1. Понятие за инвестиционен процес
Анализът на инвестиционния процес като цяло и на отделните негови цикли има за цел да се определят основните фактори, които влияят най-силно върху ефективното му осъществяване, а така също и възможностите за икономическо и банково въздействие върху тях.
Под инвестиционен процес обикновено се разбира цикълът „строителство и доставка на машини и съоръжения“, а в някои случаи и цикълът „проектиране“. Понякога инвестиционният процес и капиталното строителство се отъждествяват. Това смесване на понятията е резултат от недостатъчно задълбочено изследване на инвестиционния процес като цяло и неговите цикли и е причина а досега да се търсят пътища и начини за влияние само върху посочените по-горе цикли – „проектиране“ и „строителство“,
В действителност обемът на капиталните вложения и тяхната ефективност, необходимите трудови в материално-енергийни ресурси, пласментът на продукцията в др, зависят до голяма степен и от предшествуващите проектирането и строителството цикли, свързани с научноизследователската и проектно-конструкторската дейност, проучването на пазарите, цените, условията на производство и т.н.
Неправилно е да се смята, че с предаването на обекта от строителя на инвеститора процесът е завършен и са осигурени всички условия за реализирането на проктния и плановия ефект. При това положение от инвестиционния процес се изключва целият цикъл „усвояване и достигане на проектните мощности“, който е органически свързан и зависим от предишните етапи като проектирането, строителството, доставката на машини и др,
Усвояването и достигането на проектните производствени мощности и показатели трябва да се разглеждат като неразделна част от инвестиционния процес, на който трябва да се отделят необходимото внимание и средства.
Участниците в инвестиционния процес са много и в редица случаи имат противоречиви интереси. Основна роля трябва да играе стопанската организация – инвеститор. Нейната цел и интерес, когато е на самоиздръжка, е да се постигне с минимални инвестиции максимален ефект.
За реализирането на тази цел инвеститорът трябва да организира, координира, направлява и контролира дейността на всички останали участници в инвестиционния процес. Той получава ефекта от качественото протичане на процеса, но същевременно понася и щетите от неговата неефективност* Останалите участници – научноизследователски и проектно-конструкторски звена, проектантски организации, строители, производители и доставчици на машини и съоръжения и други, трябва също да бъдат стимулирани или санкционирани от инвеститора в зависимост от изпълнението на поетите в договорите задължения към него.
Тази постановка за ролята на инвеститора и мястото на останалите участници в инвестиционния процес, разработена задълбочено от др. Тодор Живков още в 1981 година, все още не е уредена нормативно. Нещо повече, действуващата нормативна уредба е такава, че позволява ефективността на инвестиционния процес да не влияе върху икономическите резултати на инвеститора и дори последният да бъде оневиняван за неправилни действия през време на процеса. Такъв е случаят, когато чрез държавната експертиза ДЕТИС на обектите, невкючвани в държавния план, инвеститорът практически се освобождава от отговорността за поръчани и приети некачествени проучвателни и проектни работи. Чрез разделното съставяне и утвърждаване на плановете за капиталните вложения и за строителното производство, чрез разновременното проектиране и изграждане на взаимно свързани мощности и много други се разпръскват и обезличават отговорностите на инвеститора между различни организации и държавни институти*
Заинтересоваността на стопанските организации от резултатите на инвестиционния процес отслабва от непоследователното прилагане на принципите на стопанската сметка, монополното им положение, ограничената им самостоятелност при използуване на средствата по фонд РТУ, дефицитността и пр.
Целесъобразно е инвестиционният процес да се разглежда като единство на следните етапи /цикли/:
научноизследователска, проектно-конструкторска и внедрвтелска дейност /условно наричана „развойна дейност“/:
проучване, което обхваща перспективните, предварителните и предпроектните проучвания;
проектиране /разработване на работните проекти със сметни документации/;
строителство и доставка на машини и съоръжения; усвояване и достигане на проектните мощности и технико- икономическите показатели.
