въвежданите и предаваните данни в системата. На всяко йерархическо равнище е необходимо да се предава само информацията,съответ- ствуваща на неговия характер, права и компентенции.
С помощта на методите за сгъстяване на информацията се уточнява системата от показатели на етапите „оптимизация” и синтез на АСУ. Сред тях най-голямо внимание заслужават три метода: на агрегирането, на отклоненията и на съществените променливи. Областта на тяхното приложение се определя от управленческите функции, които трябва да използуват сгъстената информация.
5.1. Агрегирането е метод на сгъстяване на информацията, използуван главно в планирането. При това колкото е по-високо управленческото равнище, толкова по-висока трябва да бъде степента на укрупняване на показателите и нормативите, тъй като задачите, които ще бъдат решавани с тяхна помощ, се отнасят към все по-крупни и сложни системи, характеризиращи се със свои специфични явления и закони. В същото време обаче при агрегиране на детайлизирани данни може да* има значителна загуба на информация, която понякога се оказва сравнима с достигнатото съкращение на обема на данните. Например, като се анализира структурата на производството по укрупнена номенклатура, се загубва възможността за отчитане на измене-нията в структурата вътре в агрегатите, макар че те понякога имат не по-малко значение от отношенията между агрегатите. С обстоятелства от такъв характер са свързани и затрудненията в използуването на междуотрасловия баланс за планиране на производството и разпределението на промишлената продукция. Ето защо е целесъобразно методът на агрегирането да се прилага само за определени задачи и при условие, че агрегирането ще се осъществява с най- малки загуби на информация. Последното условие може да бъде удовлетворено:
а) При правилна икономическа класификация и групировка на обектите, имащи отношение към дадената задача. Например класификацията на обектите за нуждите на между- отрасловия баланс трябва да бъде такава, че да позволява групирането на отделните продукти (отрасли)по два критерия – постоянство в съотношението на обемите на продукцията в агрегираните отрасли и сходство на продуктите по назначение и структура на разходите .В отделните случаи се използува този от критериите,който дава най-малка загуба на информация.
б) При наличието на симулационно-изчислителна подсистема, а така също и на гъвкава информационна подсистема във всяка АСУ с национално значение. Входовете на информационната подсистема трябва да бъдат дезагрегирани до такава степен, че необходимите данни за тях да могат да се намират в съществуващата отчетност и да съответ- ствуват на приетите единни класификатори. Информационната подсистема ще разчита и натрупва динамични редове от агрегирани показатели, които са входни за моделите на си- мулационно-изчислителната подсистема. При това на базата на изследване чувствителността на системата оценката на бъдещото значение на показателите за нуждите на планирането трябва да се осъществява в някои случаи преди, а в други – след агрегацията. Например за получаване на очакваното изпълнение на плановите показатели през текущата година е най-добре експертните оценки да се дават на входа на информационната подсистема. В дадения случай може да се счита, че експертните оценки, произведени на основа на плановите показатели и резултатите от изпълнението на плана през първите месеци на текущата година,ще бъдат достатъчно достоверни. В други случаи ще се окаже, че по-малка загуба на информация се допуска при екстра- полиране на изходящите показатели на информационната подсистема, тъй като отклоненията във формиращите се показатели се изглаждат помежду си и в агрегираните показатели тенденцията се проявява по-ясно. По такъв начин основните планово-икономически модели и разчети ще бъдат осигурени с достоверна информация.
5.2. Методът на отклоненията се основава на положението, че непрекъснатите еднакви сигнали не носят информация на своя получател – информация се съдържа в изме-ненията на сигналите по тези или други параметри. Затова във висшестоящите органи на управление трябва да се предава само величината от изменението на тези параметри, отклоненията им от стационарните величини, от зададения с плана режим и нормативи. С други думи, по своя характер методът на отклоненията е свързан преди всичко с функциите – контрол и регулиране: контролът разкрива отклоненията, а регулирането ги ликвидира. Той е добре отработен в теорията на автоматичното регулиране. Немалко е направено в редица социалистически страни и по неговото отработване и използуване в икономическите системи. /5/
В теорията на автоматичното регулиране величината на регулиращото въздействие при използуването на този метод се определя като особена функция от величината на сигнала, информиращ за необходимостта от такова въздействие, т.е. от информацията за отклоненията, представени в един или друг вид. В зависимост от представянето на отклоненията съществуват четири метода за контрол и регулиране.
