Хората се готвят за тежка и трудна зима. Точно в този момент, при това в летните горещи дни, най-малко предразполагащи за активни политически действия, представители на ОСД в БСП започнаха остра критическа кампания срещу сегашния ръководен екип на тази партия и срещу нейния лидер Жан Виденов.
Би могло зад атаките да се види отчаян опит да се привлече вниманието към вътрешнопартийната група ОСД, която през последните няколко месеца като че ли съвсем изгуби влиянието си както вътре, така и вън от БСП. Но едва ли причината за атака е така банална и очевидна. По-разумно е в резките изказвания на почти всички публично известни лидери на ОСД да се види индикатор за начало на една нова политическа линия в БСП. И това съвсем не е случайно – водещото лице в тази кампания е Георги Пирински, един от заместник- председателите на все същото ОСД!
Дейците от т. нар. социалдемократическа фракция в БСП директно обвиняват Жан Виденов в отказ от декларираната по време на избирателната кампания през 1994 година социално ориентирана политика. Сегашният управляващ екип в БСП демонстрира пълен отказ както от защита на доходите на населението, така и от стимулиране на свободната инициатива. Акцентът се постави върху администрирането във всички сфери на обществото.
„Кралят е гол“ – декларира ОСД, т. е. Жан Виденов и обкръжаващият го „приятелски кръг“ окончателно се провалиха. Последвалият тези политически провали стопански и финансов крах поставя не само БСП, но и България на границата на физическото оцеляване. И изходът според дейците на ОСД е един – незабавна смяна на ръководството на БСП преди президентските избори. Без това изборите ще бъдат катастрофално загубени от БСП.
Много хора възприемат тези констатации, общо взето, като верни. Но се питат: защо се поставят сега, не са ли закъснели? Защо не са подплатени с конкретна формула за излизане от кризата? Означават ли при това положение окончателно осъзнаване на невъзможността сегашната БСП да се социалдемократизира истински, а не демагогски? Ако е така, господата от ОСД би трябвало да направят и необходимите „организационни изводи“ – да се самоопределят като социалдемократи и да напуснат БСП. Това би било не само демонстративен акт на несъгласие, но и свидетелство за истински гражданска и нравствено отговорна позиция на ОСД.
Но сегашните реторически декламации от страна на ОСД могат да означават и нещо съвсем друго: да индикират поредния опит за преразпределяне на властта в БСП.
Още миналата есен показа, че вътре в БСП узрява сериозен конфликт. Не е ли обаче социалдемократическата фразеология израз на желанието на ОСД да се откъсне от тежкия партиен контрол и да се възползва пълноценно от „прехода“? Точно тук е възможно да се крие източникът и за днешната остра конфронтация в БСП. Екипът на Жан Виденов успя със силно централизирания си административен натиск да разклати „железните“ позиции на комунистическия партиен елит в икономиката. Последният бе блокиран. Така социалдемократическата фраза се оказа отново необходима, за да прикрие този нов етап в жестоката борба за надмощие. А социалните измерения на социалдемократизма отново станаха полезни като демагогски параван, зад който се крият егоистичните интереси за примитивно владеене на икономическите ресурси.
Тези, които милеят за България и реалните ценности на социалдемокрацията, не могат да не се безпокоят от това дискредитиране на истинската социалдемократическа алтернатива на сегашното управление. И как да се повярва на сегашния апел на ОСД, когато се знае, че зад тази „фирма“ стоят не само социалдемократически мислещи социалисти, но и повечето от онези, които успяха в суматохата на прехода да трансформират политическите си позиции в икономическа власт? Да, наистина, „кралят е гол“ – политиката на БСП фалира. Но без ясно определяне на целите и намеренията социалдемократите в БСП остават демагогско прикритие за управленския цинизъм на своята партия!
Статията е част от в. Труд,
9 август 1996 г.
