Необходим е фонд за експортно подпомагане
- Проф. Георгиев. СЛОЖНИЯТ конфликт в МЗК „Европа“ АД се разреши благополучно. Как ще коментирате развитието на спора?
- Смятам за нормално едни или други недоразумения да се решават със съгласие и взаимни компромиси, а не чрез тежки битки с позволени и непозволени средства. Доволни сме, че независимо от трудните условия за успешен бизнес в страната и някои празноти и противоречия в акционерното законодателство намерихме заедно със своите противници воля да поставим интересите на клиентите на МЗК „Европа“ АД над всичко. Ще направим необходимото да се издигне престижът на компанията. Мисля, че за мене сблъсъкът, продължил повече от година, изигра стимулираща роля – той е една голяма инвестиция в развитието на личната ми духовна сила и професионализъм.
- Смятате ли да продължите дейността си в областта на застраховането?
- Фирмите, с които съм свързан, продължават като акционери. Моите интереси никога не са се свеждали само до застраховането. Още съм верен на предприемаческата си нагласа и ще изразходвам енергията и уменията си главно за пренасочването на ресурси – знания, кадри и материални средства, към най-стойностни за мен и потребителите приложения.
- Как гледате на Новото време?
- С умерен оптимизъм. Това, което до известна степен ме тревожи, не е поведението на новите управляващи, а липсата на конструктивен техен опонент в публичната сфера. Нещо замълчаха политолозите, социолозите и учените икономисти и другите професионалисти анализатори. Изглежда, чакат ясни сигнали от властта или поръчки какво и как да коментират. Смятам обаче, че „гласовете“ на обществото и неговата „будна съвест“ нямат право на такава ваканция. Нужни са системни и отговорни дебати както по частни въпроси, така и по принципите на държавната политика. Несериозно е без такива дебати да се чакат и предричат провали.
- Очаквате ли големи икономически капани?
- Един от тях засяга пазарите на Русия и бившия Съветски съюз. Изчиствам от разговора всякаква идеология – говоря за това, което е истинският двигател на прогреса – пазарите! Нито социализмът, нито западният индивидуализъм са тези, които тласкат прогреса. Движат го единствено механизмите на пазара. Държавата трябва да ги насочва, обогатява и допълва, а не да ги измества и ограничава, както правеше досега. В случая целта, която трябва да гоним, е да преодолеем катастрофалното отрицателно салдо в търговията с тези страни и активно да използваме техните пазари, за да „обърнем“ и да възпроизведем на ново равнище основните си фондове в близките 7-8 години. Става въпрос за организиране на широко настъпване на нашия среден и дребен бизнес, без който е невъзможно да се стигне до целта.
- Има ли ключ към този механизъм?
- Да вземем случая с нашите хранителни стоки и вина. Те изгубиха почти изцяло руския пазар. Затова възлова задача на държавата е да помогне за уедряване на нашите търговци в бившите съветски страни с оглед те да се превърнат в адекватни субекти за договаряне с местните фирми и да спрат нелоялните борби помежду си. В момента в Русия в сферата на хранителните стоки и вината действат над 150 български дребни търговски фирми и 5-6 инженерингови организации, които едва свързват двата края, главно поради взаимна конкуренция и невъзможност да бъдат равностойни партньори на силно окрупнения руски и чуждестранен търговски капитал в тази сфера.
- Не са ли цените на нашите консерви, цигари, вино, дрехи и т. н. доста високи за пазара в Русия?
- Не е така. Този пазар е абсолютно достъпен по качество и себестойност за нашето производство, но е агресивен, сложно организиран и специфичен в някои от изискванията си към стоките и услугите ни. Освен това за разлика от България пазарът за тези стоки и услуги там е почти неограничен. Има много символи и инстинкти, които могат да мотивират гражданите на тези страни да купуват български стоки и посещават български курорти. По-голямата част от населението е израснало с български консерви, спомня си с удоволствие нашите вина, българското слънце. Но ние нямаме нито целенасочени PR и реклама, нито подходящи финансови и търговски схеми за настаняване на средния и дребния ни бизнес на руския пазар, нито достатъчна по обхват и организация информационна поддръжка на тези, които се опитват да пробият. Много от нашите марки и производства на база български полуфабрикати в Русия и страните от бившия Съветски съюз са овладени от криминални структури.
- Възможна и допустима ли е държавната интервенция?
- Демократично-пазарните общества отричат непазарни интервенции на държавата в икономическите отношения. Действа се само чрез пазарните механизми. Бих предложил да се изгради специализиран държавен фонд за експортно подпомагане. Главната му задача не е и не може да бъде прякото субсидиране на нашите фирми на този пазар. Фондът трябва да се занимава главно с тяхната пазарна среда, като финансово подпомага акционирането на българските субекти по стратегически позиции от наши стоки и услуги. Участието на държавата в тези акционерни дружества се диктува от функциите, които те трябва да изпълняват там: PR и реклама, финансови и търговски схеми, информационна поддръжка на бизнеса и др. По- добре е дружествата да бъдат почти изцяло с български капитал, а вече те, след създаването си, да намират формули за участие в пазара, като привличат местни фирми в отделни градове и региони.
- Говорите само за търговска офанзива?
- Не! Да се състезаваш на един крак в бягане с препятствия е абсурд. Още повече че в случая поради по-голямата криминализация на бизнеса търговският капитал там не закриля производствения, както е в нормалните пазари, а обратното – производственият капитал закриля търговския, защото прикрива стоковите потоци. Оттук изводите са два. Първо, нужно ни е настъпване на тези пазари и с производствен капитал, но поради протекционистичната политика и силното подпомагане на местното производство това трябва да става главно на база български полуфабрикати и инженеринг. И то чрез влизане преди всичко не в национални, а в регионални производствени вериги, които повече употребяват полуфабрикати и са по-малко криминализира- ни от търговията. И второ, български финансов капитал на тези пазари засега е необходим само дотолкова, доколкото ще подпомага търговските ни схеми. А това може да става и чрез акционерните дружества, като финансовата координация се извършва от фонда в България.
- Имате лични контакти с Гавриил Попов. Юрий Лужков. Егор Гайдар. Борис Немцов и др., които са изявени поддрьжници на пазара в политиката. Бихте ли използвал и тези връзки?
- Подчертавам, че Русия за мен е интересна не от приятелско-носталгични, политически или някакви други съображения. Бих се радвал да бъда полезен за българския бизнес с познанията и опита си. Естествено с водещи икономически кадри от Русия и бившите съветски страни трябва да се срещат колкото може повече хора, ако искаме средният и дребният български бизнес да успее. Едрият бизнес и сам може да се защити, но такъв български бизнес, отговарящ на международните стандарти, все още няма.
РАЗГОВАРЯ МИЛЕНА ИВАНОВА
Статията е част от в. Република,
3 септември 2001 г.
