Партийните изисквания за внедряването на икономическия подход във всички отрасли и сфери на нашия обществен живот се отнасят с особена сила за научно-техническия прогрес – основен фактор за интензивно социално-икономическо развитие. Възлов проблем на въвеждането на икономическия подход в областта на научно-техническия прогрес представлява проблемът за определянето и контрола върху разходите за осъществяване на дейностите по научно-техническия прогрес. Този проблем лежи в основата на стопанската сметка на организациите за научноизследователска и инженерно-внедрителска дейност и на техните икономически отношения със стопанските организации от материалното производство.
За определянето на разходите в цикъла „изследване – производство“ са необходими изходни нормативи, които могат да се разглеждат като показатели за разходи по разработването и усвояването на дадено научно-техническо постижение: технология, техника, възел, блок, прибор, агрегат, система и т.н. Те трябва ца отговарят на следните изисквания: да отчитат спецификата на отделните видове дейности и етапи в цикъла „изследване – производство“; да отразяват равнището на сложност на работата, като отчитат най-добрите постижения в областта на организацията на научноизследователската и инженерно-внедрителската дейност и осигуряват непрекъснат ръст на производителността на труда на заетия с нея персонал; да осигуряват достатъчна точност при определяне на включваните в плана разходи за научноизследователска и инженерно-внедрителска дейност.
Следва да се отбележи, че в цикъла „изследване – производство“ е невъзможно да се използват пълноценно принципите за нормиране на разходите, прилагани в материалното производство.
Процесът на създаване и усвояване на научно-техническото постижение е свързан с изразходването на сложен труд, с реализацията на неизвестни по-рано идеи, с технически риск. Това означава, че определянето на разходните нормативи в цикъла „изследване – производство“ не може да се осъществи с известните вече методи за нормиране в материалното производство, които имат подчертано детерминиран характер. Опитът на други страни показва, че при нормирането на разходите на труд в научноизследователската и инженерно-внедрителската дейност с успех могат да се прилагат вероятностни методи за моделиране на процесите. Необходимо условие за това е наличието на обоснована класификация на дейностите и работите в цикъла „изследване – производство“, както и нали-чието на информация, характеризираща научно-техническите изследвания и разработки и техните основни производствени, експериментални и потребителски параметри. Тези параметри трябва да дават сравнително пълна характеристика на резултатите от предстоящата работа и да отразяват главните фактори, влияещи върху обема на бъдещите разходи. Степента на влияние на основните параметри върху равнището на разходите за всяка разработка може да се определи чрез методите на корелационния анализ, като се използва достоверна и съпоставима информация за разходите по завършени вече разработки – аналози.
За целите на нормирането на разходите цикълът „изследване – производство“ може да се разглежда като състоящ се от следните три взаимносвързани етапа: научноизследователска дейност, проектно-конструкторска дейност, производствено-технологическо усвояване на научно-техническите постижения.
Характерно за научноизследователската дейност като етап на цикъла „изследване – производство“ е, че тя в по- голяма степен от другите етапи е свързана с избора на рп- тимални варианти за научно-технически решения. Този етап предполага поставяне на задачата и анализ на научно-техническа информация /литература, отчети и др./, технико-икономическа обосновка, експериментална дейност, подготовка на отчет с препоръки по схемата на разработката и на тази основа – техническо задание за проектиране. Последното определя предназначението на проектирания обект, конструктивните особености и техническите му характеристики, а също и технико-икономическата обосновка за необходимостта от него. Разходите на този етап са обикновено разходи на жив труд, материали, машинно време ка ЕИТ и др. Тук е трудно да се предвидят точно всички възможни последствия и резултати от внедряването на бъдещото научно-техническо постижение, факт, който затруднява нормирането на разходите и налага изчисляването им да се извършва ориентировъчно. До голяма степен това се отнася и за проектно-конструкторската дейност, която включва идейно проектиране /принципна схема, макети/, техническо проектиране /конструктивна схема/, работно проектиране /технологическа схема/ и изготвяне на опитни образци.
