в.Работническо дело, бр.233, 21.08.1989
Парите са велико откритие на човечеството. Някои го сравняват с появяването на членоразделната реч, други — с откриването на писмеността. И в единия, и в другия случай основанията са еднакви: това е забележително средство за общуване между хората и същевременно — за заблуда и потискане волята на другите. Зад потребността от пари може да се крият както най-възвишени нравствени потребности, така и най-низки инстинкти, и страсти …
Като при всяко велико откритие тяхното използване за благото на хората изисква по своите цели и принципи висша организация. Проблемите, които постави другарят Тодор Живков на заседанието на Политбюро през юли, имат пряко отношение и към изграждането на пълноценен паричен пазар у нас.
Изследователският гений на Карл Маркс прозря в парите особен, универсален вид стока. От тези позиции в условията на стоковото производство (независимо от това дали е капиталистическо или социалистическо) за организиране движението на стоките се използват технологиите на стоковия пазар а на парите — технологиите на паричния пазар. Разбира се, подчинени на опреде лени цели и принципи.
Тъй като паричният пазар е съвкупността от отношенията във връзка с движението на парите (но не като средство за обращение и не като платежно средство, а като стока), то на него парите се проявяват главно под формата на кредит и кредитни ресурси. Продавачи са банките и тези, които имат неизползвани в момента па ри, а купувачи — нуждаещите се от парична подкрепа.
На пазара парите не се отчуждават завинаги от един владелец в полза на друг; а се продава само правото за тяхното ползване. Това съз дава условия чрез неговите технологии да се реализира важна част от целенасоченото „вертикално“ регулира не останалите сектори на пазара и икономиката.
Дълго време остана в летаргично състояние паричният пазар в социалистическите икономики.
За това свидетелствува на пример фактът, че на страната на предлагането навея къде съществуваше само една организация — едно-степенната държавна банкова система. Друг факт е липсата на необходимите за до брата организация на паричния пазар обществени (държавни) органи за стимулира не и контрол: фондова борса и свързаните с нея посреднически организации, аудиторски (надзорни) органи за анализ и проверка на балансите, застрахователни дружества по кредитирането и т. н.
Важното е да се отговори на въпроса: къде в начина на мислене, в подходите се крие причината за тази неразвитост на паричния пазар? Тя е описана в много учебници и се свежда до това, че в условията на социализма паричните по тоци се разглеждат като вторични, играещи второстепенна роля във функционирането на икономиката. По тази схема мислят много финансисти, банкери, стопански дейци и ръководители. И не само мислят, но и действуват. В качеството на първични те третират материално-веществените потоци, които паричните само „обслужват“ при тяхното движение. Оттук и цялото стоково стопанство се виждане другояче, освен като формално, т. е. такова, при което всички елементи на разменните отношения се формират в резултат не на пряка заинтересуваност от познаването и зачитането на закономерностите на пазара, а чрез административно овладяване на материално- веществените потоци.
През последните години в много социалистически страни се предприеха стъпки към изменение на това положение. И въпреки това регулиращото влияние на паричния пазар е слабо. Парите все още не са се превърнали в средство, интегриращо цялата икономика.
Структурирането на паричния пазар на дългосрочен, краткосрочен и валутен се базира на сегашните очертания на неговите зародишни технологии. Това деление не отчита каква е силата на взаимовръзките между технологиите във вече развитите парични пазари. А те имат изключително значение за бързото и рационално формиране и на социалистическия паричен пазар, за пра- вилната организация и насоченост на работа на неговите основни институции — банките.
Затова ако искаме да отчетем степента на взаимовръзка между пазарните технологии, целесъобразно е възловите проблеми на развитие на паричния пазар да се разглеждат в три направления: кредитен пазар, пазар на ценни книжа и валутен пазар.
Кредитът
В областта на кредитния пазар целта на усъвършенствуванията е така да се из менят съществуващите технологии на кредитиране на инвестиции и оборотни средства, че преливането на парични ресурси от един към друг участник по-тясно и безкомпромисно да се свърже с финансовото му състояние и ефективността на кредита.
