Едно от основните и ефективни направления за усъвършенствуване на системата за управление на народното стопанство е съгласувано автоматизиране на управленческия труд на всички равнища на народностопанската йерархия. Обхващането на различните равнища и системи за управ-ление в единна система за социална информация поставя неизвестни досега по сложност проблеми, които не могат да бъдат решени с методите, използувани при изграждането на технически системи или на автоматизирани системи за управление. Възниква необходимостта от приспособяването на някои от съществуващите в техническата кибернетика методи и от разработването на нови, които да отчитат наличието на многоцелеви, човешки звена в структурата на системите.
За изграждането на големите йерархични системи за управление в икономиката и рационалната организация на информацията в тях особено значение имат методите за агрегиране и филтриране на информацията. Съществуващият неголям опит в това направление показва, че тези методи дават възможност да се уточни системата от показатели при синтезирането на АСУ, като се намали обемът на въвежданите и предавани данни и се увеличи тяхната прагматичност.
Най-голямо значение за сгъстяване на информацията имат методите на агрегирането, на отклоненията и на съществените променливи. Областта на тяхното приложение се определя от управленческите функции, които трябва да използуват агрегирана или филтрирана информация.
Агрегирането е метод, който се използува главно в планирането. При това колкото е по-високо управленческото ниво, толкова по-висока трябва да бъде степента на окрупняване на показателите и нормативите, тъй като задачите, които ще бъдат решавани с тяхна помощ, се отнасят към все по- големи и сложни системи, характеризиращи се със своите специфични процеси и закони. В зависимост от направленията на народностопанското планиране може да се говори за няколко аспекта на агрегиране — по комплекси, отрасли, ведомства, териториални единици и по периоди.
Аспектът на агрегиране на информацията по комплекси предполага нейното окрупняване по функционални и синергични признаци, а отра- слевият аспект — по производствени и технологични признаци. В случаите, където аспектите по комплекси и отрасли не съвпадат с ведомствения аспект, необходимо е допълнително окрупняване на информацията за съответните управленчески звена (ведомства), която се отнася до техните: подведомствени участъци в народното стопанство. Териториалният аспект на агрегиране пък се диктува от изискванията за комплексно отчитане на разходите и резултатите от общественото производство за отделните те-риториални единици и значителното влияние на транспортните издръжки върху обществените разходи. Що се отнася до агрегирането на периоди, неговата задача е да отчете това важно обстоятелство, съгласно което за по-продължителните периоди планът трябва да се разработва в по-окрупнени показатели, отколкото за по-късите, за да може по такъв начин да се обхванат и решат възловите въпроси за развитието на народното стопанство.
Агрегирането на показателите в конкретните случаи се осъществява или чрез просто сумиране (количествени показатели), или чрез изчисляването на средна величина в един или повече от посочените аспекти (за качествените показатели) . При това различната степен на окрупняване на показателите на различни нива се осъществява не само чрез включването на по-голямо количество показатели в агрегацията, но и за сметка на коли чеството аспекти — с предаването към по-високите народностопански нива информацията обикновено се агрегира не в един, а във всички (или няколко) аспекти. Тук ведомственият аспект на агрегиране се асоциира с равнищата на системата, временният — с подсистемите на планирането във време (перспективно, текущо, оперативно), аспектите по отрасли и комплекси — с народностопанските групировки на продукцията и услугите, необходими за целите на планирането, отчетността, управлението.
