Поставената цел в документите на XIII партиен конгрес в икономиката — през следващите две петилетки темповете на развитие рязко да се увеличат – може да бъде постигната само ако управленската дейност в областта на научно- техническото и социално-икономическото развитие бъде насочена към крайните за народното стопанство резултати и продукти: А както е известно, от тях пряко се определя величината на народностопанските темпове на развитие.
В условията на научно-техническата революция и качествено новия растеж на икономиката е необходимо крайните за общественото производство резултати и продукти да създават непротиворечиви връзки и интереси между участниците в производството па даден краен продукт за потребление (производствено или непроизводствено), обхващащи органически всички или голяма част от отраслите и дейностите в народното стопанство. Без такава обвръзка не може да се постигне еднопосочност на крайните цели на общественото производство с непосредствените интереси и цели на всички участници в него.
Съвременните икономически условия и постановката за качествено новия растеж на икономиката изискват съществуващите противоречия и недостатъчната съгласуваност между интересите и целите на стопанските организации да се преодоляват, като се отчита реалният принос на всяка една от тях за увеличаването на крайните народностопански резултати. Това предполага ново разпределение на отговорностите между различните равнища па управление и широко, комплексно използване на такива икономически лостове за въздействие върху стопанската дейност като дър-жавни поръчки, цени, финансови лостове, кредитни условия и др., които да бъдат обвързани в единна система, насочваща производителите към постигането на необ- ) ходими междинни и високи крайни народностопански резултати. Само при наличието на такава система за управление може да се постигне еднопосочност на интересите и целите па всички участници във възпроизводствения процес и обществото.
От позициите на крайните народностопански резултати особено важно е усъ вършенстването на системата за управление да се извърши най-напред в инвеста ционната сфера, тъй като от обема, направленията и структурата на капиталните | вложения, от равнището на усвояване на мощностите и използване на основните фондове в най-голяма степен зависят темповете и качеството на икономическия растеж. Именно в процеса на изграждането и обновяването на основните фондове по същество се решават задачите по реализирането на научно-техническата революция във всички отрасли на народното стопанство, създаването на съвременна материално-техническа база на развитото социалистическо общество.
На сегашния етап практиката на управление на инвестиционния процес е несистемна, разпокъсана и е в явно противоречие с постановката на XIII конгрес — издигането на технологическою и техническото равнище на производството да става по целия цикъл от изходните суровини до крайните продукти, върху основата на балансите на технологическите връзки. Разпространеното в практиката и в нормативните документи гледище за инвестиционния процес като последователност от дейности по проектиране, строителство, производство и доставка на машини и съоръжения но същество свежда инвестиционния комплекс само до фондосъздаващите отрасли на народното стопанство. Достигането на проектните показатели, което се изисква с Правилника за стопанската дейност през IX петилетка, е крачка напред към едно по-системно обхващане на неговите дейности. От позициите на крайните резултати обаче е важно да се отбележи, че на този етап е невъзможно проблемите на инвестициите да се решават рационално, ако инвестиционният процес не се разглежда като единен цикъл, включващ заедно с образуването и използването на средствата за производство и образуването и използването на паричните фондове за тяхното възстановяване и натрупване.
Обхватът на инвестиционната дейност и инвестиционния комплекс има важно теоретическо и практическо значение. Основа за решаване на проблема е фундаменталната постановка на марксистко-ленинската икономическа наука, че „…капиталовата стойност изобщо се авансира, а не се изразходва, тъй като тази стойност, след като премине различните фази на своя кръгооборот, отново се връща в своя изходен пункт и при това обогатена с принадена стойност“. Това означава, че създаването на средствата за производство е важна съставна част на възпроизводството на основните фондове, негово материално условие. Не по-маловажно за тяхното възпроизводство, а оттук и за самия процес на инвестиране е производственото им потребление и по-точно образуването на фондовете за възстановяване и натрупване, а също и авансирането па нови вложения за развитието. Без тези моменти на инвестиционния процес форми рането на неговите ресурси изкуствено се отделя от единния възпронзводствен цикъл, с което се създават необосновани трудности за управлението на инвестиционната дейност в съответствие с насочеността й към крайните за народното стопанство резултати и продукти.
Некомплексността при третирането на инвестиционния процес и неговото управление в действащия досега икономически механизъм намира отражение преди всичко в това, че връзката между механизмите на вземане на решения по капиталните вложения и по производствените проблеми е твърде слаба. Това се дължи на несъгласуваността, а често и па противоречивостта между критериите за оценка и стимулиране на инвестиционната и на производствената дейности. Несъгласувани бяха и критериите за оценка па резултатите от работата на различните участници в инвестиционния процес. За всяка от дейностите по проектирането, строителството, доставката на оборудването, усвояването на мощностите и образуването и използването па фондове за развитие съществуваха локални, и което е много важно, нео- риентирани към крайните резултати икономически показатели за оценка.
