Задачата за разработването и внедряването на единен информационен език (ЕИЕ) в HP България за първи път бе поставена през 1972 г. с постановление №16 на МС и бе включена в Програмата за ускорено създаване на високо ефективна единна система за социална информация (ЕССИ). В програмата ЕИЕ се определя като изкуствен език, предназначен за ефективно записване и търсене на информация, необходима за вземането на оптимални решения от органите на различните равнища на управление в страната. Той трябва да бъде съставна част от, информационно осигуряване на всички автоматизирани системи за управление (АСУ), да създава условия за тяхното информационно- взаимодействие и по-нататъшна пълна интеграция в единна система. С други думи, ЕИЕ може да се разглежда като формализиран език, различаващ се от естествения с по-голяма точност и с достатъчна мощност за адекватно отразяване на социално-икономическите явления и процеси.
Тези най-общи изисквания към ЕИЕ поставят редица сложни въпроси пред икономическата наука и практика в нашата страна. Началният стадий на разработване и сложността на проблема изискват преди всичко да се даде отговор на въпросите за състава и съдържанието на езика в икономиката, подхода и етапите при неговото създаване, а така също за организацията на функционирането му на различни йерархически равнища в народною стопанство. На тези въпроси е посветена настоящата статия.
Единният информационен език на управлението на икономиката като основна съставна част на ЕИЕ на социалното управление в качеството си на функционираща система може да се разглежда като съвкупност от:
а) класификаторите и номенклатурите, с помощта на които еднозначно се назовават възпроизводствените елементи и процеси на всички йерархически равнища в народною стопанство;
б) граматиката на езика, представляваща съвкупност от правила за построяване на изказвания от елементарните наименования в класификаторите и номенклатурите;
в) тезауруса на системата, с помощта на който се проверява смисловата правилност на построяваните съобщения в информационния език. Той може да бъде определен като съвкупност от колективни знания и умения за съществуващите в системата опит и навици. Формата, в която опростено може да бъде представен тезаурусът на системата, е множеството от понятия и категории в нейния езцк със семантичните (съдържателните) връзки между тях.. Това множество се нарича тезаурус на езика.
Представената структура на информационния език е аналогична на структурата на всеки естествен език.
В естествения език ролята на класификатори и номенклатури изпълняват речниците, които фиксират лексиката на живия език. Граматиката на езика представлява правилата за построяване на смислени фрази на базата на речниковия фонд на езика. Смисловата правилност на съобщенията се проверява от понятийния механизъм на езика (конкретните значения на думата и смисъла на понятията), т. е. от езиковия тезаурус.
Разглежданата структура на информационния език предявява определени изисквания към неговото създаване. Тези изисквания се отнасят преди всичко към определянето на речниковия фонд на езика, разработването на граматическите правила и тезауруса.
Най-общото изискване към речниковия фонд се отнася до неговата мощност и се свежда до необходимостта в него да има не по-малко от едно име за всеки елемент на определеното предметно множество.
Граматиката на информационния език трябва да позволява съставянето на смислени съобщения, които да отразяват всеки един реален и хипотетичен процес в икономиката като отношение между елементите на предметното множество.
Тезаурусът пък трябва да отговаря на изисквания по установяването на семантична еквивалентност между елементите на предметното множество. Семантичната еквивалентност се установява по правилото: ако някой елемент на предметното множество има повече от две имена, то тезаурусът трябва да съдържа понятие, еквивалентно както на първото, така и на второто име. Освен това тезаурусът трябва да отразява смисловите отношения между елементите на предметното множество от гледна точка на конкретни процеси. Например той трябва да показва, че понятието „природни ресурси“ от гледище на въвлечеността им в стопанския оборот може да бъде разчленено на понятията „въвлечени природни ресурси“ и „невъвлечени природни ресурси“. От друга страна, е необходимо в тезауруса да бъде разкрито и това, че от гледище на участието на труда в създаването на благата понятията „въвлечени природни ресурси“ и „народно имущество“ образуват понятието „народно богатство“. По такъв начин тезаурусът ще образува семантично затворена система, в която понятията от по-ниско равнище се обобщават при деленето в понятия от по-високо равнище. Благодарение на това се създава възможност за фиксиране и контролиране на прехода от чисто икономически понятия към понятия, характерни за другите равнища на обществената структура.