Ако се предава информация за смущения или за изменения във външните стационарни условия на регулирания обект (например авария в оборудването, несвоевременно доставяне на суровини и материали и т.н.) и въздействието на управляващия орган е насочено към премахване на тези смущения, то имаме регулиране по смущения. Недостатъкът на този метод се състои в това, че отклоненията в регулираната величина (например в обема на реализираната продукция на обекта) при неоперативност могат да се натрупат така, че независимо от взетите мерки ще бъдат ликвидирани само смущенията, но не и техните последствия.
При предаване на данни за отклонения (предизвикани от смущенията) в резултатните показатели на обекта, без да се свързват тези отклонения с време, регулирането се нарича регулиране по отклонения. При него данните за възникнало веднъж отклонение се предават през цялото време, докато то не бъде ликвидирано, макар и вече да не съдържат информация.
Контрол и регулиране по производната от наблюдаваната величина съществува тогава, когато се предават само данните за отклоненията от нея, отнесени към един или друг отрязък от време. Ако обозначим с i управляващото въздействие, с р регулираната величина и с t времето, то при този метод , където к е коефициент на пропорционалност, свързан единствено със способа за приемане и предаване на информация.
Последният метод за контрол и регулиране предполага предаване на данни за величината на интеграла от отклоненията на регулираната величина. Тук . При дискретни варианти предаваната информация і * ще представлява нарастваща сума от отклоненията.
Изборът на един или друг метод зависи от характера на величината, за контролирането на която се строи системата на информация. За нейното рационално функциониране обаче е важен не само методът за определяне величината на отклоненията, но и определянето на нормата за допустимото отклонение. В практиката на създаване на системи на информация в икономиката по метода на отклоненията са известни случаи, когато поради неустановяване на норми за допустимите отклонения обемът на предаваната информация фактически се снижава незначително в сравнение с действуващата преди това система на отчетност.
Голямо значение при използуване на метода на отклоненията за създаване на рационална система на информация има изборът на базата, от която се отчитат отклоненията. В зависимост от конкретните условия като база най-често се приема или планът, или средното значение на някои показатели за определен период.
Трябва да се отбележи, че в реално създаваните системи на информация в икономиката не е необходимо да се приеме само един от описаните по-горе методи; възможно е и тяхното рационално съчетаване.;
В ГДР например по метода на отклоненията е построена рационална система на оперативна информация в промишле-ността. По номенклатура от 240 наименования определени стопански органи имат право да искат и получават, а сто-панските организации да представят сведения за отклоненията от нормалния ход на производството. Тези сведения се представят без установена периодичност: нормира се само величината на допустимите отклонения за определен отрязък от време – за месец например 1% от месечното задание; за ден – 10 $ от производството през денонощието и т.н. Сведенията могат да постъпват ежедневно, ако отклоненията всеки ден превишават нормата, но могат да не постъпват и с месеци, ако няма отклонения. Информацията се изпраща по определена форма: наименование на продукцията, величина на отклонението, причини и виновници за отклонението, възможни последствия, предлагани мерки.Съобщенията могат да се отнасят не само до отклонения в производството на продукция, но и до неуредици в плана по снабдяването, престой на оборудването (над 8 часа), нещастни случаи.
Следователно в тази система са съчетани методът за представяне на информация за производната на регулираната величина (отклонението се определя като производна на р по времето), интегралният метод (отклоненията се сумират в пределите на отрязъците от време, по отношение на крито се установяват нормите на допустимите отклонения) и методът на смущенията (тъй като се съобщават сведения за факторите, обуславящи отклоненията).
5.3. Същността на метода на съществените променливи е в избора на важното и концентриране на вниманието върху него; второстепенното не трябва да отнема повече време, отколкото заслужава. Това положение добива смисъл при изграждането на рационални системи на информация само когато се оформи организационно и се използува с определени критерии за важност и конкретни признаци, по които главното се отделя от второстепенното. Методът може да намери широко приложение при усъвършенствуване системите на информация в управлението на запасите, прогнозирането на обществените потребности, планирането на научно-техническия прогрес, капиталните вложения, материално-техническото снабдяване и т.н.
Класически пример за този метод е така наречената „АВС-политика“ – метод за анализ, широко използуван при управление на запасите от материални ресурси. При този метод номенклатурата на ресурсите се подрежда в зависимост от намаляването на един или друг признак: например по обема на годишния разход в стойностно изражение, ако става дума за производствена единица, или по обема на оборота в натурално изражение, ако става дума за снабдителна база. Анализът на номенклатурата показва, че в по- вечето случаи до 90 % и повече от стойността на годишния разход на ресурси се концентрират в 1-2 % от общото количество позиции. Тези позиции образуват най-високата част на номенклатурата – група „А“. Още 10-15 % от позициите в номенклатурата обхващат да предположим 5-7 % от стойността на годишния разход — те образуват група „В“.
