- Аз ви помня в близкото минало като банков човек, вие бяхте първи зам.председател на БНБ. Да ни кажете нещичко повече около банковия си живот?
- Напрегнат и интересен беше банковият живот особено в последните години на тоталитарното общество. На практика тогава се правеше експеримент за управление на икономиката чрез банковата система.
Елитът чувстваше необходимост от облекчение на тоталния контрол, който се осъществяваше по партийна и държавна линия. И това се извършваше главно чрез засилване на ролята и по-добро регламентиране на контролните функции на банковата система. Още когато приех длъжността зам.-председател на БНБ, след това първи зам.-председател на същата и председател на Минералбанк, основните проблеми, около които се въртеше моята работа, бяха възловите проблеми на съществуването на социалистическото общество. Това значеше да се даде по-голяма възможност за инициатива на хората, за иновации (нововъведения), за технически прогрес. В БНБ аз отговарях основно за инвестиционния процес, за научно-техническия прогрес и за цялостното усъвършенстване, управлението на банковата система. Считам, че това бяха успешни години за банковото дело, за банковата система, поне ако я сравняваме със сегашното й състояние. Що се отнася до дълга към Запада, който беше направен главно от Булбанк, това се дължи преди всичко на некомпетентното държавно вмешателство в работата на тази банка.
- На вас лично какво ви даде работата в банковата система?
- Много. Изключително много. Тя ме научи в голяма степен на това как трябва практически да се прилагат знанията в полза на отделния човек, на социалните групи, на организациите, на обществото като цяло. Става дума за пречупването на знанията в посока към пазара, към потребностите на пазара, което се изискваше тогава от банковата система. Голяма школа беше за мен международната дейност на Минералбанк. През тези години тя достигна челно място в световните банкови ранглисти. Престижът й беше всепризнат. Единствената в Източна Европа акционерна банка, в капитала на която участваха недържавни структури. И която работеше на свободно левов и валутен ресурс. Това бе уникален експеримент за Източна Европа. Тя бе с множество контакти със Запада и участваше в редица задгранични предприятия, направени с решение на Политбюро на ЦК на БКП още преди моето идване в банката.
Работата с шестте задгранични производствени предприятия на Минералбанк зад граница беше голяма школа за работа в условия на истинско пазарно стопанство. Работата с 400-те кореспондентски банки в света също беше голяма школа за работата с финансовата сфера. Може да звучи предизвикателно, но ще кажа, че аз пътувах в чужбина само тогава, когато имах възможност да договарям кредитни линии от порядъка над 50 милиона долара, за под 50 милиона пътуваха моите заместници, директорите на направления. А сега, както знаете, много министри, зам.-председатели на МС, председателят на Народното събрание и други е имало случаи да пътуват за кредити от по пет-шест милиона. Последното ми пътуване в Япония например бе за подписване на облигационен заем за 80 милиона долара, чрез частните компании те се изкупиха за три дни при четири процента лихва.
- Да преминем към сегашната ви работа. Риск ли беше напускането на банковата система и навлизането ви на територията на застраховането, или какво…?
- Без съмнение риск. Но един преценен риск. Периодът 1989-1990 година беше изключително сложен период, период, пълен с оптимизъм, с едно желание за промяна на системата и би било срамно за мен като човек, който се бореше и прилагаше пазарни методи чрез уникална- та за Източна Европа Минералбанк, ако не се бях хвърлил в тази борба за промяна. Аз не можех да стоя в една банкова система, на която бяха отрязани артериите с мораториума на Луканов. Трябваше да се боря за изменения в икономическата система, като цяло за да може да съществува и банковата система. Такава възможност ми се даде с влизането ми в Народното събрание, с избира-нето ми за председател на Бюджетната комисия и за председател на парламентарната група „Европа“. Друг е въпросът, че от формална гледна точка аз и нямах право да остана в Минералбанк, тъй като бях вече председател на Комисията по бюджет и финанси, която има контролни функции върху финансовата и банковата сфера.
- Как бе създадена застрахователната компания „Европа“?