Тези изисквания, характеризиращи тезауруса като затворена система, т. е. смисловата граница на системата при преминаването към понятията, характерни за други системи, представляват важен момент при създаването на информационния език на националните автоматизирани системи, където се преплитат всички сфери на обществената дейност и езиковата съвместимост е от голямо значение за ефективното им функциониране.
Ако се изхожда от представената структура на информационния език, може да се направи извод, че към създаването на ЕИЕ в икономиката е целесъобразно да се пристъпи чрез разработването на речника, т. е. на класификаторите и номенклатурите. Това обаче не е така.
Ефективното изграждане на информационния език изисква да се започне със създаването на тезауруса на системата. Това е свързано с необходимостта от конструктивен подход при обвързване функционалните подсистеми на проектираната ЕССИ. Разбира се, на този етап не може да се говори за окончателно изграждане на тезауруса, а само за разработване на неговата схема, за определяне на основните му рубрики и установяването на семантичните връзки между тях. Това би позволило по-добре да се определят характерните особености на информационните съобщения, свойствени за различните подсистеми. За икономическите системи например са характерни съобщения от типа на показателите, а за административно-правните — от типа на законодателните и административни актове.
Информационен език, общ за такива системи, може да се разработва само ако се отчита намирането на общи структурни и семантични елементи в техните информационни съобщения.
Създаването на информационен език, започващо с организирането на неговата номинативна част, довежда до това, че изследователите и проектантите съсредоточават вниманието си върху лингвинистическия анализ на езика, т. е. изследват неговото граматическо съдържание, а не смисъла на явленията от реалната икономическа действителност ,отразявани в езика. Това произтича от самата специфика на езика като механизъм за отразяване на реалната действителност. Неговата роля схематически може да бъде представена така:
е съвкупността от колективни знания и умения в системата (тезурус на системата);
– множеството от предмети и явления в реалния свят;
– множеството понятия, образувани от отношението (отражението) QRT и зафиксирани в речника от понятия;
– отношението на условна еквивалентност между двойките и тройките елементи, представени в схемата;
– езикът, отразяващ М в знакова система;
– машинният език, който отразява езика L с помощта на отношенията на условна еквивалентност 
(преобразуване символите на езика в символи на езика ).
Започвайки с равнището установяване на отношения на назоваване 
. изследователите по същество се ограничават от предварително определената съвкупност от знаци в езика и правилата за тяхното използуване, които поради своята универсалност и мащабност затъмняват спецификата на формиране на информационния език на икономиката. Тази логика не създава обективни условия за определяне на действително необходимите класификационни множества и признаци. Поради това тя, както и всеки подход, базиращ се на метода „опити и грешки“, е свързана с големи разходи на труд и време. Общата структурна специфика на езика на икономиката по-лесно може да се разбере, ако поне схематически бъде разработен тезаурус, който да отразява взаимовръзките между икономическите понятия и категории. По такъв начин с помощта на тезауруса ще се разкрие съдържанието (смисълът, значението) на използваните в системата понятия и термини, след което вече е целесъобразно да се пристъпи към изследване структурата на икономическите съобщения и разработването на класификатори и номенклатури там, където това е необходимо.
Разработването на тезауруса трябва да започне с определяне на групата от обобщаващи системни понятия, с помощта на които се разкрива основното съдържание на явленията и процесите, протичащи в системата. За цялата икономическа система такива основни понятия представляват наименованията на функциите, получени от съчетаването на всяка една основна управленческа функция с всяка една функция на ущравлявания възпроизводствен процес. Като основни функции на управлението могат да се разглеждат целе- полагането, прогнозирането, планирането, организацията, нормирането, анализът, отчетността, контролът и регулирането. Функциите на възпроизводствения процес се свеждат до: производство (използуване на материалните и трудовите ресурси), осигуряване на производството с материални ресурси, реализация на продукцията, лично потребление (възпроизводство на трудовите ресурси), образуване и използуване на личните парични доходи на населението, на фонд Натрупване, образуване на паричните ресурси на производството и обръщението, на кредитните ресурси, кредитиране и др. В икономическите системи от по-ниско равнище (например отраслите,, обединенията, предприятията) тези възпроизводствени функции претърпяват известна модификация в своята реализация, която се определя от специфичните особености на системата.