В група „С“ влизат всички останали материали. За тези групи се установява различен режим на управление на запасите, различно се определят нормативите за производствените запаси и т.н. Ако потреблението и запасите на материалите от група „А“ се прогнозират и нормират с помощта на съвършени методи, то по материалите от групи „В“ и „С“ запасите могат да не се. прогнозират за къси периоди, а нормите да се установяват с помощта на неточни процедури и методи. Тук даже съществена грешка – например повишаване нормата на запаса 2-3 пъти, се оказва много по-малко важна, отколкото грешка с 2-3 % по пози-циите на група А.
Ефектът от използуване на метода на съществените променливи може да бъде доста висок. Достатъчно е да се каже, че с негова помощ обемът на работа по нормиране на запасите се съкращава десетки пъти. Ако отчетем, че нормирането на запасите в нашата промишленост значително изостава, а разчитането на нормите обикновено се извършва по един начин за всички материали, то ясно е, че използуването на този метод ще помогне за решаването на проблема.
Известен опит за използуване на метода на съществените променливи е направен при разработване на плановите и отчетните форми и показатели на комплексната механизация и автоматизация на производството и управлението в нашето народно стопанство. Планираните мероприятия се подреждат по величината на необходимите средства за тяхното провеждане, като на отделни редове се дават тези. които изискват най-големи разходи (основни мероприятия), а останалите се записват на общ ред. При това основните мероприятия, които централните ведомства имат възможност да контролират поотделно, обхващат над 2/3 от средствата, отделяни за комплексна механизация и автоматизация на производството и управлението.
При използуване на метода на съществените променливи в практиката често възникват съмнения във връзка с това, няма ли концентрацията на вниманието върху най-важното да доведе до пренебрегване на второстепенните въпроси, които в производството понякога се оказват тясно място. Тези съмнения са необосновани, тъй като методът въобще не предполага оставянето на второстепенните детайли без контрол. По отношение на тях се установява съвършено друга мярка за точност на информацията, съответствуваща на значението им, а в плана или нормите се залагат резерви, предпазващи от вероятни провали и позволявалци да се осъ-ществява контрол над тези детайли много по-рядко и с по- малки разходи. По такъв начин с помощта на метода на съществените променливи, както и метода на отклоненията се достига съществено намаляване на обема на циркулиращите данни при незначителни загуби на информация.
6. Съществена роля в изграждането на рационална система на информация във всяка АСУ с национално значение трябва да бъде отделена на лингвистичния метод за кодиране на системата от показатели.
Под лингвистично кодиране се разбира шифровка на призначната част на показателите с отчитане значението на групите от думи или отделните думи, които я образуват. Това е възможно само при еднозначно определяне на всички понятия в системата и при разкрити смислови и логически връзки между термините. Ето защо лингвистичният метод може да бъде разглеждан като средство за семантичен анализ на информационните потоци и за фиксиране на резултатите от анализа.
Известни са два начина за лингвистично кодиране:
чрез разделяне на призначната част на показателя на постоянна част (форма на показателя) и променлива част – полулингвистичен метод;
чрез кодиране на призначната част на показателя по думи – дескрипторен метод.
При полулингвистичното кодиране от списъците на фиксираните показатели, термини и словосъчетания, определени при изследването на информационните потоци, се разкриват общите, повтарящи се (постоянни) части на показа-телите. Те се оказват в повечето случаи еднакви реквизити – основни признаци на показателите, характеризиращи същността на отразявания параметър. Останалите реквизити – признаци, като правило образуват променливата част на показателя и характеризират обстоятелствата,при които е протичал изучаваният процес и са били получени едни или други значения на показателя. Така например в при- значната част на показателя „Стойност на основните фондове в началото на годината“ форма на показателя представлява съвкупността „Стойност на основните фондове“, а останалите реквизити – признаци, представляват променливата част на показателя.