2. Съдържание на отделните етапи на инвестиционния процес
Развойна дейност /НИВД/
Развойната дейност обхваща: научно-приложните изследвания и разработки; проектно-конструкторските работи за създаване на нови или усъвършенствувани изделия и продукти;
създаването на нови и усъвършенствуването на съществуващите технологии;
лабораторните изследвания и опити;
производството и изпитанията на специални машини за осъщест-вяване на създадените технологии;
пробите и изпитанията на технологиите; проучването на чуждестранния опит, технологии, изделия и продукти;
проучванията за целесъобразността от закупуване на лицензии, ноу-хау, патенти, програмни продукти и др.;
узаконяването на конструираните изделия и свързаната с това стандартизационна дейност;
конструирането на инструменти и екипировка; подготовката и обучението на кадри за производството и др.
Тези дейности могат да се извършват от една или от няколко организации. /Проблемите на този етап на инвестиционния процес се разглеждат в следващите раздели/
б. Проучване;
Цикилът „проучване“ е сърцевината на инвестиционния процес.
Той предопределя в огромна степен ефективността на капиталните вложения.
Действуващата нормативна уредба /Правилникът за капиталното строителство и Наредба № 1 за проучвателни и проектни работи по капиталното строителство/ предвижда извършването на два вида проучване:
Първо. перспективни проучвания, които по действуващата нор-мативна уредба имат незадължителен характер и на практика почти не се извършват.
Второ, предварителни проучвания, които завършват с техни-ко-икономически доклад за резултатите от тях – ТИДРПП. Те се извършват за всички обекти на капиталното строителство.
Всъщност тази фаза неправилно се счита за проучвателна, тъй като при одобрен ТИДРПП инвеститорът може да поръчва, договаря и доставя машини и съоръжения.
Периметърът на действие на проектанта /независимо от записите в Наредба № 1/ в тази фаза е силно ограничен. Тъй като ТИДРПП се разработва по предварително технико-икономическо задание- ПТИЗ,одобрено съгласно чл.320 от ПИМ, и в него има одобрена про-изводствена програма, то проектантът няма интерес и не извършва проучвания за обема на производството, цените, пазарите, взаимно свързаните производства и др. Съставянето на ТИДРПП е съпроводено често с увеличаване на производствените мощности, без да се предвижда пропорционално и едновременно развитие на свързаните производства. В резултат на това се изразходват допълнителни инвестиции и предвиденият ефект но маже да се реализира.
В тази фаза макар и полускрито се появява и строителят. Това става чрез изискването /Наредба № 15/ да се съгласуват предварително с него видът на строителните конструкции, източниците на материални ресурси /пунктове на доставка, транспорт на работници/ и много други, В това съгласуване строителят диктува на проектанта и инвеститора своите условия, които понякога са свързани със значително оскъпяване на строително-монтажните работи. Основна причина за това са несъвършенствата в нормативната база и премахването на съществуващите до 1980 година твърди цени на строително-монтажните работи.
Понастоящем банката е задължена да взема отношение по обема и съдържанието на работите, равнището на техниката и технологиите, икономическите показатели, международните сравнения и др, показатели, намерили място в предварителното технико-икономичес- ко задание /ПТИЗ/, на основата на което се изпълняват предварителните проучвания. Заданието по същество представлява формулиране на социалната поръчка – колко и каква продукция ще се произвежда, с какви разходи и др. Тези проблеми по принцип са най-ясни за социалистическата организация-инвеститор, която освен с пот-ребностите от продукция се съобразява и с отпуснатите й ресурси – трудови, материални, валутни и др. Поръчаният проект може и да не е на най-високо техническо равнище, но той трябва да е съобразен с възможностите на инвеститора и да е най-доброто при тези възможности. Тези съображения са продиктували решението /чл, 320 от ГЩ/ предварителното технико-икономическо задание /ПТИЗ/ да се утвърждава от ръководителя на стопанската организация-инвеститор. Ето защо усилията на банката за оценяване на ПТИЗ няма да бъдат формални само ако се извършват в помощ на инвеститора и се отчитат възможностите му.
Върху реализацията на фазата ТИДРПП освен по отношение на откриването на финансирането за започване на работите банката упражнява контрол и по отношение на заплащането на завършените проучвателни работи. Контролът е в две посоки:
спазени ли са изискванията на ПКС /чл. 40/: протокол от ЕТИС за приемане на работите, съставен и регистриран в МССУ, паспорт на обекта и т.н, и
ценообразуването на завършените ПР.