Получените в резултат на такова съчетаване функции от първи порядък (например планиране на производството, на материално-техническото снабдяване, организация на личното потребление и т. н.) трябва да бъдат разписани с помощта на набор от понятия, отразяващи спецификата на конкретните задачи. В най-общ вид конструкцията на тезауруса е представена в табл. 1, като е даден пример за попълване на една от нейните колонки за условията на външната търговия.
Конкретизацията на информационните процеси по начините на реализация на възпроизводствените функции дава наименованието на управленските задачи, решавани в системата. Критериите и оценките пък се привеждат в таблицата, тъй като, от една страна, те могат да бъдат основа за класификация на съвкупностите, отразени в графата „начини. . а, от друга, защото представляват форма на икономически съобщения от типа изходящи показатели. Те по същество осигуряват преход в икономическите системи от конкретните процеси към икономическите модели и решения и при анализа съответно изискват друг подход в сравнение с наименованията в графата „начини…“.
Разгръщането на тази схема трябва да доведе до разработване на списъци (номенклатури), в които да са зафиксирани наименованията на предметите, участвуващи в процесите, а също и на списъци на икономическите решения (икономическите задачи). Например за системата на външната търговия такива списъци ще бъдат единната номенклатура на експортно-импортната продукция, наименованията на отраслите, произвеждащи продукция за износ, на фирмите — контрагенти, на страните в света, пристанищата, граничните, пунктове и т. н.
Съставените списъци се преобразуват в тезауруси на задачите, където конкретните наименования от различните номенклатури се групират по определен признак. Между уточнените групи и самостоятелни наименования се установяват смислови съотношения в зависимост от условията на задачите. Така например при решаването на транспортна задача в областта на външната търговия единната номенклатура ще се преобразува в класове товари, а страните в света — в географски зони; пристанищата от своя страна ще се обединят по басейни и ще бъдат отнесени към определени географски зони.
При разработването на тезауруса на задачите трябва да се отчитат следните особености:
- в тезаурусите на задачите трябва да намерят отражение всички по- важни променливи от изходните данни и условията на задачите;
- тезаурусите на задачите да се създават на основата на общата схема и да представляват съставни части на единния тезаурус на системата (езика);
- понятията във всеки тезаурус да могат да бъдат разбити на класове, съдържащи еднородни дескриптори;
- някои задачи да могат да се разчленяват на съставни части, имащи своя система от понятия;
- различните задачи със съответните свои тезауруси да се обединяват в окрупнени задачи (блокове), блоковете в подсистеми, а подсистемите в системи.
Разработването на тезаурус на задача, която е съставна част на някаква окрупнена задача, подсистема или система, формализирано може да бъде представено така:
Нека предположим, че с помощта на тезауруса на една окрупнена задача 
се иска да се решат 
задачи 
. Ако в задачата 
се използува 
понятия, то общото количество понятия в тезауруса 
ще бъде:
Понятията в тезауруса на всяка задача могат да бъдат обозначени със символа 
, къдего 
е номерът на понятието в задачата, а — номерът на задачата. Тогава понятията за всички задачи се записват по следния начин.
Ако поставим в еднозначно съответствие на всяко понятие индекс от определен дескриторен език, то всеки тезаурус на задача 
може да бъде описан с помощта на вектор на състоянието (вектор на сгьлбеца)
където величината 
приема едно от двете значения – нула, ако понятието използува в задачата, и единица, ако понятието влиза в тезауруса на задачата. За решаването на всяка една задача ще бъде достатъчно да се зададат индексите на понятията в променливите, да се намери по тези индекси необходимата информация в хранилището и да се осъществят съответните операции.
В обобщен вид предлаганата последователност на разработване на тезауруса на езика включва разработването на: а) обща схема на тезауруса, която установява границите на класифнцируемите множества и обекти; б) номенклатурни списъци на наименованията на предметните елементи в системата; тезауруси на задачите, в които са отразени смисловите връзки между наименованията на предметните елементи на системата. Статиката на езика на системата, която трябва да бъде фиксирана, е представена от номенклатурите, фиксируемата динамика на езика се отразява в тезаурусите на задачите.