Постоянните и променливите части на показателите се групират в различни номенклатури, след което се изключват съществуващите синоними и омоними и еднозначно се определят всички променливи части и форми на показателите. Процесът на кодиране се свежда до записване в шифъра на показателя номера на позицията в номенклатурата на постоянната част, а така също номера на номенклатурата и номера на съответствуващата позиция на променливата част. Като недостатък на полулингвистичното кодиране следва да се отбележи непълното отразяване на смисъла на показателите (отсъствуват връзки между всички думи на показателя), а така също наличието на трудности, свързани с определянето на постоянната част на показателите.
При дескрипторния метод на кодиране на показателя всички понятия в тезауруса се групират по функции, които те изпълняват в езика при образуване на показателите,тек-стовете и документите. В зависимост от конкретната система могат да бъдат формирани различни групи, например: думи, имена на икономически и производствени процеси и състояния: производство, потребление, транспорт, разход, запас и т.н.
думи, определящи характера и свойствата на процесите и състоянията и служещи за определение на имената: производствено ( потребление), производствен (запас) и т.н.;
думи, разкриващи функционалното назначение на показателя, неговото отношение към тази или друга функция на управление: планов, фактически, нормативен и т.н.;
думи, характеризиращи показателя по способ на получаване, разчитане: средносписъчна (численост), средноквадратично (отклонение) и т.н.;
думи, разкриващи временните характеристики на показателя: за тримесечие, за година, към определено число и т.н.;
думи, разкриващи пространствените характеристики на показателя и др.
Класифицираните понятия в групите се подлагат на междугрупов и вътрешногрупов анализ. Вътрешногруповият анализ има за цел да разкрие всички нееднозначни определения, синоними и омоними. Междугруповият анализ- систематизира семантичните и логическите връзки между термините от различни групи. Удобна форма за това е построяването на таблици, в подлога и сказуемото на които се вписват термини, отнасящи се към две различни групи. По този начин се разкрива кои от понятията могат да се използуват съвместно и има ли единен термин за обозначаване на двойка от свързани понятия.
На всяко еднозначно определено понятие в номенклатурите се съпоставя определен знак (код), който го идентифицира в рамките на дадената група. С помощта на построения по такъв начин дескрипторен речник формализирано се извършва кодирането на показателите по строго определена граматическа схема (шаблон). Тя се състои от блокове, съответствуващи на формираните вече групи. Целият кодов запис на показателя представлява съвкупност от двойни числа – номера на блока в шаблона и кода на думата в съответната група.
От гносеологическа гледна точка създаденият по такъв начин изкуствен, формализиран език на информацията може да се разглежда като лингвистичен модел, който, като разкрива и уточнява съдържанието на отразявания обект (ин-формацията), създава база за изграждане на рационална технология за обработване на данните и съгласуване на информационните входове и изходи на човека и машината при функциониране на системата.
Езикът на икономическата информация е посредник между естествения общоприет език на икономиста и специализирания език на изчислителната машина. Алгоритмическите езици са важни от същата гледна точка, но тяхното предназначение е силно специализирано – те описват операторите на системата. Информационният език способствува за съдържателното напълване на описваните от алгоритмичния език процедури на равнището на логическото моделиране на информационните процеси. При изграждането на автоматизираните системи редица обозначения на езика не се фиксират непосредствено в шифрите на електронноизчислителната машина, тъй като служат на човека за разграничаването на потоците от информация – те фактически намират косвено изражение в организацията на информационните масиви и в построяването на редица програми по обслужването и управляването на разчетите. Тези от обозначенията, които описват структурата на информационния масив, се изразяват в кодовете на признаците на изходните и разчетните величини и се нанасят върху машинния носител на информацията.
По такъв начин информационният език в своеобразна симбиоза с алгоритмическите езици осигурява ефективна формализация на планово-икономическите разчети в големите сложни системи и ефективно взаимодействие на човека и машината.
7. Използуването на информационния език в процеса на изграждането на АСУ може да бъде осъществено най-пълно на базата на машинен симулационен модел, отразяващ управлението като цялостен технологически процес със свои операции, работни звена и предмети на труда. Лингвистичният модел в случая ще бъде инструмент на формализирано контролиране тъждествеността на различните информационни съвкупности. Икономико-математическите модели,които описват и оптимизират не самия управленчески процес, а икономическите и производствените явления, трябва да се вписват в съответните блокове на този модел. Такъв системен подход ще даде възможност да се оцени всеки иконо- мико-математически модел от гледна точка както на икономическите критерии, така и на собствените критерии на управлението, да се отчетат при моделирането връзките между моделите. С други думи, при изграждането на АСУ моделът на управленческите процеси, т.е. на цялостния процес на движение и преобразуване на информацията, е основа, на която се взаимообвързва целият комплекс от различни видове модели в системата на управление.
