В края на 2006 г. България е в една нова, постпреходна ситуация. Ценностният модел на „втикване” на българската реалност в калъпа, в нормативната база на ЕС днес е на изчерпване. Създадоха се условия за доминиране на друг модел, а именно на со-циалния модел, свеждащ се до решаване на конкретните социоструктурни проблеми на обществото. Основната цел и на управлението на обществото, и на по-нататъшното му интегриране в ЕС става позитивното реструктуриране и социалната интеграция на обществото. Без такава насоченост на усилията нито управлението ще бъде стабилно, нито интеграцията ще донесе реални ефекти за страната ни.
В ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ТАЗИ ТЕЗА
Преобладаващата част от нашите сънародници разбират, макар и трудно, че соци-ализмът няма да се върне, че в пазарната икономика „сирене без пари няма“, печели не най-умният и не най-достойният, а най-повратливият и без особени морални задръжки човек.
Тази истина, повтаряна и прилагана като верую през годините на прехода от много десни, а дори и от редица леви политици, както показват изследванията, вече се приема за реалност от българите. Но се приема като реалност несправедлива и търпяща корекции. Поляризацията на доходите, на собствеността, поляризацията на социалните позиции през последните петнадесет години увеличиха напрежението и заплахата от едни или други социални конфликти, които, ако не стъпим по-здраво на социалния модел, неизбежно ще намерят по-силно проявление след приемането ни в ЕС.
Свидетели сме на това, че се засилват егалитаристките, направо популистки схващания не само за ограничаване на капитала, но и едва ли не за нова национализация. Това, разбира се, е утопия. Смятам обаче, че мнозинството хора са прави, когато констатират, че държавата все още не е овладяла достатъчно истинските, полезните за обществото контролни и регламентиращи функции както в икономиката, така и в социалната сфера и особено в сферата на диалога между страните в различните все по-дълбоки и все по-ма- щабни конфликтни зони: тези между труда и капитала, между различните групови актьори и социални слоеве, между различните елементи от социално-териториалната структура, между различните генерации и етнически групи.
ДОСЕГАШНАТА ДЕЙНОСТ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО
съдейства за позитивното реструктуриране и социалната интеграиция.
ПЪРВО – в областта на заетостта и пазара на труда.
За последната година, към средата на 2006г., вследствие на увеличаването на заетите и намаляването на безработицата в страната се наблюдава положително изменение на основните индикатори на пазара на труда:
- К на икономическа активност нараства до 65 %
- К на заетост достига до 59%
- К на безработицата /равнище на безработица/ спада до 9.7 %
Без да споря доколко са точни методиките на Националния статистически институт и на Агенцията по заетостта за измерване на тези показатели, смятам за безспорно, че е постигнат успех, за който правителството има заслуга. Със загриженост констатирам обаче, че липсва напредък в решаването на социоструктурните проблеми на пазара на труда, играещи съществена роля при интегрирането ни в ЕС. Ще отбележа два такива проблема:
- Професионално-квалификационната и образователната структура на безработните и особено на безработните младежи продължава да е изключително негативна. Масови са обнародваните случаи, когато работодателите не могат да намерят хора е подходящо образование, квалификация й мотивация за свободните си работни места. Вече има реални случай на внос на работна ръка поради липса на подготвени за съответните позиции хора. Исканията пред бюрата по труда за внос на работна ръка стават застрашителни. В същото време правителството все още няма методика за определяне потребностите на пазара на труда, в това число на регионалните пазари, т.е. липсва нормална технология за работа и вземане на решения в административните и публичните структури по тези въпроси.
- Продължава и през периода на това правителство многогодишната тенденция на нарастване на дела на продължително безработните с престой на пазара на труда над 1 година – от 55.5 % на 55.9 % от общия брой на безработните, и над две години – от 68.3 % на 71.2 % спрямо общия брой на продължително безработните. А това означава, че безработицата придобива застоен характер, водещ до загуба на трудови навици и мотивация със со- циална дезинтеграция и дори деградация. Това естествено е силен фактор за напрежение в обществото.
ВТОРО – в областта на политиката на доходите.
Успех е, че правителството намали ставката за осигуряване. Бизнесът реагира и се съгласи на средно увеличение на осигурителните прагове за 2007 г. на 12.6 %. Нараства и броят на осигурените като резултат от намаляване на ставката и увеличаване на работните места. Ценното е, че тези резултати се постигнаха чрез диалог и споразумение между правителството, синдикатите и работодателите. Определен реверанс правителството направи и към пенсионерите с най-ниски доходи.
Друга добра тенденция е, че работодателите демонстрират съгласие минималните осигурителни прагове да бъдат приети по-нататък й като минимални заплати за съответните дейности.
От позицията на позитивното реструктуриране и социалната интеграция на обществото обаче големият проблем на доходите остава и той е в съвкупността от нелегитимни и полулегитимни доходи, което е резултат от активното присъствие на сенчестата икономика, на палитрата от дейности в откровено криминалната икономика и на съответно нагаждащото се върху тях неравенство. Отслабва зависимостта на доходите на работещата част на населението от факторите, свързани с влаганите трудови усилия и постиганата резултатност и качество на труда. Формират се диспропорции, а оттук и интереси в посока, която не е желана от обществото, а това в голяма степен обезсмисля много от мероприятията и инициативите на държавата по регулиране на доходите.
