Интелектуалната собственост, националната сигурност и сигурността на организациите и лицата

През последните години проблемът за опазването на интелектуалната собственост придобива все по-голямо значение за националната сигурност и за сигурността на организациите (корпоративната сигурност) и лицата.

Очевидно е, че държавите, неспособни да създадат условия за иновационно- то си развитие, а също за опазването на интелектуалната собственост, са обречени на зависимост и сериозно икономическо и социално изоставане от развитите страни, концентриращи глобален интелектуален потенциал (1). Възлова роля в процеса на генериране на национална сигурност и на сигурност за отделните лица в обществото играе сигурността на организацията. Причината е, че организациите задават две важни, при вземането на всякакъв вид решения, функции на общуване между хората, а също между тях и природната среда:

• социализират индивида по отношение на определени норми и правила на „играта“ и
• осигуряват колективно постигане на цели, съответстващи на определени ограничения в ресурсите.

Сигурността на всяка една организация в съвременното общество е пряко свързана със собствеността и по-точно с интелектуалната собственост. От гледна точка на икономическата теория, собствеността е система от създали се и изменящи се обективно отношения между хората в процеса на възпроизводство на стоките и услугите. В правната наука собствеността се разглежда като съвкупност от права. Специфичната особеност, характеризираща развитието на понятието „интелектуална собственост“ се заключава „в неразривната връзка между икономическите и правните аспекти“ (2, с. 6). Без разглеждане на проблемите именно в контекста на такава връзка, създаването на сигурност, особено в стратегически план, е невъзможно.

Правата върху резултатите от интелектуалната дейност са сред най-сложните в областта на собствеността въобще. Практиката показва, че под интелектуална собственост обикновено се разбира съвкупност от права както от личен неимуществен, така и от имуществен характер, получени в резултат на творческа дей-ност. Както и при други видове собственост, деловите решения, свързани с тези права, са продажба, изкупуване, лицензиране или предоставяне по друг начин, като притежателят на правата може да забрани на всяко друго лице неправомерно използване, производство или продажба на обекта на собствеността. Всяко подобно неразрешено действие по отношение на защитената интелектуална соб-ственост е нарушение, пораждащо отговорност.

Обекти на интелектуална собственост

Обектите на интелектуална собственост в съвременното общество обхващат обектите на така наречената индустриална собственост плюс авторското право и сродните му права. Такива обекти на индустриална собственост са изобретенията и полезните модели, промишлените дизайни, търговските марки и марките за услуги, географските обозначения (географски указания и наименования за произход), топологията на интегралните схеми, както и сортовите семена и породи животни.

От гледна точка на деловите решения и сигурността, както на организациите, така и на създателите на тези обекти, между проблема за търговската тайна и защитата на класифицираната информация, от една страна, и проблема за опазването на интелектуалната собственост – от друга, стои понятието „ноу-хау“.

Най-общо казано, ноу-хау („зная как“) са знанията, опита, специфичните умения на работа на хората и колективите в създаването на стойност за себе си, организацията и обществото. Усложняването на проблема за „ноу-хау“-то в условията на информационното общество до голяма степен е свързано с това, че повечето хора и организации, вместо да регистрират принадлежащите им постижения – продукти на „ноу-хау“, като обекти на интелектуалната собственост, прибягват до по- специалните форми на защита и сигурност, характерни за търговската тайна, т.е. засекретяват ги.

Наистина, информацията от „ноу-хау“ предоставлява ценност, доколкото е неизвестна на трети лица, и до нея би трябвало да липсва свободен достъп на законово основание. Това не означава обаче приоритет на „засекретяването“ по реда на търговската тайна, а предполага, преди всичко, използването на различни правни форми, които държавата следва да определи, за да се ограничат и пресекат посегателствата върху имуществените интереси на собствениците на „ноу-хау“.

У нас понятието „ноу-хау“ не е регламентирано в правен аспект и в този смисъл обикновено се уподобява на търговска или производствена тайна, в най-общия аспект на тези понятия. По подобен начин се процедира и в някои други страни. Според руски учени, изключителната сложност при даването на конструктивно определение на „ноу-хау“-то е свързана с това, че то „не може да се отнесе пряко към обектите на интелектуалната собственост“ с. 26), макар че безспорно е свързано с интелектуален труд и творчество, като правило, от високо равнище.

