Основен проблем на икономическата политика днес са изводите и действията, които трябва да се предприемат във връзка с кризата на световните финансови пазари. От една страна, налице е риск от забавяне на икономическия растеж и свличане към рецесия. От друга, съществува риск от развихряне на инфлацията. Най-лошият вариант е, когато в дадена икономика в резултат на некачествена политика тези две вероятности не се намаляват, а взаимно се допълват и нарастват в качеството на „икономически спад, съпроводен от инфлация“.
Тези рискове последствия са на върха на айсберга, в чиято основа в сегашната ситуация на криза на финансовите пазари съществуват множество събития, които могат да станат източници за реализирането им, ако не бъдат отчетени като фактори при вземането на решения. Тъй като става въпрос за финансови фактори, общото на тези възможни събития е в
количеството пари
с които оперирaт банките и другите финансови структури. През последните 20 години в САЩ и водещите западни страни количеството пари изключително бързо се разширяваше, при това не само за сметка натрадиционнитеза XX век методи на кредитна експанзия, но и за сметка на създаване и привличане на различни видове производни финансови инструменти (деривати), които обикновено не се включват в банковите баланси и играят ролята на квазипари.
Обемът на тази съставна част на паричната маса нарастваше през последните години много по-бързо от базовите пари, емитирани от централните банки на САЩ и водещите западни страни. Секюритизирането на жилищните ипотечни кредити, вземани от домакинства и крайни потребители, обвързваше реалните активи именно с такива квазипари.
И когато през 2007 г. цените на жилищата в САЩ започнаха да падат, това повлече чрез спадане на цените на ценните книжа, паричната база на банките също бързо да се съкращава. Възникна потребност от подхранването им с базови пари от федералната резервна система чрез непрекъснато снижаване на лихвения процент за рефи- нансиране, отписване на загуби и пряко инжектиране със средства.
По оценка на експерти тези мерки обаче са недостатъчни за стимулиране на нова кредитна експанзия и икономически растеж – те са насочени преди всичко към поддържане на функционалността на банковата система и успокояване индекса на борсовите книжа по света, непрекъснато падащ под влияние на кредитната криза.
Независимо от мерките все по-ясно става, че американската икономика не е в състояние да избегне по- сериозно и продължително икономическо забавяне в развитието си, ако не се справи с нарастващия брой откази от плащания по ипотеки и не окаже пряка помощ на стресираните собственици на жилища.
Всяко намесване на администрацията обаче застрашава парите на данъкоплатците. Експерти считат, че ако правителството продължи да гарантира или изкупува некачествени ипотеки, спадът на цените на жилищата може да бъде овладян, но това ще е само временно.
Промените
Те са свързани с преразглеждане на отношенията към управлението на риска в постиндустриалната икономика, в това число към ролята на производните финансови инструменти. Големият проблем в условията на глобализираните икономически отношения е, че финансовите пазари се развиха най-вече в частта си за оптимизиране на рисковете и разходите в краткосрочен план. Успех, с който паралелно се реализира и значително неравенство, стимулира се повишаването на цените на недвижимата собственост и на предметите за разкош и не се насърчава устойчивостта на икономическия растеж. Използваните техники позволяват да се постига висока текуща възвращаемост на капитала, като крайната изгода досега получаваха най-вече тези инвестиционни банки и други финансови посредници, които имат монополен достъп до огромни изчислителни мощности и привилегировани финансови мрежи.
Краткосрочната печалба бе за сметка на ресурси, които биха донесли социална изгода в дългосрочна перспектива.
Какво става у нас
След присъединяването на България към ЕС на нашата борса навлязоха значителни чуждестранни капитали. След първите симптоми на световна криза чуждестранните клиенти започнаха да разпродават и български акции. Това масирано предлагане на ценни книжа доведе до силен спад на основните борсови индекси, надвишаващ 40% от средните цени отпреди Нова година. По същество чужди инвеститори в български ценни книжа на борсата не останаха. Силно спадна и капитализацията на фирмите, участващи на фондовата борса.
Същевременно частта на секюритизираните активи от различен характер на българския пазар е незначителна поради началния стадий на неговото развитие. Главната поука за нас от сегашната световна криза е в това, да не се допуска в основата на различните видове финансови инструменти, ползвани при ипотеката и придобивани от банките, да лежат активи с некачествени кредитни характеристики. Основните проблеми възникнаха не толкова заради цената на финансовите инструменти, колкото заради неадекватната оценка на качеството на активите на банките и клиентите.
Традиционнто кредитиране при нас, особено потребителското, също е свързано с подобни рискове. Не са важни толкова сроковете на кредитиране и лихвите по кредитите, колкото профилът и качествата на кредитополучателя и последствията от невръщането на кредита. Особено ниско е у нас равнището, в сравнение със западните страни и САЩ, на качеството на обслужване на кредитите от страна на клиентите. Затова и последиците от възможно масово невръща- не на кредити могат да се окажат в този случай много по- големи.
Съществува и риск, свързан с несъответствието между сроковете, в които се привличат външни ресурси, и сроковете, за които се влагат активите от българските банки. Това е един сериозен лихвен и инфлационен риск, който може да доведе до тежки последици особено при бъде-що свободно движение на валутния курс или встъпване на България в европейската валутна зона.
Ролята на държавата
Ако бъде правилно разбрана от властта, ситуацията на българския пазар днес е един добър шанс финансизацията на икономическите отношения да се обвърже с макрополитиката. Не става въпрос само за разработването и реализацията на програми по развитието и регулацията на финансовите структури на пазара. Необходими са действена стратегия, адекватни нормативни актове и ред и прозрачност по отношение на всички инвестиции. Например няма значение дали един инвестиционен обект е държавен, общински или частен – щом е стратегически за страната, основните решения по начините на неговото финансиране, изграждане и експлоатация, трябва да се вземат по едни и същи правила. Развитието на дългосрочните финансови инструменти изисква както „играчи на дълги разстояния“, така и специализиран закон за големите инвестиционни проекти (какъвто има в много страни). Изисква се да имаме и собствена банка за развитие с мажоритарно държавно участие, и ред за венчърно финансиране, подкрепа за малките иновативни фирми с висок потенциал за растеж…
Статията е част от в.“Труд”
27 март 2008 г.