Агрегирането на информацията винаги е свързано с намаляване степента на точност на планово-кономическите разчети и със загуба на информация, която понякога се оказва сравнима с достигнатото съкращение на обема на данните. Например като се анализира структурата на производството по окрупнена номенклатура, се загубва възможността да се отчитат измененията на структурата вътре в агрегатите, макар че поняког а те имат не по-малко значение от отношенията между агрегатите. Затруднения от такъв характер възникват и при използуването на междуотрасло- вия баланс за планиране на производството и разпределението на промишлената продукция. Ето защо целесъобразно е методът на агрегирането да се прилага само за определени задачи, при условие, че агрегирането ще се извършва с най-малки загуби на информация.. Това условие, може да бъде удовлетворено, ако се спази следното:
а) Правилна икономическа класификация и групировка на обектите, които имат отношение към дадената задача. Например класификацията на обектите, необходима за медуотрасловия баланс, трябва да бъде такава, чеда позволява групирането на отделните продукти (отрасли) по два критерия — постоянство в съотношението на обемите на продукцията в агре- гираните отрасли и сходство на продуктите по предназначение и структура на разходите. В отделните случаи се използува този критерий, който дава най-малка загуба на информация. Обаче такава гъвкавост е възможна само ако е изграден единен език на информацията в народното стопанство;
б) Наличието на реализиран посредством ЕИМ функционален модел (симулационно-изчислителна подсистема), който се намира в тясна взаимовръзка с банката от данни в системата. Входовете на банката от данни трябва да бъдат дезагрегирани до такава степен, че необходимите данни за тях да се намират лесно в съществуващата отчетност и да съответствуват на приетите класификатори. Електронноизчислителната машина ще разчита и натрупва динамични редове от агрегирани показатели, които ще са входни за моделите на симулационно-изчислителната подсистема. При това, като се изследва чрез функционалния модел чувствителността, оценката на бъдещето значение на показателите за нуждите на планирането, в някои случаи ще се осъществява преди, а в други — след агрегацията. Например за получаване на очакваното изпълнение на плановите показатели през текущата година най-добре е експертните оценки да се дават на входа на банката от данни.В дадения случай може да се счита,че експертните оценки, получени въз основа на плановите показатели, и резултатите от изпълнението на плана през първите месеци на текущата година ще бъдат достатъчно достоверни. В други случаи ще се окаже, че по-малка загуба на информация се допуска при екстраполиране на изходните показатели на банката от данни, тъй като отклоненията в обработваните показатели се изглаждат помежду си и в агрегираните показатели тенденциите се проявяват по-ясно. По такъв начин основните планово-икономически модели и разчети ще бъдат осигурени с достоверна информация.
Пример за агрегиране на количествени показатели в системата на планиране на материалните ресурси е показан на фиг. 1.
Входната информация за целите на планирането на материалните ресурси е преставена в примерна матрица. По едното измерение (на оста О) са нанесени потребностите от материали за производствено-експлоатационни нужди в отраслов разрез. Подреждането им може да бъде следното: промишленост, селско стопанство, транспорт, строителство, обслужване и т. н. Всеки отрасъл се разделя на подотрасли, групи, подгрупи, видове и -самостоятелни изделия. Тези нива в матрицата са означени символично с буквите а, b, с, d, е, f.
По второто направление(оста S) са нанесени съвкупностите от материали, като подреждането им се осъществява по следния начин: електроенерге- тика и топлоенергетика, топливна промишленост, черна металургия, машиностроене и металопреработване и т. н. По приетата в нашата страна четиристепенна класификация всяка съвкупност може да се подраздели на групи, подгрупи, видове и наименования. Тези нива в матрицата са означени символично с буквите k, l, m, n, p.
По третото направление (оста Т) е представена динамиката на данните във време. Планирането на материалните ресурси в зависимост от съответното ниво на агрегация или дезагрегация по първите две направление може да се извърши за следните периоди: часово, по дни, петдневно, месечно, тримесечно, годишно, петилетно и дългосрочно.
Данните по различните оси от своя страна могат да бъдат зависими (частично окрупнени) или с напълно индивидуален характер. Тази възможност довежда до различни математически изрази за различни нива и степени на агрегирания.
По матрицата може да се извърши едностранно, двустранно или тристранно агрегиране. Например едностранно агрегиране се извършва, когато се окрупняват данните по оста О за нивото на даден отрасъл или цялото народно стопанство. Тогава за всеки наименован материал ще се намерят потребностите, респективно плановите величини за целия отрасъл или народното стопанство. Двустранно агрегиране може да се извърши по две от осите. Например когато се окрупняват данните по осите O и S, може да се намерят потребностите от електроенергия и топлоенергия за нуждите на строителството. Тристранно агрегиране е възможно да се извърши и по трите оси, с което ще се отчете и факторът време.
