Ст.н.с. к.ик.н. РУМЕН ГЕОРГИЕВ и инж. БОЖИДАР ФОТЕВ
Повсеместната интензификация на дейностите в Народното стопанство на основата на постиженията на научно-техническия прогрес като стратегия на социално-икономическото развитие на страната за изграждане на зрялото социалистическо общество изисква… широко използване на научни подходи и методи в управлението на икономиката“.
Сега, на различните етапи на провеждане на цикъла пазар—изследване—производство—пазар, е налице нараснала необходимост от ефикасни методи за комплексно решаване на конкретните проблеми за:
— непрекъснато издигане на научно-техническото равнище и повишаване на качеството в системата проект-продукт;
— повишаване обществената производителност на труда;
— икономии на суровини, материали и енергия;
— ефективна реализация на продукцията на международните пазари и т.н.
През последните години в процесите на провеждането на държавно-обществените прегледи на обществената производителност на труда,на икономиите на суровини, материали и енергия, на състоянието на качеството на продукцията бе натрупан огромен обем информация, чиито последователни анализи доведоха до значителни резултати в подготовката и изпълнението на насрещните планове и инженерните проекти на всички равнища на управление на производството.
На практика назряха условията за масово и системно приложение на конкретни под ходи, методи и средства на комплексни икономически анализ за интензифицира на всички дейности от гледна точка на на родностопанската им значимост и ефекти ност. В това отношение у нас широки възможности на функционалностойностния анализ все още не се използват повсеместно и пълноценно.
От редицата определения за същността на функционално-стойностния анализ (ФСА в нашата практика познат по-скоро като инженерно-стойностен анализ (ИСА), и нем ския термин „анализ на разходите на осно вата на потребителската стойност“ бихме предпочели лаконичната и изчистена форму лировка на „Основные положения методологичес ки проведения функционально-стоимостно го анализа“ на ГКНТ на СССР, а именно „Функционално-стойностният анализ (ФСА е метод на системно изследване на обект (изделие, процес, структура), насочен към повишаване ефективността на използва! на материални и трудови ресурси.“ Същес вено при тези процеси е търсенето на опти мално решение в диалектически изявява щата се ситуация на отношенията потреби телски свойства (функции) на обекта разходи за разработката, производството и използването му. Особено преимущество на ФСА е, че при провеждането му практи чески се прилагат средства на програмно целевия и комплексния, на системния, мултипликационния и на икономически подходи в конкретни обекти, което вод до пряк икономически ефект и до социаликономическа ефективност в народно- стопански аспект. В съвременните условия подреждането на ФСА е обогатено с различни практически способи на мрежовите единици, експертните оценки, регресионния и факторния анализи, деловите игри, мето- дологията на колективното творчество. При оценката на различните варианти с размах се използва електронноизчислителна техника.
Отзвукът от приложението на ФСА в СССР показва, че с негова помощ се решават задачи за: постигане на най-добро съотношение между потребителската стойност на обекта ходите за създаването му; намаляване себестойността на произвеж- даната продукция и повишаване на качеството й; намаляване на експлоатационните и на транспортните разходи; понижаване материалопоглъщаемостта, стокопоглъщаемостта, енергопоглъщаемостта и фондопоглъщаемостта на анализирания обект; повишаване производителността на труда; промяна на дефицитните, скъпо струващи вносни материали; намаляване или ликвидиране на брака; отстраняване на ,,тесните места“ и диспропорциите и т.н.
Ето за това основната цел на провеждането са: понижаване на разходите на единиполезен ефект, се осъществява в различни случаи според цитираната съветска дика, чрез постигане на една от алтернативите: намаляване на разходите при същевременно повишаване на потребителските свойства.
-повишаване на качеството при запазване равнището на разходите;
- намаляване на разходите при обосновано понижаване техническите параметри на първото функционално необходимо равнище.
Възможни са и случаи на повишаване качеството при икономически оправдано ограничение на разходите.
