Рискът по замяна на дългове не е само валутен и финансов, а комплексен. Затова ако операциите по външния дълг продължават да се представят като ефективни сделки сами за себе си, рискът да останем само с тяхното отрицателно отражение върху бюджета е голям.
Какви са фактите?
Българските брейдиоблигации произтичат от неплатения държавен дълг, като замяната му с тях стана при 50 на сто от главницата на дълга. Лихвата, която е много ниска, бе само разсрочена за плащане пак на ниско равнище. Държавата ни засега добре изпълнява задължението си по плащането на лихвата. От политическа гледна точка двете операции на сегашното правителство по замяна на брейдиоблигациите са добро решение. Те пряко са свързани с курса ни на присъединяване към Евросъюза.
Еврооблигациите свободно се търгуват на пазара и не са обременени с никакви условия, какъвто е случаят с брейдиоблигациите, по които има наш гаранционен депозит за плащане. Това е и източникът на валутния ефект – при замяната на брейдиоблигациите част от гаранционния депозит, пропор- ционална на замяната, се освобождава. Тази сума за двете операции е около $ 200 млн. Към нея следва да се добави и това, което държавата печели от самата замяна на брейдиоблигациите с еврооблигации, тъй като курсът на брейдиоблигациите е около 90% от номинала.
Икономическият минус на сделките е, че лихвите по еврооблигациите са фиксирани на над 8 на сто годишно, докато при блейдиоблигациите се прилага пазарна лихва. В момента разликата е около 6 пункта в наша вреда поради ниската лихва върху долара. Не се знае обаче докога доларовата лихва ще продължи да бъде на ниско равнище.
Дотогава тази разлика, която сега е около 250 млн. лева, ще трябва ежегодно да се изплаща от бюджета. Срещу тях са необходими бюджетни ресурси, а ние ги нямаме. Това ще се отрази върху намаляването на другите разходи в бюджета, а те са главно социални. Или ще трябва да се вдигнат приходите от данъци, предимно от ДДС, което е нереално. Това е една от причините МВФ да не одобри макрорамката на бюджета за 2003 г.
Големият проблем е как и за какво да се използва освободената сума от гаранционния депозит. Той е към държавния ни валутен резерв в чужбина и не може да се насочва пряко за покриване на бюджетни разходи. Разумно може да бъде само такова решение, което ще доведе до увеличаване на приходите в бюджета от увеличена производствена дейност и износ.
Статията е част от в. Труд,
8 октомври 2002 г.