Първият елемент на контрола е безспорно необходим и полезен и неговото запазване в бъдеще е необходимо. Не така стои въпросът обаче с контрола върху ценообразуването. Фактът, че банката проверява формирането на всички цени /т. нар. хонорар-сметки/, често се тълкува като пълно оневинявано на инвеститора. Срещат се редица случаи, когато инвеститорите безотговорно подписват всяка представена сметка /за да не се развалят отношенията с проектанта/ с оправданието, че „банката ще провери и коригира“. Нещо повече, при банкови ревизии проверката на банката е оневиняващ акт, който принуждава вещите лица и ревизорите да изземат надплатените суми за бюджета, но да не налагат лични санкции на виновните.
Начинът, по който се реализира изплащането на завършените проучвателни работи /във фаза ТИДРПП/ показва също, че банката рядко взема отношение по същността /съдържанието и показателите/ на ПТИЗ. Все още не е решен въпросът банковите органи трябва ли и до каква степен могат да контролират по същество процеса, като извършват сравнения между ПТИЗ, послужил за откриване на финансирането, и одобрения от съответния ЕТИС ТИДРПП.
в. Проектиране
Цикълът „проектиране“ обхваща съставянето на работния проект със сметните документации. Той се разработва на основата на съответно технико-икономическо задание /ТИЗ/, произтичащо от одобрения вариант на ТИДРПП. ТИЗ се одобрява от ръководителя на съответното министерство /ведомство/.
По замисъл с работния проект трябва да се извърши само детайлизация на ТИДРПП, без да се променят приетите технически решения. Този замисъл обаче не се осъществява. Причините за това са както от обективен, така и от субективен характер, но почти всички произтичат от неоправдано дългото време между разработването на техническите решения /ТИДРПП/ и тяхната реализация /проектиране, строителство и предаване на обекта/. Действуващата нормативна уредба създава условия за изключително разтягане на сроковете на инвестиционния процес. Сега ТИДРПП се разработва от проектанта за около 6 месеца и още толкова време се съгласува с различни инстанции и се утвърждава. Ако обектът се гледа и във ВЕТИС при ДКП, срокът се удължава с още 3 месеца. В началото на втората година започва работното проектиране и към 30 юни първите проекти са готови. Те обаче служат само за включване в плана за строителство през следващата година, ако успешно са издържали банковия конкурс. Ясно е, че реализацията на техническите решения, които са били актуални, в най-добрия случай започва на третата година. Като се прибавят 5-6 години /а в много случаи 9-10/ на строителство, напълно естествено е, че решенията са остарели още преди реализацията им.
Това налага в хода на работното проектиране и на строителството да се правят преработки, които в по-голяма или по-малка степен намират отражение в отклонения от ТИДРПП във всички посоки – изменение на производствените програми, сметната стойност, икономическите показатели и др. Естествено част от тези преработки са необходими и целесъобразни /актуализация на програмата, на технологията, на машинния парк и др./, но те от своя страна стават повод за ново удължаване на срока на строителството. Образува се омагьосан кръг – дългото строителство налага проектни преработки. а те удължават строителството.
Извънредно голямата продължителност на реализация на про-ектните решения оправдава и оневинява инвеститорите, строителите и проектантите дори и за значителни /в някои случаи до 100 %/ увеличения на сметните стойности на обектите. Естествено за 5-6 и повече години се изменят цените на редица строителни суровини, материали, енергия, на местни и вносни машини и съоръжения, което се използува за скриване на недостатъците в дейността на инвеститорите, строителите и проектантите. Обемът на преработването на първоначалните проекти е изключително голям – надвишава 30 % от обема на проектирането, а по някои обекти този процент достига 60-70 и даже 90 %. Следователно освен отрицателното влияние върху сметната стойност на обектите и ефективността на капиталните вложения преработките водят и до неефективно ангажиране на проектантския потенциал.
Участието на банката в цикъла „проектиране“ е съсредоточено върху откриването на финансирането за работно проектиране и контрола върху ценообразуването и заплащането на завършените проектни работи. Съгласно действуващата нормативна уредба, банката трябва да упражнява контрол с цел да не се допусне с работните проекти да се измени спрямо ТВДЩП структурата на капиталните вложения /съотношение СМР към машини и съоръжения, дял на вносните машини и др./ Този контрол може и трябва и в бъдеще да се осъществява стриктно, като се съчетае със съответни стимули и санкции.