За двата първи етапа, както и за третия етап на цикъла „изследване – производство“ разходите се определят на първо място от такива универсални технико-икономически параметри на бъдещия обект като тегло, мощност, габарити, техническа производителност, работна скорост и др. Например изменението на теглото на стадия идейно проектиране дава отражение върху динамиката на останалите основни технико-икономически параметри, а следователно и върху формирането на себестой-ността на бъдещия обект. Опитът показва обаче, че за опре-деляне нивото на разходите особено голямо значение имат па-раметрите равнище на организация на информационно то обслужване при разработката, степен на новост, конструктивна слож-ност, прецизност /точност/, технико-естетически свойства и патентноправна защита на обекта.
Изучаването, систематизирането и своевременното осигуряване на научно-техническа, в това число на патентна и друга информация, е органически свързано с комплекса от дейности по създаването и усвояването на нова продукция, технология или организация. Огромна роля в това отношение играят информационните служби в производствените, научноизследователските и инженерно-внедрителските организации, чието пред-назначение е квалифицирано и в кратък срок да подготвят и обработят значителна част от необходимия информационен материал .
За отразяване влиянието на информационното обслужване върху разходите през разглежданите етапи на цикъла „изследване – производство“ е целесъобразно да се използва методът на баловата оценка. Равнището на информационното обслужване може да се изрази количествено чрез специален коефициент, който показва в каква степен организацията на информационното обслужване се отклонява от обслужването при най-рационална организация на информационните служби, прието за единица. За такава може да се приеме информационна служба с високо систематизирана патентна и друга информация и висококвалифициран обслужващ персонал.
Степента на новост на обекта характеризира неговото техническо ниво, определя степента на приемственост по отношение на по-рано усвоените обекти, а следователно и разходите както на разглежданите етапи, така и на третия етап от цикъла „изследване – производство“. Конструктивната сложност на обектите /налр. на машините/ от своя страна се определя от степента на механизация и автоматизация на работните и спомагателните операции, от децентрализираното и централизираното управление на механизмите, от използването на електронни елементи, електрически схеми и др.
За определяне на показателите, изразяващи тези два параметъра, проектираните в машиностроителната промишленост обекти могат да бъдат разделени на определени групи по отношение на приложената новост, а така също и на групи по отношение на конструктивната им сложност. Така например в практиката на СИВ при изучаване техническото равнище на оборудването се използват пет групи за степен на новост и пет групи за конструктивна сложност. Първата група обекти, характеризирани по признака степен на новост, включва обекти, които възпроизвеждат съществуващите образци с малки конструктивни изменения; втората – обекти, които са конструктивна модификация на съществуващите базови модели, с използването на унифицирани възли и механизми; третата – обекти с нови размерни параметри, с голям брой нови технически решения; четвъртата – нови в конструктивно отношение обекти за изпълняване на разпространени в производствената практика технологически операции и петата – обекти, предназначени за изпълняване на принципно нови технологически методи на обработка, имащи голям икономически ефект. Съответно първата група обекти, характеризирани по признака степен на конструктивна сложност, включва обекти с проста кинематика, с нерегулирани скорости на главните движения; втората – обекти със стъпаловидно превключване на скоростите и с децентрализирано управление на механизмите; третата – обекти, чиято кинематика предвижда стъпаловидно регулиране на скоростите при централизирано, но неавтомати- зирано управление, като преместването на механизмите се извършва с механични средства или с помощта на хидравлични и електрически устройства, притежаващи сравнително проста схема; четвъртата – обекти от автоматичен и полуавтоматичен тип с напълно или частично автоматизиране на работните и спо-магателните операции и петата – обекти, при които автома-тизирането на операциите се извършва с използването на електроника или на специални електрически или хидравлични схеми, както и обекти, предвиждащи автоматично превключване на режима на работа в зависимост от физическото състояние, свойствата и размерите на обработвания детайл.
Групирането на обектите по степени на приложена новост и конструктивна сложност определя и различното равнище на разходи на жив труд на етапите научни изследвания и проектиране, които са и основните видове разходи за тези етапи. За да се установи реално съществуващата зависимост на трудоемкостта, а следователно и на себестойността на опитно-конструкторските дейности от степените на приложена новост и конструктивна сложност на усвоявания обект, е необходимо преди всичко да се реши въпросът за избора на съответни показатели и се извърши измерване за конкретни обекти. В случая може да се използва методът на баловите оценки, като изходна база са данните за съотношението на трудоемкостта за конкретни обекти, групирани по двата признака – приложена новост и конструктивна сложност. В резултат на това могат да се съставят матрици и се изчислят коефициенти, характеризиращи трудоемкостта на посочените работи при съчетаване на групите признаци. Коефициентите могат да се получат и по метода на експертните оценки, като се вземе мнението на специалисти за съотношението на трудоемкостта на различните групи обекти. Така изчислените коефициенти се използват за измерители при определяне степента на приложена новост и като показатели за техническата сложност на обектите.