Разкритите по-рано взаимоотношения между трите основни характеристики на системите за управление – функциите, структурата и информацията, дават възможност моделът на управленческите процеси да бъде представен като комплекс от следните модели, които отразяват поотделно всяка от основните характеристики и се намират при построяването и анализа в същата взаимовръзка, както и самите характеристики:
структурен модел, отразяващ структурата на управлението като съвкупност от организационните подразделения и техните взаимоотношения;
информационен модел, отразяващ системата на информация като съвкупност от показателите и връзките между тях;
функционален модел, отразяващ системата от функции на управление като съвкупност от управленческите задачи и връзките между тях.
Широки възможности за анализ на съществуващите сир- теми за управление и за моделиране на управленческите процеси на стадиите на проектирането и функционирането на АСУ се откриват при построяването на тези модели като мрежови в съответствие с определението на ориентиран граф, при условие че:
отсъствуват дъги ( х, х), водещи до върха х на графа в същия връх;
допуска се само една дъга ( х; у), водеща от върха на графа х към върха у ;
не се допуска да съществуват едновременно дъги( х, у) и ( у, х ) при x<у ;
отсъствуват вериги от вида x,y,……z,x .
При това като върхове на мрежата могат да бъдат приети или организационни подразделения, или задачи, или показатели, а дъгите на мрежата ще отразяват взаимовръзката и взаимоподчинението им. Второ, трето и четвърто условие едновременно или поотделно в зависимост от задачата, решавана с помощта на мрежовия модел, могат да се изпуснат.
Създаването на АСУ може да се разглежда като позадач- на реализация на функционалния модел с последващи оттук периодически изменения в информационния и структурния модел, а така също в тези страни на системата за управление, които те отразяват.Връзките между отделните задачи, решаването на които е автоматизирано, и между автоматизираните части на информационния фонд, а така също със задачите, които продължават да се решават „ръчно” или извън машинната система, и с неавтоматизираните части на информационния фонд ще се осъществяват в съответствие с графовия модел на управлението. При проиграването му на ЕШ във вече действуваща АСУ всеки обект на управление и всяка ситуация ще са представени от съответна информация; поведението на цялата система и нейните подсистеми ще бъде изразено чрез съответни алгоритми и машинни програми, а оценката на решенията ще се извършва на базата на зададени отвън критерии на оптималност и ограничения.
Графовият логико-математически модел на управлението е основа както на функционирането, така и на изграждането на АСУ, като в процеса на проектиране той постоянно се уточнява и усъвършенствува. В процеса на изграждане на АСУ моделът силно формализира проектирането, благодарение на което са възможни широка автоматизация и механизация на проектните работи, леко разпространение на натрупания опит по проектиране на системата и преди всичко по нейното информационно осигуряване, концетриране на научния материал, използуван от проектантите в тяхната работа. При периодическо проиграване на модела на ЕИМ с помощта на специални алгоритми се създава възможност за научно обосноваване на редица проектни решения чрез оценяването на тяхното влияние върху цялата система за управление. На схема 1 са показани основните параметри модела, които се определят с помощта на тези алгоритми,и оптималните проектни решения, които могат да бъдат приети на базата на параметрите при проектирането на АСУ.Решенията се отнасят по същество към следните четири крупни проблеми на проектирането:
усъвършенствуване на организационната структура на системата от гледна точка на рационалното протичане и обработване на информацията;
избор на задачите, които трябва да се решават с помощта на електронноизчислителна машина, и определяне последователността на тяхната автоматизация с цел да се по-стигне ефективна комплексна обработка на данните;
определяне на необходимите типове и количество . из-числителна техника за надеждно и високоефективно функцио-ниране на АСУ;
построяване на оптимални технологически процеси за автоматизирано решаване на управленческите задачи от гледна точка на продължителността и стойността на обработването на информацията.
По такъв начин с помощта на логико-матсматическото моделиране на управленческите процеси информационното осигуряване се превръща в спояваща основа за всички оси-гуряващи подсистеми на АСУ.
8. Разгледаните досега методи на информационното осигуряване засягат главно етапите „оптимизация” и синтез на системата. За да могат те да бъдат използувани, е необходим съответствуващ метод за изследване и представяне на съществуващите информационни потоци, който да разкрива:
а) подразделенията на системата, въвлечени в обследвания информационен поток;
б) външните организации, въвлечени в дадения поток;
в) използуваните архиви, нормативни бази и други хранилища на информация;
г) укрупнените операции, изпълнявани над информацията;
д) показателите, предавани от подразделение в под-разделение .