В зависимост от сферата на приложение на технико-икономическите анализи и от спефиката на конкретния обект тяхното съвмествяване протича в няколко последователни етапа (от пет до девет), а най- често в седем етапа, които в най-общия случай обхващат следните по-важни дейности: на подготвителния етап се провежда изборът на обект за анализиране (напр. при изделие, перспективен продукт със значителен дял от общия обем на продук- цията), т.е. обектът се подбира чрез предварителна експертна оценка на очаквания ефект. На този етап се решават основните проблеми от организационен характер: формулираните конкретни цели и задачи на технико-икономическия анализ се залагат в работен план за провеждането му, определя се необходимата работна група, издава се заповед, регламентираща задачите, изпълнителите, сроковете, ресурсите и резултатите от провеждането на анализа, както и обвързването им с другите планови документи в организацията (предприятие- то) – раздел „Наука и технически прогрес“, насрещни планове и инженерни проекти, социалистическото съревнование и т.н. На следващия етап се решават предимно инфор мационни задачи. Не случайно експертите по ФСА считат дейностите, провеждани през този етап, като основа и мерило за успешно провеждане на целия анализ въобще.
Задачите за оптимално структуриране на информационната база на анализа, които трябва да се решават са твърде сложни и трудопоглъщаеми и изискват участието на значителен брой експерти и поделения на съответната организация, както и на външни такива. Трудностите произтичат от необходимостта за осигуряване пълнота и достоверност на информацията за обекта на анализ, отразяваща всестранно процесите на създаване и използване на продукта (процеса) в обществената практика. Те се задълбочават от изискването за филтриране на информационния поток, за свеждането му до най-важните, определящи потребителската стойност в технически и икономически аспект, характеристики на обекта, до тяхното привеждане в съпоставим вид с оглед провеждането на сравнителни оценки със съответните аналози от прогресивната световна практика и т.н. В това отношение особено важни са данните от реализацията на продукцията на международните и вътрешните пазари, от сервизното обслужване, от рекламациите и авариите, от ремонтната дейност, т.е. всички сведения, които биха спомогнали за разкриването на съответните пропуски и недостатъци при използването на анализирания обект, и то в тясна връзка и взаимозависимост със загубите, разходите, неефективното използване на ресурсите и възможностите, т.е. създаването на условия за комплексна, не само техническа, а и икономическа оценка. Тези задължителни условия могат да бъдат осигурени само с помощта на средствата на информационната технология: както на традиционната, така и на новата — телематиката, която дава възможности за широк достъп до световните информационни ресурси. При това не трябва да се пренебрегват възможностите при формирането на „информа- ционната банка“ на анализа да се ползват ,,непопулярни“ видове и форми информационни източници (поради необходимостта от допълнителни разходи на труд и време на потребителя), като патентна литература, различни микроформи и т.н., както и неформалните канали за комуникация, в т.ч. и мненията на собствените специалисти. С изучаването на технологията на създаване и използване на обекта и определянето на разходите и тяхната структура на различните стадии от неговия „жизнен цикъл“ се създават възможностите за преминаване към третия етап на анализа, отличаващ се главно със своя аналитичен характер. При неговото провеждане са характерни няколко съществени момента: задълбочаване на комплексното анализиране на обекта като функционална система за определяне на най-важните (с най-голям икономически ефект) задачи, които следва да се решат с помощта на нови идеи и варианти; широко привличане на експерти от различните стадии на жизнения цикъл на продукта за използването им в ролята на „адвокат на дявола“, т.е. за разкриването на необходимостта от изпълнението на всяка функция на обекта; класифициране и ранжиране по дедуктивен път на тези функции във функционален модел (схема), разграничаващ ги на основни и спомагателни, съществени и несъществени, необходими и излишни, скъпи и евтини и т.н. Определянето на разходите по функции позволява да се изяснят и по-точно да се формулират задачите за решаване на следващия етап, в т.ч. и чрез очертаване на съответния „еталон (образец) на разходите за дадена функция“, както и на съответната „функционална загуба на ресурси“ (конструктивна, технологична подготовка, производство, експлоатация и т.н.).