Прецизността като най-висока степен на точност на функционирането на обекта характеризира неговата качествена страна и има голямо значение при разработването и усвояването на нова техника, особено прибори. За нейното повишаване се изисква по-задълбочена и квалифицирана научноизследователска и проектно-конструкторска дейност и вземане на по-сложни технически решения, което е свързано с провеждане на лабораторни изследвания и допълнителни разходи. Тя не може да бъде изразена чрез обобщаващ показател, поради което в ка- • чеството на показател за прецизност е целесъобразно да се използва коефициент, определящ отношението на даден клас точност към нормалната точност.
Важна качествена характеристика на бъдещия обект са технико-естетическите му свойства като архитектоника, допълнително обработване, естетически вид, ергономическа характеристика, които се отчитат със специален показател. Методика и изходни данни за изчисляването му не съществуват – той може да се определи само чрез експертиза на обекта, из-вършена от висококвалифицирани специалисти по промишлена естетика.
Съвременната научно-техническа революция повишава изискванията към качеството на проектираните обекти, като разширява едновременно с това възможностите за научно-технически обмен и предизвиква допълнителни разходи на първите два етапа от цикъла „изследване – производство“. В тази връзка се появява необходимост от патентноправна защита, чийто показател може да се определи като съотношение между общия брой възли, съдържащи се в патентния формуляр, и броя възли, технически решения и други елементи, защитени с авторски свидетелства и патенти, съдържащи се в обекта. Съществува пряка зависимост между този показател и равнището на разходите – колкото по-голям е броят на детайлите, възлите, техническите решения в обекта, защитени с авторски свидетелства или патенти, толкова по-големи са разходите по разработването на патентния формуляр и друга патентна документация.
Като фактори-аргументи за разходите на етапа на проектно-конструкторската дейност наред с изброените дотук параметри могат да се използват и някои други като степен на оригиналност на конструкцията, степен на унификация, детайлоемкост, степен на надеждност и дълготрайност, степен на квалификация на ИТР, заети с разработване на обекта, и др.
Преди да се разгледа възможността за количественото изразяване на тези параметри, трябва да се отбележи, че идейното проектиране като дейност от този етап обхваща разработването на принципни схеми, разчети за основните конструктивни и експлоатационни данни. Понякога то е свързано с изготвянето на макети. При идейното проектиране се формира себестойността на бъдещия обект.
Техническото проектиране предвижда уточнени разчети за всички схеми, конструктивни чертежи на възлите на обекта, разработването на схема за комплектуване, избор на материали и определяне характера на обработката на водещите възли, разчети на експлоатационните разходи.
Технологичността на конструкцията е основен фактор, определящ равнището на вероятните разходи при идейното и техническото проектиране. Тя зависи от броя на съставящите я детайли, от степента на използване в конструкцията на стандартни, нормализирани и унифицирани възли, детайли и др. Равнището на технологичност на конструкцията може да се изрази чрез трите параметъра – степен на оригиналност /брой оригинални детайли към общия брой детайли в обекта/, степен на унификация /брой унифицирани детайли към общия брой детайли в обекта/ и детайлоемкост /общият брой детайли в обекта/. В своята съвкупност те показват, че колкото по-голяма е приемствеността в конструктивните решения, толкова по-ниска е величината на разходите при идейното и техническото проектиране и толкова по-къси са сроковете за усвояване серийното производство на обектите.
Величината на разходите за техническо проектиране зависи и от степента на надеждност и дълготрайност на проектирания обект. Проектната надеждност и дълготрайност се достига чрез рационален подбор на конструктивни елементи, материали, способи и методи за производство. Но измерването на тези параметри с оглед нормиране на разходите е нецелесъобразно: извършените работи са неповторими, обектите нямат прототипи, което изключва и точното им нормиране.