г. Строителство, доставка и монтаж на машини и съоръжения
Основните слабости /част от които са посочени в предходните точки/ в този цикъл са:
инвеститорът не е в състояние да осигури лимити и средства за капитални вложения в съответствие с нормите за времетраене на строителството и с одобрените проекти за организация и изпълнение на строителството /ПОИС/, Това е най-често плод на обстоятелството, че инвеститорът с отпуснатите лимити се стреми да започне много обекти, т,е, не е заинтересован от ефективна концентрация на капиталните вложения;
строителните организации работят на принципа „колкото повече се усвоява – толкова по-добре“, защото техните приходи могат да се формират /чл. 245 на ПИМ/ за извършени натурални видове работи вместо за завършени обекти, подобекти и експлоатационни етапи;
интересите на инвеститора и строителя са все още еднопосочни по отношение удължаването на сроковете на строителството и уве-личаването на сметните стойности на обектите;
разработването на комплексните пускови програми /КПП/, рег-ламентирано от ПМС № 47 от 1982 г,,е формално, КПП нямат сила на договор, а освен това при тяхното съставяне и съгласуване най- често не участвуват доставчиците на машини и съоръжения /а като доставчик съгласува инвеститорът/;
слабо е обвързването между плановете за капитални вложения, строителните програми и плановете за производство на машини и съо-ръжения от доставчиците;
изпълнението на строителството често се възлага на организации без ресурсна- осигуреност – например за главен изпълнител на големи промишлени обекти /с 15-20 млн. лв. СМР/ могат да се определят и териториални строително-монтажни комбинати /СМК/, които нямат трудови ресурси и строителна техника за това;
непрекъснато се преработват проекти по искане на строителя, което често води до намаляване на неговата работа и увеличаване на приходите му.
Ролята на банката в този цикъл се изразява във финансиране и кредитиране на капиталните вложения и експертен технически контрол.
Основният недостатък на действуващия в момента кредитно- разплащателен механизъм в този цикъл е, че той не осигурява заплащане за готов продукт /предаден в експлоатация обект/ и не въз- действува активно върху инвеститора, строителя и другите участници в инвестиционния процес за съкращаване на периода на строителството. Контролът се свежда до проверка на проектно-сметните документации /ПСД/ и при откриване на грешки – до извършване на т. нар. „безспорни намаления“. Тук е желателно банката да има по- големи възможности действено да се противопоставя на актуването и изплащането на „допълнителни видове работи“, които се определят на основата на двустранни протоколи между инвеститора и строителя и които водят до увеличение на сметната стойност на обектите.
д. Усвояване на мощностите
Счита се, че с подписването от приемателната комисия на акта за приемане от инвеститора на обекта инвестиционният процес приключва. Действително от формална гледна точка капитални вложения вече няма и остава да действува само инвеститорът. Трябва да се има предвид обаче фактът, че след предаването на обекта започва дълъг и мъчителен процес на усвояване и достигане на мощностите. Той трае 2-3 и повече години, а има случаи мощностите въобще да не се достигнат. В редица страни този проблем е решен. По данни от 1983 година във ФРГ достигането на проектните мощности и икономическите показатели става за 3 месеца в химическата промишленост и металургията, за 6 месеца в машиностроенето и рудодобива за 2 месеца в леката и хранително-вкусовата промишленост и само за 1 месец в полиграфията, енергетиката и складовите стопанства. В Япония тези срокове са още по-къси.
Причините за дългото усвояване на мощностите у нас са много и са предимно от субективен характер. Основните са:
липса, към времето за предаване на обекта и въвеждането му в експлоатация, на окончателно отработена работна технология, съобразена с производствената програма и реално доставените машини и съоръжения:
липса на необходимата /по вид и количество/ инструментална екипировка;
неспазване, на проектните технологии, организация на производството, труда и управлението;
липса на квалифицирани ръководни и изпълнителски кадри;
слабо участие на научни, конструкторски и проектантски организации, както и на производители и доставчици на машини и съо-ръжения в този цикъл* Те нямат почти никакви задължения по действуващата нормативна уредба и почти никакви права за намеса.
Банката, която трябва да осъществява постоянен надзор, за да си гарантира връщането на отпуснатия кредит, на практика осъществява само контрол върху обектите, където участвува с кредити.
