България развива интензивни отношения с Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка след присъединяването си към тях през м. септември 1990 г. От тези международни финансови организации страната ползва редица кредитни улеснения.
При сключване на договори за ползване на кредити от МВФ, последният играе и ролята на регулатор на паричната и фискалната политика на страната, поставяйки в различни области условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да се отпуснат средства. Те се отпускат целево на база “стендбай” споразумения за покриване в годишен разрез на съответна част от дефицита по платежния баланс на страната в чужбина. С други думи, дефицитът по платежния баланс е основен параметър (цел) в “дървото на условията”. Световната банка, от своя страна, отпуска кредити и дава препоръки главно в областта на структурна- та политика на страната.
Платежният баланс и препоръките на Фонда по отношение на бюджета.
В най-голяма степен МВФ като фискален регулатор се изявява в областта на регулирането на показателите по бюджета, в т.ч. най-вече по отношение на предвиждания годишен дефицит. Това е така, тъй като той силно влияе върху платежния баланс, част от дефицита на който МВФ кредитира. Няма гласуван бюджет от парламента у нас без съгласието на съответната мисия на Фонда.
Например, в последно време във връзка с одобряването на бюджета за 2004 г. представителите на МВФ, влизайки в ролята си на фискален регулатор, препоръчаха за 2003 г. бюджетът да прик-лючи с нулев дефицит и чак тогава да се гласува за 2004 г. бюджетен дефицит от 0,7% от БВП. Това искане на Фонда беше безусловно прието от българските власти. Препоръката се основаваше на това, че за 9-месечието на 2003 г. бюджетът имаше излишък от 1 млрд. лева.
Според мен, увеличението на приходите от бюджета за 2003 г. най-вече се дължи на нарасналия внос на стоки. За периода м. януари-м.септември 2003 г. вносът е нараснал с 1995,0 млн. щ. д., т.е. с около 3,5 млрд. лв. или с 39,4% спрямо същия период на 2002 г. Ако направим проста сметка, ще видим, че това води до увеличени приходи за бюджета под формата на 20% ставка за ДДС, акцизи, мита и други. Така се достигна до бюджетния излишък от 1 млрд. лв., който беше разпределен за посрещане на добавки към пенсии, 13-та заплата в бюджетния сектор, разплащания за общините и пр.
Голямото преобладаване на вноса над износа в последните години, обаче, е трайна тенденция и влияе отрицателно върху платежния баланс, за който именно се предоставят кредитите от МВФ. За разлика от други случаи сега МВФ се отнася доста благосклонно към неизпълнените (извън дефицита по бюджета) ангажименти от страна на българското правителство. Поетият ангажимент по основния параметър – дефицита по текущата сметка на платежния баланс беше той да съставлява 5,4% от него, а в действителност се очаква той да надхвърли 8% от БВП в края на текущата година.
Подобна щедрост от страна на МВФ никога не е била проявявана спрямо България преди. Очевидно променените геополитически обстоятелства и поетите определени политически ангажименти от страна на българското правителство са в основата на това отношение на Фонда. Преди между МВФ и български правителства се е стигало до сериозни конфликти и незавършени “стенд-бай” споразумения и при много по-незначителни неизпълнения на ангажименти.
Доказателството за това, напр. е, че българското правителство и Фондът не обръщат особено внимание и на факта, как съвкупният дефицит по бюджета се финансира с емисии на държавни ценни книжа (ДЦК). Към м. юни 2001 г. дефицитът, финансиран с ДЦК, е съставлявал 941,1 млн. лв., т.е. близо 1 млрд. лв., а към 31.10.2003 г. той надхвърля 1,6 млрд. лв., което означава, че реалният дефицит по бюджета достига около 5% от БВП и е много по-голям от обявявания.
Многократно съм обръщал внимание на факта, че непрекъснато се увеличава средният срок на емисиите на ДЦК за тази цел [1]. По официални данни на Министерство на финансите през м. юни 2001 г. този срок е съставлявал 2 години и 7 месеца, а през м. октомври 2003 г. – 5 години и 8 месеца. Вече се пускат емисии и с продължителност от 15 години, което значи, че средният срок на емисиите ще се увеличи още повече.
Цифрите ясно показват, че правителството се стреми към увеличаване на вътрешния дълг в следващите периоди, вкл. и към удължаване на срока за изплащане по ДЦК, което е отрицателна тенденция. Това означава, че все пo-шляма част от тежестите на сегашния бюджет и икономическа и социална политика на правителството се прехвърлят за понасяне от бъдещите поколения, което очевидно не стряска международната финансова организация. Тя гледа само текущите ангажименти.