Изложеният подход към разработването на тезауруса на езика е принципно еднакъв както за локалните системи, така и за националната икономическа система. Различия могат да се наблюдават само във величината на класифицируемите множества и номенклатури. Това може да повлияе върху увеличаване размерността на кода и задълбочаване различията между класификаторите и номенклатурите. Номенклатурите ще отразяват преимущество и ще се използуват главно за решаване на задачи вътре е локалните системи, а с помощта на класификаторите ще се класификаторите ще се осъществява обединяване на елементите от номенклатурите за решаване на междусистемни, общонационални задачи. Върху значителното увеличаване размерността на кода при кодиране на номенклатурите и класификаторите положително може да правилното съотношение в размерността на идентифициращата и класифициращата част на кода, където първата фиксира мястото на елементите в номенклатурата, а втората — мястото на същия елемент в класификацията. В крайна сметка универсалността и стабилността на информационния език – тези две важни черти на всяка комуникативна система — се определят от структурата на тезауруса.
Разработването на тезауруса с помощта само на дейностите, разгледани досега макар и да позволява определяне на класифицируемите множества, не довежда до включване в неговия фонд, на всички необходими понятия у не установява характера на функционирането на системата. При разглеждането на икономическите системи от гледна точка на информационните процеси основен обект за изследване трябва да станат съобщенията. Елементите, от които се състоят номенклатурите, влизат в състава па съобщенията, но те не определят закономерностите на образуване на тези съобщения. Организиращото начало на съобщенията е ролята им при отразяване нa pеалните процеси, това, как те изразяват количествено и качествено тези процеси. Затова в съобщенията освен дескрипторите, по-рано включени в тезауруса, се съдържат и дескриптори, представляващи наименования на количествените величини и качествените оценки, на единиците за тяхното измерване, на функционалната принадлежност на съобщението, а така също и самото количествено изражение на величината. Оттук изясняването на въпросите на функционирането на системата изисква обезателно разглеждане на структурата на съобщенията при създаването на информационния език.
Изследването на структурата на съобщенията, г. е. разкриването на тяхното смислово значение и граматически характеристики, трябва преди всичко да бъде обвързано с особеностите на машинната обработка. Семантическият анализ на показателите (съобщенията) трябва да се осъществява в направление на преобразуване на структурата на естествения език на показателите в структура на информационния език. Изхождайки от това, необходимо е показателят да бъде представен в същите компоненти, както и информационният език. В процеса на функциониране на новата система различията между езика на показателите и информационния език практически ще изчезнат. Ето защо езикът на показателите следва да бъде разчленен на следните съставни части: език за описване на масивите, език за описване на библиотеката от програми и език за запитване.
В съответствие с това всеки икономически показател може да се разчлени на дескриптори, представляващи индентификатори на разчетните методи, дескриптори на познавателните образи на данните и дескриптори на езика за запитване.
Индентификаторите на методите за разчитане са дескриптори, които представляват наименование ‘на величината на показателя и разкриват подхода или методологията на изчислението й. Такива са например дескрипторите: обем, ръст, обща, стокова, пълни, преки (разходи) и т. н.
Дескрипторите на познавателните образи на данните представляват наименования на обектите (продукция, основни фондове, суровини и материали, работна заплата, технологически процеси, услуги и т. н.), техните структурни и териториални признаци (предприятие, отрасъл, окръг и т. н.), временни характеристики, единици за измерение и признаци за принадлежност към функциите на управления (планов ,нормативен, отчетен и пр.).
Към езика за запитване се отнасят дескрипторите от езика за описване на масивите, дескрипторите от езика за описване на библиотеката от програми и допълнителните правила по съставянето на отделните запитвания. Наличието на еднакви дескриптори в езиците за описване на масивите и на програмните библиотеки с езика за запитване създава възможност за работа на системата в режим на диалог „човек — машина“.
От теоретична гледна точка е целесъобразно въпросите за създаването на познавателни образи на данните и въпросите за еднозначното кодиране на информационните съвкупности да се разглеждат отделно. Необходимо е да се подчертае, че изборът на тип информационен език определя и избора на системата за кодиране, но окончателния избор на структурата на кода е правилно да се осъществява тогава, когато са определени информационните масиви и са установени режимът и характерът на функциониране, на системата. Избирането на структурата на кода още на първите етапи на разработване на информационния език не е оправдано, тъй като ограничава неговата гъвкавост; информационният език се „втиква“ във форма, която не е породена от условията на функциониране на системата. Когато предварително се, определя структурата на кода, избор на информационен език фактически отсъствува, тъй като с това се предопределя и неговият тип, който може да бъде главно класификационен. При това избирането на аспекти на класифициране също е ограничено и има линейно-йерархически характер, изискващ предварително, трудно осъществимо обвързване на използуваците класификатори. Въвеждането на допълнителни класификационни аспекти, които биха отразявали различни гледни точки, не., може да повлияе решително на гъвкавостта на системата, тъй като нарушава нейната еднородност и усложняване използуването на езика. Ето защо при изследване структурата на показателите следва да бъдат разгледани само промеждутъчните проблеми между създаването на познавателните образи на данните и еднозначното кодиране на съобщенията.