Основната задача на следващия етап е разкриването на максимален брой идеи за практическото решаване на поставените в предходния етап задачи за усъвършенст- вуване обекта на анализа. Същественото при този творчески етап е, че в npoцеса провеждането му, като се използват съвременните методи на техническо творчество , се очертава новият образ на анализира- ния обект чрез обсъждане на възникникващите идеи, набелязване на оптималния вариант (идеен проект) за решаване на задачата вече „приземен“, с обсъдени и подбрани технически предложения. Именно тук се използват широко различните форми на колективно творчество, някои от които са познати от масовото им използване други, макар и в известна степен аналогични ю цели, като напр, японските кръжоци по качеството, конференциите на идеи ГДР, бригадите за комплексна социалисти- ческа рационализация в ЧССР, формите) активна НТИ у нас и т.н. Необходимо да се подчертае, че както и при другите етапи на технико-икономическия анализ в зависимост от спецификата на съответн| отрасъл, сфера на дейност и обект на анализ постепенно се оформя съответната системен алгоритъм или набор от основни принципи и правила на провеждане на дейностите които в случая биха могли да бъдат: фикс ране на всяко предложение в писмена фор- ма; търсене на идеите на основата на описа- ния на функциите; разглеждане на алтернативите, започвайки от основните функ- ции; предложените по време на търсенето на идеи да не се критикуват; обсъждането на идеи да става от експерти на съвещания регламентиран ред* и т.н.
Следващите етапи от технико-икономическия анализ на обекта имат завършващ характер. Творческият етап преминава в изследователски, при който отделните алтер нативи за решаване на проблемите за усъвършенствуване на анализирания обекти биват подлагани на конкретна конструк- тивна, технологична и икономическа преработка, понякога се изработват опитни образци и се провеждат изпитвания, т провежда се експресен „микроцикъл“ за усвояване на новото изделие с участието на максималния брой специалисти в оценка- та на вариантите, на тяхното функционално съответствие и качествени показатели за оптимално изпълнение на изискванията на потреблението (производителност, надеж ност, ремонтопригодност, дълготрайна опасност, ергономичност и т.н.) и на производството (стандартизация, разходи ресурси, технологичност и др.). На този етап ce решават изключително сложните въпроси на технико-икономическото обработване на параметрите на обекта с реал- ни условия и възможности на производство. Етапът се счита за завършен, когато се приложат на практика неоспоримите предимства от потребителска, техническа и икономическа гледни точки на избрания вариант. По-нататък следва конкретизацията на резултатите и изводите от избрания възосновата на информацията, анализа, препоръките, изследванията и оценките вариант. Анализа дава препоръки за усъвършенствуване на анализирания обект и приемане на обо- !ани решения по тяхното осъществяване. Подготвеният отчет с обяснителна записка или доклад се оформя по установения ред и съдържа същност на решението, схема (скица) на варианта, технологическо описание, сведение за необходимите метооди, технико-икономически разчети и др. Предадените документи на съответния орган (комитет, комисия по ФСА) се раз- глеждат от него и се внасят по установения ред в ръководството под формата на протокол, план-график и т.н. за окончателно утвърждаване. Следва заключителен етап на внедряването и контрола на резултатите от проведените мероприятия за усъвършенствуване на обекта. В този етап процесите протичат по познатата схема на внедряването на научно-технически постижения и челен опит в производството с тази разлика, че предвид доказаните социално-икономически предимства на задачите, произтичащи от проведения технико-икономически анализ, те би следвало да се ползват с обясним приоритет пред останалите, а участниците в тези процеси да бъдат материално заинтере-сувани чрез максимално допустимите от икономическия механизъм поощрения. Целесъобразно е също, предвид решаващото влияние на фактора време при реализирането на предложенията за нововъведения и рационализации вследствие проведения анализ, да се формират временни програмни колективни (работни) групи за довеждането на предвидените задачи до окончателното им завършване.