3. Средства и ФОРМИ за повишаване ефективността на инвестиционния процес
Критичният анализ на инвестиционния процес показва, че не-достатъците произтичат предимно от несъвършената нормативна уредба, липсата на необходимия кредитно-разплащателен механизъм и субективни слабости в организацията и планирането.
Възможностите за повишаване ефективността могат да се търсят в следните основни насоки:
усъвършенствуване на нормативната уредба и разширяване на нейния обхват;
създаване на действен кредитно-разплащателен механизъм;
въвеждане и използуване на нови организационно-икономически форми;
Нормативната уредба трябва да се разпростре преди всичко върху необхванатите досега цикли на инвестиционния процес – „развойна дейност“ и „усвояване на мощноотите“, както и да се измени така, че да гарантира концентрация на средствата и комплексно и едновременно изграждане на взаимно свързаните обекти на капиталното строителство.
В областта на развойната дейност още с разработването на кон-структорско-техническата документация трябва да се създава и тех-нологията за производство, като се извършва съответно нормиране на разходите на труд, материали, енергия и т.н. За да се съкратят сроковете на изпълнение и се стимулират конструкторските и технологическите колективи, е наложително при т. нар. „научно-практически задачи /разработки/“ да се .изменят фазите на изпълнение и се приложи акордното заплащане. Определена съществена част от възнаграждението на авторите трябва да се изплаща въз основа на резултатите от изпитанията при промишлени /заводски/ условия, а не след достигането на мощностите и определянето на едногодишния икономически ефект, тъй като тези неща не зависят единствено от авторите.
Договорите между възложителя и изпълнителя трябва да пред-виждат комплексност на разработките – създаване на конструкторс-ко-техническа документация на изделието, технологията, нормирането, инструментите, екипировката и приспособленията, изработването на прототипи и т.н. Всички тези елементи трябва да се отразяват в един договор, като се спазват сроковете, съответствуващи на плановете за инвестиции.
При отделните фази /етапи/ на разработка ще бъде полезно да се въведе практика да се изплащат авансово отделни суми, но не повече от 70-80 % от общата сума на договора. Всяка фаза /етап/ на разработката трябва да се приема от експертиза на инвеститора и предприятието – внедрител, която да носи същата отговорност, как- то и държавната експертиза по капиталното строителство. При открити след приемане на работите пропуски и грешки, както и при искани от потребителя /възложителя/ промени е необходимо да се търси безспорна материална отговорност от съответните лица.
Назрели са условията по нормативен път да се осигури и необ-ходимото време за осъществяване на циклите „проучване“ и „проекти-ране“. По данни на ЮНИДО, която по брой обекти на капиталното стро-ителство е най-големият инвеститор в света, от общото време за осъществяване на циклите „проучване“, „проектиране“ и „строителство и доставка на машини и съоръжения“ около 40-50 % са необходими за проучването, 15-20 % – за проектирането, и 30-35 % -за строителството и монтажа. У нас тази картина е друга. Проучвания в пълния смисъл почти не се извършват, а тези ограничени по обхват проучвания, които се правят /ТВДРПП/, се приключват за 3-6 месеца /това е регламентирано и нормативно/. За сметка на това работното проектиране е тежък, мъчителен и бавен процес, още повече, че е възприет принципът с проекта да се доказва и стойността на СМР. Това изисква да се изчертава и най-дребната планка или скоба, да се специфицират, по вид и количество и най-малките болтчета, да се определи от общите изкопни работи каква част ще се извършва с механизация и каква ръчно и т.н.
Необходимо е да се обмисли въпросът работните проекти да се състоят само от чертежи с технически решения и спецификация на използуваните материали /марки стомана, бетон и т.н./ и машини и съоръжения, а инвеститорите и строителните организации да определят и се договорят за стойността на СМР на основата на идейните проекти и окрупнените показатели /стойност на кв.м, куб. м и т.н,/.
Така например, като се вземе под внимание, че ТИДРПП по от-ношение на строителните конструкции, транспортните разходи, ПОИС и др. е съгласуван със строително-монтажната организация, би могло на тази база да се сключва договор с твърда договорна стойност, като в работния проект не се прави ценообразуване. Това ще позволи рязко да се съкрати времето за работно проектиране и на целия инвестиционен процес, като се премахне и практиката на съставяне на двустранни протоколи за допълнителни работи, допълнителни ПСД, корекционни сметки и др., увеличаващи сметните стойности.