Работното проектиране като степен на детайлизация на техническото проектиране включва разработване на работни чертежи, уточняване на подетайлните спецификации, съставяне на техническите условия и изисквания към материалите, възлите и детайлите на обекта. Извършва се системен технологически и нормализиран контрол на работните чертежи с цел разкриването на възможности за използване в кон— струкцията на стандартни, нормализирани и унифицирани детайли, възли, комплектни изделия, спазват се стандартните дължини и диаметри и др. Равнището на организация и трудоемкост на тези видове работи не могат да бъдат измерени пряко – те намират косвено отражение в показателите за кон— структивна сложност и технологичност на конструкцията.
Показателят степен на квалификация на ИТР е предпоставка за повишаване производителността на труда и ускоряване процеса на усвояване. Той може да се определи като среднопретеглена величина на стойността на изработен човекочас по категории заети с проектиране на обекта ИТР съгласно щатното разписание.
След разработването на работната конструкторска документация се пристъпва към изготвянето на опитен образец или опитна серия. Този стадии включва изработване на опитен образец, неговото изпитване и предаване на държавна комисия, авторски надзор от страна на конструктора и технолога, корекция на техническата документация. В разходите за създаване на образеца се включват средства, изразходвани в опитния цех за изготвяне на макети, изпитване на материали, полуфабрикати, приспособления и различни изделия за целите на разработката. В окончателната величина на разходите по създаването на образеца се отчита само тази част от тях, която остава, след като се извади сумата, получена от реализацията на опитния образец, стендовите уреди и др.
В качеството на фактори-аргументи за разходите на този стадии могат да се използват параметрите техническа въоръженост на труда, технологическа екипировка, тегло, конструктивна сложност, приложена новост, степен на унификация, детаилоемкост. Тук може да се отбележи, че колкото по-висока е степента на техническа въоръженост на труда и екипираност на процеса за изработване на обекта, толкова по—ниски са разходите за създаване на опитния образец. С увеличаване теглото на проектирания обект нараства и стойността на опитния образец. Последният е по-евтин, когато унифицираните детайли са повече.
При нормиране на разходите в третия етап на цикъла „изследване – производство“ – производствено-технологическо усвояване на научно-техническите постижения – се имат пред вид дейностите, свързани с технологическата подготовка на производството за усвояване на научно-техническото постижение, проектирането и производството на специална технологическа екипировка и производственото усвояване на първата промишлена серия.
Технологическата подготовка на производството започва с анализ на технологичността на обекта и разработване на предложения за нейното подобряване; следва разработване на маршрутна технология. Формулират се техническите условия за производство и експлоатация на усвоявания обект, изготвят се технологически чертежи, изчисляват се разходните норми за време и материали. На тази основа се осъществява проектирането на специалната технологическа екипировка, разработва се технологическият процес за нейното изготвяне, както и моделна и инструментална екипировка.
При определяне норматива на разходите за тези дейности е необходимо да се отчете ролята както на голяма част от познатите вече параметри, така и на редица нови показатели като серийност на производството, обем на екипировката, степен на сложност на екипировката, техническо равнище на производството и степен на квалификация на работниците, заети с изработване на екипировката.
Новостта, конструктивната сложност и прецизността на проектирания обект определят обема и съдържанието на разходите за неговото усвояване. Върху продължителността на проектиране на специалната технологическа екипировка, а следователно и върху равнището на разходите непосредствено влияние оказват равнището на организация на информационното обслужване, теглото и габаритите на обекта, технологичността на конструкцията, равнището на производителността на труда на ИТР, техническото равнище на внедрителската организация, а също и технологията на серийното производство. Ако в условията на индивидуалното и дребносерийното производство технологическата документация се отличава с окрупнена технология /посочва се последователността на изпълняваните операции без тяхната детайлизация/, то в условията на масовото и едросерийно производство се съставя детайлна технология. Изготвянето на опитни образци при сериен тип производство на проектирания обект и тяхното предаване на държавна комисия значително увеличава обема на работите по технологическата подготовка. Серийността предполага стабилност на произвежданата продукция. Отчитането на фактора серийност в равнището на разходите трябва да се реши след специален анализ.
Специалната технологическа екипировка се изготвя за особено сложни детайли, чието производство без наличието й е невъзможно, или за детайли с голяма повторяемост. Оценка за нейното влияние върху величината на разходите за усвояване може да се направи чрез показателя за екипировка, показващ отношението на сумарния брой наименования на спомагателната технологическа екипировка във всичките й разновидности към броя наименования на оригиналните детайли в проектирания обект.