По наше мнение, от една страна, „ноу-хау“-то следва да се третира като информация за процес, имаща:

• действителна или потенциална търговска ценност по силата на неизвестността й за трети лица;
• забрана за свободен достъп до нея;
• притежателят й е предприел необходимите мерки за защита на конфиденциапността й.

Срокът за защита на такава информация следва да се определя конкретно от притежателя на информацията. При предаване на „ноу-хау“-то от собственика на друго лице е необходимо да се въведе правна практика за: сключване на договор за конфиденциалност и уговаряне на подходящи условия за ползване и неразгласяване.

От друга страна, изключително важно е продуктите на „ноу-хау“-то да се третират не като информация, а като форма на интелектуална собственост, играеща изключителна роля в търговската, предприемаческата, производствената и други дейности на предприятията и организациите.

В международен план, защитата на обектите на интелектуална собственост започва най-напред с Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 20.03.1883. Тя става фундаментален фактор в общата международна система за охрана на интелектуалната собственост. С чл. 15 от конвенцията се създава Международно бюро за администриране на дейностите по тази конвенция.

По-късно, с приемането на Бернската конвенция за закрила на произведенията на литературата и изкуството от 09.09.1886, започват да се охраняват в международен план и литературните и художествени произведения. С чл. 24 от конвенцията се създава друго Международно бюро за администриране на дейностите по нея. По този начин се охранява интелектуалната собственост и в тези области. Впоследствие се приемат и редица специализирани международни конвенции, които Република България е ратифицирала:

• Световна конвенция за авторско право, 1952;
• Римска конвенция за закрила на изпълнителите, производителите на звукозаписи и радио и телевизионните организации, 1961;
• Конвенция за закрила на производителите на звукозаписи срещу непозволено възпроизвеждане на техните звукозаписи, 1971;
• Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост, 1994;
• Договор на СОИС (WIPO) за авторското право, 1996;
• Договор на COИC (WIPO) за изпълненията и звукозаписите, 1996.

В Таблица 1 са посочени критериите и сроковете за действие при закрила на художествените произведения. Необходимостта от запознаването с тях е свързана с голямото значение, което имат художествените произведения при създаването на впечатления и съпровождащи услугите в съвременното информационно общество.

Друг важен документ в международен план за опазване на интелектуалната собственост е Мадридската спогодба за международно регистриране на марки от 14.04.1891. Тя е от изключително значение за бързия прогрес в промишлеността и селското стопанство и производството на сигурност на организациите в тези области.

Мощното развитие на търговските връзки поражда необходимост от органи за по-цялостна законова защита на международните отношения в интелектуалната област и до създаването на 14.07.1967 на Световна организация за интелектуална собственост (СОИС) или World Intellectual Property Organization (WIPO). фактически, тази организация замества BIRPI – обединени международни бюра, създадени във връзка с Парижката конвенция от 1883 и Бернската конвенция от 1886.

Според чл. 3 от Конвенцията за СОИС, организацията има за задача „да насърчава закрилата на интелектуалната собственост в целия свят“. СОИС по същество е специализирана агенция на ООН. В нея понастоящем участвуват 184 страни, което говори за значението на закрилата на интелектуалната собственост.

Именно конвенцията за СОИС в чл. 2, ал-VIII посочва, че интелектуалната собственост включва произведения във всички области на творческата човешка дейност, като ги разделя в две категории: индустриална собственост, включваща открития (патенти), търговски марки, промишлени дизайни, географски обозначения и т.н., а от друга – литературни и артистични произведения, включително архитектурни дизайни и др.

Дълбоките промени след 1989 в обществената сфера у нас издигат до изключително равнище ролята на интелектуалната собственост за приоритетите и сигурността на страната, организациите и лицата в България.

Формирането и политическата реализация на активна национална политика за защита на интелектуалната собственост е свързано със следните три конкретни съображения. Първото е да се даде законен израз на моралните и икономическите права на творците върху техните творби; второто е да се насърчава творчеството като съзнателен акт, да се разпространяват и прилагат неговите резултати; и третото – да се осигуряват правила за добросъвестна търговия с интелектуални продукти и за сигурност в работата на хората и организациите.