Важните за динамиката на развитието показатели като сроковете за откупуване на капиталните вложения, сроковете и стойността на изграждане на обектите и др. оказваха слабо влияние на стопанскосметиите интереси на участващите в инвестиционния процес организации. Например на баланс в предприятията се прие- маха обекти по фактическата им стойност и по този начин резултатите от дейността на проектантските и строителните организации не зависеха от увеличената първоначална сметна стойност, което се потвърждава и от разпространената практика за преразглеждане на сметките във връзка с поскъпване на работите; липсваше заинтересуваност търсенето на капитални вложения да става при отчитане използването на създадените мощности и образуваните при това фондове за възстановяване и натрупване, а също и съобразно възможностите на строителните организации; закъсняването с въвеждането и усвояването на мощностите нямаше необходимото въздействие върху материалното стимулиране на инвеститорите и строителите и т. н.
С проектите за нови нормативни документи на механизма през IX петилетка, чиито основни положения бяха одобрени от Декемврийския (1986) пленум на ЦК на БКП, е поставено началото за решително преодоляване на тези недостатъци. Изисква се например цените за проучване и проектиране да се образуват върху основата на оценки, съобразени с цените в чужбина, а технико-икономнческите задания да се разработват от инвеститорите на базата на програмни колективи. Предвижда се също търсене па отговорност и налагане на санкции на проектантите за недостигане по тяхна вина на предвидените в ТИЗ (технико-икономнческите задания) и проекта показатели.
Съществено се изменят от позициите на крайните резултати и критериите за оценка и стимулиране на строителите и инвеститорите. По-голяма част от доходите на строителните организации-изпълнители ще се формира от приходи по предадени и завършени обекти, което ще засили икономическата им заинтересуваност от срочното им въвеждане.
Диференцирани са отговорностите при увеличаване на сметните стойности на обектите. Икономиите и съответно преразходите при извършване на строително- монтажните работи и работното проектиране остават за сметка на строителните организации. Проектантите на технологическите проекти ще заплащат па инвеститора неустойки и обезщетения за вреди и отбиви при некачествени и непълни проекти.
Направен е също сериозен опит за решаване на проблема за засилване на материалната отговорност на инвеститора при закъсняване на строителството. Предвижда се погашенията за кредитите, лихвите по тях, както и санкциониращите вноски в размер на 2% от невъведените в срок или неусвоени напълно производствени мощности да намаляват дохода за потребление в предприятията. По този начин всяко закъснение в строителството ще влияе пряко върху размера на фонда на работната заплата на инвеститорите. |
За да окажат реално въздействие на практиката, тези важни нови моменти трябва да станат органическа част от управленската технология на инвестиционния процес. Това изисква в периода до цялостното прилагане на Правилника за стопанската дейност (1.1. 1988 г.) те да се анализират както от гледна точка па практиката, така и от гледна точка на функционирането им в единна методологически завършена система па управление на инвестиционния процес на база краен резултат.
СИГУРЯВНЕ НА КОМПЛЕКСНОСТ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ОЦЕНКА В ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПРОЦЕС
Методите, които се прилагат за оценка на ефективността на капиталните вложения, природните ресурси и труда, особено при проучването и проектирането, характеризират резултатите от използване на всеки ресурс поотделно, като му приписват целия полезен ефект. Поради тази причина отнасянето например на прираста на националния доход или па печалбата към предизвикващите ги капитални вложения неминуемо завишават полезния резултат от тяхното функциониране. Това е и причината равнището на ефективността да се различава при нееднакво съотношение на капиталните вложения, оборотните средства и трудовите ресурси в едни или други обекти. Ето защо с право може да се каже, че тези методи са недостатъчно свързани помежду си за изразяване на реалния ефект от цялото производство.
За да се преодолеят недостатъците на досегашната подчертано ведомствена организация на управлението, трябва да се има предвид фактът, че ефективността на отделните подсистеми на инвестиционния комплекс — строителство, машиностроене, материално-техническо снабдяване и др., значително се различава не само качествено, но и количествено. Досегашните оценъчни критерии за определяне на ефективността във всяка от тези подсистеми са нееднакви: в един случай това е ефективността на капиталните вложения, в друг — производствената дейност и т. н. Трансформацията на едни от тях в други се характеризира с определен лаг, а също c различни условия на участие на основните фондове в процеса на производство. Всичко това съдейства за свързване на изискванията за получаване на подобри резултати от ресурсите в по-голяма степен с ведомствено-отрасловата рентабилност, отколкото с изискванията за ефективност на производството на крайната продукция.
