Нови перспективи в методологията и организацията на деловите решения
Доц. д-р Силвия Трифонова, УНСС
Корица на списание „Панорама на труда“ 4/2005
Монографията на проф.д-р Румен Георгиев на тема “Делови решения: методология и организация”, Академично издателство “Марин Дринов”, С., 2005, има за обект на изследване интересен и слабо разработен в икономическата литература проблем, чието значение се откроява силно в контекста на съвременните икономически условия в България. Както илюстративно авторът отбелязва, в периода на плановата икономика “обществото ни изглеждаше като една огромна ескадра от кораби, плаваща в бурния океан с преки водещи сигнали от флагманския кораб”, като въпросът “къде и защо плава корабът рядко възникваше… дори пред капитана” (с.13). За разлика от това, в съвременните условия “няма вече флагман на държавно планиране и всеки “кораб” държи свой курс в бушуващите води на един, като че ли безкраен преходен период. Но все още много хора живеят с традиционната представа за вземането на решения, като за някакъв предопределен и координиран процес… Това е погрешна представа. Тя не отчита най- главното, а именно, че в условията на демокрация и пазар организациите, особено в бизнеса, са системи със своя вътрешна и външна динамика: от една страна, конкуриращи се помежду си, а от друга, “разтърсвани” от свои “центробежни” и “целеустремителни” сили. Основен проблем става проблемът за управление на риска” (с. 13-14).
Основавайки се на тази констатация авторът тръгва по нелекия, но изпъстрен с предизвикателства път, да обоснове и да анализира как трябва да се подхожда към деловите решения и към тяхната организация в условията на неопределеност и риск. Ето защо една от основните концептуални идеи на автора се свежда до изследване на деловите решения, обвързано с проблема за риска в организациите и обществото.Избраната от автора проблематика показва неговите стремежи, склонности и умения в прилагането на абстрактно-логическо мислене, интердисцип проф.д-р Румен Георгиев линарност и
системност при анализа. Това кореспондира с експлицитно дефинираната ос- новна цел на автора – да разкрие по какъв начин трябва да се изведе дадена организация в състояние на конкурентно превъзходство като се задържат позициите й за максимално дълъг период въпреки непредсказуемо променящите се външни условия и как да се осигури устойчива и удоволетворяваща приори- тетност на общите цели на организа-цията над индивидуалните на работещите в нея и за нея (с.4).
За постигането на поставената си цел, авторът прилага два основни науч- но-изследователски подхода, тясно взаимосвързани и взаимодопълващи се помежду си. На първо място, той прави задълбочен анализ на теоретичните концепции в областта на деловите решения, като формулира нови критични аргументи и становища спрямо класи-ческите и съвременните теоретични постановки. На второ място, авторът интерпретира управленските проблеми във връзка с вземането на решения в бизнеса не сами за себе си, а претеглени през призмата на психологията, социологията, политологията и други науки. Авторът доказва, че към деловите решения вече не само, че е възможно, но е задължително да се погледне от нова, no-различна, многоаспектна гледна точка, особено по отношение на механизмите за взаимодействие на организациите и използването на такива неформални и трудно подлежащи на количествена оценка параметри като култура, цели на дейността, доверие и др. В тази връзка, като едно от основните достойнства на научния труд на проф. д-р Р.Георгиев следва да се посочи това, че умело използваните от автора научно-изследователски подходи стоят не само на теоретична плоскост, но са пренесени в дълбочина към специфичните проблеми на съвременната българска действителност. Както сам авторът признава: “Книгата е една интелектуална провокация, предполагаща диалог, взаимна критика и обучение на читателите и автора” (с. 15). Това достойнство на книгата, по мое мнение, заслужава особен интерес, тъй като читателите имат свободата и предизвикателството да направят сами по-нататъшните си стъпки в търсенето на най-ефективните делови решения в условията на неопределеност, след като са генерирали достатъчно задълбочени знания за теоретичния фундамент, методологията и организацията на процеса на вземане на делови решения.
Основната теза на книгата са “деловите решения като системно обвързан базов процес на “общуване” на различни видове риск в различни по характер организации” (с.4). Тази концепция се отличава със следните по-важни характеристики: а/ мисията или глобалната цел на организацията е интегрираща тема, базисен пункт за поддържането на баланс между интересите на групите В организацията, а също и между тях и групите извън нея; б/ проблемите не съществуват извън личността, те са точките за вземане на делови решения – чрез тяхното определяне се концентрират усилията, Възможностите и рисковете пред организацията; В/ информацията е средата, която осигурява взаимосвързаност на деловите решения; г/ подготовката, избора и реализацията на деловите решения изискват диагностика на проблемите, точна оценка на факторите, Въздействащи Върху решенията, творческа разработка на множество алтернативи и целесъобразно прилагане на адекватни техники за реализация и контрол на деловите решения; д/ отчитането на фактора Време предопределя необходимостта от пренасяне Възможностите на игрите (учебни, сюжетно-ролеви и др.) като диалогова процедура в сферата на деловите решения. Анализът на тези ключови аспекти за методологията и организацията на процеса на Вземане на делови решения представлява съществена новост и принос не само за теорията, но и за съвременната българска практика, тъй като проблемите са разгледани не самоцелно, а в съответствие с основните задачи, стоящи пред нашите фирми, браншови, държавни, неправителствени и други организации В процеса на присъединяване на България към Европейския съюз. Проф. д-р Р.Георгиев ясно показва на нашите мениджъри как да обвържат методите, подходите и формите на мислене с непрекъснато изменящата се действителност. Само по този начин те ще могат да отговорят на изискванията на Европейския съюз за формиране на т.нар. “организации на знанието”, в които самите системи за Вземане и реализиране на делови решения позволяват на хората постоянно да разширяват възможностите си за постигане на ефективни резултати. В този аспект особено ценен е дългогодишният практически опит на проф.д-р Р.Георгиев като ръководител или Водещ експерт на редица организации от всякакъв характер, където той се опитва да обвързва едни или други научни методи и постижения с действителното решаване на проблемите.
