През м. Октовмри 2013г. излезе новата монография-учебник на проф.д.ик.н. Румен Георгиев „Стратегиране и конкурентоспособност”, ISBN 978-954-91690-4-1.
Асоциацията на индустриалния капитал в България и Българската стопанска камара – водещи работодателски организации в страната – организираха съвместно със Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” представяне и обсъждане на книгата, състояло се на 26.11.2013 г. Участваха предприемачи и мениджъри, преподаватели и студенти от СУ „Св. Климент Охридски” и други академични структури. Встъпителното слово на проф. д.ик.н. Румен Георгиев и снимки от събитието вижте тук.
Изданието можете да намерите в „Хеликон“, а също в СУ „Св. Климент Охридски” (Книжарница No.1, Ректората) и в книжарницата на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Материали и отзиви по книгата можете да намерите във в-к „Преса“, в-к „Застраховател прес“, интернет-страниците на „Софийска търговско-промишлена камара“, сп. „Икономическа мисъл“ и сп. „Икономика“.
Представяне на книгата на Проф. д.ик.н. Румен Георгиев „Стратегиране и конкурентоспособност”
Следвайте страницата
Абонирайте се за електронния бюлетин, за да получавате актуални новини от страницата.
Здравейте, проф. Георгиев,
Работя с много млади хора по разработването на европейски проекти. Основното, което липсва на студентите е стратегическо мислене, но не само за развитието на фирмата, а и за своето собствено развитие. Не считам, че студент, който не мисли стратегически за своето солбствено развитие може да лесно да се научи да мисли стратегически за фирмата си като топ мениджър. Опитвате ли се да преодолявате това противоречие, когато работите с Вашите студенти по „Стратегиране и конкурентоспособност“?
Здравейте Никола,
Въпросът Ви е интересен, а отговорът е сложен. Характеристиките на когнитивния процес, който в книгата наричам „стратегическо мислене“, ги разграничавам пред студентите по проблемни ситуации: едните, отнасящи се до развитие на фирмата като стратегическа бизнес единица, и другите – свързани с личния напредък. Естествено при преформатирането на характеристиките, за да отговорят на вторият вид ситуации отчитам, че човекът е „социално животно“ и не живее в изолирана среда.
Мисленето за напредък в живота разглеждам като стратегическо, когато:
1. е ориентирано към бъдещото развитие на лицето и семейството му и за неговото осъществяване човекът умее да формира целите и приоритетите си (важна роля играят примерите, които давам за това);
2. целите и приоритетите се проверяват на съответствие с вътрешните мотиви и конкурентни предимства на лицето в средата, в която работи и текущо се балансират с появяващи се нови възможности и рискове;
3. наблягам на това, че човек трябва да се научи правилно да разпределя и управлява личните си ресурси от всякакъв вид по приоритети и във времето.
Подробно обсъждаме как разпределението на личните ресурси може да направи живота на човека именно такъв, какъвто той очаква да бъде или съвсем не приличащ на планирания. Съчетаването на тези когнитивни процеси с намеренията за действие (решенията), с движението към целите е това, което в учебника наричам „стратегиране“ или „стратегическо миследействие“.
Ако някой път отделите време бихме могли заедно с Вас и студентите (както направихме в часовете по „Европейски фондове и програми“) да организираме съвместен практически семинар по темата на примери от разработването и реализирането на големи проекти.
Здравейте проф. Георгиев,
Аз съм Стефани Петкова и от 10 години живея и уча в Швейцария. В момента изкарвам един семестър в Софийския Университет по програма Erasmus. Купих си Вашата книга и вече съм на привършване с четенето. Научих много полезни неща. Най-много ме интересува това какво значи човек да мисли стратегически не само за фирмата, но и за себе си, за личния си напредък. В текста по-горе получих отговор и на този важен за мен въпрос. Благодаря Ви.
Поздрави,
СП