- Компанията „Европа“ беше създадена след моето напускане от политическата сцена, което направих напълно съзнателно с поемането на риск и отчитайки тупиковото положение, към което ни водят днешните политици, както и невъзможността да реша задачите си, с които бях в политиката, и да реализирам целите, които си поставихме с движението „Път към Европа“. Тогава напуснах политиката и една година ми бе нужна за ориентация, преди да създам застрахователната компания „Европа“. Естествено, ориентацията ми стана в полза на сферата, в която имам немалък опит, това е финансовата сфера, дори и като отчетем разликата между заст-раховането и банковото дело.
- Мисля, че няма да ви обидя, ако и аз повторя фразата, с която вие сам се шегувате: „Аз съм най- добрият банкер между застрахователите и най-добрият застраховател между банкерите“. Как ще коментирате и фразата, и своята шега. А може би това не е шега?
- Има още един банкер заедно с мен в застраховането – това е г-н Иван Драгневски от „Орел“. Аз се пошегувах само на неотдавнашната среща на застрахователи и журналисти. Това не значи, разбира се, че между банковата и застрахователната дейност няма различия, но има и много общи неща в духа и стила на работата. Първото, основното, възловото, на което бих обърнал внимание, това е, че и в крупните банки, и в застрахователните компании възелът на управленското изкуство, сърцевината на управлението е управлението на капиталовата адекватност. Това, което не позволява банката или застрахователната компания да се превърне в пирамида. Днес в условията на масовото превръщане на банките в пирамиди, мисля, че е лесно за читателя да разбере колко важно е това.
- Как виждахте образа на компания „Европа“, какви цели си поставяхте, когато я създавахте?
- „Европа“ бе създадена в края на 1993 година, но започна нормална работа с първа застраховка на 2 януари 1994 г. Идеята беше моя. Тя беше свързана с големия проблем в края на 1993 година – изпускането на източните пазари от държавата България, като в същото време първоначалното натрупване на капитали от частните структури се извършваше стихийно именно чрез източните пазари. Скъсване на всякакви контакти с Русия и републиките на бившия Съветски съюз и се отваряше едно доста голямо празно пространство за застраховки „Карго“ и застраховка на имущества на фирмите, които се разполагаха в Русия и в България. Беше необходима финансова организация, в случая застрахователна компания, която да даде определена сигурност на тези взаимоотношения. В началото главно в областта на застраховката на стоките в път и на склад. И досега „Карго“-то и застраховките на складово имущество заемат едно от водещите места в застрахователната ни дейност.
- Така виждахте „Европа“ при създаването й?
- Това беше ударението, когато се създаваше компанията, първото, с което трябваше да се започне. Но не сме си правили илюзии, че ще развиваме само застраховки „Карго“, и то във взаимоотношенията на нашите фирми с бившия Съветски съюз. Самото наименование „Европа“ показва, че ние търсим в няколко основни направления и международния имидж на тази компания. На първо място, естествено във взаимната дейност, взаимното застраховане на стоки и на обекти със страните от бившия Съветски съюз и с балканските страни. Между прочем ние засилваме застраховките на потока от стоки към тези страни – не само от България, но и от Турция, Македония и други балкански страни. Тоест разширяваме обхвата именно така, както го мислехме в началото; да се опитаме да създадем основите, условията за един регионален пазар. Никой сам няма да ни зачита в Европа, ако не сме регионална сила, ако не играем водеща роля в свой регионален пазар. И този пазар може да се приеме вече като една равностойна част от Европа. Иначе ще бъдем безпомощни. Като просяци ще тропаме по вратите на една или друга организация на бившия СИВ или сегашния ЕС, ако нямаме регионален пазар. От тази гледна точка нашата сфера се разширява и сега.
На второ място, ние сме си поставили задача „Европа“ да означава и европейски стил на работа: прилагане на европейските стандарти в стила на работата и продуктите на застрахователната компания. Например всички наши основни видове застраховки презастраховаме при водещи западни презастрахователи. Или друг пример. При обсъждането на проектозакона за застраховането ние бяхме първите, които не само преведохме изцяло директивите на Европейската общност, но се стремяхме целенасочено да вземем всичко от постановките на европейското застраховане, което може да се приложи в нашата практика.
И на трето място, бих отбелязал, че освен стила и методите на работа още от самото начало ние създадохме компютърна технология на работа с помощта на свои западни френски акционери: даваща възможности за по-голям технологически порядък в дейността, за по-бързо откликване на нуждите на клиента, така както е в западните европейски страни.