Ще се спрем по-подробно на основните моменти в реализирането на тези изисквания. По Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ) от 01.06.2003 се осъществява закрила на патентите. Патентът е съвкупност от изключителни права върху интелектуална собственост, предоставени от държавата на изобретателя за определен период от време. Изключителното право, както у нас, така и в повечето страни, предоставя сигурност на лицето или организацията, че други не могат да го използват или да разпореждат с него.

Интересно е да се знае, че самият термин „патент“ е от латински произход и означава най-общо свобода за публична инспекция. В модерните времена той се появява най-напред в Италия. Още през 1474 Венецианската република издава декрет, с който нови и изобретателски устройства, за да бъдат включени в действие, трябва да бъдат съобщени на Републиката, с оглед да се получи право и се предотврати възможността други лица да ги използват.

В Англия патентните права се появяват през 1623. В САЩ, през периода 1778 -1789, много щати приемат свои собствени патентни системи. Федералният закон за патента там е гласуван през 1790. Впоследствие, приложението на патентното право се разпространява из цяла Европа.

За да може дадено изобретение да се регистрира в Патентното ведомство, то трябва да е ново, да има изобретателска стъпка и да е промишлено приложимо.

Правото да се получи патент за едно изобретение насърчава инвестирането на средства и усилия в изследователската и развойна дейност. Издаването на патент стимулира инвестициите за приложение на конкретното изобретение. Официалното публикуване на патента се вписва към основния фонд на документационни източници за технологична информация. С други думи, с публикуването на изобретението, неговото естество и начин на използване се довеждат до знанието на всеки заинтересован. Използването на информацията, предоставяна чрез това разкриване, елиминира безполезното дублиране на усилията и увеличаването на разходите, свързани с изследователска дейност с цел намиране на решения на вече решени проблеми.

Като документ, издаден от националния оторизиран орган, патентът включва описание на изобретението или полезния модел и създава правни условия, при които те могат да се използва само с разрешение на притежателя. Така патентът се превръща в сделка между изобретателя, създал изобретението, и обществото чрез оторизирани затова организации. Изобретателят получава монополно положение на пазара чрез издадения патент, а обществото може да се запознае и използва изобретението в свой интерес.

Патентната система допринася за технологичното развитие и сигурността на страната, организациите и лицата в пет основни направления:

• Създава стимул за разработването и прилагането на нови технологии. Издаването на патент, чрез изключителното право, което предоставя, дава конкурентно предимство на притежателя на този патент. В това отношение, патентът действа като средство за стимулиране поемането на риск при инвестирането на капитал, при разработването и насърчаването на развитието и приложението на технологиите. Предоставянето на патент закриля изобретателя за определен период от време от неконтролираната конкуренция на онези, които не са приели първоначалния финансов риск във връзка със създаване на изобретението. Той насърчава да се поема такъв риск и да се използват ресурси за приложение на изобретението и разработването на нови изобретения;
• Улеснява трансфера и широкото разпространение на ефективни технологии;
• Представлява средство за промишлена стратегия и планиране. В среда на силна конкуренция, каквато е международната търговия, все по-нарастващо значение се придава на промишленото планиране и прогнозиране и на развитието на подходяща промишлена стратегия от страна на отделните организации, индустриални групировки и нации, с оглед на тяхната сигурност;
• Чрез анализ на унифицираната документация се вижда, кои страни и организации в кои технологически области са активни, в кои клонове на индустрията технологията се движи с по-бързи темпове, в кои е стабилна и т.н. Този анализ предоставя възможност да се прогнозира бъдещото индустри- ално развитие, да се определят областите, в които пазарното търсене нараства (или спада), да се следи общият технологичен напредък и се провежда обоснована инвестиционна политика;
• Осигурява условия институционалните структури да насърчават притока на чуждестранни инвестиции. Стабилната патентна система е фактор, който се отчита при оформяне на решенията за влагане на чуждестранни капитали и така способства за насърчаване на инвестициите, особено в областите, в които конкуренцията е значима.

