И Япония да спре да работи, ще стигне до купони
Само преди една година, само преди 365 дни в България имаше храна и топлина за всички, имаше сирене и гроздова, млякото и яйцата не бяха проблем, да не говорим за хляба.
Днес всички ние, живеещи от двете страни на Стара планина, имаме само едно: свободата. Иронична е нашата съдба — когато имахме какво да ядем, бяхме роби; когато нямаме какво да ядем, сме свободни.
Не искам да се впускам във философстване кое е по-скъпо — коремът или сърцето, тялото или духът, кое е по-ценно — да имаш, или да бъдеш. Не искам не само защото свободата не се нуждае от адвокатстване, не само защото при днешните опашки и несгоди е цинично да се обсолютизира духовната висота и независимост. Не искам, защото въпросът е погрешно поставен, погрешно формулиран: Проблемът не е дали България да бъде сво- бодна, или пък да бъде заможна. Проблемът е как България да бъде и свободна, и заможна!
Ще ми се да вярвам, че за 365 дни сме решили първата половина от този проблем. Притискани от несгодите на всекидневието и от бремето на миналото, ние не винаги и не пълно си даваме точна сметка какво сме направили, колко сме постигнали. Понякога ни обзема национален нихилизъм, все по- често се чуват и приказки, че изоставаме. А истината е една и историята няма да я подмине: за последната година България се придвижи към свободата и демокрацията. Ще обърна внимание само на един факт, който, улисани в грижи, пропускаме: никога досега в тази страна не са били провеждани свободни избори без побои и жертви, никога досега в тази страна не са провеждани избори без ’’логиката” на тоягите и палките. Това го направихме ние всички заедно, това го призна целият свят. Не зная дали си даваме сметка колко години и колко усилия е струвало това, което постигнахме през лятото. И същевременно: колко е важно да не отстъпваме нито мили-метър от мирния характер на нашия преход!
Политическата свобода и напредък, които постигнахме обаче не могат да скрият икономическата беднота и изостаналост. А без икономическа свобода е невъзможно да изградим заможна България и в това отношение изминалата година в значителна степен е пропусната. Не че някакви чудеса можеха да се направят. Можеше обаче да се действа по-решително и бързо. Можеше, но при едно условие: национално съгласие, а не политическо боричка- не; национална отговорност, а не лична изгода. Боядисването на страната ни в два цвята при настоящата криза е безумие. Прав е народът да казва, че ставаме за смях: корабът потъва, а капитаните се карат на палубата.
България обаче не е кораб и няма да потъне. Ще потънат каращите се капитани — били те отляво на палубата, били те отдясно; било то поединично, било то всички вкупом. А България ще пребъде. Аз съм оптимист, защото зная, че ние, българите, имаме у себе си едно несломимо оръжие срещу трудностите труда и таланта. Трудът и талантът винаги са спасявали България, те ще я спасят и сега, а не приказките и надприказването. И ако нещо действително ме тревожи, то е, че вече цяла година не работим както можем. Вярно, липсват условия за спорен труд. Но не само в тях е въпросът. И Япония да спре да работи, и тя ще стигне до купони. Национално съгласие ДНЕС, СЕГА, ВЕДНАГА — това ни е нужно не само поради икономи-ческата криза и разруха. Без национално съгласие, разединена и настръхнала, България труд- но ще бъде приета в Европа.
Не зная доколко всички си даваме пълна сметка за фаталните последици,
които би имало това. Границите на Европа твърде дълго и несправедливо свършваха някъде около Загреб, което ни е струвало скъпо и прескъпо. Едва днес България има реалния шанс да се впише в истинските европейски граници.
Някои се отнасят пренебрежително към нашето балканско разположение. Но георгафс- ки България е щастлива
- от нея се вижда цяла Европа не само на Запад, но и на Изток. И ние не бива да загърбва-ме никого. Най-важното днес е да се обединим като нация.
- Католицизмът обедини и сплоти поляците и те преглъщат по-уверено трудностите!
- Националните чувства и въжделения обединиха Германия!
- Пролятата кръв срещу тоталитаризма обедини чехите и унгарци- те!
- Нека здравият разум, дай боже да го имаме всички, ни обедини, нас, българите!
- Нека да направим най-сетне своя окончателен избор: да утвърдим свободата, да положим основите на заможността, да станем неделима част от напреднала Европа.
Статията е част от в. Пик,
Брой 1 / Януари 1991 г.