Изследването на структурата на показателите може да се осъществи по следната схема:
а) избира се съвкупност от показатели, в които всеки един или няколко показателя се разглеждат като типични представители на определени групи съобщения. Структурното различие на показателите се определя не от тяхното отношение към една или друга задача, а от формата на изразяване на тяхното значение. Така например може да се говори за различни групи показатели от гледна точка на алгоритмите на разчитане, количеството на познавателните признаци, наименованието на величината на показателите и единиците за измерване и т. н. Определянето на тези групи от показатели е целесъобразно да се осъществява на етапа на разработване на тезаурусите на задачите чрез създаване на номенклатура на пълните наименования на показателите. / ко на този етап това е невъзможно, то изграждането на номенклатура на показателите следва да се осъществи на етапа на определяне на представителните групи от показатели.
б) във всяка група от показатели се определя постоянната част на наименованието, която може да бъде наречена предметна основа на показателя. Предметните основи като правило съответствуват на елементите в списъците, направени при изграждането на тезауруса. Такива могат да бъдат например дескрипторите: продукция, основни фондове, суровини, технологически процеси и т. н. При това показателите, отнасящи се към производствено-технологическата информация, обикновено съдържат в качеството на предметна основа наименованията на технологическите процеси, услуги и елементи, а икономическите показатели — съответни икономически понятия.
в) определят се променливите части на показателите, стоящи както преди предметната основа, така и след нея. Някои от тях, уточняващи конкретния смисъл на показателите (например предприятия, отрасли и т. н. ), вече са нанесени в списъците на тезауруса. За дескрипторите, посочващи със своето съдържание методите за разчитане на показателите, алгоритмите за формиране на показателите, мерните единици и функциите на управление, се съставят допълнителни списъци на дескрипторите и се включват в общия
тезаурус.
г) всички дескриптори, определени при разработването на тезауруса и анализа на структурата на показателите, се отнасят в отделни номенклатури, построени по еднородни признаци на значението. За всяка номенклатура се съставя речник на познавателните дескриптори. Тези речници се определят чрез установяването на съответствие между номенклатурите и задачите, в които се използуват номенклатурните елементи. Поради това дескрипторите от познавателните речници ще изпълняват в информационния език различни роли, например роля на фасет (т. е. на гледище), на признак (т. е. на основа за класификация), та дори и роля на предметна основа (т. е. на индентифи- циращ номер). Дескрипторите-признаци представляват основа за групиране на елементите в номенклатурите по групи, подкласове и класове, обединявани от класификаторите. Това означава, че разработването на класификаторите като непосредствена, съставна част на информационния език (а не само като организиращо мероприятие или своебразен стандарт) не може да оъде осъществено преди разработването схемата на тезауруса, определянето на основните задачи, които ще бъдат решавани в системата и изследването структурата на съобщенията в групите задачи.
Многоаспектного класифициране на номенклатурните елементи при изграждането на класификаторите формализирано може да бъде представено така:
Нека 
е регулярно множество от събития, подлежащи на класифициране. Изходно условие за провеждане на класификацията представлява възможността за разпадане на на някои базисни множества 
и множества от отношения 
, в които могат да се намират елементите на всяко , т. е. на тезаурусите на задачите. Тогава появяването на всеки един елемент от номенклатурите 
ще представлява точка в многомерно пространство 
, получена като произведение на множеството елементи и отношенията между тях 
.
Това показва, че всяка едно събитие може да бъде разглеждано като кортеж. Всяко и има своя собствена класификация, т. е. свои множества класификационни признаци 
и 
. Тогава аналогично на многомерното пространство на елементите може да се определи и многомерною пространство на признаците 
. Въвеждаме функцията 
с област на определение класификационното пространство 
и с област на значение 
, където
, 1 – ако събитието има признак , и 0, в обратния случай.