Първият възлов проблем е ликвидността да се превърне в инструментариум за организация на кредитната дейност, а чрез нея и на всички парични потоци.
Защо? Защото регулиращата функция на паричния пазар се свежда в крайна сметка до възможностите, които предоставят технологиите на кредитния пазар, централната банка да контролира финансовата ликвид ност на обслужващите банки (търговски, инвестиционни, общински и спестовно-кре дитни). А те — финансовата и материално-веществената ликвидност на своите клиенти. Тези технологии могат да се използват, разбира се, при твърди, неподатливи на изменения бюджетни ограничения по отношение на участниците в пазара.
За решаването на проблема от особено значение са информацията и комуникациите. Необходимо е изграждането на такива информационни системи за активите и пасивите на фирмите и обслужващите банки, които да дават възможност редов но да се оценяват границите на финансовата им ликвидност. На тяхна основа финансовият анализ постепенно ще се превърне в основен инструмент за контрол и проверка на кредитите през цялото воеме на тяхното ползване и връща не, а оттук и върху цялата дейност на фирмите и банките.
Стриктното и безкомпромисно прилагане на такива технологии би било важна предпоставка банките превантивно да съдействуват клиентите им постоянно да държат сметка за своята ликвидност. Това е предпоставка, но не и изчерпващо условие.
Определящо значение има фирмите да чувствуват реал на заплаха от фалит. Тук е важно кредиторите (особено банките) да могат и да знаят какво да правят на предва рителните и на съдебните етапи на фалита. Смисълът на усвояването на тези тех нологии на поведение се свежда в крайна сметка до съчетаване на интересите на ангажираните кредитори и на държавата във връзка със застрашената от фалит фирма за намаляване до минимум на очакваните загуби за обществото като цяло.
Вторият важен проблем на пълноценния кредитен пазар е свързан със засилване ролята на лихвата като инструмент за взаимноизгодно привличане и предоставяне на средства:
между банките; между тях и фирмите; между банките и населението; при сконти ране (предсрочно изплащане) на фирмени краткосрочни ценни книжа (полици и менителници).
Колкото по-развит е пазарът, толкова по-голяма е необходимостта в тези области да се използват специфични механизми на лихвообразуване.
Кои са по-важните общи принципи, на които би могло да се „облегне“ усъвър- шенствуването на съществу ващата у нас нормативна база и практика на лихвосбразуването?
Лихвеният процент в по- голяма степен, отколкото се га, да зависи еднопосочно от цялостното финансово състояние на кредитополуча теля през последните годи ни ив перспектива. При по-малки рискове в състоянието на кредитополучателя лихвата да бъде по-малка и обратното.
Лихвеният процент по- тясно да се обвързва със срока на ползване и издължаване на кредита, като расте с неговото увеличаване. С това ще се създаде стремеж кредитополучателя! по-бързо да обръща ресурса си, а кредиторът — да покрива рисковете, произтн чащи от по-дългия срок.
Лихвеният процент да нараства при увеличаване от носителния дял на кредита в активите на кредитополучателя. Последният в условията на пазара следва да се стреми да взема креди-ти до размера на действителните си нужди, а кредиторът — да компенсира по- високия риск с по-висок доход.
Величината на лихвата да се обвърже с наличието на гаранции, застраховки, ипоте ки, с търсенето и предлагането на кредити и други.
В тези няколко изисквания е синтезиран опитът на развитите кредитни пазари при различни ситуации на функционирането им. Те не се от насят обаче за кредитните взаимоотношения „централ на банка — обслужващи банки“.- Изследванията показват, че лихвеният (сконтови ят) процент, по който цент ралната банка предоставя! кредити на обслужващите банки или по който гя им плаща за внесения при нея резерв над изискуемия, е ‘еднакъв за всички. Изискуемият резерв, измерен чрез относителния му дял в привлечените средства, същек е еднакъв за всички банки.