В новите условия е необходимо икономическата оценка на инвестиционния процес, както и на всеки Друг процес в социалистическото народно стопанство, да се определя, като се отчитат и изискванията към неговото качество. Това предполага за инвестиционните блага да се съди преди всичко по качеството на продукцията, която произвеждат обектите на капиталните вложения, изразяващо се с определен набор от свойства. Тези свойства включват както характеристика, съответстваща на стандартите, така и изисквания към стойността, сроковете на полу-чаването на продукцията и др. Потребителят на продукция от инвестирания обект е заинтересуван от намаляването на нейната стойност при високо качество и получаването й в определен срок. В същото време всеки участник в инвестиционния процес се стреми да увеличава своята печалба върху основа на съществуващите цени, тъй като с този показател е свързано икономическото стимулиране на дейността му.
Следователно, ако народното стопанство се стреми към ускоряване получаването, на продукция с определени свойства от строящите се обекти, то за колективите по капиталното строителство постигането на тези резултати е свързано главно с необходимостта от повишаване на разходите. Известно е, че обемът на строително-монтажните работи се определя както от потребността от материално-технически ресурси, така и от разходите за работна заплата на строителите, размера на оборотните средства, кредита и др. Освен това ускоряването на изграждането на обекта изисква увеличаване на техническата въоръженост на строителството. Съпоставянето на тези повишени разходи в строителството с постигания общ ефект от ускоряване изграждането па обекта е сложен проблем в условията на разделното и несъгласу- ваното функциониране на подсистемите в инвестиционния процес.
От позициите на комплексността е естествено стопанскосметните стимули да ориентират проектантските и строителните организации още при изграждането на обекта към постигане па общите цели и повишаване ефективността от възпроиз- водствения процес. Това означава факторът „време“ при проектирането и строителството да се отчита заедно с другите потребителски свойства на инвестиционните блага при сравняване па вариантите за капитални вложения, а също при формиране на сметната стойност на строително-монтажните работи.
Изследванията показват, че в крайна сметка основните фактори, които практически трябва да пронизват всички подсистеми и дейности на инвестиционния процес, са: крайните резултати от инвестиционния процес, изразявани например чрез печалбата на един лев съвкупни инвестиции; факторът „време“, най-добре изразяван чрез коефициента на дискоитнране, и факторът „стойност“.
Именно на базата на тези фактори разделната оценка на дейността на инвеститори, строители и проектантски организации, а също на доставчици на оборудване може да се усъвършенства, така че те да се третират като подсистеми на единната инвестиционна система. Ако тези фактори се впишат правилно в икономическите лостове, ще се създаде възможност ефектът от цялата система автоматично да се преразпределя между участниците в инвестиционния процес и чрез инвеститорите, строителите, проектантите и предприятията, осигуряващи средства за производство, да въздейства върху крайните резултати на процеса.
Първообраз за организация на такова комплексно оценяване и обвързване на лостовете в инвестиционния процес са провежданите от БНБ до 1985 г. конкурси за капитални вложения. При тези конкурси се създаваше възможност в рамките на определени лимити да се приемат за строителство и обекти, които са с по-високи показатели за специфични капитални вложения на единица краен резултат, но при условие, че се съкращават сроковете за строителство и въвеждане в пълна мощност.
Това означава, че се дава приоритет в изграждането на редица обекти, при конто допълнителният ефект от ускоряване пускането им в експлоатация е по-голям от изискващите се за това допълнителни вложения.
Тази организация обаче не беше достатъчна за комплексно управление на инвестиционния процес, тъп като липсваха нормативни условия и практика приетите на конкурса решения пълноценно да се реализират в производството. Една от основните причини за това е липсата на диференцирано и гъвкаво ценообразуване, отчитащо както сроковете на изграждането на обектите, така и измененията на между-народните условия в тази област.
Инвестиционната продукция от позициите на комплексния подход е стока с особени свойства, поради което нейното ценообразуване трябва да отчита тези особености. При използването на капитални вложения за дадена продукция стойността на обекта се определя не от разходите за него, а от международната или вътрешната цена на производимата продукция. Ако разходите за продукцията, произвеждана от новите мощности, превишават тези цени, тогава част от капиталните вложения не представляват стойност, тъй като не носят доход. Такова положение може да възникне, когато технологията на производството или конструкцията на произвежданите изделия е нерентабилна, а също, когато капиталните вложения са доста големи или са станали такива вследствие забавяне сроковете на строителството.
