По време на войната на далечен тихоокеански остров туземци виждат, че на брега излиза войник. Когато ги забелязва, той започва да маха със знаменца. След малко долетява някаква желязна птица и от небето пада контейнер с месни консерви и сгъстено мляко, част от които войниците раздават на туземците. След това заминават нанякъде.
Местните жители, обаче, добре запомнят случая. В трудно време един от тях пак отива на брега и започва да маха с останали знаменца с надежда, че отново ще прелети желязната птица с хубавите неща. Други туземци дори започнали да шият нови знаменца, развиват се цели предприятия за тяхното производство, появяват се различни групи, които спорят по между си как и кога да ги размахват, какви е най-добре да бъдат знаменцата и т.н. „Школите“ едва не стигат до война помежду си. Започва познатото възпроизводство на чужди действия без да се осъзнава какво общо имат те с реалността на острова, но с надежда, че ще дадат същите резултати, както преди време при първото махане със знаменца.
P.S. Всяко съвпадение с действия по поправки в нашите закони и очаквани потоци от чужди инвестиции към страната е случайно.
Здравейте проф. Георгиев,
Харесаха ми Вашите „Любими притчи“ – като подбор и коментари към тях. Много са подходящи, защото кратко и ясно пренасочват хода на мислите и ги катализират. Действат като разширени евристични метафори.
Прочетох и Ваши стари статии, където концептуалните схеми са оригинални метафори за ситуации през тези години. Например, „…ако рибата се вмирисва откъм главата, то икономиката – откъм публичния сектор“ (в. 168 часа, 23-29 април 1999 г.), „Българската икономика – чудовище по Франкенщайн“ (в. Кеш, брой 45, 9 ноември 2001 г.) и др. Много асоциации пораждат тези метафори, а най-впечатляващо е, че могат да се считат за актуални и днес.
Поздрави,
Петър Василев