- Г-н Георгиев, напоследък вашето име все по-често се свързва с активна защита на интересите на частния бизнес в България. Това социалдемократическа линия на поведение ли е?
- Днес все още много хора (и не само „червени бабички“) не са настроени добре по отношение на частния бизнес. Дали само защото са консервативни? Едва ли. А и трябва ли да бъде защитаван всеки бизнесмен „по принцип и изобщо“ само защото е „частен“? Пирамидите и рекетът едва ли свидетелстват в полза на това. Но демокрацията изисква да бъде защитавана самата възможност всеки да може да рискува, да започне свой бизнес, да печели там, където другите не могат. И не с бухалки или мобифони, а със закони. А това е социалдемократическа гледна точка.
- С други думи, вие сте за свобода на частната инициатива. Но това е по-близо до либерализма, отколкото до социалдемокрацията?…
- Уместно е да споменем либерала Макс Вебер, който провежда последователно разграничаване между алчността и предприемчивостта. Не всеки, който натрупва богатство, е истински предприемач. Богатството, натрупано насилствено и за сметка на свободата на другите, не е капитал. Свободата на другия е главно условие индивидуалната инициатива да има конструктивен и за индивидите, и за обществото характер. Тук либерализмът и социалдемокрацията не се различават. Но за социалдемокрацията освен свободата има и други два ценностни ориентира – солидарността и справедливостта.
В днешна България малко богати хора получават все по- големи възможности да контролират не само стопанските, но и политическите, гражданските, държавните структури и институции. Идеологическият диктат се сменя с диктат на пазарната игра. Слабата държава и неограниченият със закон чиновник още повече засилват този диктат, оставят индивида слаб и безволев пред мощните групировки и корупцията на всички равнища. Ето защо социалдемократизмът става все по- адекватен като стратегия на социалното развитие.
- Значи вие предлагате една по-дълга, но за сметка на това по-яка юзда за частната инициатива в България?
- Не аз. Самото общество. Става въпрос за невидимите нишки, с които обществото въвлича хората в съревнование, но и налага поведение. В това е неговата сила. Независимо дали я признаваме или не.
Инициативният и предприемчивият успява за сметка на другия – може по-малко инициативен, но може би и просто без късмет. Всички искат да успеят, но реално успяват единици. А дали те са точно тези, които биха могли да съдействат реално за обществения напредък? Мисля, че този проблем, по-точно липсата на позитивни решения, сковава и днешния ни стопански, културен и социален напредък. Обществото невинаги може да балансира успех и неуспех, за да не се нарушат обществените връзки и нормите на социално взаимодействие. Необходимият баланс може да се постигне само чрез иновацията.
- Поредната панацея?
- Не панацея, а единствената възможност страната ни да излезе от сегашното си незавидно положение, единственият начин за стопанския, културния и социалния напредък! Тежко и горко на нашия народ и държава, ако не успеят да внушат и да наложат образци на поведение, търсещи и внедряващи новото. Само способността да се постигат нетривиални, несиметрични решения, да се намират нови пътища може да спре хаоса и да осъществи така желаното преструктуриране на икономиката.
- Защо?
- Известно е, че иновацията е действие по прегрупиране на разполагаемите ресурси за създаването на нови и раз лични от досегашните форми за удовлетворяване на потребностите. А ситуацията у нас с ресурсите е такава, че без иновационно поведение единственият начин за напредък остава този… на барон Мюнхаузен. Според неговите разкази той изважда сам себе си от блатото, хващайки се за косата.
Освен това в дългосрочен план в бизнеса не можеш реално да се конкурираш, ако просто повтаряш пътя на другите. Защото на пазара винаги има много предлагащи стока и по-малко търсещи. Печели този, който успява да предложи на клиента повече възможности за удовлетворяване на потребностите на същата или по-ниска цена от другите. Затова неведнъж съм казвал, че иновацията е единственият начин покриването на инфлацията да не става с нов ръст на цените.
- А не е ли този стремеж към иновацията един вид нова идеология, някакъв мит? Да вземем например Япония – тя стана първа световна сила не само за сметка на иновациите, но и за сметка на добрите си традиции.
- По-точно за сметка на политиката на творческо ими- тиране, която също е иновация, но социална по характер. Чрез творческото имитиране японците създават не уникални образци, а нови и различни начини за задоволяване на специфичните свои потребности, комбинират ограничените японски ресурси в нови, по- продуктивни конфигурации.