Що се отнася до Патентното ведомство, като национален държавен орган за правна закрила на индустриалната собственост в Република България, основните му функции са нормативно определени в чл. 80 от Закона за патентите. Най-общо, те се свеждат до извършване на експертиза за различните обекти на индустриална собственост и издаване на защитни документи за тях; водене и поддържане на държавни регистри за защитените обекти; разглеждане на спорове; издаване на официален бюлетин, в който се публикуват всички обекти на индустриалната собственост; поддържане на патентни фондове и предоставяне на услуги в областта на индустриалната собственост. В съответствие със Споразумението за асоцииране между Европейската общност и нейните страни-членки, от една страна, и Република България – от друга, страната ни е присъединена към Конвенцията за издаване на европейски патент (Европейска патентна конвенция – ЕПК), от 01.07.2002.

Данните за постъпилите заявки за регистрация на патенти за последните пет години у нас, показани в таблица 2, говорят за наличието на определени проблеми.

Както се вижда от таблицата, общият брой на подадените през последните години заявки за патенти за изобретения и полезни модели намалява значително. Това намаление се дължи основно на спада на заявките за патенти от чуждестранни заявители, подадени по реда на договорите за патентно коопериране с други страни или по националния ни ред. Този спад се компенсира с непрекъснато нарастващия брой на валидизирани европейски патенти на територията на страната ни. Но, имайки предвид огромното значение на иновационната дейност за икономическото развитие и просперитет на една страна, броят на заявките за патенти от български заявители е нисък и плавно намаляващ през последните години. Намаляването на изобретателската активност се дължи, от една страна, на икономическото състояние на държавата, а от друга – на липсващият все още интерес и недостатъчна информираност сред обществените среди и бизнеса за значението и ролята на патентната система за развитието както на организациите, така и на страната като цяло.

Що се отнася до обхвата на правната закрила на патентите у нас, той се регламентира от чл. 17 от ЗПРПМ. и включва мерки за граничен контрол и административно-наказателни разпоредби. В случай на спорове, законът предвижда решаването им по административен, съдебен или арбитражен път. В другите страни спорните въпроси по патента се разрешават чрез граждански искове. Някои страни, като Франция и Австрия, дори предвиждат наказателни мерки. Обичайно е притежателят на патента да търси парично обезщетение за нарушеното му монополно право.

Промишленият дизайн е творческа дейност, чиято цел е да разработи и установи разнообразие от качества на продуктите или процесите и техните системи в целия цикъл на съществуването им. В този смисъл процесът е централен фактор за иновационно хуманизиране на технологиите и съществен фактор в културния и икономическия обмен. Такова е и определението за промишления дизайн по ICSID (Международния съвет на дружествата по промишления дизайн). Първоначално, този съвет е създаден съгласно Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между САЩ и лица от други страни, влязла в сила на 14.10.1966. Сега ISCID е автономна международна организация, която работи в най-тясна връзка със Световната банка. България се присъединява към Конвенцията на 13.05.2001. Употребата на промишления дизайн в процеса на изграждане на продукта води до допълнителни ползи, повишено потребление, по-ниски производствени разходи и пр. Правата върху промишления дизайн, като интелектуална стойност, се защитават по Хагската конвенция от 1967.

У нас Законът за промишлен дизайн е приет през 1999 и според него промишленият дизайн включва видимия външен вид на продукта или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветово съчетание или комбинацията от тях. Промишленият дизайн принадлежи към естетическите категории, но в същото време е предназначен да служи като образец за производство на промишлени или занаятчийски изделия. Той изпълнява две основни функции: да направи изделието, върху което се прилага, естетически привлекателно за неговия потребител и да влияе благоприятно върху неговото търсене и използване.

Правната закрила на промишления дизайн, по своята същност, насърчава творческия дух и съдейства за развитието. Промишлените дизайни се създават и използват основно за целите на търговията. Те могат да се разглеждат като финансово значим елемент за сигурността на организациите, които са ги разработили, и за компаниите, които биха желали да ги използват.
Законът за промишления дизайн осигурява гражданско-правна защита при нарушения на правото върху дизайна чрез съдебни искови и обезпечителни производства. Всичко това съдейства броят на дизайните непрекъснато да се увеличава (вж. Таблица 3).

Очаква се обаче, броят на заявките за промишлен дизайн в близките години да намалее, тъй като с приемането на страната ни за член на Европейския съюз, всички дизайни на Общността имат действие и на територията на България.

