Един стар евреин търгувал с глинени гърнета в арабския квартал. Бизнесът му вървял добре, всеки ден минавали много туристи. Но често идвали и арабски деца, които разбивали с камъни гърнетата. Мъдрият евреин мислил, мислил и намислил. Когато на следващата сутрин дотичали арабските деца, търговецът силно извикал:
- Стойте, почакайте! За всяко разбито гърне ще ви давам по 1 долар.
Момчетата се зарадвали, разбили всички гърнета, получили своите пари и побегнали обратно. На следващата сутрин евреят извикал на момчетата:
- Търпя големи загуби, мога да ви заплатя само по 50 цента.
Момчетата помислили: „50 цента, също е добре“ и разбили всички гърнета. Евреят им дал парите. На следващия ден сцената се повторила. Търговецът им казал, че може да им заплати само по 20 цента за гърне. Момчетата разбили гърнетата, взели парите и избягали. А на следващата сутрин, евреят признал на момчетата:
- Моите работи вървят така лошо, че мога да ви дам само по 1 цент.
Тогава лидерът на момчетата взел един цент от масата на търговеца, хвърлил го и му викнал:
- Ти какво считаш, че ние ще вършим такава работа, да разбиваме твоите гърнета само за по 1 цент? Намерил си глупаци!
Арабските момчета побегнали и повече не се върнали.
P.S. Кога и защо външните стимули може да не съдействат за вътрешната мотивация на човека да прави нещо? Как вие се отнасяте към опитите за контрол над ваши вътрешни мотиви?