Примери
1. Когато е необходимо да се посочат потребностите от стомана — X12А, за нуждите на промишлеността за годишен планов период, нормата се намира чрез следния израз
2. Когато е необходимо да се посочат потребностите от материали в строителството за петилетен планов период, агрегираните количества се намират чрез израза:
където aij е нормален разход на j-ти вид материален ресурс от j-ти вил продукция.
Методът на отклонението се използува за филтриране на информацията при реализиране на функциите контрол и регулиране. Той се основава на това, че източникът на изпращаната информация и нейният получател имат една и съща координатна система на параметрите. Тогава между тях може да се уговори следното: ако от източника не постъпи никакво съобщение, получателят възприема този факт като съобщение, че параметрите се намират в предварително определени граници. Например във висшестоящите органи на управление може да се предава само размерът на изменението на тези параметри, т. е. отклоненията им от зададения планов режим и нормативи.
Методът на отклоненията е свързан преди всичко с функциите контрол и регулиране, където контролът разкрива отклоненията, а регулирането ги ликвидира. Той е добре разработен в теорията на автоматичното регулиране. В редица социалистически страни се правят опити за неговото разработване и приложение в икономическите системи. В теорията на автоматичното регулиране при използуването на този метод величината на регулиращото въздействие се определя като функция от величината на сигнала, който информира за отклонението. В зависимост от вида на функцията съществуват три основни начина за реализиране на метода на отклонението:
1. Чрез пропорционалния закон на регулиране методът се реализира като регулиращо въздействие и се свързва с отклонението Ар на регулираната величина в зависимост от 
, където k е коефициент на пропорционалност.
2. Чрез диференциалния закон за регулиране методът на отклонението се реализира, като въздействието и се свързва с 
чрез зависимостта 
, където k е коефициент на пропорционалност, а 
е производната на отклонението. В икономическите системи по-целесъооразно е вместо производната, която представлява моментната скорост на изменение на отклонението в точно определен момент t1 да се използува приблизителното значение на тази производна 
, което представлява средната скорост на изменение на отклонението на интервала от t0 до t1 Това дава възможност управляващото въздействие на висшестоящите ор. гани да не се влияе от случайни кратковременни отклонения, които се ликвидират и без тяхна намеса. Освен това по този начин се създава възможност да се разграничат въздействията на различните йерархични нива в резултат на отклоненията, настъпили в един и същ контролиран параметър на обекта.
3. Последният начин за реализиране на метода на отклонението се основава на интегралния закон на регулиране, при който зависимостта на u и 
има вида 
т. е. регулиращото въздействие е пропорционално на цялостния ефект от натрупаното отклонение през периода от t0 до t. Ако при това през този период е имало място отклонение от заданието и в плюс, и в минус с примерно равен ефект (отклонения от един и същи порядък за приблизително еднакви интервали), външното регулиращо въздействие не се предприема.
Трябва да се отбележи, че в реално съществуващите икономически системи описаните приложения на метода на отклонението обикновено се срещат в комбиниран вид — най-често под формата на пропорционално интегрално или пропорционално интегрално-деференциално приложение на метода. В последния случай въздействието зависи от отклонението по следния начин:
В случая k1, k2 и k3 са коефициенти на пропорционалност съответно на пропорционалната, диференциалната и интегралната част във формулата. Техните стойности определят тежестта на една или друга част на общия закон на регулирането. Така например, ако висшестоящата (управляващата) част на системата е тясно свързана с управляемия обект и пряко участвува в неговите процеси, трябва да се засили ролята на пропорционалната и диференциалната част посредством увеличаване на стойностите на k1 и k2. Ако обаче управляващата част е на по-високо йерархическо равнище, трябва да сё увеличава k3. По този начин се предоставя определена „самостоятелност“ на низшестоящите равнища да самоизравняват и компенсират отклоненията, а звената на по-високо ниво да контролират сумарните ефекти на този процес.