- Вие имате много интересна биография. Очертавате се като човек, чийто трудов живот е почти изцяло във финансово-икономическата сфера. От 1971 година сте кандидат на науките по икономическа кибернетика в едни доста интересни години – седемдесетте, старши научен сътрудник ставате през 1976 година по финансови аспекти на управлението на икономиката. Изобщо как се чувствате в тази сфера?
- Като ученик – постоянно учейки се и постоянно правейки крачки в посока на изменение на действителността към това, което доминира в света – пазарната икономика. Не съм споменавал досега, че мой пръв учител по основи на икономиката беше гост професор на Инженерно-икономическия институт в Москва – Ото Шик. Това беше от 1963 година до 1964 година. В продължение на година аз имах щастието „да засуча първо мляко“ от прокълнатия след това, наречен ревизионист, Ото Шик. Имам почти всичко, което е издадено от него на чешки и на руски език. Той беше от популярните в Русия тогава автори през Хрушчовия период и веднага след него. Така че цялата ми по-нататъшна дейност бе свързана с тия две възлови понятия: пазар и иновация; пазар и инициатива; пазар и научно-технически прогрес. Почти всичките ми публикации са по финансови и икономически аспекти на научно-техническия прогрес, така както се говореше тогава, вместо думата иновация. Това е нещото, от органическата липса на което страдаше преди всичко социализмът. Той не можа да преодолее липсата на инициатива и грохна.
- Това, изглежда, доста ви е мъчило. Правите впечатление на емоционален и на рационален човек, човек на очакването, на риска, на действието по посока на новото. Такъв ли се виждате всъщност?
- Хубава характеристика ми правите, добре е да се съглася с нея.
- Тя е и въз основа на моите наблюдения. Но да идем и малко по-нататък във времето, в биографията ви. Вие сте прогресивно устроен човек, произходът ви е от трудови корени, сигурно от първата стъпка досега яко сте стъпили на земята и вървите по нея уверено. Нещо да кажете за миналото си, дори за своето детство, което силно влияе върху живота и върху личността ви.
- В духа на шаржа ще кажа, че съм трето поколение интелектуалец, а не трето поколение комунист или социалист. Дядовците ми, и двамата фактически са били хора интелигентни – единият свещеник, другият търговец, дълго време живял в Америка. Хора с определени политически, земеделски, убеждения, изключително интелигентни. Майка ми – учителка, баща ми – банков служител, тоест също интелигентни хора. Аз съм роден през 1943 година на границата на преминаването от фашизма към новата диктатура. А в миналото свещениците, учителите, банковите и други чиновници бяха истинската интелигенция на България. Така че мога да кажа, че съм продължител на такива хора. Закърмен съм с труда. Нашата интелигенция преди 9 септември е била преди всичко трудова интелигенция. Такава бе и майка ми – гимназиална учителка, която живееше с малка заплата и винаги в борба с трудностите. То се отнася и до баща ми като чиновник в провинциална банка в Лом.
- Там сте роден или сте живели само?
- Във Видин съм роден, във Видин съм и израснал.
- Има интересен момент в биографията ви – някъде в самото начало сте се препитавали и с подарена козичка. Какъв е този любопитен случай?
- Бях някъде на 4-5-годишна възраст и майка ми се върна в село Бяла, Белоградчишко, при родителите си, за да ги гледа, те бяха стари хора. Дядо ми бе свещеник, както казах, нямаше нищо, ТКЗС-то им бе взело всичко. Това бяха тежки години, макар и осветени от спомените за планината, полята, слънцето. Те бяха гладни години. Тогава действително съседите ми подариха коза и аз ходех с нея на паша, за да помагам вкъщи за прехраната.
- А какво е за вас политиката? По стекли се обстоятелства вие сте участник и в нея. И то в интересни периоди.
