в.168 часа 29.11.96 – 05.12.96
Държавните мъже натискат за валутния съвет, защото това е единственият им шанс да продължат да паразитират в управлението, твърди икономистът Румен Георгиев и разказва
Основите на мафията се наляха през 1990 година
Не съм сред 12-те апостоли на демокрацията, аз само като св. Павел разкъсах завесата пред банковата система, но после проф. Тодор Вълчев грижливо я заши, заявява бившият шеф на бюджетната комисия във ВНС
- Бяхте обвинен, господин Георгиев, че сте предизвикали паническото теглене на спестявания от ДСК.
- Нима вярвате, че като поливам цветята си на балкона, мога да предизвикам дъжд? В условията на катастрофа, т. е. на пълен раз-пад на системните връзки в икономиката, не съществува причинно-следствена зависимост между индивидуалните намерения и масовите тенденции и процеси. Финансовата система постоянно генерира все помощни панически вълни. Днес ни връхлита не само поредна вълна, а ни застига висок и мощен гребен на всички вълни, отминали и набиращи сили. Това е цунами.
Проф.Румен Георгиев – снимка: Николай Генов
Ст. н. с. д-р Румен Георгиев (тогава – 1996 г.), създател и бивш председател на Минералбанк, бивш велик депутат и председател на бюджетната комисия във ВНС, известно време той преживя-ваше от търговия на вафли. После събра акционери в Международната застрахователна компания „Европа“, оглави и Съюза на частните застрахователи, но все още се смята за среден бизнесмен. Миналата зима неговият син и дъщерята на проф. Нора Ананиева се ожениха след 5-6- годишно приятелство. А Георгиев вече бе напуснал БСП заедно с ръководената от него фракция „Път към Европа“.
- Вие не изпратихте ли кодирано послание до вложителите?
- Аз казах по телевизията буквално следните думи: „Изключително много са държавните ценни книжа, т. е. вътрешният дълг на Министерството на финансите, към банките е над 600 млрд. лева с падеж 1997 година. 43% от тия книжа са в ДСК. Ако пуснем нови непокрити пари преди борда, за да се изплатят ДЦК, ще дадем тласък на инфлацията, но ще запазим някакъв авторитет на банките. Ако пък не го направим, рискуваме след борда да фалират редица банки.“ Това казах, нищо друго. Останалото са някакви вихрушки по върха – вижте им подхода към валутния борд, чрез него те пак не оправят икономиката. Но, както казва китайската мъдрост, 50% от казаното е на говорещия, а 50% е на слушателя.
- Мислите ли, че валутният съвет ще спаси икономиката?
- Не съм голям оптимист. Не съм чул някой да се предпазва от цунами чрез съоръжения. Единственото възможно действие е бягството. Ние просто не можем да избягаме с редки изключения.
- Няма ли алтернатива?
- Тегленето на влогове е неадекватна реакция. Но много по-неадекватно, ако не и направо абсурдно е поведението на днешните ни управници. Те като че ли напълно съзнателно правят всичко възможно не да спасят хората, а напротив, да ги предоставят беззащитни на цунамито. То да им свърши „тежката работа“ и да разчисти държавата от слабите и зависимите. Теренът после обаче ще се пре-достави не на всички, а на избрани оцелели.
- Не действа ли панически правителството?
- Безспорно, но тази констатация вече не стига. Изравняването на лева с една или друга чужда валута не е нито само технически, нито само формален акт. Ако не бъде свързан с дълбоки трансформации в икономиката и в етиката, този акт ще се окаже поредната симулация в духа „алафран- га“. Тогава наистина ще се удавим.
- Не склониха ли подозрително бързо държавните мъже на външната идея за борд?
- Да, защото истинските им намерения са други. Съвсем не е случайно, че през последните дни те уж „уточниха“ превода и започнаха да наричат валутния съвет паричен. И като че ли съвсем скромно ограничиха функциите си само с „техническо посредничество“. А точно това е най-главната опасност за нас – бордът да действа при посредничеството на сегашната система за управление. Само така днешните управници ще продължат да паразитират и да симулират активност като „спасители“ на икономиката.
– Каква би била печелившата стратегия в такъв случай?
- Нужен ни е не толкова борд, колкото премахване на административно-чинов- ническия контрол върху икономиката. Тя трябва да е база за всичко останало, а не природно благо, което безнаказано се разграбва. Нужна е истинска приватизация, истинско пазарно регулиране на трудовите отношения и легализиране на инициативата. Само че, ако това стане, политиците няма да има как да се намесват като висшестояща инстанция. А сега политиката е „голям келепир“.
– Говори се, че след като се оттеглихте от политиката, сте се утвърдили като фундаментална фигура в българската мафия, при това икономически грамотна и с международен авторитет?
