Статията е публикувана във в-к „Труд“, 26.08.2010 г.
Доминират две политики за излизане от кризата.
САЩ провеждат последователно политика на насърчаване на икономическия растеж чрез всички средства, включително мощни фискални стимули. БВП на САЩ регистрира растеж от 3,7% през първото тримесечие на 2010 г. и 2,4% през второто тримесечие.
Европейските правителства разчитат на рязко намаление на бюджетните разходи. Ръстът на БВП в еврозоната за първото тримесечие на 2010 г. е само 0,2% спрямо четвъртото тримесечие на 2009 г. и 0,6% – спрямо година по-рано.
Неотдавна, на срещата в Канада американският президент Барак Обама призова лидерите от Г-20 да се фокусират върху растежа и да се поучат от капаните на миналото, когато бюджетните съкращения бързо са се свеждали до спиране на стимулите за предприемачеството.
Кои са тези капани у нас?
Капанът на външните фирмени задължения
Досега българските правителства години наред се пазеха от поемане на външни дългове, като същевременно позволяваха безконтролно нарастване на частния външен дълг. Така страната се движеше към капана на външните фирмени задължения.
По данни на БНБ брутният външен дълг на страната като цяло към 31 май 2010 г. съставлява 36,5 млрд. евро или 104,9 % от годишния БВП и в приблизително такова съотношение се задържа вече години наред. Сега той се разпределя по следния начин: държавен дълг – 2,9 млрд. евро, кредити от чужбина „банки-банки“ – 7,2 млрд. евро, фирмени задължения към небанкови институции – 14,4 млрд. евро и кредити на предприятия от „други“ сектори (кредити за фирми с чуждестранно участие) – 12,0 млрд. евро.
Както се вижда, при липсата на достатъчно възможности за кредити на фирмите от банките у нас, корпоративният сектор се ориентира към външни кредитни източници. Така към 31 май т. г. общият размер на тези суми съставлява 26,4 млрд. евро и почти два пъти надхвърля предоставените от местните банки кредити за корпоративния бизнес. Причината за това е в по-неблагоприятните условия на кредитния пазар у нас. Местните банки в последните години насочваха своята дейност предимно към рискови вложения за населението, където по-лесно можеха да влияят с лихвени условия по кредитите.
Друг обезпокоителен факт е, че по-голямата част от външните фирмени кредити са насочени към стимулиране на търговията с вносни стоки и услуги. За това говорят и данните на БНБ за структурата на кредитите към март т. г. по сектори: операции за покупко-продажби на недвижимости и строителство – 29,5%, електроенергийни дружества и други подобни услуги – 20,6%, съобщения и пр. – 10,2%, търговия и ремонт на автомобили – 9,7%. Това означава, че 70,0% от всички кредити са за внос на стоки и услуги, а не за експортно ориентирани производства в България.
Разбира се, частните банки у нас, в мнозинството си с чуждестранно мажоритарно участие, не могат извънпазарно да подпомагат фирмите или властите в мерките им за преодоляване на кризата. Като кредитни институции те са търговски дружества и самостоятелно преценяват своите рискове. Държавните органи би трябвало чрез рискови фондове и други стимулиращи форми сами по-осезателно да подпомагат фирмите у нас за реализиране на ефективни проекти с висока степен на доходност.
Не може в условията на криза държавните органи да не поемат отговорности за увеличаването на износа, на вътрешното потребеление и на вътрешните инвестиции. Иначе капанът на външните фирмени задължения все повече ще се затваря около „мотора“ за излизането от кризата – бизнеса и предприемачеството.
Актуализацията на бюджета – капан за вътрешния дълг
България понастоящем е страна и с изключително нисък държавен вътрешен дълг в лева (главно в ДЦК). По данни на министерството на финансите за май 2010 г. той съставлява по-малко от 3,0 млрд. лв., т.е. не повече от 5% от БВП за една година. Всичко това е резултат от досегашните предпазливи действия на властите у нас. Задълженията в чуждестранна валута на държавата (също главно в ценни книжа) са около 3 млрд. евро, като дължими до 5 г. са половината от тях.
Неотдавна парламентът гласува актуализацията на бюджет 2010 г., която влeзe в сила от 1 август. Утвърден е дефицит от 3,68 млрд. лева за края на годината. Това прави 3,8% от очаквания брутен вътрешен продукт по европейската методология (на касова основа) и 4,8 % – на консолидирана основа. Това е повече от вътрешния дълг на държавата понастоящем, но в него не се виждат конкретни стимули за икономиката, а само суми за посрещане на разходи, необвързани с приходи. В новата фискална програма през следващите години също се предвижда дефицит в бюджета на страната: за 2011 г. – 2,5% от БВП, 2012 г. – 1,5% от БВП, и 2013 г. – 1,0% от БВП.
Може само да се съжалява, че държавните органи не поеха отговорността и не използваха по-рано възможността за разплащане с бизнеса там, където задълженията на държавата са безспорни, чрез издаване на нови дългосрочни облигации. Вместо това се наблегна на търговията с отстъпки и комисиони. През 2009 г. държавната Българска банка за развитие се използва за предоставяне от държавата на 500 млн. лв. за целеви кредити за бизнеса. Сега предвидените за стимулиране на реалния бизнес 250 млн. лв. или не са отпуснати, или ако се използват чрез същата банка, то това е само за разплащане с фирмите. И то, доколкото ми е известно, с намаление от 7,5%. Т.е. дори малката ни държавна банка се превръща в касов апарат на главния си акционер – Министерството на финансите – вместо да стимулира бизнеса по определени държавни програми и с определени отговорности от държавните органи.
С новите бюджетни рамки, но без ясна средносрочна програма и отговорности за стимулиране на стопанството, вероятността България да влезе в капана и на вътрешните дефицити е огромна. До преди една-две години дефицитите бяха в областта само на въшния сектор, което се покриваше с притока на чуждестранни инвестиции. Но сега виждаме, че валутният резерв на страната като цяло намалява, външно-търговският ни баланс също е дефицитен, няма приток на преки инвестиции от чужбина. Всичко това се отразява върху състоянието на фискалния резерв, като един от най-ярките показатели за системен риск пред страната. В края на 2013 г., капанът на вътрешния дълг ще щракне на кота близо 10,0 млрд. лв. акумулиран дефицит на бюджета, което, ако не се стимулират приходите, ще означава пълно изразходване на фискалния резерв.
Търсейки отговора, изводът ми е еднозначен – държавата е тази, която трябва да осигури условия за ръст на икономическата активност в стратегически подбрани сектори с висока добавена стойност, което ще снижи и безработицата. Иначе несистемната борба с рисковете ще вкара в двата капана не само бизнеса, но и населението.
Това не означава да следваме примера на САЩ, както в притчата за подковаването на жабата по подобие на вола. Но съкращаването на разходи има смисъл само тогава, когато увеличава производителността на икономическите системи по паричен поток за единица време. Не икономиите на всяка цена, а целевите разходи и икономии, насочени към стимулиране на икономиката, инвестициите и потреблението, могат да доведат до успешно и бързо излизане от икономическата криза.