От изложените най-общи бележки за целесъобразността от провеждането и съдържанието на работите по осъществяването на комплексните икономически анализи (в т.ч. и ФСА) в Народното стопанство проличава, че наред с отговорите на въпросите „защо?“ и „какво?“ следва да се потърси оптимално решение и на проблема „как?“ може да се интензифицира дейността по масовото, целенасочено използване на комплексните технико-икономически анализи изобщо и на ФСА (или ИСА) в частност в икономиката на страната за превръщането им в ефективно средство за повишаване качеството на продукцията, за намаляване на материалните разходи, за повишаване производителността на труда и оттам за системно издигане конкурентоспособността на продукцията на международните пазари.
Следва да се подчертае, че в това отношение нашата страна чувствително изостава от редица промишлено развити страни — както социалистически, така и несоциалистически, което в съвременната конюнктура на изострена икономическа надпревара и политическа конфронтация е недопустимо. Показателно за големия и доказан интерес на напредналите страни към технико-икономическите анализи от вида ФСА, „разходи—резултати“, „административно-ценностен“ и др. е, че от възникването, например на ФСА в края на 40-те години почти едновременно в СССР (Ю. М. Соболев — в Перм- ския телефонен завод) и (Л. Д. Майлс — в „Дженерал Илектрик“) в САЩ, неговото приложение непрекъснато нараства, за да намери през 70-те години официално утвърждаване в редица страни чрез министерски постановления и партийни решения (СССР, ГДР, ЧССР, ПНР), стандарти (ГДР, ФРГ) 1/ и други нормативни документи на нацио- нално равнище.
1/ Майданчик, Б. Функционально-стоимостныйана лиз и опыт его применения в европейских социалистических странах. М., МНИИПУ, 1983.
Реализирането на промишлената продукция на международните пазари е обусловено в изключителна степен от възможностите на съответното изделие или технология да бъдат използвани с максимален ефект от потребителя, както и от способностите на производителя да създаде продукта с по-ниски материални разходи от средно необходимите на другите страни — производителки на аналогична продукция, т.е. с ниска себестойност. Именно в това отношение технико-икономическите анализи от типа ФСА разкриват изключителни възможности. Неоспоримо достойнство на ФСА е това, че той в подходящи модификации е приложим в почти всички стадии на жизнения цикъл на продукцията, както и за редица процеси и операции и от извънпроизводствената сфера. Така например на отделните етапи на научноизследователската и развойната дейност (НИВД) приложението на функционалния подход води до предотвратяване на излишните разходи за непотребни и несъществени функции, т.е. действува превантивно. и приложението на ФСА е най-ефективно. На производствените етапи използването на ФСА позволява не само придържането към разходите, предвидени в проекта (които на практика почти винаги значително се надхвърлят), но и разкрива някои нови резерви за снижаването им. В процесите на използване на продукта или технологията се съкращават или напълно се предотвратяват неоправдани експлоатационни разходи и загуби, а при използването на материалите на изписания от употреба продукт или на технологичните отпадъци се получава максимален ефект от повторното оползотворяване (утилизация) на суровините, намаляват се загубите и отпадъците. Ефективността от приложението на ФСА е твърде висока — по данни, изнесени на Шестата международна конференция по ИСА в гр. Пардубице (ЧССР) през 1978 г. приложението на метода води в 78 % от случаите до рационализиране (опростяване) на конструкцията или технологията, в 71 % — до повишаване на качеството, в 63 % — до увеличаване на надеждността и т.н. При това прекият икономически ефект е също внушителен: в ГДР се оценява на 1,7 млрд. марки, в ПНР — на 20-30 млрд. злоти го- дишно, в СССР само в електротехническата промишленост единадесетата петилетка са планирани 100 млн. рубли. Съотношението разходи за приложение на метода — получени икономии достига от 1:7 до 1:30, а по разчети на икономисти от ФРГ то е още по- благоприятно и достига от 2—3,5 %. Безспорно, тази ефективност се предопределя от масовостта на приложението на методите за комплексен технико-икономически анализ. В САЩ още в началото на 70-те години около 25% от промишлените фирми са провеждали ФСА, в ГДР този метод се прилага в 80 % от предприятията на електротехническата промишленост, 60 % от тези на машиностроенето, 40 % — на леката промиш леност, 25% — на химическата промишленост и т.н. Най-напредналата по отношение на приложението на икономически анализи страна в Западна Европа — ФРГ, както и самите САЩ бяха значително изпреварени в това отношение от Япония, където този метод бе доразвит в ефективно средство за разкриване на нови идеи за промишлени продукти. Показателен е фактът, че на ежегодните конференции на Обществото на специалистите по ФСА в Япония присъст- вуват над 1000 представители на промишлените фирми, че във фирмата „Хитачи“ с практическото провеждане на работите по ФСА се занимава поделение от 216 щатни специалисти, че се постигат икономии в разходите до 6 % от общия оборот 2/.