При тези условия въздействията, които централната банка оказва върху ликвидността на обслужващите бан ки, /се реализират чрез сума та, която при влошена ликвидност те плащат за набавя не на необходимите средства за резерва; чрез ограничаване на рефинансираните суми от централната банка на банките с влошена ликвидност и т. н. Изходът за попадналата в такава ситуация обслужваща банка е да ограничава и оскъпява кредитирането на фирмите, което от своя страна намалява клиентите й, а може да я доведе и до фалит, ако не вие се по-решителни изменения в дейността си.
Ценните книжа
В областта на пазара на ценни книжа също са нужни усъвършенствувания. Ценните книжа са израз на вземания и имущество. Организацията на тяхната па- зарна обмяна и движение осигурява по-добро съчетаване на интересите и по голяма мобилност ца капитала н паричните ресурси, по-добър контрол върху ли- квидността на държателите им. И което е особено важно — осигурява по-точно ре гулиране на всички необходими за нормалния иконо мически оборот парични маси.
Първият неотложен проблем е да се обосноват основните ценни книжа, които са необходими за развитие на извънборсовия пазар на ценни книжа, а така също звената и технологиите на функциониране и контрол на този пазар.
Без решаването на този проблем от банките не е възможно да се формират нужният брой участници, оборот и ликвидност на ценните книжа, което е необходимо, за да се влагат и ползват средства с доверие в обществената оценка на пазара.
Опитът на страни, започнали отскоро създаването на извънборсов пазар на ценни книжа, показва, че в началните етапи най-бързо разпространение получават емисиите на краткосрочните ценни книжа (менителници, полици, чекове и други). То се дължи преди всичко на острата необходимост да се ускоряват раз-плащанията между организациите. да се намаляват из лишните стокови запаси, по- лесно да се установяват контакти между този. който иска да продаде, и този, кой то иска да купи. Правото за прехвърляемоет на краткосрочните ценни книжа внася по-голяма гъвкавост при покриване на неочаквани потребности. Всичко това намалява количеството пари, намиращо се в движение между контрагентите. Банките като организатор на извънборсовия пазар по- леоно контролират материалното покритие на сделките.
Следващи по бързина на разпространение са облигациите и акциите. Мотивите за това са: от страна на издателя — изгодно привличане на свободни пари с оглед решаването на свои конкретни проблеми, а същевременно подобряване на съотношението „стоки —пари“ и преодоляване на отчуждението на отделния колектив или работник от средствата за производство; от страна на купувача — постигане на сравнително висок доход, не по-малък от равнището на инфлация.
Що се отнася до използването на извънборсовите ценни книжа за развитие на процесите на международното движение на капи-тали, то опитът показва, че тук акциите имат неоспорим приоритет. В отличие от облигациите, сертификатите за депозити и др. те могат да осигурят пряк достъп на фирмите до съвременни технологии, пазари, уникални и евтини ресурси и т. н. Полезни са и като форма за двупосочна интеграция на националния с външния пазар, независимо от различните техни равни-! ща на развитие. С разпространението на пазарните технологии и натрупването на определен опит в област та на акциите ще се развие използването и на останалите ценни книжа. Необходимо е да се стимулират тези процеси чрез рацио- нално съчетаване на специализацията и конкуренцията между банките.
Вторият възлов проблем е за националната борса на ценни книжа (фондова борса). Той обективно назрява тогава, когато на извънборсовия пазар се появяват крупни акционерни организации с голямо количество акции, разпределени между много акционери и със значителен годишен доход. Именно при такива условия смяната на държателите на акции е често явление и се изисква обективна текуща оценка на стойността на акциите. възможна единствено при събиране на едно място на цялото търсене и предлагане с регламентирана конкуренция сред купувачите и продавачите.
Приоритетен въпрос на изграждането на борсата е организирането на информацията за цените и оборота на ценните книжа
Споразуменията за покупко-продажба трябва веднага да намират отражение на съответни информационни та бла, с което цената да става достъпна в реално време за всеки интересуващ се на борсата, а при добра комуникационни система — и „в страната. Непрекъснато обобщавана, тази информация прави фондовата борса макроикономическа институция, изключително полезна и необходима за централизираното регулиране на социалистическата икономика. Не случайно навсякъде нейното ръководство се извършва пряко от лица, назначени от държавата и под неин непосредствен контрол.