Сумата на ДЦК за финансиране на дефицита по бюджета се раздува от правителството, използвайки, че в момента няма законови ограничения на максималния срок за емитиране на ДЦК. Според нас срокът на държавните ценни книжа за финансиране на “дупката” в бюджета не трябва да надхвърля мандата на правителството, за да не се допуска подобно увеличение. То води до скрита инфлация и рязко влошаване на платежния баланс в бъдещи периоди.
Възниква въпросът:
Как регулира МВФ платежния баланс чрез препоръки към централната банка?
Табл.1. Кредити на търговските банки за нефинансови клиенти в лв. и валута
Фактите показват, че МВФ се е намесвал два пъти пряко като регулатор на парично-кредитна-та политика и по-специално на банковата система. През 1996 г. МВФ заплаши да спре траншовете по действащото тогава “стенд-бай” споразумение, като изиска от българските власти спешно затваряне на голяма част от българските банки, за някои от които поименно. Българските власти изпълниха безпрекословно това изискване. Крайният резултат в момента е, че банковата система в България е напълно доминирана от банки с преобладаващо чуждестранно участие.
В момента е налице втори случай – МВФ се намесва в процеса на банково кредитиране, като счита, че нарастването на кредитите за фирмите и гражданите е с отрицателни последици за страната. Новият постоянен представител на МВФ в страната Дж. Роуф изрази промяна в досегашната линия на Фонда и заяви, че БНБ трябва да поеме регулаторни функции в това отношение. Той счита, че “мерките, които БНБ прилага, и по-конкретно упражняваният надзор над отделните бан-ки трябва да помогнат за овладяването на този процес” [2]. Предишната постоянна представителка на МВФ у нас, П. Сорса, както бе нееднократно цитирано в пресата, считаше, че при валутен борд активна парична политика не е удачна.
Вярно е, че през последните две години се наблюдава съществено (над два пъти) увеличение на банковите кредити за частни предприятия, граждани и домакинства, видно данните в таблица 1.
Дълго време банките в България, които, както вече отбелязахме, от пет години насам са с доминиращо чуждестранно капиталово участие, бяха основателно критикувани, че изнасят по-голямата част от набраните валутни депозити от нефинансови клиенти зад граница [3]. Сега, когато същите банки, вероятно по икономически съображения, поради ниските лихви зад граница за валутните депозити решиха да оставят по-голямата част от привлечените валутни средства в страната и да работят за нейните икономически интереси, МВФ се намесва като парично-кредитен регулатор и препоръчва на българската централна банка да предприеме действия срещу търговските банки. Нашето равнище на кредитите, обаче, далеч не съответства на равнището на кредитите в страните с пазарна икономика. Въпреки това новото ръководство на БНБ вече заяви, че ще предприеме мерки спрямо конкретни търговски банки, както и че ще преразгледа разпоредбите по Наредба №9, с която се класифицират кредитите и образуват законовите провизии на банките. Целта е да се съкрати срока, през който ако няма постъпления, кредитите се обявяват за проблемни, а така също да се увеличи сумата на провизиите по тях с оглед намаляване обема на отпускането на заеми.
Ще поясня с цифри несъответствието между равнището на кредитите у нас и в страните с пазарна икономика. В края на 1995 г. банковите кредити в България по официални данни са били 73% от брутния вътрешен продукт. Международната статистика посочва, че в страните с развита пазарна икономика обемът на кредитите по принцип надхвърля величината на БВП за една година. За ЕС, като цяло, напр. за 2002 г. той е 106% [4]. При нас дори и при увеличения размер на банковите кредити, техният размер ще съставлява не повече от 24% от очаквания годишен размер на БВП за 2003 г.
Табл. 2. Външно-търговски стокообмен на България за периода 2001-2003 г.
МВФ, обаче, като че ли разглежда дефицита в платежния баланс формално и за момента. Ина-че не може да се обясни неговата позиция, че е по-добре търговските банки да изнасят паричния ресурс от страната и да го влагат зад граница, отколкото да насърчават икономическото развитие на страната и бъдещото намаляване на дефицита по баланса не с чужди, а със собствени средства. Като препоръка от водещата международна финансова организация това най-малкото изглежда парадоксално.
Стабилният валутен курс и МВФ
Равнището на валутния курс на лева, за съжаление, не е резултат от развитието на икономиката, от търсенето и предлагането на валута на пазара, а от антипазарни, по своята същност, парични ограничения. Официалният валутен курс на лева е фиксиран в чл. 29 от Закона за БНБ и влезе в сила от 01.07.1997 г. с установяването на паричния съвет у нас. Първоначално той беше определен на 1 лев за 1 марка, а след като законно платежно средство в ЕС стана еврото, официалният курс беше определен от 01.01.2001 г. на 1,95583 лева за едно евро.