За определяне величината на разходите при тези стадии определено значение има не само отчитането на количествената, но и на качествената страна на технологическата екипировка, а именно степента й на сложност. В машиностроенето тя може да се диференцира по групи в определена градация, като всяка група се отличава със собствен показател за сложност. Последният следва да се определя като частно от делението на -трудоемкостта за единица екипировка от дадена група и трудоемкостта за екипировката на базовата група, отличаваща се със средна степен на сложност на екипировката. Общият показател, характеризиращ степента на сложност на технологическата екипировка, ще представлява средна претеглена от груповите показатели за сложност.
Разходите за стадия по производство на специална технологическа екипировка са свързани с изготвянето на инструменталната екипировка за производството на първата промишлена серия, а също и с изработването на необходимото нестандартно оборудване. Тези разходи могат да се съкратят за сметка на повишаване производителността на труда на работниците, заети с разработването на специалната технологическа екипировка. Тази производителност на труда зависи от степента на тяхната квалификация, която във всеки конкретен момент следва да се разглежда като обективен фактор.
Върху равнището на разходите за изработване на екипировката силно влияние оказват конструктивните особености на обекта и неговата технологичност. Колкото по-висока е степента на екипираност и по-ниска степента на унификация на проекта, толкова по-високи са разходите за изработване на специалната технологическа екипировка. Последните са в зависимост и от показателите за техническо равнище на звената, в които тя се произвежда, като важно значение имат следните три показателя за техническа въоръженост на труда: относителен дял на заетите с механизиран труд, равнище на механизирания труд в общите трудови разходи и равнище на механизация и автоматизация на производствените процеси.
Към разходите на третия етап на цикъла „изследване – производство“ следва да се отнесат не само разходите по подготовката на производството и технологическата екипировка, но и разходите в началния период на серийното производство, т.е. за усвояването на първата промишлена серия. Тези разходи са свръхпроектни по характер и са свързани с по-нататъшното усъвършенствуване на технологията на производството, с придобиване от работниците и инженерно-техническия персонал на необходимите навици и опит при изработване на дадена продукция и т.н.
По такъв начин всички разходи за производствено-техно- логическо усвояване условно могат да се систематизират в три групи – разходи по подготовката на производството и тех-нологическата екипировка, допълнителни свръхпроектни разходи, свързани с началото на серийното производство, и загуби на предприятията от съкращаване производството на сравнима продукция.
Серийното производство на нова продукция предполага внедряване на прогресивна технология, механизация и автоматизация на производствените процеси. Тяхното усъвършенствуване и организация често е свързано с необходимост от ново планиране и пренагласа на оборудването. В този случай в разходите по усвояването обикновено се включва стойността на материалите и различните услуги по преместване на оборудването, както и работната заплата с начисленията върху нея. В тях намират отражение и разходите за придобитото оборудване само в случаите, когато последното се използва изключително за усвояване на конкретния обект.
Предварителното нормиране на свръхпроектните разходи на стадия усвояване на серийното производство практически е невъзможно, тъй като те зависят от много и трудно отчитащи се, повтарящи се и съществуващи в различни комбинации фактори като качество на технологическата документация, степен на използваемост на технологията на производство в периода на изработване на образеца, степен на технологическата екипировка, подготвеност на кадрите, наличие и усвояване на оборудването и т.н. Поради това величината на свръхпроектните разходи от първите години на серийно производство трябва да се определя като разлика между плановата себестойност от първите две – три години на масово производство и себестойността, приета при утвърждаване цената на новия обект.
Изложеното по-горе показва, че предназначението на фонда „Усвояване на нови производства“, създаден с новия икономически механизъм в стопанските организации и поделения на промишлеността, трябва, да се свърже с компенсирането именно на тези допълнителни издръжки за стадия на серийното производство, изчислени на база фактически разходи, а така също с разходите от предходните стадии от третия етап на цикъла „изследване – производство“, изчислени по нормативи. Този начин за регламентиране на фонда е най-близък до практическите проблеми на внедряването и би допринесъл съществено за преодоляване ниската заинтересованост на производствените организации от усвояването на нова продукция.