- Казвал съм и друг път, че политическата дейност в нейния истински вид съответства на моята чувствителност към възможностите за новости, на моята нагласа да виждам зад всичко човека и неговите проблеми, интересите на различните групи в тяхното взаимодействие. Не оцених обаче, че е безсмислено да опитваш да раздвижиш колегите и сподвижниците си със своите идеи, със своите проекти за изменение в обществото, когато при тях неприятностите и кръгозорът им не са стигнали до степента самите те да са готови за такива изменения. Аз бях подготвен от живота за тях. Това е и Основната причина така бързо и с болшевишко безразличие да бъда откъснат и отстранен от политиката. И не само аз, а и цялото ядро от лидери и активисти на социалдемократическото движение „Път към Европа“ в БСП. И на парламентарната група Социалдемократическа платформа „Европа“ във Великото народно събрание. За мен обаче, макар че съм излязъл от политиката, това предизвикателство не е свършило. Дотолкова, доколкото тая нагласа, тази хармония между нагласата ми и реалността, между чувствата, работата и духа ми останаха и никой не може да ми ги отнеме. И понеже все още се считам за млад със своите петдесет и няколко години, искам такава хармония да има между нагласата ми и това, което правя, между това, което чувствам, и това, което върша. Тази нагласа имам всеки ден, всеки час. Това намерих в бизнеса. При новите условия прецених, че такава хармония може да се постигне единствено в частния бизнес, или по-точно казано, в публичния частен бизнес, какъвто е застраховането.
- И как се чувствате сега като застраховател?
- В началото доста предпазливо, сега съм уверен. Уверен съм в това, което направих и правя. Уверен и сигурен съм в екипа си, който подбрах и с който работя. Уверен съм в резултатите, които получихме. Трите възлови момента за една нова организация, за да действа тя, са: един добър екип, неговата добра подготовка; управлението на капиталовата адекватност, умението да се управлява постоянно платежоспособността на организацията, което е голямо, истинско изкуство и пазарните иновации, постоянното откликване на потребностите на клиента, постоянното изменение на продукта в отговор на тези потребности. Последното означава постоянно да откликваме на облагите му, които той търси от застраховането. А те се свеждат главно до спокойствие и сигурност. Това търси клиентът от нас – застрахователите. Тази пазарна насоченост е много важна за една млада компания, търсеща своята ниша.
- Кое може да създаде предпоставките за самочувствието на застрахователя днес?
- Преди всичко конкретната работа с клиента, допирът до потребностите на клиента. Ако чувстваш, че си му нужен, ти вече ще имаш предпоставката за самочувствие. Но е важна и нагласата да се отказваш от първия, втория, третия и т.н. неуспешни опити във взаимоотношенията с хората, когато им предлагаш застраховки. На отказа трябва да се гледа като на инвестиция. Щом този ти е отказал, следващият ще приеме. Нашият труд е като миньорския труд на златотърсача – той трябва да пресее цялата купчина златоносен пясък, за да намери, да открие цялото количество зрънца. Има хитреци, които бутат купчината и грабят зрънцата, но те никога не могат да получат цялата купчина злато. Те по нагласа не са застрахователи.
- Вие сте председател на Съюза на частните застрахователи. Вашата компания „Европа“ е член на съюза, но и на Асоциацията на българските застрахователи. Няма да ви питам за различията между двете формации, защото работите в тясно взаимодействие особено в процеса на изготвянето на проектозакона. Това показва, че имате много допирни точки, дали един ден няма да се стигне до една формация за всички застрахователи?
- Това е една реална възможност, но не толкова близка във времето. Защото не вярвам, че така направеният закон няма да има необходимост от организация, която да защитава и да се бори за интересите на частния застраховател. Все още продължава и ще продължи борбата с монополизма, различията в интересите на по-крупните, по-дребните и средни застрахователни дружества и компании. А този период ще зависи и от скоростта на нашето навлизане в пазарното стопанство. Затова сливането на двете формации в една е възможно в по-далечна перспектива. Когато поне механизмът се регулира, така че да няма толкова много всекидневна борба с монополизма.
- Вие бяхте много активен по време на обсъждането на вариантите на проектозакона за застраховането. Ще си кажете ли един ден, когато той ще е факт и ще действа, че и вие имате принос да го има на бял свят?
- Дано действително това, което вложихме в него заедно с асоциацията, бъде отразено поне частично. Ако то бъде отразено, с гордост ще кажем – да, тук присъства и нашият принос. Още повече, без да подценявам АБЗ, бунтарите бяхме ние от съюза и ако успяхме да предизвикаме продължение на работата върху последния вариант, заслугата в голяма степен е наша. За себе си бих казал – да, и аз имам принос законът да бъде по-добър. Но приносът е и на всички!
Разговора проведе ПЕТЪР АНДАСАРОВ
Статията е част от в. Застраховател, ISSN 1310-2397
бр.7, 16 април 1996 г.