Изборът на една или друга тежест на отделните части на обобщения закон на регулиране, а следователно и определянето на конкретния начин на приложение на метода на отклонението практически може да се извърши само чрез отчитане на характера на контролните параметри. Важна крачка в това отношение в икономическите системи би било разработването на справочници на стандартните решения, които биха позволявали да се „пресейват“ всички възникващи смущения в системите и да да се отделят тези, които могат да бъдат отстранени по стандартен път без някакво вмешателство на висшестоящите органи. Засега такива справочници съществуват във вид на инструкции, положения, правила, разпореждания и т. н. Обаче тази дейност все още не се провежда систематично и целенасочено, поради което „филтрите“ за смущения от различен характер все още не са вградена част от системите за управление, а по-скоро частни случаи на проявена инициатива от управленческите кадри.
Неразделна част от тези разработки представлява също и определянето на границите на допустимите отклонения в количествено изразяваните параметри в икономическите системи. Например в технологията на машиностроенето, дори за всеки най-точен размер на обработвания детайл се допуска отклонение в някакви граници. Това е неизбежно, тъй като поради редица фактори, които не могат да бъдат контролирани и регулирани, фактическото изпълнение се отклонява от еднозначно зададените величини. Затова от технолозите винаги се поставя задачата за получаване на определен размер в определени интервали около него.
В икономическите системи плановите показатели, нормативи, условия и пр. обикно ено се разработ ат и спускат еднозначно, без допустими граници на отклонения. Условията на функциониране на тези системи се характеризират с по-голяма неопределеност, поради което тук са неизбежни отклонения от зададените параметри, и то в още по-голяма степен, откол- кото при технологичните процеси. Ето защо в управлението на икономическите системи също трябва да се установят нормално допустими граници на отклонения, и то диференцирано по показатели и равнища, като за положителните отклонения допуските трябва да бъдат по-големи.
Установяването на допустими предели на отклонения е особено сложна и трудопоглъщаща задача. Съвършено ясно е, че размерът на тези граници ще се изменя с изменението на определени условия. Обаче функционирането на една сложна система на информация без допустими граници на отклонения е така несъвършено, както би бил несъвършен и технологичният процес в един съвременен машиностроителен завод, ако се отстранят всички специални приспособления за измерване и допуски в размерите. Автоматизацията на управлението и рационалната организация на информацията са немислими без установяването на допустими граници за отклоненията в контролираните параметри.
Съществен проблем за прилагането на метода на отклонението в управ-лението на икономическите системи е и усъвършенству ането на методиката по разкриване на отклоненията от зададените величини на параметрите. Трябва да се отбележи, че досега в това направление доста е направено. Системата на външната и вътрешната отчетност е построена в основата си на съпоставянето на фактическите данни с плановите, а различните системи на организация на производството се базират на поставянето на задания и на контрол за тяхното изпълнение. Има обаче редица показатели, като себестойност, печалба, изразходване на фонд работна заплата и пр., по които разкриването е много сложна задача. Както показва съветският опит, един от пътищата по усъвършенствуване на методи ката за установяване отклоненията от тези показатели в условията на АСУ на предприятията е внедря ането на нормативната отчетност.
Интересен опит за пълно прилагане на метода на отклоненията в организацията на информацията и управлението е натрупан в Германската демократична република. Тук по метода на отклонението е построена ра-ционална система на оперативна информация в промишлеността. По но-менклатура от 240 наименования определени стопански органи имат право да искат и получават, а стопанските организации да представят сведения за отклоненията от нормалния ход на производството. Тези сведения се представят без установена периодичност. Нормират се само допустимите отклонения за определена част от време — например за месец 1 % от месечното задание; за денонощие 10% от производството през денонощието и т. н. Сведенията могат да постъпват ежедневно, ако отклоненията всеки ден превишават нормата, но могат да не постъпват и с месеци, ако няма отклонения. Информацията се изпраща по определена форма: наименование на продукцията, размер на отклонението, причини и виновници за отклонението, възможни последствия, предлагани мерки. Съобщенията могат да се отнасят не само до отклонения в производството на продукцията, но и до неуредици в плана по снабдяването, престой на съоръженията (над 8 часа), нещастни случаи и др.