Топологиите на интегралните схеми се регулират със закон под същото наименование от 1999. Обект на закрила, в случая на интегралните схеми, е оригинал- ната технология, която е резултат от собствени интелектуални усилия на създателя й, и не е била известна сред създателите на топологии и производителите на интегрални схеми по време на нейното създаване. По подобие на промишления Дизайн, интегралната топология се осигурява с гражданско-правна защита, но само с искове за съдебни производства, без обезпечителни производства. От влизане в сила на закона са подадени и регистрирани само две топологии. Това води до недоказано заключение, че този обект на интелектуална собственост не представ-лява съществен интерес за българското общество.

По отношение на обектите на интелектуална собственост сортове растения и породи животни, Патентното ведомство у нас има ограничени компетенции, заключаващи се в извършването на предварителна експертиза и издаването на сертификата. Същинската експертиза се извършва от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол и Държавната комисия по породи животни към Министерство на земеделието и горите. Средният годишен брой на по-стъпващите заявки е приблизително 50, което при българската стопанска структура не може да се счита за достатъчно.

Търговските марки и марки за услуги – национални и международни, са част от триединството – стока, марка и потребител. Те са крайно чувствителни, податливи на капризите на епохата и хората, изискващи много грижи и внимание още от самото си създаване. Състоянието на марката е индикатор за състоянието на икономиката и сигурността на съответното лице или организация-собственик..

Търговската марка, заедно с другите нематериални активи на организациите, формират качеството на стоката и нейната репутация. Така например, през 2000, марката на „Coca-Cola“ е струвала 72,5 млрд. долара, на „Microsoft“ – 70,2 млрд. долара, а на IBM – 53,2 млрд. долара.

Сигналната функция на търговската марка увеличава обема на достъпната за потребителя информация, и насърчава конкуренцията, повишавайки еластичността на търсенето.

Динамиката на заявките за търговски марки през последните периоди у нас е показана в Таблица 4:

Със съживяването на икономиката на страната, особено след присъединява-нето ни към ЕС, се очаква още по-голямо увеличаване на заявителската активност на български лица за регистриране на нови търговски марки, като обект на индустриалната собственост.

Както се вижда, правната закрила на интелектуалната собственост (изобретения, полезни модели, търговски марки и марки за услуги, географски указания и наименования за произход, промишлен дизайн, топология на интегралните схеми, сортове растения и породи животни) е неразривно свързана с цялостното икономическо, културно и социално развитие на страната и е мощен фактор за стимулиране на конкурентоспособността. Предоставянето на изключително право върху обектите на интелектуална собственост създава за техния притежател и организацията превъзходство на пазара и сигурност за периода на предоставената правна закрила. Този механизъм стимулира развитието и усъвършенстването натехнологиите във всички отрасли и е основна предпоставка за привличане на инвестиции от потенциални национални и чуждестранни инвеститори. От друга страна, след отпадане на правната закрила, интелектуалният продукт може да бъде използван свободно, като на обществото се предоставя възможност да се възползва от високо ефективни и качествени продукти и технологии за задоволяване на потреб-ностите си.

В информационното общество Нарушенията в областта на интелектуалната собственост

се открояват и все повече ще се открояват, като един от значимите проблеми, с чието разрешаване се ангажират представители както на обществения, така и на частния сектор. Нарушенията сериозно се отразяват върху сигурността на организациите. Затова престъпленията против интелектуалната собственост у нас се санкционират от Наказателния кодекс. Съгласно чл. 172 „а – б“наказанията са ли-шаване от свобода до 5 години и глоба до 5000 лева. С други думи, въпреки съществуващи недостатъци и празноти, законодателството в сферата на интелектуалната собственост съдържа правни механизми, осигуряващи закрила на съответните продукти от несанкционирано присвояване и ползване, поради което е изключително важно работата по сигурността на организациите и лицата по-тясно да се обвърже със създаването и опазването на интелектуалния капитал.

Тъй като съдебната практика у нас по въпросите на интелектуалната собственост е все още ограничена, нека разгледаме някои показателни примери на съдебни действия срещу нарушители в други страни.