В областта на валутния пазар целите на неговото формиране са тясно свързани със спецификата му в сравнение с кредитния пазар и пазара на ценни книжа. На него не се продава право за ползване на пари или за съвместно владеене на имущество, а се извършва пряка обмяна на една валута с друга, с което се облекчава функционирането на пазара като цяло. Поради това проблемите на формирането му се свеждат в крайна сметка до конвертируемостта (обратимостта) на националната парична единица.
Тази обвързаност на проблемите на валутния пазар и конвертируемостта изисква те да бъдат разгледани по-задълбочено и подробно, което е възможно да се направи в самостоятелна разработка.
* * *
Може ли :на основата на всичко казано да се смята, че развитието на паричния пазар е не по-маЛко важно за социалистическата, отколкото за капиталистическата икономика? По наше мнение — да.
Както на Запад, така и при нас пазарът не е панацея за всички болести, а необходимост. Същевременно подобно на азбуката, писмеността, производствени те технологии и други постижения на човешката цивилизация, и пазарните технологии сами по себе си сь що едва ли могат да се разглеждат като класови и политически. Въпросът за разликата между социалистическия паричен пазар и капиталистическия, социали етическите ценни книжа и капиталистическите, социали етическите банки и капиталистическите се’ свежда в крайна сметка до това: съ-ществува ли или не класа на капиталистите. Съществуват ли или не лица, които могат без труд да получават доходи в такива разбери, че те да ги освобождават от всякакво участие с общественополезна дейност в народното стопанство. Защото, както образно се изразява К. Маркс, капиталистът най-добре може да се характеризира с това, че не произвежда нищо друго освен собствения си тор.
Социализмът, като допуска съществуването на пазара на ценни книжа — средство за премахване на отчуждаването на отделния колектив и работник от сред ствата за производство, а целия паричен пазар — во деща форма за обобществяване на производството, не трябва да организира тяхно то функциониране по такъв начин, че да освобождава едни. или други хора от вся какъв общественополезен труд. Именно ангажираността с такъв труд е границата, която би трябвало да отличава социалистическото функциониране на парич ния пазар от неговото капиталистическо функционира не, границата на приложение на икономическите фор ми на движение на социалистическата собственост.
РЕЧНИК
Ликвидност — ВЪЗМОЖНОСТ на предприятието да превърне бързо активите си в парични средства.
Менителница — вид ценка книга, с която едно лице (издател) натоварва друго лице (акцептант, платец) да заплати на трето лице (поемател) или на негова заповед определена сума пари.
Полица — ценна книга, с която едно лице (издател) се задължава да заплати на падежа на друго лице (поемател) или на негова заповед опреде лена сума пари. За разлика от менителницата тук издателят и платецът се сливат в едно лице.
Ипотека — вещно и неделимо право, което обременява определени недвижими имоти на длъжника или на трето лице за обезпечение на едно вземане, така че кредиторът да може да наложи възбрана върху него, в чиито ръце и да се намира той, и да се удовлетвори от стойността му по предпочитание пред други те кредитори на същия длъжник или на собственика на имота.
Статията е препечатана от Научния бюлетин на Федерацията на научно-техническите дружества (Основен доклад на международна научна конференция) във
Вестник „Работническо дело“
Год. LXIII, Брой 233, София, понеделник, 21.08.1989 г.
Издателско-полиграфически комплекс „Работническо дело“ 21100
Редакционна колегия:
Гл. Редактор: Радослав Радев, Ангел Бонев, Генчо Бошнаков – зам. гл. редактор, Горан Готев – зам. гл. редактор, Димитър Делийски – зам. гл. редактор, Иван Ангелов, Петър Бочуков, Радослав Велев, Силвестър Милчев – зам. гл. редактор, Станислав Друмешки, Степан Ерамян – отговорен секретар, Юрий Попов