Смятам за полезно работодателите, синдикатите и правителството да обмислят идеята за постепенно внедряване, така както е в западноевропейските страни, САЩ и Япония, на методиките за всеобщо управление на качеството /на процеси, услуги и продукти/. Най-добрите да се оценяват ежегодно присъждана от правителството на САЩ на най- добрите компании в областта на качеството /на процеси, услуги и продукти/. Най-добрите да се оценяват ежегодно от правителствата и премират по-добно на ’’Премията Болдридж”, ежегодно присъждана от правителството на САЩ на най-добрите компании в областта на качеството.
ТРЕТО – в областта на политиката в образованието и обучението.
Оценката е, че тук в своята политика правителството запази достигнатото от предишните мандати. Според мен има положителни признаци за разширяване на социалния диалог в този отрасъл – създаден бе отраслов трипартитен съвет във висшето образование.
Големият проблем на правителството е, че с действията си то продължава да третира тази сфера като производна от останалите сфери, а не като сфера, в която да инвестираш е по-ефективно и по-рентабилно, отколкото директно в икономиката. Разбира се, става въпрос за качествено инвестиране.
Заложените средства за образование в държавния бюджет за 2006 г. са 4.2 % от БВП. В страните от ЕС общите разходи за образование са от порядъка на 6 %. Заделените средства от бюджета са крайно недостатъчни за целите, поставени в Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищната подготовка (2006 – 2015 г.), а именно модернизация на системата на образование, качествен учебен процес, както и ориентиране на образованието в по-голяма степен към нуждите на пазара на труда, в това число и осезаемо увеличаване на работните заплати, които в България са многократно по- ниски от тези в ЕС.
От многото проблеми в сферата на образованието и обучението ще посоча още един проблем, който не мога да премълча поради професията си. Това е проблемът за качеството на обучението: В страната липсва мониторинг за ефектите от обучението, за неговото качество, какъвто мониторинг за едни или други области съществува в много страни. В нашата страна широко разпространение получи феноменът ’’нова неграмотност” , който се проявява под различни форми. Става дума за липса, често и сред високо образовани кадри, на умения и навици за самостоятелна и екипна работа и действия, които стимулират придобиване на допълнителни знания, разширяване на познавателните възможности и съдействат за формирането на личностни качества, позволяващи успешно вписване в конкретните ситуации и повишаване ефективността на организациите.
От направеното от мен проучване в няколко министерства и ВУЗ не срещнах нито един случай на прилагане на методиките ’’обучение чрез действие”, но за сметка на това срещнах множество магистърски дипломи за това какво е глобализация, какво е мениджмънт и т.н.
За позитивното реструктуриране и социалната интеграция в обществото
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАЧЕНИЕ ИМАТ И УСЛОВИЯТА
които се създават гражданите и техните организации да участват в управлението на обществените процеси. Думата е за механизма на вземане и реализиране на социално отговорни решения на различните равнища на държавната йерархия. Добра крачка в това отношение е подписаният между правителството, работодателите и синдикатите Пакт за икономическо и социално развитие на страната до 2009 г. Пактът обаче не покрива и не може да покрие много от възловите проблеми на начина на вземане на решения и на представяне на социалните интереси в техния механизъм.
Във връзка с интеграцията ни в ЕС в този кръг от въпроси от особено значение е проблемът за регионална децентрализация на решенията. За необходимостта и принципите, на които тя може да стъпи, е писано и спорено много. Ще отбележа нещо, което почти не се коментира. А то е, че не може да има успешна регионална децентрализация без реформиране на процесите на вземане и реализиране на решенията в министерствата и другите централни органи. Министерствата в момента все още не са внедрили пълноценно системата на бюджетното програмиране, особено в частта на изпълнението на програмите, така както това е в ЕС. Множеството бюджетни програми, по които трябва да работи всяко министерство в повечето случаи са формални, без финансов мениджър и счетоводител и без ясни персонални отговорности и технологии по тяхното изпълнение. А без отработено бюджетно програмиране като план и изпълнение не може да има ефективно използване както на нашите, така и на европейските средства.
Не по-малко важно е и това, че министерствата в ЕС работят по регламентирани технологии на вземане на кооперативни решения, известни под общото наименование ’’модел на организационното поле”. Под ’’организационно поле” се разбира съвкупността, от организации, които участват в определени кооперативни решения на дадено министерство и образуват специфична сфера на социалния живот. Става въпрос за прозрачна институционална среда, а не за ’’обръчи от фирми”; среда, включваща и държавни ведомства, и многообразие от синдикални, професионални и обществено политически организации, и свързани по предмет на дейност със сектора фирми. С други думи това е поле на сблъсък на интереси, статуси и роли по важни проблеми на социалните отношения. Ние сериозно изоставаме със създаването на такава среда.
Добрата новина е, че в края на юли министър-председателят инициира създаването на работна група по Закона за браншовите организации, което предполага, че с него ще се създаде специфичен, липсващ засега, индустриален диалог между браншовите организации и държавната администрация. С него може да се създаде и зародишът на бъдещите ’’организационни полета” на нашите министерства, разбира се, ако законът бъде качествен.
Статията е част от в. Икономически живот,
Година XXXXI, Брой 42 / 18 октомври 2006 г.