Понастоящем страната е в активни преговори за скорошно присъединяване към ЕС. Съобразно на това се променя и насочеността на външната ни търговия по региони през последните години, както следва (табл. 2).
Външната ни търговия все повече се ориентира към страните от ЕС, което е нормално за ин-тегрираща се икономика. Ако се прибави и делът на страните от ЦЕФТА – кандидатки за приемане в ЕС, то процентът на България ще се повиши до 62,5% за износа и 57,0% – за вноса за първите девет месеца на 2003 г., което означава все по- трайно интегриране на страната в това отношение.
Непроменеността на валутния курс вече седем години е в основата, обаче, на задържане на из-носа и насърчаване на вноса, както и на натрупване на структурна инфлация посредством вноса. Нашият валутен курс не е икономически лост, както е при пазарните икономики. Ако беше реален (пазарно-променлив) икономически лост, когато търсенето на евро се увеличава, както е в случая, той трябваше да спада и обратно. Сегашното равнище на курса не е в интерес на националното производство, което все по-затруднено участва във формирането на износа. Т.е., непроменящият се курс към еврото е с отрицателно влияние върху българските икономически условия, особено, когато стойността на европейската валута се повишава значително, както е понастоящем.
Нито МВФ, нито правителството, обаче, изглеждат обезпокоени от това обстоятелство. При последната си мисия Фондът оцени като основна причина за влошаването на баланса по текущата сметка не икономическите условия в страната, а увеличаването на кредитите за домакинства и граждани. То, според него, насърчавало вноса на трайни потребителски стоки, главно бяла техника, а оттук се влошавал и балансът на външната търговия. Това, обаче, според нас е твърде спор- но, предвид приведените по-горе данни за кредитите на домакинствата и гражданите. И което е особено важно, според официалните данни на НСИ в страната не се наблюдава многократно увеличение на продажбите на такива стоки. Значи става дума за това, че ако има увеличени плащания за подобен внос, то те може да са свързани и с други цели, в.т.ч. и износ на пари. Но това вече е проблем от приоритетите не на МВФ, а на МВР.
Още едно обстоятелство, изискващо допускането на колебание на курса поне в някакви граници, е че външните задължения на българския частен сектор за периода 1996-2002 г. са се пови-шили от 428,7 млн. щ. д. до 2596,6 млн. щ.д. или над шест пъти, като в тази сума е много малка частта на българските банки (само 16,8%). През първите девет месеца на 2003 г. тази сума се увеличава с нови 178,9 млн. щ.д.
Траншовете по оформянето на цялата сума от вече близо 3,0 млрд. щ.д. не участват при отчитането на плащанията по вноса в страната, извършвано от БНБ. БНБ официално не анализира този проблем, въпреки, че всички регистрации се събират при нея. Не е известно в кой момент частните кредити от чужбина ще натежат на платежния баланс и оттук – на стабилността на валутния курс.
Все в тази връзка следва също да се отбележи, че макар преките чуждестранни инвестиции в собственост и ценни книжа да подкрепят платежния баланс в момента, те в никакъв случай не са подарък и при неблагоприятно развитие също могат да натежат на платежния баланс, като част от тях се върнат обратно в чужбина.
Така че необходимостта от поставяне на валутния курс на икономическа основа и определя-нето му според търсенето и предлагането на валута става все по-очевидна.
МВФ и потребностите от валутни резерви
МВФ е твърд поддръжник на установения паричен съвет у нас. Съгласно правилата на паричния съвет официалният валутен резерв трябва да покрива банкнотите и монетите, пуснати в обръщение, както и другите парични задължения на БНБ, а именно салдата по сметки, притежавани от други лица в БНБ (с изключение на вноската в лева към МВФ).
От своя страна, брутният международен резерв на БНБ съгласно чл. 28, ал. 2 от Закона за БНБ се равнява на пазарната стойност на следните активи в свободно конвертируема валута: банкноти и монети на други държави, средства по сметки в чуждестранни централни банки и финансови институции, оценени с висок рейтинг; към тази сума се добавя и сумата на нашето участие в МВФ.
В края на 2000 г. валутния резерв на БНБ е бил равностоен на 6,4 млрд. лв., а понастоящем надхвърля равностойността на 10,0 млрд. лв. или близо 1/3 от БВП на страната и е повече от акти-вите на всички търговски банки, състоящи се от паричните им средства по сметки в БНБ и креди-ти на нефинансови институции (общо 9,9 млрд. лв. към 31.10.2003 г.)