Ако участниците в инвестиционния процес са материално заинтересувани от осигуряване на висок краен резултат, техният интерес ще диктува вземането на инвестиционни решения, отчитащи и промените в икономическите условия, които ще настъпят след въвеждането на инвестиционните обекти в действие. Това означава, че те ще бъдат заинтересувани оценката за реалната полза и ефективността от на-правените инвестиционни разходи да се определя от гледна точка на бъдещите съотношения между цените па произвежданата продукция, основните суровини и материали, заплащането на труда, валутно-разплащателните и кредитните условия и др. Отчитането на вероятните изменения на тези фактори при вземането на инвестиционните решения на база па целенасочена прогнозна дейност ще повиши обос-новаността на решенията и ще спомогне за действително постигане на високи крайни резултати.
В съответствие с необходимостта от постигане на високи крайни резултати и с оглед разгръщането на социалистическа конкуренция между стопанските организации в изпълнение па една или друга задача в Правилника за стопанската дейност е предвидено конкурсното начало в сферата на инвестициите да се изведе на по- ранните етапи па процеса и да се превърне в конкурс за избор на проектант, доставчик на машини, съоръжения и строителни материали, за строител и т. н. Това е важен, принципно нов момент, за чисто пълноценно реализиране е необходимо ценообразуването да става на база па окрупнени ценоразписи и по съглашение на страните за всяка една поръчка, по която се провежда конкурс, като инвеститорът прави избор от няколко предложения.
Главна роля при създаването на такава гъвкава система от цени, съчетана с конкурси, трябва да играят стойностните оценки на инвеститора. Тези оценки не могат и не трябва да се правят по досегашната система от ценоразписи за строително-монтажни работи, обхващаща около 80 хил. позиции, а на разработени на база на собствен прогресивен опит окрупнени цени — например под формата на строителни работи за единица жилищна площ, заводска площ и т. н. При това обезателно трябва да се отчита и най-прогресивният търговски допустим лаг за капиталните вложения при такова строителство в чужбина. По подобен начин е необходимо да се определят и конкурсните цени на проектите.
След уточняване на цената в договора инвеститорите не би трябвало да се интересуват с какви разходи и трудови усилия проектантът и строителят ще реализират една или друга работа. Това означава, че цената ще трябва да бъде наистина максимална и да не се увеличава с добавки, привилегии, компенсации за утежнени
условия на работа и др., както все още се предвижда в нормативните документи. Отговорността за разходите е необходимо да се поема не от инвеститора, а от изпълнителите. В съответствие с това е правилно строителните проекти и икономическите обосновки по строителството да се предоставят не от инвеститора, както се практикуваше досега, а от строителите, и то с такава подробност, каквато се изисква от спецификата на работата. По такъв начин ще се повиши водещата роля на инвеститора. Toй ще има възможност да се съсредоточи върху основните и възлови решения в ннвестнцоионния процес — разработване на качествено задание за проектиране, подготовка на основна стойностна оценка за обекта, избор на най-изгодни предложения и др.
Системата на разплащания между участниците в инвестиционния процес е съществена причина за това, че икономическата оценка в инвестиционния процес от гледна точка на крайните резултати все още трудно се вплита в технологията па неговото управление. Досега разплащанията се осъществяваха главно за извършени натурални видове работи, с което се откъсваха от завършването на обектите и достигането на мощностите. Създадоха се условия движението на стойността на инвестиционната продукция да не съответства на движението на нейната потребителна стойност. Оттук и интересите на основните участници в инвестиционния процес не се насочваха към достигане па високи крайни резултати.
Предвиденото в Правилника за стопанската дейност принципно положение — заплащането на строителството да става след завършване и приемане на обекта или подобекта, като текущо се заплаща до 50% от стойността на строително-монтажните работи, е правилно, но то се нуждае от подробно нормативно разработване и цифрово експериментиране на различни категории строителни организации и обекти. Опитът на СССР, ГДР и други братски страни показва, че този проблем е сложен, изисква значителни творчески усилия и не може да се реши без задълбочена предварителна подготовка.
За обектите, където времетраенето на строителството не е по-голямо от 1—2 години и има опит в прилагането на бригадния акорд, разплащанията между инвеститори и строители още отсега може да се извършва еднократно при завършването им. Потребностите на строителните организации от допълнителни оборотни средства биха могли да се удовлетворяват с банкови кредити, отпускани до величината па пълна проектна себестойност.
Източник на средствата за задоволяване потребностите от кредити могат да бъдат преди всичко собствените (на инвеститора) и бюджетните средства, които преобладават при изграждането па тези неголеми обекти. Ресурсите на банката в рамките на дългосрочните кредити па инвеститорите ще се използват главно за доставката на оборудване и при окончателните разплащания за обектите.