Обосновката на разходите в цикъла „изследване – производство“ до голяма степен зависи и от разработването на модел, чрез който да се осъществи тяхното статистическо обвързване с определящите ги технико-икономически фактори. С негова помощ следва да се изчисляват бъдещите разходи за всяка конкретна разработка.
Анализът показва, че нито един от разгледаните фактори, влияещи върху равнището на разходите, не може да се приеме за определящ както за целия цикъл, така и за всеки един от неговите етапи. Следователно се налага да се отчете съвкупното взаимносвързано влияние на тези фактори.
Установяването на степента на съвкупното влияние на основните фактори върху равнището на разходите за цикъла или за някой негов етап и количественото му измерване може да се осъществи с помощта на математико-статистическия метод на множествената корелация. Така зависимостта „равнище на разходите – фактори-аргументи“ може да бъде представена като степенна зависимост от типа
където:
е зависима /търсена/ променлива, в случая равнище на разходите за един или друг етап от цикъла „изследване – производство“ напр. – равнище на разходите за етап научноизследователска дейност; – равнище на разходите за етап проектно-конструкторска дейност и т.н.;
– фактори-аргументи, независими променливи напр. – тегло на обекта; – конструктивна сложност на обекта; – приложена новост и т.н.;
– постоянни параметри на дадено уравнение, всеки от които характеризира силата на влияние на своя фактор-аргумент върху величината при неизменно значение на останалите фактори във формулата;
– свободен постоянен параметър на уравнението, характеризиращ съвкупното влияние върху величината на останалите извън формулата фактори.
Намирането на формула за корелационна връзка се свежда до изчисляване на постоянните параметри по фактическите значения на търсения показател и неговите фактори-аргументи .
Параметрите могат да се изчислят на основата на често прилагания в статистиката метод на най- малките квадрати. В съответствие с изискванията на този метод се намират такива стойности за които сумата от квадратите на отклоненията на логаритмите на изчислените значения на разходите от фактическите значения трябва да бъде минимална, т.е.
Тук се замества с уравнение, което в най-голяма степен характеризира установената корелационна връзка /най- често от вида . Тогава
След диференциране на уравнението по и и приравняването на двете производни към нула се получава система от две уравнения с две неизвестни и се намират търсените параметри.
Тъй като корелационната формула не отчита всички условия, определящи фактическите разходи по усвояване на конкретното научно-техническо постижение, то в редица случаи изчислените значения на разходите могат да се отличават от фактическите. За величината на тези отклонения, а следователно и за достоверността, надеждността и приемливостта на тази формула следва да се съди по коефициента за множествена корелация. Той характеризира доколко тясна е връзката между зависимата променлива /разходите/ и съвкупността от оказващите й влияние фактори-аргументи.
Опитът показва, че разгледаният метод позволява да се получи сравнително висока степен на точност на бъдещите разходи на различните етапи от научноизследователската и инженерно-внедрителска дейност.
Конкретното нормиране на разходите в цикъла „изследване – производство“ може и трябва да стане информационно-икономическа основа на договорната система по дейността на научно-техническия прогрес, да спомогне за внедряването на икономическия подход в тази решаваща за интензификацията на производството сфера на обществения живот.
***
Самомнението е гибел за човека на изкуството. Високомерието е ужасна беда. Трябва всеки ден да се квалифицираме, да преценяваме себе си, да поправяме своите недостатъци и да усъвършенствуваме своите способности. Г. Димитров
За две пари яйце ще снесе, за сто пари гюрултия ще направи. Бълг. пословица
Вирната глава, която гледа отвисоко на околните си, може да бъде само украшение на улиците, но не и украшение на своя народ. Ст.Чилингиров
Против народната воля никой не е в състояние да извърши ни най-малка работа. Л. Каравелов
За яснотата на теоретичното разбиране няма по-добър път, отколкото да се учиш от своите собствени грешки, от собствения горчив опит. Ф.Енгелс
/Из „Седемдневие“. С., Партиздат, 1979/
Статията е част от сп. Социално управление,
бр. 1 / 1980 г., Година шеста
Редактор: В. Вучкова, Техн.редактор: Т. Начева, Орг. сектор: Е.Жедрина, Коректор: Л.Андреева
Тираж: 1500, Дадена за набор: 01.02.1980 г.,
Подписана за печат на 26.04.1980 г., Излязла от печат на 26.06.1980,
Формат: 60/90/16