През 1986 компанията Polaroid подава в съда иск срещу Eastman Kodak, пост-роил завод за фотоапарати и материали за моментна фотография. По мнението на компанията Polaroid, са били нарушени принадлежащите й патентни права. Съдът удовлетворява иска на компанията, като Eastman Kodak дори закрива завода, уволнява няколко хиляди души работници и плаща глоба от 900 млн. щ. дол. на ищеца.

Наблюдават се и взаимни договорки между страните по уреждане на спорове, но придружени със сериозни финансови санкции. Така например, Daimler Chrysler AG нарушава патент при използването на трикамерни глави в двигателите. Той принадлежи на компанията FAT и е регистриран през 1992. Вследствие на това Daimler Chrysler AG е заплашена да изтегли от движение 360 хил. автомобила, както и да заплати голяма глоба, която се очаквало да бъде наложена от съда, и затова поема плащането на значителна сума към организацията, притежател на патента    (3,с. 68-69).

Технологичният прогрес доведе и до ескалация на фалшифицирането на марки и интелектуалното пиратство. Известно е, че в страните от Източна Европа се реализират множество стоки с подправени марки от азиатски и африкански страни. Това се обяснява с обстоятелството, че в редица държави липсва ефективно законодателство, с което потребителите се ощетяват чрез подправени стоки и най- вече лекарства.

С появата на обекти на интелектуалната собственост в киберпространството възникват и други проблеми. От една страна, редица американски застрахователни компании, като American International Group Inc. и Chubb Corporation предоставят услуги по застраховка срещу електронни рискове. Например, Counterpane Security става първата компания, осигуряваща рискове и пряко възмездяваща щетите по Интернет-пространството в случай на намеса на хакери, атакуващи корпоративни компютърни системи. От друга страна, създателите на музикални и артистични произведения все по-трудно намират защита в Мрежата, тъй като техническият прогрес позволява да се превръща музиката в цифри и безпрепятствено да се разпространява чрез Интернет.

Интересен е и следният пример за пиратски действия. Скандалната компания Napster, САЩ, създадена през май 1999, чрез пиратски действия, се превръща в една от най-бързо растящите Интернет-компании в света. Napster позволявала на посетителите в световната мрежа да записват музикални произведения на домашните си компютри без лицензионни плащания на собствениците на произведенията. През 2000 сайтът на компанията се посещава седмично от 250 000 нови ползватели.

„Голямата петорка“ в музикалния бизнес, а именно Sony, Warner, Bertelsmann Music Group, Emi и Universal преследват подобни случаи на нарушение на авторските права. Проблемът е в това, че Napster е предоставяла само възможност за технологично решение, позволяващо на ползвателите по Интернет да си обменят музика и затова отхвърля всякаква причастност към нарушаване на авторски права. Американският съд решава, че Napster трябва да се откаже от „предоставянето на възможност за разкачване“ на музикални произведения, защитени от авторски права и да го трансформира в нормален търговски проект. Колкото по-малко нелегални файлове остават на Napster, толкова по-малко се посещава нейния сайт.

Въпреки, че през 2001 Napster се купува от издателския концерн „Bertelsmann“, участник в „голямата петорка“, проблемът за защитата на интелектуалната собственост в епохата на Интернет, при наличието на технологии за превръщане на музиката в цифри, остава неразрешен. На мястото на Napster идват програми от типа на „Gnutella“, позволяващи на ползвателите на компютри да се свързват по-между си пряко. По този начин файловете се разпространяват без посредничеството на централни сървъри. А съгласно законодателството на САЩ, само после-дните могат да се защитят с решение на съда.

Решаването на проблема за защита на авторските права трябва да се търси не в ограничаването на разпространението на продукти, а в създаването на нови условия за разпространение, например чрез формиране от ползвателите на компютри на собствени музикални албуми, закупувани от министудия. Предвижда се, чрез новата система на пласмент, разработена от „голямата петорка“ в музикалния бизнес, изпълнителите да получават своя хонорар непосредствено от разпространителите на музикалните произведения.

В крайна сметка обаче, липсата на ясно законодателство за регулиране на действията в Интернет и пропуските на съдебната практика все още не позволяват радикално излизане от тази сложна ситуация. (2, с. 78-79).