Проблемът за насоченосттаиа строителството към крайните резултати е особено сложен при обекти с по-продължително времетраене на изграждане например пад 2 години. За тях е необходимо да се въведат специфични условия за реализация на продукцията на строителните организации. Опитът показва, че тук доходът на строителните организации е целесъобразно да се образува от парични постъпления както за завършени и въведени в действие мощности, така и за завършени предварителни договорни видове работи, съответстващи на графика за изпълнение на капиталното строителство, определени още с проектите в количествено и стойностно изражение и подлежащи на контрол от страна на банката.
Такова междинно разплащане между инвеститора и строителя би било крачка напред в сравнение с разплащанията по натурални видове работи, тъй като го приближава към окончателното завършване на строителството. То приближава също разплащанията към действащата в момента специализация на работата и организация на строителното производство у нас. Продуктът от предварително договорните видове работи обаче не е стока, поради което разплащанията по тях, ако се извършват по пълни сметни стойности до целия обем работи по обекта или подобекта, могат и да не окажат положително влияние за концентрация на строителството върху пусковите обекти. Именно това с причината в Правилника за стопанската дейност да се предвижда възможност междинните плащания да стават, без тяхната сума да надхвърля 40% от договорната сметна стойност на строително-монтажните работи на обекта или подобекта, към което трябва да се добавя и 10% аванс за оборотни средства.
Друг възможен вариант за този вид обекти е междинните разклащания да стават по проектната себестойност на предварително определени и договорени технологически фази.
За решаването па тези проблеми засега няма разработени нормативни изисквания. При тяхното разработване особено внимание заслужава проблемът за самофинансирането и самоиздръжката на строителните организации, който трябва да се решава в тясна връзка със стопанската сметка, бригадния акорд и кредитирането за оборотни средства — въпроси, досега изкуствено разкъсвани и обособявани от едни или други ведомствени интереси.
БАЛАНСОВА ОБВЪРЗАНОСТ НА РЕСУРСИТЕ В ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПРОЦЕС
Сложността па този кръг от проблеми се определя от самия характер на инвестиционния процес. Той се обуславя от производството, разпределението и потреблението в рамките па цялото възпроизводство, зависи от резултатите на предшестващите инвестиции. Паричните и натуралните потоци и дейности в инвестиционния процес така се преплитат и допълват, че проблемите па трансформацията па капи-талните вложения в основни фондове са едно цяло с проблемите на обратното превръщане на стойността на основните фондове в източници за финансиране на капиталните вложения. Разбира се, става въпрос главно за пренесената стойност на основните фондове, която чрез амортизацията отива за доставянето на машини и оборудване с нови технически параметри и която в условията на научно-техническата революция трябва да бъде все по-голяма.
Тези особености ни дават основание да поставим в качеството на възлов проблем на балансираността на ресурсите пра протичането на инвестиционния процес проблема за неговата натурално-стойностна балансираност.
В осъществяването па тази балансираност па сегашния етап възникват редица въпроси, на които е необходимо да се обърне специално внимание.
1. Налице са ясно очертани диспропорции в процеса на възпроизводство па основните производствени фондове през VIII петилетка (вж. таблицата).
Високото равнище па съотношенията както между обема на производствените капитални вложения и въведените в действие основни производствени фондове, така и между обема па незавършеното строителство и производствените капитални вложения в народното стопанство и в промишлеността е показател за забавяне на обновяването и на натрупването на основните производствени фондове. За наличието на такива неблагоприятни тенденции говорят и ниските коефициенти на тяхното ликвидиране и обновяване. Ако към това се добави и очерталата се тенденция за намаляване на остатъчната стойност на основните производствени фондове спрямо тяхната първоначална стойност, може да се направи изводът, че проявилите се диспропорции във възпроизводството им са сериозен признак за натурално-стойностна дебалаисирапост в този процес и пречка за постигането на високи крайни резултати от него.
2. Съществува различие между номиналното и реалното натрупване, т. е. между прираста на основните фондове и тяхната рентабилност, което се изразява в несъответствие между нарастването на натрупването и авансираните ресурси. Така в промишлеността основните фондове за периода 1975—1985 г. нарастват 223%, а рентабилиостта по съпоставими цени намалява с около 11%. Проблемът за значителните разминавания между номиналното и реално натрупване е свързан в голяма степен с това доколко оценката на основните фондове се осъществява на база па обществено необходими разходи, а също доколко тази оценка отразява потребителския ефект от тях в процеса па използването им. Известно е например, че цената па новата техника често се оказва по-висока, отколкото па старата, макар показателите за мощност, производителност, скорост и други работни характеристики на машините да растат по-бавно от цената. В тези случаи цените не стимулират внедряването па нова техника и технология в производството и в същото време изкуствено удължават времето за възстановяване на разходите, което е съставна част на процеса на разширено възпроизводство. Ясно е, че приближаването па разходите за производство към обществено необходимите е възможно само на базата на все по-пълното отразяване па потребителските свойства па средствата за производство в техните цени.