Чрез функция се разкрива възможност за отразяване на всяка предварително определена структура на едното пространство върху другою. Построяването на такова класификационно пространство показва, че не е възможно да се отрази структурата на многоаспектната класификация върху структурата на йерархическата класификация без нарушаване на естествените връзки между класифицируемите множества.
В практическа дейност по създаването на ЕИЕ в нашата икономика съществува тенденция за обхващане в единно класификационно пространствo (в единна система от класификатори) всички структурни единици на системата от показатели. Изпълняването на различни роли от дескрипторите на променливата част на показателите, в които е и основната причина за съществуващите закономерности в класификационното пространство, подсказва, че между номенклатурите и познавателните признаци невсякога следва да се установява връзка с помощта на йерархически класификации. Ако между тях не съществува взаимообусловена връзка, то отношенията, в които те могат да бъдат, е по-удобно да се фиксират с граматическите средства на информационния език, т. е. чрез поставяне в необходимите случаи (в конкретните задачи) на символ за съответствие (двуеточие, запетая, скобки и т. н.) между предметните основи и индентифициращите ги дескриптори (например между продукцията и функциите за управление). Поради това може да се каже, че определянето на класифицируемите множества на базата на предметните основи е по-целенасочено, значително по-добре съответствува на конкретната задача по създаването^на ЕИЕ и на характера на машинната обработка на информацията, отколкото традиционно създаваните класификатори и класификации.
д) на дескрипторите в изградените вече номенклатури и в речниците на познавателните признаци се присвояват символични цифрови обозначения, т. е. шифри. Някои от елементите в номенклатурите се пресичат с елементи в речниците, поради което на тях трябва да бъдат присвоявани едни и същ* шифри независимо’ от различната роля, която те играят в съобщенията. Понеже тя се определя от позицията на дескриптора в съобщението, то тази роля във всички случаи може да бъде „разбрана“ от електронноизчислителната машина. Що се касае до определяне конкретното цифрово значение на шифрите, този проблем е тясно свързан с оптимизирането на основата и раз- рядността на кода, т. е. с въпроси, които преди всичко зависят от възможнаха организация на информационните масиви. Тъй като тези проблеми представляват самостоятелна област за изследване, тук следва да бъдат разгледани само принципиалните въпроси на кодирането и организацията на масивите в единния информационен език на икономиката, т. е. на организацията на неговото функциониране.
В съвременните информационни системи може да се говори за използуването на два типа банки за данни — централизирани и децентрализирани. При централизираните банки съществува единен информационен масив, разположението на данните в който съответствува на йерархическата класификация, а търсенето се осъществява последователно. Такава организация е целесъобразна за системи с по-слаба динамичност, в които съществуват трудности по подготовката на първичната информация и нейния запис на носители.
Големите банки за данни като правило са пространствено децентрализирани и предполагат наличието на автономни масиви. Такава структура може да обедини банките за данни на различни организации и дава възможност много от задачите на подразделенията да се решават в периферийните центрове, които са по-близко до отразяваните явления и процеси. В същото време от децентрализираната структура се изисква с помощта на единен информационен език и определена система за кодиране да осигурява възможност за централизирано използуване на информацията от локалните банки за данни
Изхождайки от тези противоречиви изисквания, в ЕССИ е целесъобразно за всяка функционална подсистема да бъде разработен пълен тезаурус на базата на разгледаните по-горе принципи. Понятията в тези тезауруси, обединени в класове, трябва да отразяват гледища и специфични особености, обуславяни от функционирането на реалните системи. Показателите във функционалните подсистеми е необходимо да бъдат разделени на данни, които са общи за много подсистеми и са относително постоянни за по-дълъг период, и данни, които отразяват спецификата на функциониране на отделните подсистеми’и образуват по-често изменящи се информационни съвкупности. Последните по същество конкретизират общите за всички подсистеми икономически оценки, поради което могат да се кодират автономно.
Общите за функционалните подсистеми данни образуват информационен базис на единната система, общ за всички системи за кодиране. Показателите от базиса, както и другите показатели се разделят на цифрова и признанна част, която със своето съдържание конкретизира значението на величината. Призначната част, посочваща алгоритмите за разчитане на показателите и логическите програми по обработване на данните при търсене, сортиране, групиране и подбор, образува единна група от дескриптори. Останалите понятия на призначната част се делят по групи така, както бе показано по-горе.