Същността на метода на съществените променливи се изразява в избора на най-важните параметри и концентриране на вниманието върху тях — второстепенните въпроси не трябва да отнемат повече време, от- колкото заслужават. Това положение добива смисъл при изграждането на рационални системи на информация само когато се оформи организационно и се използува с определени критерии за важност и конкретни признаци, по които главното се отделя от второстепенното. Методът може да намери широко приложение при усъвършенствуване на системите на информация в управлението на запасите, прогнозирането на обществените потребности, планирането на научно-техническия прогрес, капиталните вложения, материално-техническото снабдяване и т. н.
Класически пример за този метод е така наречената „АВС-политика“ — метод за анализ, който широко се използува при управление на запасите от материални ресурси. При този метод номенклатурата на ресурсите се подрежда в зависимост от намаляването на един или друг признак — например намаляване на годишния разход в стойностно изражение, ако става дума за производствена единица, или намаляване на оборота в натурално изражение, ако става дума за снабдителна база. Анализът на номенклатурата показва, че в повечето случаи около 90% от стойността на годишния разход на ресурси се концентрират в 1—2% от общото количество позиции. Тези позиции образуват най-високата част на номенклатурата— група „А“. Още 10—15 от позициите в номенклатурата обхващат, да предположим 5—7 % от стойността на годишния разход—те образуват група „В“. В група „С“ влизат всички останали материали. За тези групи се установява различен режим на управление на запасите, различно се определят нормативите за производствените запаси и т. н. Ако потреблението и запасите на материалните от група „А“ се прогнозират и нормират с помощта на по-съвършени методи, за материалите от групи „В“ и „С“ запасите могат да се прогнозират за по-дълги периоди, а нормите да се установяват с помощта на неточни процедури и методи. Тук дори допускането на съществена грашка, например повишаване нормата на запаса 2—3 пъти, се оказва по-малко важно, отколкото допускането на грешка с 2—3% по позициите на група „А“.
Ефектът от използуване на метода на съвършените променливи може да бъде доста висок. Достатъчно е да се каже, че с негова помощ обемът на работа по нормиране на запасите се съкращава десетки пъти. Ако отчетем, че нормирането на запасите в нашата промишленост значително изостава, а разчитането на нормите обикновено се извършва по един начин за всички материали, ясно е, че използуването на метода ще помогне за решаването на този проблем.
Известен опит за използуване на метода за съществените променливи е направен в проектите за АСУ на Комбината за полуцелулоза и картон — гара Искър, където подсистемата по управление на производствените запаси се базира изцяло на този метод. Предвижда се материалите да бъдат подредени в групи ABC според тяхното стойностно участие в годишния план по материално-техническо снабдяване. Като информация за вземане на решения от ръководството на комбината се дават видовете запаси, които трябва да се следят отблизо, количеството свръхнормативни запаси със срок на залежаване, състоянието на складовите наличности в сравнение с норматива на гаранционния запас. Нормирането на производствените запаси — текущи, гаранционни, ще става на основата на използуване на алгоритми, чието прилагане в практиката не създава затруднение. Следенето на отклоненията от определените граници на производствените запаси (свръхнорматив или недостиг но номенклатурни позиции или групи) с помощта на ЕИМ ще дава на ръководството информация за тяхното цялостно управление и поддържане в състояние на устойчивост.
При използуване на метода на съществените променливи в практиката често възникват съмнения във връзка с това, няма ли концентрацията на вниманието върху най-важното да доведе до пренебрегване на второстепенните въпроси, които в производството понякога се оказват тясно място. Тези съмнения са необосновани, тъй като методът въобще не предполага оставянето на второстепенните въпроси без контрол. По отношение на това се установява съвършено друга мярка за точност на информацията, съот- ветствуваща на значението им, а в плана се залагат резерви, които предпазват от вероятни провали и позволяват на тези въпроси да осъществява контрол много по-рядко и с по-малки разходи. По такъв начин с помощта на метода на съществените променливи, както и метода на отклоненията се достига съществено намаляване на обема на циркулиращите данни при незначителни загуби на информация.
Статията е част от бюлетин „Автоматизация на производството и управлението“
бр. 9 / 1975 г.