Особено важно е предварителните проучвания, които завършват с технико-икономически доклад /ТИДРПП/, да се съставят не за отделни конкретни обекти на капиталното строителство, а за производства.
Опитът на други страни показва, че с перспективните проучвания изчерпателно трябва да се изяснят въпросите, свързани със:
потребностите от изследваната продукция;
състоянието и перспективите на международните пазари по нап-равления, региони и страни, степента на незадоволеност при насищане на пазарите;
международните и вътрешните цени;
технико-икономическите параметри на продукцията в резултат на пазарните проучвания;
перспективната производствена програма;
оптималните технико-икономически параметри на бъдещото производство;
специализацията и кооперирането с подробно изясняване на потребностите от изграждане /разширение/ на всички пряко свързани с производството предприятия – доставчици на кооперирана продукция, необходимите средства и срокове;
необходимите трудови, материални, енергийни, валутни и др. ресурси за нормалното осъществяване на производството;
капиталните вложения – структура, етапи, срокове на усвояване;
основните икономически показатели на производството като цяло /т.е, на всички обекти, свързани с производствено-технологичен комплекс, независимо от тяхната териториална и дори ведомствена обособеност/;
социалната ефективност.
Въвеждането на изискването за задължително извършване на перспективни проучвания за отделни отрасли и производства с такава насоченост ще създаде условия за по-добро изясняване на проблемите, степента на риска /всяка инвестиция е рискова операция/, общия обем на необходимите ресурси и др. С това ще стане възможно и вземането на ефикасни управленски решения.
Перспективните проучвания трябва да се приемат от органите на държавната експертиза. На основата на решенията на ДЕТИС ще трябва да се започва едновременно разработване на идейните проекти на всички обекти на капиталното строителство, необходими за комплексното осъществяване на производството. Необходимо е така разработените идейни проекти да се разглеждат и приемат комплексно и едновременно от държавната експертиза и по същия начин да се представят на банковия конкурс.
На всяка цена трябва да се променят както начинът на планиране, така и нормативната уредба за цикъла „строителство и доставка на машини и съоръжения“. Необходимо е чрез плановете да се осигуряват преди всичко средства и лимити за изграждане на обектите в нормативните срокове. Трябва да се направи така, че инвеститор, който има закъснение по усвояването на капиталните вложения, да се лишава автоматично от правото да предлага новозапочващи обекти.
Целесъобразно ще бъде да се измени и режимът на планиране и доставка на машините и съоръженията за обектите на капиталното строителство. Сега, след като се осигурят поръчките на износа, исканията на българските потребители се задоволяват според възможностите без оглед, дали заявката е свързана с обект на капитално строителство, или не. Би трябвало с предимство да се задоволяват потребностите на строителните обекти.
Системата на приемане на завършените обекти и предаването им в експлоатация също се нуждаят от промени. Необходимо е да се регламентира изискването при предаване на обекта да е доставена необходимата/ по вид и количество/инструментална екипировка, да са подготвени кадри, материали и т.н. Пред приемателната комисия трябва да се представя доклад от инвеститора, проектанта и звената за научно обслужване относно готовността на инвеститора да започне редовната експлоатация на обекта и програма за усвояване и постигане на проектната мощност.
Без наличието на информация за осигуряване на необходимите условия за нормална експлоатация приемателната комисия трябва да освободи строителя от отговорност /приемайки обекта/ и да санкционира инвеститора.
Основният въпрос, който нармативно трябва да се реши,е обвър-зването на стопанските резултати на инвеститора с резултатите от дейността му по капиталното строителство.
Време е да се премахнат нормативно предвидените методи за дребнаво опекунство над инвеститора, тъй като те водят до обезли- чаване на отговорностите и пречат той да се превърне в пълноценен стопанин. В тази връзка трябва да се преразгледат и нормативните актове по строителството, тъй като сега те поставят инвеститора и строителя в неравноправно положение.
В настоящия момент е крайно наложително в капиталното строи-телство да се премине към нови организационно-икономически форми.