2/ VDI – Berichte No 430, 1981 „Wertanalyse ’81“ 9, 10 November, 1981, Frankfurt.
Оценките на западноевропейските специалисти за ролята на ФСА в успехите на японските стоки (малки разходи, функционално оформление, ниски цени, търсени продукти) се обясняват и с някои специфични за Япония условия, като наличие на колективно творческо мислене, на развито сътрудничество „в група“, обръщане по- голямо внимание на перспективните въпроси, на дългосрочните програми, на социалните последствия, на крупните проблеми от общосистемни позиции.
Голяма част от изброените условия са присъщи на нашите страни, избрали пътя на изграждането на развито социалистическо общество. Тези констатации, както и дългогодишният успешен практически опит от приложението на ФСА в електротехническата промишленост на СССР послужиха за основание на ЦК на КПСС през 1982 г. да приеме постановление, в което, отбелязвайки челния опит на отрасъла по приложението на ФСА, се възлага на Госплана на СССР, ГКНТ, Госкомтруда на СССР и ЦСУ на СССР да разработят мероприятия за разпространението на този опит в страната (в-к „Правда“, 2 юни 1982 г.). По оценката на в-к „Экономическая газета“ (1982, бр. 28) методът ФСА в съвременни условия може да се разглежда като основа на бъдещата двуединна система на управление „разходи—качество“.
У нас, както вече отбелязахме, с решаването на методологическите, нормативните, организационните и икономическите проблеми по развитието и приложението в широки мащаби на високоефективни методи на комплексния технико-икономически анализ като ФСА се констатира чувствително изоставане от теорията и особено от практиката на промишлено развитите страни, в т.ч. и от редица социалистически страни (СССР, ГДР, ЧССР, ПНР).
Независимо от подготовката на някои документи още от средата на 70-те години, 3/ от публикациите на Хр. Калигоров, И. Банишки, В. Аначкова, В. Василев, Н. Жишев, В. Константинов и др. по същото време, провеждането на международен семинар по проблемите на ИСА в машиностроенето у нас през 1980 г., методът все още се намира в стадия на програмата, експеримента, дискусията, пропагандата. Успешните експерименти с метода ИСА на НИИОМ 4/ в ЗПМ „Г. Костов“, ЕКЗ „6-и септември“, ЗЕМ „Средец“ и ЗММ — ЗДМ „9 Май“ дават основание работите по приложението на ФСА да бъдат разгърнати на много по-широка и масова основа както в машиностроенето, така и в редица други отрасли на Народното стопанство и извънпроизводствената сфера. При това тази дейност следва да се развива на всички равнища на управление на производството: от стопанската организация до комплексната бригада, а с натрупването на необходимия опит — до отраслите и на на- ционално равнище. Тази задача е особено актуална в настоящия момент, когато „Правото на стопанин на социалистическата собственост поставя пред трудовия колектив големи отговорности, създава нови обществени задължения… да осигурява самоконтрол и самодисциплина, за да протича производственият процес в условията на най-добра организираност и с най-голяма ефективност“ 5/.