Считаме, че такава голяма сума не трябва да стои блокирана в централната банка. Обособена част от нея трябва да се използва най-рационално за създаване на Експортен кредитен фонд под контрола на БНБ за кредитиране на мероприятия по насърчаване на износа и заместване на вноса. Необходимите за това подробни разработки нееднократно са публикувани и представяни на компетентните български органи [3].
МВФ и правителството, обаче, отново робуват на текущия платежен баланс. Принципът “колкото повече пари има в резерва, толкова по-ста- билна е икономиката” не отговаря вече на проме-нящите се пазарни условия, свързани с присъединяването на България към ЕС.
По-важни изводи
Без съмнение, паричният съвет до преди го- дина-две бе сравнително удачна форма на орга-низация и функциониране на стопанството в нашата страна. Сега принципите на функциониране на този съвет се нуждаят от съществена промяна.
На първо място, явна е потребността БНБ да стане реален участник в паричната политика на макроравнище, а не регистратор на данни или институция, подчинена на краткосрочните поли-тически интереси на фискалната политика, както е понастоящем.
На БНБ следва да се предоставят отново функциите на кредитор от последна инстанция за ня-колко държавни финансови институции (банки, фондове и др.). Под неин контрол би трябвало да се създадат и функционират със средства от официалния резерв Експортен кредитен фонд, дър-жавни кредитни институции във връзка с едни или други приоритети на страната и по-доброто усвояване на средствата, предоставяни по програми на ЕС и пр.
На второ място, все повече е належаща необходимостта от разкъсване на корпоративния обръч от универсални търговски банки и създаване от БНБ и правителството на правила и условия за по-голяма разнообразие от кредитно-разплащателни, взаимоспомагателни, териториално-кредитни, ипотекарни, поземлени и други специализирани финансови институции, с което ще се съдейства за по-доброто използване на средствата на населението и възможностите на паричния па-зар в интерес на развитието на икономиката.
На трето място, стои въпросът за използване на възможностите, които може да предостави валутният курс като икономически лост. Сега той е фиксиран, неизменен и чрез него в условията на голям дефицит по външната търговия се натрупва структурна инфлация, която има характера на “бомба със закъснител” Това може да се отрази крайно неблагоприятно върху икономиката на страната. Докато е време трябва да се предприемат мерки за неговото съобразяване с пазарните изисквания, за намаляване на вноса и разширяване на износа, вкл. за намаляване на деба- ланса по текущата сметка, който към 30.09. 2003 г. надхвърля 830,7 млн. щ.д. По този начин върху платежния баланс ще се въздейства и със стратегически икономически средства, а не само с текущи ограничения.
Ако управляващите се надяват да запазят всички съставки на паричния съвет, така както функционира понастоящем до приемането на страната в ЕС през 2007 г., това ще означава изпразнена от съдържание централна банкова институция и сериозно обременяване на страната от натрупана структурна инфлация в резултат на небалансирани външни плащания.
Кой ще бъде виновен? Естествено – не МВФ! Икономическата наука не познава успешен случай външна организация, а не самият субект да се грижи за дългосрочните си интереси. Всяка взаимопомощ и интеграция създава текущи условия и подпомага насочването, но не и задоволяването “на готово” на тези интереси.
Литература:
- Георгиев, Р. Дефицитите раждат скрита инфлация. //Монитор, 26 септември 2003
- Роуф, Дж. Големият проблем е дефицитът по текущата сметка.. //Пари, 2 декември 2003
- Георгиев, Р. Демокрацията в паричната и фис- калната политика. //Наука, кн.5, 2003
- Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 г. ИИ на БАН, Фон-дация “Фридрих Еберт”, София, 2003.
INTERNATIONAL MONETARY FUND AND THE REGULATION OF THE FISCAL AND MONETARY POLICY IN BULGARIA.
(Abstract)
On the basis of the practice up to now with the international financial organizations – IMF and World Bank and the analysis of official statistic data of the Bulgarian National Bank and the Statistic Institute for the recent years some specific problems which faces the currency board in the country are revealed. The ways how they should be solved are shown. They are comprising important changes in the principles of functioning of the currency board namely: giving the central bank of the country the function as last creditor of some financial institutions – banks and funds with state participation, creating of conditions and regulations for functioning of specialized banking institutions outside the system of commercial banks, establishment of the level of the foreign exchange rate of the national currency in conformity with the market requirements etc. and all this in view of the long term interests of the country .
Статията е част от сп. Наука,
Година XIV, Брой 1 / 2004 г.
ISSN 0861-3362
Издание на Съюз на учените в България (СУБ) с финансовата подкрепа на
Фонд „Научни изследвания“ при МОН.