3. В резултат па първите две причини и други фактори несъвпадението между търсенето и предлагането на капитални вложения е различно за отделните отрасли и стопански организации. Голямата диференциация па нормата на натрупване в цените на инвестиционните средства например създава нееднакви условия за самофинансиране, поради което търсенето па нови капитални вложения в отраслите с по-висока фондоемкост и производителност на труда е значително по-голямо, отколкото в отраслите, в конто комплексната ефективност, отчитаща всички елементи па производството, е висока. Възниква въпросът за такова финансово разпределение на доходите и за такова кредитиране па стопанските организации, което съвместно с държавните поръчки и с цепите, отразяващи потребителския ефект, би осигурило балансираност на търсенето и предлагането на капитални вложения в народното стопанство. *
Изследванията показват, че решението на проблемите на натурално-стойностната балансираност с правилно да се търси в две основни направления: първо, в целенасоченото усъвършенстване на финансово-кредитните лостове в качеството им на органичен елемент на държавния план и на плановете на стопанските организации; второ, в рационалното разпределение на вземането на инвестиционни решения на различните равнища на управление.
Основното изискване към финансовото разпределение на доходите е да осигурява потребностите от разширено възпроизводство на всяка самоуправляваща се система при обосновани цени и икономически равни екзогенни условия за натрупване. Това предполага с петилетния план да се определя стабилен норматив за разпределение па печалбата между самоуправляващите се системи и държавата, като се излиза от необходимостта в предприятието да остава такава величина на чистия доход, която отговаря па обществено нормалните условия за възпроизводство и инвестиране. Правилникът за стопанската дейност определя ролята на такъв стабилен норматив в нашата икономика да се изпълнява от основния данък —данък върху реализацията. Сега проблемът е в това как ще се обоснове неговата величина.
Възможен и целесъобразен подход при обосноваване величината на данъка е той да се разглежда като обществено необходима компенсация за бюджета от печалбата па стопанските организации, а доходът на тези организации — като обществено нормален доход за самоуправление и развитие. За целта може да се прилага принципът нормативът за основното отчисление в бюджета от печалбата да съответства на нормалния лихвен процент за инвестиционни кредити. Този принцип произтича от постановката държавата-собственик да получава за предоставените от нея инвестиции не по-малко, отколкото, ако е насочила тези средства за кредитиране. Така определеният основен норматив е целесъобразно да се разглежда като долна граница па норматива за отчисления в бюджета, тъй като неговата конкретна стойност е правилно да зависи и от размера на предвижданите държавни разходи за социални потребности, управление, отбрана и др.
Целесъобразно е да се обмисли въпросът за диференциране на отчисленията в бюджета от печалбата по отрасли в зависимост от нормата на печалбата и от срока за завършване на строителството и пуска на мощностите. За целта при диференциацията се нравят отклонения от средния лихвен процент, а следователно и от средния норматив па печалбата (изчислява се чрез отчитане в знаменателя на основните фондове, нормируемте оборотни средства и обема на нормативното незавършено строителство в съответния отрасъл). Това е необходимо, за да се отчете различната капиталоемкост и времетраене на строителството в отраслите и да се усили въздействието па компенсацията за бюджета върху съкращаването па сроковете за изграж-дане и въвеждане па обектите в експлоатация.
Паралелно и взаимносвързано трябва да се постави и реши въпросът и с формирането и използването па амортизационния (фонд в самоуправляващите се системи. За нормализирането на процеса на възпроизводство и засилване на самоуправлението на предприятията и стопанските организации в Правилника за стопанската дейност се предвижда цялата амортизация — и за ремонт, и за възстановяване, да остава като собствени средства на тези звена. Същевременно е поставена ясна граница между основния ремонт и капиталните вложения с оглед стойностните показатели да не се деформират и остават без необходимата обвръзка с материалните ресурси.
Предоставянето на цялата амортизация като собствени средства на разположение на предприятията и на стопанските организации не може да реши докрай проблемите по възпроизводството на основните производствени фондове, ако амортизационните средства не се насочват в по-пълно съответствие с тяхното главно предназначение в условията на научно-техническата революция — възстановяване и замяна на физически износените и морално остарелите машини, съоръжения, оборудване и др. с нови съвременни и високопроизводителни оръдия на труда.
Ниският коефициент на ликвидация на амортизираните основни производствени фондове (за промишлеността например около 1%) поставя с особена острота този проблем. Не е достатъчно интензивно реалното им обновяване, в производството се използват значителен обем фондове с изтекли срокове на служба и неотговарящи на съвременните изисквания за технико-експлоатационни параметри.