Изхождайки от това, удобно е схемата на потока на информация да бъде представена като ориентиран граф,върховете на които са укрупнени операции по формиране, обработка, съхраняване и използуване на информацията, а дъгите – операции по предаване на информацията (вж.схема 2). Върховете на графа се номерират така, че да образуват непрекъснат ред от натурални числа, отразяващи всички операции от възникването до използуването на информацията. За нагледност и по-голямо удобство при опре-деляне функциите на отделните подразделения всички върхове, които отговарят на операциите, извършвани от едно и също подразделение, се групират заедно. По такъв начин върховете на мрежата разкриват всички пунктове от „а“ до „г“, а дъгите – операциите по предаване на информация и пункт „д“.
На. схемата се посочват чрез съответни кодове всички показатели, използувани при изпълнението на изучаваната функция, и всички задачи, решавани при разчитане на изходящите показатели на базата на входящите. При ръчната децентрализирана обработка на информацията може да се получи такава схема на потока, при която отделки части на задачата се решават в различни подразделения, докато при автоматизацията и свързаната с нея централизация на разчетите цялата задача ще се решава на ЕИМ. Затова на схемата е целесъобразно да се дава локална, индексация на задачите.
Документи на схемата не се показват, а техните кодове се посочват в обяснителния текст и списъка, които я съпровождат. В обяснителния текст се изреждат операциите, изпълнявани под дадения номер, а именно: обработка на информацията, обръщане към хранилищата и формиране на документите. Ето как би изглеждал обяснителният текст към схема 2:
1. Подразделението ”А” пуска документ ” n ”, съдържащ показатели а,б ,Ь , който се изпраща в подразделение „Б“.
2. Подразделение ”Б”, след като получи документ ”н”, намира в архива I показател ”е ”, дописва го в документ „п ”,и го предава в подразделение ”Г”.
3. В подразделение ”Г” се решава задача , в резултат на която се съставя документ „р „» съдържащ показатели а , 5 , в , който се изпраща в подразделение „В“.Документ ”п ” се поставя в архивата.
4. В подразделение ”Б” се решава задача ”уз”, в резултат на която се съставя документ ” т“, съдържащ показатели а, 5 ,о, който се изпраща в подразделение ”АМ.Документ „р “ се поставя в архивата.
5. И т.н.
Към схемата на информационния поток се прилага списък на документите, построен по подразделения, в които трябва да бъдат отразени всички документи, споменати ь < обяснителния текст. Прилага се списък на всички архиви, нормативни бази други хранилища. Архивите и други хранилища, допускащи формализирано описване, се нанасят в отделен списък на картотеките. Местните хранилища, например папки, в които се подшиват използуваните документи, могат да не се показват в схемата и списъка,но в обяснителния текст трябва да се отбележи къде се съхраняват.
Към схемата на потока на информация се прилага и списък на решаваните задачи, в който се отбелязват кодът на задачата в потока, кодовете на входящите и изходящите показатели, използуваните средства за нейното решаване(таблици, клавишни машини и др.) и мястото, където е описана задачата. Ако задачата се решава на електронноизчислителна машина или по утвърдена методика, то в последната колонка е достатъчно да се отрази номерът на програмата или книгата, където е отпечатана методиката. Ако задачата никъде не е зафиксирана, в списъка следва да се даде указание „вж.отчета”, а в отчета по изследване на потоците на информация се дават формулите, по които се осъществява разчета,
По специални форми се разработват също така списъци, характеризиращи показателите и организационните подразделения, въвлечени в изследвания информационен поток.
Разгледаният метод за изследване и описване на информационните потоци способствува за получаването на всички необходими сведения за прилагане на разгледаните преди методи на информационно осигуряване и за разработването на писана, усъвършенствувана технология на работа в централните ведомства, която би повишила съществено организацията на работата още преди внедряването на АСУ с национално значение. Тя би „откупила” големите издръжки по изследванията във връзка с изграждане на АСУ и би съдействувала за преодоляване на психологическата бариера по пътя на внедряването на електронноизчислителната техника и икономико-математическите методи в крупните икономически системи.
Статията е част от „Трудове на научния център за планиране, математическо моделиране и прогнозиране на социално икономическото развитие“,
Том 2, София, 1974 г. към Държавен комитет за планиране