В структурно отношение научният труд съдържа увод, девет глави, разработени рамките на три части, заключение и списък на използваната от автора литература. Избраната строга логическа структура и последователност на изследването е съчетана с добре балансиран избор на интерпретираните теоретико-методологични постановки. Общият обем на труда е 375 страници.
Част първа е посветена на теоретичните основи на деловите решения. Тук на първо място е направен обстоен анализ на същността, ролята и мястото на вземането на решения в личния живот и в организациите. След като са дефинирани основните категории в изследваната проблематика – “решение” и “риск”, вниманието се насочва към ключовите правила, които трябва да се съблюдават при вземането на решения. Изхождайки от концепциите и методиките на М.Рубенщайн и С.Джонсън, авторът разкрива кои са най-значимите фактори, които трябва да се имат предвид при вземането на решения. Той обвързва тези постановки с класическите функции на управлението и съответстващите им организационни звена. На второ място, авторът задълбочено изследва магистралните теоретични направления в анализа на процесите на вземане на делови решения, а именно – дескриптивните и нормативните теории на решенията. Дескриптивният анализ е прецизиран от гледна точка на трудовете на Д.Томпсън, М.Вебер, А.Маслоу, Д.Пфафер, Дж.Гълбрайт и др., които представят един или друг важен аспект от процеса на вземане на решения. Нормативните модели, които обръщат поглед към рационалността в поведението на индивидите, са маркирани от теорията за пределната полезност на А. Смит, концепцията за ограничената рационалност на Х.Саймън, Д.Марч, Р.Сайерт и др. Авторът интерпретира основните достойнства на тези теоретични постановки, но в същото време отдава заслуженото на промените и съвременната тенденция на “забележимо сближаване и взаимно обогатяване на тези теории” (с.67-74). Основна цел и изходен пункт на анализа на теоретичните идеи за процеса па вземане на делови решения е, че едно от направленията за тяхното сближаване е именно чрез теорията на ефективността при вземането на решенията. Проф. д-р Р.Георгиев отделя съществено внимание на тази теория във връзка с което формулира и взаимно обвързва основните понятия от теорията на ефективността (“проблем”, “операция”, “цел”, “резултат”), така че да се изведат базисните постановки за ефективността. Както правилно отбелязва авторът, “категорията “ефективност” е … изходна “клетка” за анализ и синтез на методологията и организацията на деловите решения” (с.94). Освен че детайлно интерпретира главните фактори, влияещи върху ефективността, проф. д-р Р. Георгиев изследва и ключовите критерии и параметри за ефективност при вземането на делови решения, тъй като от техния избор зависи правилността на взетото решение. Критериите за ефективност, оптималност и допустимост са тези, на които авторът обръща изрично внимание, с оглед да предпостави последващия анализ на параметрирането на ефективността. Авторът не се ограничава само до количествените, но също взема предвид и качествените параметри на ефективността, осъзнавайки важното им значение за крайния резултат от вземането на дадено решение.
В част втора на книгата е направен задълбочен и комплексен анализ на методологията и организацията на процесите на вземане на делови решения. За целта авторът първо отдава значимост на ролята и мястото на деловите решения в системата за управление на организациите, второ, изследва отделните фактори, влияещи на решенията, и трето, проследява и анализира конкретните етапи в подготовката, избора, реализацията и контрола на деловите решения. Основавайки се на базисна- та цел на управлението за осигуряване на максимална ефективност, проф.д-р Р.Георгиев сполучливо анализира взаимодействието между субекта и обекта на управлението в системата на мениджмънт на дадена организация и оттук разкрива разнообразията типология на деловите решения. За първи път в специализираната литература толкова изчерпателно са представени типовете делови решения, систематизирани според различни критерии (срочност на тяхното действие, степен на обоснованост, степен на достигане на целите и др.). Този подход му позволява по интересен начин да изведе методологически- те и организационни аспекти на подготовката, вземането и реализацията на деловите решения от позициите на теорията на ефективността. Във връзка с това авторът разкрива каква е ролята на всеки един от участниците в процеса на вземане на решение, тръгвайки от лицата, “носещи” проблема и достигайки до лицата, отговорни за вземането на решение за преодоляването на съответния проблем. За целта проф. д-р Р.Георгиев умело представя организационно-функциопалните особености на институционалните органи или групи (аналитик-мениджъри, активни групи и др.), които вземат делови решения, а също и използваният от тях инструментариум. Доколкото вземането на дадено решение до голяма степен е повлияно от различни субективни (личностни) и обективни (ситуационни) фактори, авторът отдава важно значение на влиянието, което тези фактори оказват върху процеса на вземане на решения. Едни от основните са факторите на неопределеността, свързани с недостига на информация, които създават съществени трудности при вземането на делови решения. Поради това авторът концентрира вниманието си върху различните задачи, които мениджърите предприемат при избора на дадено решение в зависимост от проблемните ситуации в управленската практика.
