“За доказания човек няма преди и сега” – твърди г-н Румен Георгиев. И развива своя бизнес на застрахователното поле. Преди промяната действащият “калъп” е подсказвал какво да се прави и какво – не. Днес обаче “калъпът” се е разпаднал и няма ясни правила на играта.
в.КЕШ: Вие бяхте в политиката и се оттеглихте от нея съзнателно. Доколко в нашите условия политиката влияе върху икономиката?
Р. Георгиев: Доста силно.
в.КЕШ: В нормалния свят икономиката движи политиката.
Р. Георгиев: Ние нямаме истинска икономика. Политиката понякога прикрива сенчестата икономика. И никой не обръща внимание на това.
в.КЕШ: Съзнателно ли?
Р. Георгиев: Може и съзнателно да е. Причината основно е в държавната собственост. Частникът не плаща за празни приказки. Така че корупцията се появява винаги в граничната зона край държавната собственост.
КЕШ: Кой имаше интерес да се сринат печеливши държавни предприятия?
Р. Георгиев: Аз не виждам във всичко умисъл. И не считам, че централизирано е замислено унищожаването на държавните предприятия. Това, което наблюдаваме в момента, е резултат от хаоса и разнородността на интересите. Много ми е смешно, когато политиците започнат да говорят за обществени интереси. Управлението се извършва чрез интересите на различните групировки, слоеве.
в.КЕШ: Кога според вас реално ще стартира приватизацията?
Р. Георгиев: След изборите, които ще са вероятно през есента.
в.КЕШ: Какъв е интересът на чуждестранните инвеститори към България?
Р. Георгиев: Много слаб. Причините са няколко. Първо, България не е ресурсна страна. А инвестициите отиват там, където има ресурси. Ние имаме капацитет в интелектуалната сфера. Но в тази област чужденците не са уверени за своите вложения. Второ, Андрей Луканов с мораториума отряза артериите, по които можеха да потекат инвестиции по плащането на външния дълг. И досега нашите сакати хирурзи не могат да ги зашият. Третата причина е, че инвестиции се влагат най- напред чрез търговията. А тя в момента се развива в противовес с политиката. Ние се отчуждихме от традиционните си пазари. Кой ще вложи тогава у нас пари? Би трябвало това да са търговци от Русия, Македония, Албания, Събрия. Не бива да се надяваме, че инвестициите ще ни паднат като манна небесна от Запада или отвъд океана.
в.КЕШ: Но нашата търговия за момента е монополизирана от дребни ориенталски бизнесмени…
Р. Георгиев: Те използват слабостите на държавата и законодателството, без да залагат на собствените си предприемачески умения. Гърция е бедна страна откъм ресурси. Не гръцкият капитал е този, с който България ще върви напред. Нито пък можем като барон Мюнхаузен да се хванем за косата и да се самоизтеглим – липсват преференции за българския капитал.
в.КЕШ: Вие твърдите, че икономическият национализъм ще спаси България. Има ли обаче някой интерес да протектира чуждия капитал у нас и в същото време да затрива нашето производство?
Р. Георгиев: Това е политически въпрос. Не мисля, че някой целенасочено си поставя такива задачи. Друго гони политикът в момента – имиджа, преизбирането си, да получи днес нещо по-тлъстичко като възнаграждение.
в.КЕШ: Ако ви предложат да застанете начело на държавата, бихте ли се съгласили?
Р. Георгиев: Много са условията, които един разумен човек би поставил, за да заеме това място. Основното сред тях обаче е наличието на сила – икономическа и обществена, която да го подкрепи. Иначе се обезсмисля. Затова определено мога да кажа, че в момента не виждам обществената сила, на която мога да се облегна, и не бих се съгласил.
в.КЕШ: Кой може да спечели днес?
Р. Георгиев: Човекът с пресметнат оптимизъм – това е тази дистанция, която отделя авантюризма от консерватизма, реалистичното оценяване на факторите във времето.
в.КЕШ: Вашето мнение за афиширащите се като такива днешни икономически групировки?
Р. Георгиев: Дано рекламираното богатство поне частично отговаря на истинското. Аз не вярвам във възможностите за бързо забогатяване с нормалните методи на бизнес и предприемачество. Има си технологическо време за забогатяване.
в.КЕШ: Колко е то?
Р. Георгиев: Дори и да приемем като константни определени качества на човека, зависи от характера на бизнеса. В момента по-бързо се забогатява във финансовия бизнес. Някой беше казал, че никога не може да повярва на човек, който има повече от $ 200 млн. Това е нормалното забогатяване при оптимални възможности за бизнес. Затова се радвам, когато виждам истински богати хора, но когато това се е отразило благотворно и върху стила им на живот, върху начина им на мислене. Ако има несъответствие, работата мирише.
в.КЕШ: Какви са параметрите на морала в днешния български бизнес според вас? И въобще съществува ли морал?
Р. Георгиев: Разбира се, че съществува. И това е моралът на договора, на сделката. Ако липсват елементарните морални принципи, рано или късно човек се проваля в бизнеса.
в.КЕШ: Но в други страни е достатъчна само честната дума…
Р. Георгиев: Е, при нас тя не означава чак толкова много, за съжаление. Причините са в това, че правилата на играта все още не са изяснени. Все още много хора не виждат, че не лъжата и кражбата са средствата за натрупване на богатство. Трябва да се трудиш, на тази база да имаш повече приходи, отколкото са ти разходите, и да умееш да инвестираш разликата – това е нормалният път. Тогава левът ще работи сам за тебе. Точно това означава “капиталист” – че работи не само трудът за него, но и капиталът.
в.КЕШ: Доста хора обаче, изхождайки от позицията, че се намираме в период на първоначално натрупване на капитал, считат, че целта оправдава средствата.
Р. Георгиев: Защо? Не всеки иска да бъде богат. Целите могат да бъдат различни. И освен това тази максима дълго време беше определяща за цялата социалистическа икономика. Много ресурси се влагаха в името на някакви принципи. Важно е да си целенасочен, но в никакъв случай не може средствата да зависят само от целта. Всичко опира до удовлетворението.
в.КЕШ: Ако ви нарекат милионер, как ще реагирате?
Р. Георгиев: Нормално. Приемам го, но заедно със сътрудниците ми. Бизнесът е система.
в.КЕШ: Какви са вашите прогнози за бъдещето на страната ни?
Р. Георгиев: 0ще 50 години няма да бъдем радикално други. Просто защото ние сме бедна на ресурси и в резултат ляво ориентирана страна. Казвам това съвсем отговорно, макар че като бизнесмен бих искал да е точно обратното.
Разговаря Люба Будева
Статията е част от в. Кеш,
15 април 1994 г.
