Председателят на Бюджетната комисия на ВНС ст. н. с. Румен ГЕОРГИЕВ пред в. „Дума“
- Във Великото народно събрание предстои обсъждането на актуализирания бюджет на страната за 1991 г. Какво е становището на Бюджетната комисия по представения от правителството проект?
- Нашата позиция трябва да се приеме като конструктивна. Бюджетната комисия оценява достойнствата на проекта, но в същото време не може да не отбележи и някои негови съществени слабости. Едно от достойнствата е намалението на относителния дял на бюджета в брутния вътрешен продукт от 57,1 на сто през 1990 г. на 34 на сто през настоящата. Това безспорно е положително явление, макар че реалното намаление на преразпределителните процеси в икономиката е значително по-ниско. Достойнство е също така, че планираният дефицит е в допустимите от Международния валутен фонд и Световната банка граници за страните в тежка икономическа криза като нашата.
- Хората се интересуват много от въпроса дали бюджетът ще съдействува за съживяване на производството…
- Това е основният критерий за оценка на бюджета в условията на стагнацията, обхванала нашата икономика. Ще отговоря пряко – да, ако бъде разработен разнообразен бюджетен и извънбюджетен инструментариум, който да позволи на фирмите да преодолеят отрицателните последици от твърдите бюджетни ограничения, разработени с проекта, да излязат от застоя, да се стимулира оживление на производството и пазара. Или с други думи, ако се преодолеят пасивните и се засилят активните страни на бюджета. Към това са насочени и нашите анализи и препоръки.
- Значи ли това, че самата логика, по която е разработен проектът, е логика на пасивния бюджет?
- Към бюджета и сега са разработени някои мерки, насочени към стимулиране на производството, но те не са достатъчни. Резултатите при неговото актуализиране са постигнати чрез разиграване на ограничен брой окрупнени показатели, за да се постигне ограничена балансираност. Времето, в което се разработи актуализираният бюджет, динамиката на икономическите процеси, липсата на необходимите информационни и организационни структури и не на последно място недостигът на финансови средства не позволяват да се планира и организира бюджетен процес, който да излезе извън тази логика. А тя най-общо може да се охарактеризира като принудително постигане на макроравновесие при твърди бюджетни ограничения и последващо раздробяване на показателите до равнището на фирмите и отделните социални групи. В този смисъл проектът за бюджет е разработен в пълно съответствие с монетарната философия на икономическата реформа, предлагана и осъществявана от правителството.
За да въздействува активно върху икономиката обаче, бюджетът се нуждае и от това, което вече споменах – допълнителни мерки за излизане на фирмите от рецесията .
- Какви други конкретни бележки имате по проекта например по приходната част?
- Приходната част на държавния бюджет е в размер на около 62 млрд. лева. От тях 61,1 на сто се падат на данъчните приходи. Те трябва да дойдат от данък върху оборота, от акцизите и от облагането на доходите. При липсата на прогноза за размера и структурата на потребителското търсене обаче поражда се сериозно съмнение за постъпленията от данъка върху оборота и акцизите. При сегашния спад на производството и липсата на кредити и данъчни облекчения за неговото оживяване под съмнение остават и постъпленията от данъка върху печалбата. Според нас прогнозите на Министерството на финансите са твърде оптимистични. Анализът на касовото изпълнение за изтеклите месеци на годината потвърждава нашите опасения. Ако правителството смята да получи предвидените суми от данъците, то ще трябва да вземе сериозни мерки за промяна в поведението на фирмите. Става дума не толкова за укрепване на данъчната администрация, колкото за стабилизация на фирмите, за създаване на условия те да изплащат своите задължения.
Да вземем например режима, по който се събира данъкът върху печалбата. Този режим сега е едномесечен, а следователно и нерационален, тъй като не отчита естествената цикличност на редица производствени процеси. Той следва да се усъвършенствува.
Според нас не е обосновано и очакването за постъпления от данъка върху общия доход. Инфлацията и промените в работната заплата ще попречат на около 500 млн. лв. да постъпят в бюджета.
- Ако вашите анализи са верни, тогава се поставя под съмнение и приходната част.
- Разходите са предвидени на малко повече от 69 млрд. лева. В сравнение с миналата година те са нараснали 2,5 пъти. При сериозните съмнения в надеждността на приходите ние предлагаме на правителството да приложи диференциран подход при разходите.
На първо място трябва да се осигурят неотменяемите разходи за заплати, стипендии, пенсии, социални обезщетения и помощи, издръжка на социални, здравни и образователни заведения. Общо те надхвърлят 48 на сто от общия обем на разходите. В тази връзка не можем да не се съобразяваме например с факта, че по данни на Министерството на здравеопазването цените на лекарствата в сравнение с 1990 г. са се увеличили девет пъти, което означава, че ще са необходими допълнително около един милиард лева. Това не е отразено в бюджета.
