Реалното участие в реформата – препъникамък за социалдемокрацията у нас
Досега всички наши управляващи екипи експлоатират социалдемократическите идеи и принципи главно като фразеология. Това си има своята логика и причини. Опитът на развитите европейски страни със силна социалдемокрация показва, че успехите им се дължат на това, че прокламираните идеи и споделящите ги политически формации имат за носител реални солидарни структури.
Тези структури работят ефективно за обикновените хора – производствени и търговски кооперации, застрахователни дружества, взаимоспомагателни и осигурителни каси, здравни и пенсионни фондове и т. н. Точно този род структури у нас са дискредитирани от пораженията, които им нанесоха болшевишките експерименти, а в последните години и силовите, пирамидалните и фантомните организации. Но днес, изправени пред острите проблеми на социалната сфера – образование, здравеопазване и пенсионно осигуряване, не можем да не се обърнем към опита и ценностната система на социалдемокрацията, чиято икономическа база са солидарните структури.
Стойностите на образователните, здравните и други осигурителни услуги днес са такива, че нито техните създатели, нито техните потребители могат да действат поотделно, само въз основа на частна инициатива, без сдружение, изолирани от реалната сфера и държавата. Да вземем медицината и здравеопазването, които днес са във фокуса на обществената дискусия. Едва ли трябва да се доказва колко трудно, дори
невъзможно е един лекар да поддържа сам съвременна медицинска база – апаратура и консумативи, сам да прави сложни изследвания и операции. Средният българин пациент пък трябва да плаща реалните цени за здравните услуги в рамките на възможностите си, които гравитират около границите на жизнения минимум. Очевидно и в единия, и в другия случай са нужни съвременни солидарни структури – посредници в пазарния диалог.
Точно тук идеите на управляващите и тези на социалдемокрацията като че ли се сближават и дори се покриват. Обществената дискусия по проекта на закона за здравно осигуряване доказва, че това сближаване е все още привидно. Защо?
В проекта е възприет принципът за „набиране“ на средствата в здравния фонд. От социалдемократическа гледна точка това е противопоказно за подобен род структури. Ограничените средства, определени за фонда, не трябва да се „набират“, а да се инвестират. Защото здравната система може да просъществува в условията на пазарната икономика само ако генерира условия за непрекъснато разширено възпроизводство на ресурсите. Опитът от съвсем близкото ни минало показва, че средствата на разпределителните фондове изцяло се консумират, без да изпълнят предназначението си.
От друга страна, в закона се застъпва тезата за задължително осигуряване. При това обаче не се гарантират правата на конкретния човек да контролира собствените си средства във фонда. Проектозаконът превръща обикновения гражданин в прост „заложник“ на фонда. Декларациите, че той ще се управлява от тези, дето дават парите“, че е „автономен и самоуправляващ се“, са лишени от съдържание. Освен това фондът няма реални пълномощия на независим стопански субект, нито ще се доказва в конкурентна среда, и следователно ще остане във вакуума на държавната бюрокрация. Последиците са предвидими – при наличие на условия за корупция и риск фондът скоропостижно може да фалира, преди да е започнал да работи.
Ако изходим от социалдемократическите принципи, проверени в условията на развитите страни, механизмът на функционирането на фонда следва да е адекватен на пазарната икономика, а това означава:
- Държавата да определи обхвата на националното здравно осигуряване за цялото население (животоспасяващи мероприятия, противоепидемична дейност, санитарен контрол, родилна помощ, грижи за хронично болните, грижи за майчинското и детското здравеопазване и т. н.) Т. е. със Закона за здравното осигуряване следва да се гарантира задължително минимално здравеопазване.
- На принципа на конкурса и търга, дейности, различни от упражняваните в националното здравно осигуряване, следва да се прехвърлят (продават) на частни (публични) здравноосигурителни дружества. Те ще трябва да постигнат предварително зададени критерии, ще се финансират от национална та здравноосигурителна каса и от вноски на застрахователен принцип от социални групи с по-висок статус. Тук става дума за допълнително – винаги доброволно – здравно осигуряване, което допълва гарантирания минимум със специализирано медицинско обслужване, осигурен по-висок комфорт и пр. То е изконно право на всеки гражданин, което законът следва да уреди само по принцип, без лимити и др.
При такава организация на здравното осигуряване, третираща и националния, и частните (публични) фондове в качеството на независими стопански субекти, здравноосигурител- ните организации трябва да могат да капитализират събраните средства, т. е. ефективно да ги стопанисват и да получават печалба. Това означава да се снемат бариерите, които проектозаконът поставя пред доброволните здравни осигурители по отношение правото им да имат и друг предмет на дейност (застраховане, аптеки, медицински кабинети и пр.).
- Държавата трябва да гарантира конкурентна среда сред здравноосигурителните организации. Недопускането на административен и политически произвол, премахването на бариерите пред инициативата на лекари и пациенти, гарантираното право на свободен избор, на ефективно стопанисване и контрол на собствените им средства са условия за организиране на резултатен здравен бизнес в интерес на цялото общество.
Статията е част от в. Труд,
9 декември 1997 г.