Интензификацията на възпроизводството на основните производствени фондове чрез ускоряване па процеса на ликвидация на амортизираните по пътя на насочване на по-голям обем инвестиционни средства за замяна на тези, които са с ниска степен на годност и изтекли срокове на служба, изисква конкретна икономическа регламентация на насоките за инвестиционно използване па собствените средства, вкл. и на амортизационните отчисления. Създаването за това на адекватен механизъм е сложна задача, като се има предвид комплексът от фактори, обективно възпрепятстващи обновяването на основните производствени фондове чрез повишаване па коефициента на ликвидация и съкращаване на сроковете на служба. Възловият от тези фактори е дефицитът най-вече от машини и оборудване със съответни експлоатационни качества. Въпреки това чрез такива мерки като внасяне на амортизационни отчисления за намиращи се в експлоатация фондове с изтекъл срок на служба в бюджета, предоставяне на преференциални инвестиционни кредити при условие на замяна и ликвидация на негодни средства за производство, регламентиране на целевото изразходване на амортизационни средства за възстановяване и непосредствена замяна на основни производствени фондове и др., могат да се създадат нови условия, насочващи предприятията и стопанските организации към ускорено обновяване на производствения апарат.
Предлаганият начин за разпределение на печалбата и формиране на собствените средства за развитие на самоуправляващите се организации е от особено значение и за втората важна задача, която трябва да се реши за подобряване на натурално-стойностната балансираност на възпроизводството — кредитът от форма на възвратно финансиране да се превърне във форма на преразпределение на свободните средства на предприятията и насочването им като ресурс там, къде/по може да се получи най-висок ефект.
Ако кредитната система функционира в условия, които се характеризират със значително преразпределяне на създадените в предприятията и стопанските организации финансови ресурси, то финансовата система по същество изпълнява основната функция и на кредита. Той се превръща в неин специфичен придатък, в своеобразна (форма за временно възвратно допълнително финансиране. В тези случаи е трудно да се разчита на ефективност от възвратността и заплащането на кредита, тъй като дълговете в крайна сметка се погасяват за сметка на нови преразпределения при финансовата обвръзка па плана. Нещо повече, в такива ситуации се създава възможност кредитът широко да се използва като еквивалент за покриване на раз-ходи, свързани с нарушени задължения между участниците в инвестиционния процес, поради което тези разходи са обикновено материално и стоково неподплатени. Това води до пряко нарушаване на балансираността между материалните и паричните ресурси на икономическия оборот.
За по-високата съгласуваност на икономическите лостове за въздействие е особено важно да се подобри обвръзката на финансовото и кредитното планиране с цялостното планиране на социално-икономическото развитие. Плановете по дългосрочно кредитиране например и досега се съставят като годишни и по този начин не се стиковат с поименните списъци и обектните планове на стопанските организации, конто се разработват за целия срок за изграждане па обектите. Съществуващата практика на банково кредитиране, при която на всяка стопанска организация ежегодно се решава въпросът за размера и насочеността на инвестиционните кредити, води до недостатъчна икономическа заинтересуваност от крайни резултати, нарастване търсенето на капиталовложения, забавяне въвеждането в действие на обектите вследствие прехвърлянето на кредити за други цели или спиране на финансирансто и т. и. Аналогично с положението и при съставянето на годишните финансови планове.
Натурално-стойностната балансираност изисква кредитното планиране да се осъществява не само чрез обобщени разчети към баланса на народното стопанство, а и като се разработват петилетни планове за дългосрочно кредитиране но предприятия, стопански организации и стратегически направления на научно-техническия прогрес. Това съответно дава възможност и кредитните планове по отделните обекти да се разработват и обвързват с договори не годишно, а за целия срок на строителство на обектите.
Правилно ще бъде с петилетния кредитен план като неразделна част от държавния план да се обосновава и основният процент на лихвата по дългосрочните кредити. Горната граница на лихвата за инвестиционен кредит е необходимо да се определя от планирания от държавата норматив за ефективност на капиталните вло- жния, а долната — от планираната величина на лихвата за съхраняваните в банката депозити на стопанските организации. В основата на неговата средна величина би трябвало да се постави балансираността на натуралните и паричните ресурси за капитални вложения, като се отчита, разбира се, и равнището на лихвата на международните кредитни пазари.
Определеният по такъв начин среден или основен лихвен процент би трябвало да се прилага диференцирано, като се има предвид вече с какви ресурси се разполага за усвояване на капиталните вложения в конкретните условия, каква е приоритет- ността на инвестиционната програма, която се изпълнява, и какъв е срокът за ползване на кредита с отчитане коефициента на дисконтиране. Тогава на кредита би се гледало като на ограничен инвестиционен ресурс, цената на който (лихвата) отчита реалното съотношение между търсенето на капиталиите вложения и възможностите за тяхното отпускане при изискванията за най-висока ефективност.