3/ Разработване и адаптиране на методически указания за приложение на инженерно-стойност- ния анализ за решаване на комплексни задачи в машиностроенето. С., НИИОМ, 1975.
4/ В. Константинов, А. Колчаков и В. Величков, Инженерно-стойностният анализ в машиностроенето. С., ЦС на НТС, 1981.
5/ Живков, Т. – Развитието на социално-икономическите отношения и на управлението на Народното стопанство, С., Партиздат, 1983, стр. 12—13.
На първо време би било целесъобразно да се решават следните най-общи проблеми:
1. Подготовка на кадри за усвояване на ФСА и системното му провеждане в обществената практика, което може да се реализира на следните равнища:
— за стопански ръководители — в ИСУ при ЦК на БКП;
— подготовка на специалисти професионалисти за щатни работници по проблемите на ФСА в съответните икономически и технически ВУЗ (междувременно за посрещане на първоначалните потребности и на завършили специалисти инженери и икономисти в съответните отделения за следдипломна специализация към ВУЗ). Не трябва да се забравя, че през периода 1970—1980 г. търсенето на специалисти по ФСА в Западна Европа ежегодно е нараствало с 18%;
— обучаване на изпълнителските кадри — в различни форми за подготовка, организирани от държавните и обществените организации (НТС вече провеждат такива, ТНТМ и др.), в т.ч. и в съчетание с подготвяното на масова основа обучение по проблемите на управлението на качеството.
2. Формиране на служби (звена) за ФСА, интегрирани със съответните подразделения за технико-икономически анализи, информационни органи и др. Изграждане на съответните управленски равнища — на министерства и обединения на координационни съвети, а на национално — съответната комисия или комитет с участието . напр. на ДПК, КТСД, НТС, ДКМС – ТНТМ, БИСА, ИСУ, ВУЗ и др. Придаване на инженерингови и консултационни функции по ФСА и ИСА на специализиран център или на определени организации — ИСУ, НИИОМ, на; бъдещия Национален кабинет на проектанта и конструктора при ЦИНТИ, на НИС при ВУЗ и т.н.
3. Провеждане на ежегодна научнопракти- ческа конференция по ФСА, на която да се отчитат и резултатите на ежегодно провеждания Национален конкурс за проведени ФСА в различните отрасли и сфери на дейности на Народното стопанство, както и плановото им популяризиране чрез средствата на масовата комуникация.
4. Подготовка на методически документи по приложението на ФСА в различните сфери на дейности и отрасли на Народното стопанство, аналогично на съществуващите вече 6/.
6/ Методически материали за прилагане на инженерно-стойностния анализ в машиностроенето. С., ЦС на НТС, 1981.
5. Широко използване на съветския челен опит в областта на електротехническата промишленост (конкретни материали, за който вече са доставени от Центъра за пропагандиране на съветския челен опит при ЦИНТИ) като образец за успешно приложение на методите на ФСА в промишлеността, в т.ч. и чрез сравнението му с резултатите, получени при изпълнението на програмата „Инженерно-стойностен анализ“ на НИИОМ.
6. Подготовка на нормативен документ (инструкция, указание) за основните принципи за стимулиране на дейностите по провеждане на ФСА (ИСА) в съответствие с измененията и допълненията към ПИМ с оглед на евентуалното им експериментиране през 1986/1987 г. и т.н.
Ускореното провеждане на тези мероприятия би позволило през 1987 г. да бъде подготвен партийно-правителствен документ за цялостно регламентиране на дейността по приложение на комплексните технико- икономически анализи на Народното стопанство. При съвременните изисквания на научно-техническия прогрес използването на ФСА е въпрос, чието решаване не търпи отлагане.
Статията е част от сп. ИКО,
Брой 4 / 1986 г.
Орган на Българската индустриална стопанска асоциация и
Държавен комитет за изследвания и технологии,
ISSN: 0204-8353