Приоритетни са и разходите за отбраната и сигурността, както и за капиталните вложения за пусковите обекти в областта на образованието, здравеопазването, социалната сфера, водоснабдяването, пречиствателните станции и някои други важни екологични обекти.
Останалите разходи ще трябва да се правят в зависимост от постъпленията в бюджета.
- Щом като предлагате изменения, вероятно имате предвид някакви резерви в разходите?
- Може да се помисли за евентуално капитализиране на разходите за лихви по вътрешния дълг, чийто относителен дял в общия обем на бюджетните разходи без лихвите по облигационния заем е твърде голям и достига 8,5 на сто. Разбира се, ако се приеме такава мярка, тя трябва да бъде в разумни предели, тъй като ще доведе до утежнения на бюджетите през следващите години.
Възможната икономия от капитализиране на лихвите да се насочат не само за лекарства, но и за известно субсидиране на някои тилови ешелони и за съживяване на производството в тях. Например в Бюджетната комисия постъпи искане от Министерството на земеделието и хранителната промишленост за увеличаване на субсидиите за изкупена селскостопанска продукция от планински и полупланински райони и за издръжка на обслужващи селското стопанство дейности като ветеринарното дело, биологичната защита на растенията и др. Това е едно незначително по обем предложение и то следва да намери място в субсидиите и другите разходи в материалната сфера, като отчитаме, че дори в страните от Европейската общност селскостопанското производство се субсидира.
- А какви са възможностите за социално осигуряване на гражданите в тия тежки дни за всички?
- В тази част от бюджета също има сериозни проблеми. Разходите за социално осигуряване представляват 24,4 на сто от общата разходна част. В приходната част тези средства заемат 20,3 на сто. Те обаче са предвидени при средномесечна работна заплата от 970 лева. Това едва ли е реално, като имаме предвид, че през първото тримесечие средната заплата е била 488 лева. При това положение може да се очаква, че осигурителните вноски ще бъдат значително по-малки.
Трябва да се има предвид и това, че сравнително ниската средна заплата от 488 лв. се дължи донякъде на факта, че фирмите не можаха да изплатят полагащите се компенсации в пълен размер. Оттук в бюджета постъпиха с около 25 на сто по-малко приходи от общественото осигуряване.
Затова е необходимо приходите в бюджета по социалното осигуряване да се прецизират върху основата на реални изходни величини – очакван процент на инфлацията, размер на работната заплата и очаквана заетост в народното стопанство, съответно – очаквана безработица. Прецизирането е необходимо и поради това, че при определянето на разходите за социално осигуряване е предвидена по-ниска работна заплата, отколкото при приходите. Това е предпоставка за сериозна диспропорция, което ще наложи отново да се ползват заеми от БНБ, а те, както е известно, се отпускат при много висок лихвен процент.
- Отразени ли са в бюджета промените в обществото, които ще настъпят с увеличаването на безработицата, необходимостта от промяна на работното място, на квалификацията?
- Да, предвидено е вноските за фонд „Преквалификация и пренасочване“ да се увеличат от 3,75 на сто върху фонда на работната заплата на 5 на сто. Съмнително е обаче, че тези средства ще бъдат достатъчни за обезщетения и помощи на предвидените средно за годината 280 000 безработни. Освен това еднаквото увеличение на вноските във фонда за всички фирми не стимулира предприятията към създаване на нови работни места. Активните финанси предполагат обвързване на вноските за фонд „Преквалификация и пренасочване“ с нови работни места. Ние предлагаме такива мерки. Предлагаме също така да се разгледа и друг вариант за активна позиция по отношение на безработицата – стимулиране на работодателите за осигуряване на нови работни места чрез съответен данъчен механизъм.
- Не смятате ли, че вашето становище е твърде критично, твърде строго и едва ли ще се понрави на правителството и особено на министъра на финансите Иван Костов?
- Ние сме в Народното събрание не, за да се нравим на някого. Становището ни почива върху анализи, които могат да бъдат проверени. Същевременно Бюджетната комисия смята, че правителството трябва да има по-голяма самостоятелност при вземането на бюджетни решения, без да е необходимо събранието постоянно да се намесва. Затова предлагаме на народните представители проект за закон за актуализиран държавен бюджет за 1991 г. със значително по-окрупнена структура и съответни пълномощия на Министерския съвет за неговото уточняване, разпределение и изпълнение. Освен всичко друго тази структура единствено отговаря на действуващия сега Закон за съставяне и изпълнение на държавния бюджет. Същевременно настояваме правителството да вземе предвид направените от Великото народно събрание препоръки, за което в закона е записан отделен текст.
Интервюто взе ЮРИЙ ПОПОВ
Статията е част от в.“Дума”
бр.150/12 юни 1991 г.