Ресурсната балансираност на инвестиционния процес непосредствено е свързана и с организацията на вземането на решения по капиталните вложения. Сега, макар че над 70% от източниците за капитални вложения са собствени средства и банкови кредити, решенията по тяхното използване се вземат извън самоуправляващите се системи. Обосновавайки тази централизация, редица автори свързват необхо-димостта от нея е важността па единната научно-техническа политика и концентрацията па ресурси в икономиката, със съществуващия дефицит на материални ресурси и произтичащите оттук усложнения при осъществяване на приоритетните капитални вложения: посочва се невъзможността при сегашните условия да се използват цените като инструмент за вземане на решения и т. и. Несъмнено в тези разсъждения има определена логика, по ти не може да се абсолютизира, тъй като част от натрупалите се негативни фактори в инвестиционния процес са резултат именно на тази централизация.
Усъвършенстването на управлението на инвестиционната дейност като голяма система на общественото производство е възможно само върху основата на съчетаването на централизираното управление с икономическа самостоятелност и инициатива на самоуправляващите се организации.
Във връзка с това вземане на решение за изграждането па големи национални и особено важни обекти и в бъдеще е целесъобразно да става от държавните органи, като източник на средствата в тези случаи си остане държавният бюджет, но неговото въздействие се извършва не чрез безвъзмездно финансиране, а чрез предоставянето на държавни кредити. Вземането на решение но останалите обекти обаче трябва да се преустрои, като се премахне досегашното лимитиране на капиталните вложения по предприятия и стопански организации.
В системата на лимитиране ясно се проявиха две отрицателни тенденции: силен стремеж за лимити, нарушаващ координацията на инвестиционния процес; на всяка цена да се похарчат средствата по лимитите, особено при годишното лимитиране.
В новите условия, при които значението на икономическата самостоятелност нараства, ще бъде правилно стопанските организации и предприятията да определят своите инвестиционни потребности, вкл. и по технологическа структура, в съот- ветствпе с перспективната си стратегия за развитие и в зависимост от това как се изменят финасово-икономическите резултати от стопанската им дейност. Що се отнася до обвръзката на тези потребности с производствените възможности на строителните организации, то изследванията показват, че тя може да се извършва, без да влияе отрицателно па стопанската самостоятелност на организациите чрез подобрено финансово и кредитно планиране на различните равнища на управление.
При тази постановка обосноваването на глобалните суми по архитектурно- строителните работи и капиталните вложения в държавния план ще става итеративно на базата на диалози между търговските банки и кредитираните стопански организации, при което ще се уточнят оптималните варианти на потребностите им от кредити за оборотни средства и за капитални вложени я и ще се разработват кре-дитните им планове. Именно извършваното при тези диалози уточняване на реализираната продукция, на материалните запаси и незавършеното строителство, на очакваните постъпления и разходи по паричните фондове и др. ще създава достоверен информационен поток за възможните собствени средства, икономически целесъобразните кредити па предприятията и стопанските организации, необходими за разработването на сводния финансов и кредитен план па национално равнище.
След разработването на единния финансово-кредитен план, съчетан с технологическите и другите националн4 баланси, стопанските организации ще имат възможност в съответствие със своите финансови и кредитни планове самостоятелно да вземат инвестиционни решения по всички обекти, ако те се изграждат със собствени средства и банкови кредити, независимо от стойността и срока па изграждането им.
Тази технология трябва да бъде съчетана и със съответно резервиране на определена част от капиталните вложения, което би позволило да се подобри маневрирането със средства в условията на неопределеност.
Такива са по-важните моменти на икономическия механизъм в инвестиционния процес, произтичащи пряко от изискванията за качествено нов растеж па икономиката на страната. Те недвусмислено показват, че основното във всички подобрения, които се внасят в механизма, е те да бъдат насочени към стимулиране на инициативите в търсенето на капитални вложении и достигането на крайни резултати от стопанските организации, но в икономическата обвръзка с планомерното разпределение на инвестиционните ресурси. Само на тази основа търсенето и предлагането па капитални вложения непосредствено ще се обвързва с пълноценно самофинансиране и самооткупуване, е организиране па оптимални пропорции на разпределение па паричните ресурси между държавата и самоуправляващите се системи. А това не е нищо друго освен засилване па социалистическото планово въздействие, по вече както но отношение па преките, така и па косвените методи на управление на развитието в тяхната взаимовръзка.
Статията е част от сп. Икономическа мисъл при БАН, книжка 6 / 1987 г.