По принцип, неограничените възможности на Интернет ще пораждат и други нарушения на авторските права и интелектуалната собственост. Привличането на нарушителите към отговорност е проблемно, тъй като е изключително трудно да се установи кои са те. Глобализацията и широкият достъп до информационните техно-логии са сред факторите, благоприятстващи нарастването на този вид нарушения. България не остава изолирана от този процес. Нарушителите на интелектуалната собственост са нарушители на интересите на цялото общество. Тяхната неправо-мерна дейност е част от „сивата икономика“, понякога с отрицателни ефекти дори и върху здравето и живота на хората. За да се осъществи ефективно противодействие и сигурност, са необходими по-пълна и надеждна информация, както и модерни съвременни практики за съвместни решения по множество глобални проблеми. (1)

С оглед налагането на нов подход в борбата с нарушенията Патентното ведомство у нас е изработило проект на „Стратегия за борба с фалшификациите“. Създаването й е подчинено на идеята да се обединят усилията в това направление на съответните държавни органи, неправителствените организации и притежателите на права върху обекти на интелекгуалната собственост. Това обединение е продиктувано от желанието да се постигне по-висока ефективност на противодействието и сигурност, включително чрез по-добро планиране на дейностите и ресурсите.

Подготвена е и Програма за развитие на образователната дейност в областта на интелектуалната собственост (ПРОДИС), която обхваща различни по вид форми и способи за обучение (семинари, лекции, изложби, конференции и пр.) с оглед предоставянето както на обща, така и на по-специапизирана информация. Целта е да се постигне по-добро разбиране сред бизнеса, изследователите и обществото като цяло за системата на интелектуалната собственост и как тя да се използва по-ефективно и в интерес на сигурността на страната, организациите и гражданите.

Програмата за обучение си поставя следните по-важни задачи:

• подобряване на осведомеността по въпросите на интелектуалната собстве-ност сред бизнеса, по-специално сред малките и средните предприятия;
• постигане на разбиране за ключовата роля на интелектуалната собственост в иновационния процес чрез разработка на висококачествени материали и установяване на работни партньорства с други организации;
• създаване и систематично и постоянно използване на възможностите за подобряване на профила и осведомеността за интелектуалната собственост в средствата за масова информация;
• подобряване на разбирането за начина, по който успешния бизнес използва своята и чуждата интелектуална собственост, както и насърчаване на това използване в по-широк мащаб;
• подобряване осведомеността във висшите учебни заведения, научноизс-ледователските и неправителствените организации за това, как тяхната работа може да бъде изнесена на пазара, чрез ефективно управление на интелектуалната собственост;
• насърчаване на повече лица да разработват нови продукти и услуги за организациите, като в дейността им по-ефективно се използва собствена и чужда интелектуалната собственост.

Проблемът за интелектуалната собственост не може да се изолира в някакви тесни рамки от другите процеси, в обществото. Все по-ясно се чувства, че необходимостта от обучение е от особено значение не само за патентните специалисти, преподавателите, студентите и бизнесмените, но и за служителите от системата на МВР, съдебната власт, прокуратурата и митническата администрация. За целта е разработен и специален раздел в програмата.

Литература:

1. Георгиев, P., Глобалните икономически проблеми изискват съвместни решения, сп. „Геополитика“, 1/2007.
2. Варфоломеева, Ю.А.,    Интелектуальная собственост вития, „Ось-89, Москва, 2006.
3. Бегов В.П., Е.Н.Селезнев, В.С.Ступаков, Управление интелектуальньiм капиталом, „Камерон“, Москва, 2006

Статията е част от  сп.“Геополитика”
Година седма, бр.4 / 2007 г.
ISSN 1312-4579

Главен редактор: Инж. Тодор Кондаков;

Зам. главни редактори: Акад. д-р г.н. Марин Деверджиев, Проф. д-р ик.н. Румен Георгиев

Редакционен съвет: Проф. д-р Никола Алтънков, Проф. д-р Йордан Мирчев, Доц. д-р Никола Аврейски, Доц. д-р Георги Маринов, Проф. д-р Георги Бакалов, Доц. д-р Тодор Недев, Ст.н.с.I.ст.д-р арх. Христо Генчев, Гл. ас. д-р Дияна Петкова, Доц. д-р Атанас Дерменджиев, Доц. д-р. Марин Русев, Д-р Емил Казаков, Проф. д-р Владимир Чуков