Основно място в част втора на книгата заема изследването на методите и процедурите при подготовката, вземането и реализацията на деловите решения, което провокира значителен научен интерес. В дълбочина са анализирани специфичните характеристики на всеки един от тези етапи и конкретните дейности, участващи при вземането на решения в организациите. Във фазата на подготовката на деловите решения се диагностицират проблемите и се формулират целите на решенията, определят се техниките при оценка на факторите на решенията и се прецизират критериите за избора на алтернативи. Многообразието на съответни цели и критерии е представено в прагматичен план на примера на конкретен проблем в дадена организация. Разбира се, множество са не само целите и критериите, но и факторите, които могат да съдействат или да попречат за достигането на поставените цели на решенията. В тази връзка авторът представя различни по своята природа фактори и на тази основа анализира възможните алтернативи на решенията. Техниките при избора, реализацията и контрола на решенията се използват за оценка и избор на алтернативно решение. Съществен научно-приложен принос на този анализ е, че теоретичните конструкции в областта на процеса на вземане на делови решения, от една страна, са обвързани с практиката на мениджмънта, а от друга страна, са изградени на базата на съвременни постижения на икономическата мисъл. По- специално, тук е застъпен аналитичният подход за оценка на инвестиционни проекти от сферата на корпоративния финансов икономикс, като същевременно той е обогатен с концепциите за реализацията на деловите решения.
Част трета от труда на проф. д-р Румен Георгиев е посветена на тенденциите и предизвикателствата пред методологията и организацията на деловите решения. Използвайки богат аналитичен инструментариум авторът прави обстойна аргументация и оценка на базисните концепции за по-нататъшно усъвършенстване на методологията и организацията на деловите решения. Авторът насочва своето внимание към сферата на стратегическото управление и деловите решения, като прилага интердисциплинарен подход и критичен анализ. Достойнство на анализа е, че той е прецизиран от гледна точка на заобикалящата ни икономическа действителност и това позволява на автора да погледне по нов начин на много явления от обществения живот. Тръгвайки от изследването на модела на Х.Саймън, авторът преминава към анализ на съвременните модели за усъвършенстване на деловите решения на Дж.Марч, В.Врум, М.Кроазие. Дока-то Х.Саймън развива концепцията за ограничената рационалност, моделът на В.Врум характеризира участието на подчинените при вземане на делови решения, а М.Кроазие разглежда стратегическия модел на организацията като “игрови ансамбъл” или ансамбъл на “силови игри”. Икономическите бихейвиористки модели на Р.Талер и Г.Шифрин са интерпретирани главно от гледище на отклоненията от рационалния избор и необходимостта от предприемане на колективни решения с цел ефективно взаимодейс-твие. Това открива големи възможности за използването на игровия подход като основа за добро балансиране между предметната и емоционално-организаци- онната сюжетна линия в процеса на деловите решения, на което автора обръща особено внимание.
Направеният от проф. д-р Р.Георгиев обстоен анализ на най-важните при- носни моменти в тези модели позволява да се формулират съществени изводи относно съвременните тенденции в теорията и практиката на деловите решения. Избраният научно-изследователски подход е оригинален и новаторски и дава възможност да се разкрие в дълбочина съдържателната страна на третираните феномени при вземането на деловите решения. От позициите на моята научна компетентност и интереси изразявам становището си, че трудът на проф. д-р Румен Георгиев се отличава със значими научни и научно-приложни приноси както в областта на управлението, така и в сферата на икономиката. В теоретико-методологическо отношение трудът се характеризира като завършено, комплексно и всеобхватно изследване на процеса на вземане на делови решения. Разработката не само доизяснява съществуващите концептуални идеи и модели, но и внася качествено нова светлина в методологията и организацията на деловите решения.
гл. ас. д-р Силвия Трифонова, УНСС
Статията е част от списание “Панорама на труда” бр.6/2005 г, запазена марка на издателска къща “Шанс” АД.
Редакционна колегия:
доц. Георги Евгениев – главен редактор
проф. д-р Димитър Каменов
доц. д-р Маргарита Атанасова
доц. д-р Кольо Колев
д-р Григор Димитров
инж. Божидар Панайотов
Николай Николов
Печатница Болид
ISSN 1312-305Х