- Така ли считате? За първи път чувам. Благодаря, но аз не се изживявам като един от 12-те апостоли на демокрацията. Имам предвид Желю и-другите. Имам обаче самочувствието на апостола Павел, който пръв разкъса завесата пред бастиона на банковата система навремето. Спомнете си какво беше Минералбанк – не това, което са сега банките. Тя беше най-явната банка, портфейлът и операциите й бяха публични. После завесата бе закърпена от проф. Тодор Вълчев. Аз и сега си патя от това. Ето преди няколко дни Сендов и Виденов са повикали икономисти на прослушване. А мене не са ме викали, макар че аз съм председател на Съюза на икономистите. Те с мене не разговарят още от времето на Луканов, когато имаше решение аз да бъда назначен за министър на финансите във втория му кабинет, но това не стана. Лилов тогава вдигна рамене и се оправда с всесилието на Луканов.
– Нека за мъртвите да говорим с добро.
- Простил съм му. След подобряването на нашите отношения с Нора Ананиева, след сватбата на децата ни имахме с Луканов две срещи. Аз му казах в очите: Каквото и да става, аз никога няма да ти простя мораториума, който отряза артериите на България. По вре-мето на Луканов Външнотърговската банка бе поставена в изключително привилегировано положение, за да се прикрият безстопанс-твените или безперспективните капиталовложения, а също и лицата, които са получавали комисиони и са изнасяли пари в чужбина. Чрез признаването на външния дълг за държавен стана така, че крайните получатели на кредити в България бяха освободени от за-дълженията си. Те фактически бяха поети от всички данъкоплатци. А Минералбанк не влизаше в играта – там всичко беше публично, там всички пари от Запад бяха раздавани на малки предприятия с конкурси.
– Това е една забравена история.
- Нима хората ще забравят как се заличиха вършените безобразия? При това в България за разлика от Русия номенклатурата не е класа, а тънка прослойка, хваната за ушите по правешки принцип. Дори и в сравнително високите етажи на властта нямаше спец- снабдяване и неограничени привилегии както в Русия. Нашата истинска номенклатура в по-голямата си част беше икономически негра-мотна. Идеята на БКП/БСП през 1990 година да превърне политическата власт в икономическа бе внесена от Москва.
– Хем казахте, че стратегията на БСП била да превърне политическата власт в икономическа, хем твърдите, че вихрите във върхушката на БСП нямали нищо общо с икономическите проблеми. Как така?
- Тезата бе грешна, тя не отчиташе особеностите на местната номенклатура като тясна прослойка. Стратегията от времето на Луканов бе руска, горбачовистка. И затова в крайна сметка се оказа, че няма на кого да се дават пари. Раздадоха се пари на неграмотни хора, на които има как да им се дърпат ушите – близки на партизани и на генерали от разузнаването например. Мой приятел партизанин преди време ме питаше дали и на мене не са ми предложили пари за бизнес. „Мен ме извика един министър, ми разказа партизанинът, и ми предложи да ми даде няколко милиона за бизнес. Ама аз не разбирам и му посочих братовия син. Тоя разбойник създаде фирма фантом, изхарчи парите и избега в Кипър. Сега ми се обажда по телефона, нали сме роднини, какво да го правя?“ По този модел се раздаваха пари, за да се създаде икономически елит отбора, недорасли и без опит в пазарните отношения. И малко по малко „нашите момчета“ станаха мафиоти.
– Какво очаквате да се случи на извънредния конгрес на БСП?
- Няма да има бурни аплодисменти и чувство на дълбоко задоволство. Каквото и да се случи, то ще си остане в сферата на апаратните коридори и суетните публични демонстрации. Иначе – мъгла в многословни доклади, съображения и процедура, зад които ще се крие липсата на какъвто и да е реализъм. Поначало разсъжденията и подходът на управляващите в момента не се базират на икономи-ческите реалности, нито на икономическите потребности.
– Какво според вас би спасило икономиката?
- Ние трябва да направим ясна калкулация на основните видове суровини и продукти на база на световните цени, с извеждане на основните тенденции и намиране на тесните места по заплащането на труда. Защото трудът е евтин, най- евтин е в България, три пъти по-евтин например, отколкото е на Зелени нос. Не може без симулационен модел на цените да привързваме нашата валута към чужда. Опасявам се преди всичко от изравняване на вътрешните цени със световните, при положение че трудът ще остане много ниско заплатен. Имайте предвид, че и енергията, и бензинът все още са евтини.
– Все още?
- Ами да, ако ги изчислите спрямо която и да е страна от Европа. Едно кафе в Москва например струва 10 000 рубли, т. е. 2 $. А у нас – 10, максимум 20 цента. Всички чужденци смятат, че бензинът у нас е евтин, а за българите той вече е почти недостъпен. И в Албания вече средната заплата е два пъти по-голяма, отколкото у нас. Обаче като се изравним с другите страни, няма да можем да се конку-рираме на световния пазар. Очевидно е, че само с рестрикция няма да се мине. Нужно е и стимулиране на отговорното потребление. Много кредити и сега ни отпускат от чужбина, но няма кой да ги гарантира, няма кой да подпомогне българския износ и българския бизнес.
Интервю на МИЛЕНА ДИМИТРОВА
Вестник “168 часа”
29.11.1989 г. – 05.12.1996 г.