- Но българинът е също творчески настроен?…
- За съжаление у нас много хора, обхванати от хаоса в държавата и некоректната конкуренция, насочват творческите си усилия главно към „скъсяване пътя до успеха“ независимо от потребностите. Не потребностите на хората, а безусловното забогатяване е в центъра на тяхното внимание. Затова в повечето случаи пътят остава нелегален, а плодовете на успеха – „горчиви“. Вземете „успехите“ ни в търговията с различни стоки ментета, липсата на договорна дисциплина и т н. Всъщност става дума не за иновация, а за анархия и просто мошеничество. Такава „иновация“ не само не ни извежда към по-добри перспективи, но и постоянно ни злепоставя пред света.
Истинската иновация съвсем не е „най-краткият“ път към успеха. Тя се гради ВЪРХУ щателна сметка, трезв и обективен поглед към нещата, но най-вече върху много труд. И още – съвсем не пренебрегва риска. Но изборът на рискова стратегия се прави рационал- но, а не случайно, по мигновен импулс. Значи се поема отговорност.
- Изглежда, за вас думата иновация означава нещо като планиране в новите условия?
- В планирането на успеха няма нищо лошо. Практически всички съвременни фирми и многонационални корпорации, както и отделни предприемачи планират своята дейност. Но това планиране не изключва творческите моменти и преди всичко използването на измененията в ситуацията. Само така могат да се съчетаят щателният анализ на факторите с риска на конкретното действие.
- С какво според вас държавата пречи за разгръщане на иновацията?
- Пречи с това, че прекалено много се намесва и се стреми да наложи своя диктат. Та иновацията, макар и да се планира, не става „от горе“ и „по нареждане“. Тя не се отглежда в „парник“. Провалът на „реалния“ социализъм у нас е очевидното свидетелство за това.
Социалдемократическата стратегия в тази област безспорно поставя държавата на важно място. Но не и това, което тя заема в момента.
- Какво имате предвид?
- Държавата не може да бъде нито „бавачка“, нито „цензор“ на иновацията. Успехът или неуспехът на иновацията може да бъде визиран само на и чрез пазара. Прекалената опека и диктат на държавата, така характерни за близкото ни минало, като че ли днес отново се засилват. Виждаме го в стремежа да бъде лицензирана едва ли не всяка дейност, в закостенелостта на данъчните лостове, в специфичните административни забрани към частния сектор и т. н. Да не говорим за мудността по отношение формирането на единно пазарно пространство…
За мен държавата е преди всичко „рефер“ в конкурентната борба между различните инициативи. Тя не би трябвало да се намесва в дейността на хората, но би трябвало чрез контрол на входа и изхода да изравнява правата и условията на действията им, да не допуска некоректна конкуренция и монополизъм.
Да вземем за пример едно ново предприятие за лизинг на селскостопанска техника. Иновацията, която то носи, е уникална: тя мобилизира в помощ на икономиката грамаден ресурс, а именно покупателната сила на фермерите и кооператорите. Но това предприятие е като малко бързо растящо дете, което не може хем само да подкрепи растежа си, хем да създаде излишък за непроизводствената сфера под формата на данък печалба. Справедливостта изисква да не бъде изравнявано с „въз- растното“ предприятие, а да бъде освобождавано от данъчно облагане, докато „порасне“ и доведе до събирането на значително по-големи данъчни постъпления.
Това обаче изисква откритост, публичност, като държавата държи летвата високо за всички, а не да я вдига за „чуждите“ по-високо, а за „своите“ – по-ниско. Изисква се също ожесточаване на до- говорната дисциплина…
- Не е ли парадоксална тази стратегия за защита на интересите на частния бизнес у нас? Според вас за да се развива той успешно, трябва летвата на успеха пред него да е вдигната високо?
- Не, тук няма парадокс. Смятам, че най-добрият начин да се научиш да плуваш е Да плуваш. Теоретически и с тренировки на сухо това не става. Държавата не може да подбира предварително „иноваторите“, нито пък да ги „назначава по щат“. Тя обаче би могла да подпомага тези, които вече са „във водата“, с насаждане на добри правила на играта.
Днес не сме нито в Англия, нито във франция от XVII или XVIII век. Нашето „първоначално натрупване на капитала“ не само е дивашко, но и безперспективно, защото не отчита модерната ситуация в света. Тя именно поставя частния ни бизнес пред необходимостта от иновационно поведение. В това е и един от големите проблеми на оцеляването на нацията. И колкото по-ско-ро това се разбере, толкова по-бързо нещата ще тръгнат към по-добри времена. Според социалдемократически-те ценности държавата трябва да изпреварва развитието на конфликтите, да им намира продуктивно русло за разрешаване, без дребнава опека или диктат, а чрез навременно приемане и прецизно реализиране на необходимите правила на играта.
Интервюто взе НЕЛИ ПЕЕВА
Статията е част от в. Дума,
24 август 1995 г., Брой 198