Разглежданите групи от дескриптори имат условен характер и са фиксирани само при решаването на конкретни задачи. При промени в постановката на задачите и при преминаване от един информационен масив към друг е възможно също и преминаване на понятията от един клас в друг. С това се постига необходимата гъвкавост при реализиране на различни стратегии за търсене на информацията в банката за данни. Основната особеност на прилагания подход към разработването на единния информационен език и неговото кодиране фактически представлява йерархическото и асоциативното разделяне на дескрипторите на класове от признаци и кодирането на тези класове. На различните йерархически равнища класовете от признаци могат да се съединяват асоциативни връзки при съхраняването на йерархическата съподчиненост -. признаците. Информационният базис, общ за всички функционални поду Стеми, изпълнява ролята на „координатна система за обвързване“, която първият етап на търсенето на всички данни да се извършва в единен азрез. Понятията на базиса се обединяват във „фазово“ пространство, което ,е образува от класификационните признаци и отразява определени аспекти
иъционално разглеждани като пространство за управление на процеса на греене в неговия първи етап. Тук намират отражения и всички понятия, които са необходими за свързването на техническите устройства, задължи- _ елни са както за общата, така и за частните системи за кодиране и осигуряват възможност за едновременното използуване на всички системи. Вторият етап от процеса на търсене на информацията се реализира в автономните масиви на подсистемите, закодирани по свои правила.
Този динамичен подход на кодиране на информацията може да обедини различни частни системи за кодиране, необходими при обработката На разнохарактерни информационни масиви. Еднакъв порядък в разположението на понятията в системата е задължителен само за информационния базис, т.е. за общите променливи. Благодарение на такова кодиране, от една страна се отчитат достойнствата на специализираните банки за данни, а от друга, се реализират преимуществата на общите, многоцелеви системи за съхраняване на информацията.
Създаден на базата на изложените положения, единният информацио- .-.ен език в икономиката притежава значителна семантична сила, тъй като представлява език на индексиране на пълния текст. С него може да бъде описана не само статиката, но и динамиката на системите за управление в икономиката. В неговия тезаурус, построен на базата на функционалния подход, намира отражение и семантиката на езика на операционната система, изразени са управленските параметри, които установяват и направляват последователността в реализирането на машинните програми. Това е много важно обстоятелство, което все още не се отчита при изграждането на информационните пономически езици, поради прякото използуване на натрупания досега опит в изграждането на информационнотърсещи езици за нуждите на научно- техническата информация. В икономиката понятието информационен език рябва да се разглежда не само като търсещ, но и като език, описващ операциите по обработване на информацията на логическо равнище. Търсенето е само частен случай на обработването на информацията, базиращ се на операцията „сравнение*. За получаване отговор на всички възможни запитвания ы>обще не е нужна търсеща система в явен вид, тъй като може предварително да се определи алгоритъмът за изчисляване на дадения показател, а не неговото значение, За системите с голямо количество показатели времето за тър- ене с помощта на такъв системен, динамичен информационен език е по-малко тколкото при тяхното организиране на базата на фактографическото търсене на показателите. Към това трябва да се добавят и възможностите, които систем- ::[ят информационен език създава за оперативното получаване на нови сведения, съдържащи се в неявен вид в дадена система от показатели, използува- ;ето на електронноизчислителна техника в самото проектиране на автоматизираните системи, икономичното допълване на системата за обработка на данни – нови задачи или информационни съвкупности, за ефективната комуникация в сложните иерархически системи.
Концентрацията на сили и средства по разработването на единен системен информационен език в икономиката ще позволи още в близките години да се постави на практически релси всеобхватното интегриране на създаващите -е автоматизирани системи за управление в единна автоматизирана система за управление на социално-икономическото развитие на страната.
Статията е част от сп. „Икономическа мисъл“
бр. 3, 1975 г.
Редакционна колегия: Кр. Добрев (гл. редактор), Т. Вълчев, К. Гатев, Ил. Георгиев, Д. Давидов, М. Даскалов. Р. Драганов, Ат. Лютов, В. Никифоров, Т. Попов, Ст. Стоилов.
Редактори: Ст. Ризов, Кл. Грозданов. Лит. сътрудник-коректор: Л. Попова