Те трябва да се изразяват преди всичко в прилагане на програмно-целевия подход за изграждане на отделни обекти и на взаимно свързани обекти на основата на задълбочено запознаване с перспективните проучвания за развитие на отраслите и структуроопределящите производства. Практиката на строителството по „твърда договорна стойност“ трябва да стане реалност, а банката все повече да развива дейността си като стопански партньор.В областта на капиталното строителство прилагането на Програмно-целeвия подход изисква да се създават сдружения /естествено на договорна основа/ от инвеститор, строител, доставчик на машини, проектант, внедрител на технология и др. Участник в сдружението може да бъде и банката. Като организационна форма може да се използува чл. 135 от ПИМ. В случая банката ще ръководи надзорния съвет, В тази област съществува изключително многообразие на форми за икономическо заинтересоване на участниците в инвестиционния процес, както и коренно преустройство и издигане на качествено ново равнище дейността на банковите звена.
Въпреки че от много години вече се пише и говори за строителство по „твърда договорна стойност“, досега това е реализирано само в жилищното строителство. Основната причина е, че не е създадена обстановка, която да принуждава и стимулира строителните организации да преминават към договаряне на твърда стойност.
На първо време може да се започне с отделни подобекти на промишлени обекти. Тъй като предвидената в одобрения проект строи-телна стойност е еквивалент на ресурсите, които обществото е готово да изразходва, то при изпълнение на задачата в срок и при необходимото качество строителят трябва да получи изцяло средствата, предвидени по проекта. За да се стимулира допълнително строителят, правилно ще бъде реализираните икономии от трудови, материални и др. ресурси /т.е. допълнителната печалба/ в голяма степен да могат да се трансформират във фонд „Работна заплата“.
Начин за ефективно въздействие върху инвестиционния процес е и дяловото участие на банката в изграждането на отделни обекти. Подходящи за това са обекти, чрез които се организират нови самостоятелни и обособени производства. По този път банката сама ще се превърне в непосредствен участник в инвестиционния процес и най- активно ще въздействува върху него.
Най-съществената причина сега в страната да съществува „глад“ за инвестиции /доста нереален, като се има предвид, че съществуващите машини и съоръжения са натоварени 50-60 %, а производствените площи се използуват в още по-ниска степен/ е обстоятелството, че по същество всички стопански ръководители гледат на капиталните вложения като „дадеш”, „отпуснати“ и т.н., но не и като осъществявани от собствени средства и кредити, подлежащи на връщане. Липсват реални обективни ограничители на капиталните вложения в предприятията. Докато не се преодолее това положение, всички опити за трезва преценка за целесъобразното изразходване на капиталните вложения ще са безрезултатни.
Наложително е за всеки новозапочващ обект да се сключва договор между инвеститора и банката за отпускане на кредит и условия за ползуване и погасяване за целия срок на изграждане на обекта. В договора трябва ясно и недвусмислено да се уточни кредитната схема /средства по години, гратисен период, лихвен процент, неустойка и т.н./. Този договор изцяло трябва да се основава на разработения и утвърден по съответния ред идеен проект и договор /цялостен, а не по години/ между инвеститора и строителя.
Ще бъде целесъобразно да се обмислят и приложат такива принципи, като:
1. Всякакви изменения на сметната стойност освен тези, произтичащи от промяна в цените, да се заплащат със собствени средства на инвеститора, като извършваните по негово искане проектни преработки се изплащат не от средствата за капитални вложения /т.е. не от РТУ/, а от дохода на стопанската организация. Преработки на проекти по искане на строителя трябва да се изплащат от неговия доход.
2. Икономията на капитални вложения /т.е.допълнителната печалба на строителя/ да може изцяло или частично да се трансформира във ФРЗ.
3. Средствата, необходими за строително-монтажни работи на обекта, да са главно от собствени източници на инвеститора.
4. В случаите, когато отпуснатите кредити не се усвояват за дадена година, правото върху тях да се губи, а не да се прехвърля за следващата година.
5. Във всички случаи вноските по кредита /погасителните вноски/ в лихвите безапелационно да се събират в предвидените в договора срокове.
6. Да се изгради диференцирана кредитна система /и широко да Се разпространява/, в която чрез лихвени проценти, гратисни перио- ди и др. да се поощряват инвестиции с кратки срокове на усвояване, с минимум СМР, с бързо възстановяване на кредита, по-голямо дялово участие на инвеститора със собствени средства и др. Следва да се предвиди и възможността стопанските организации и предприятия от добивната промишленост, които са с ниска рентабилност, да издължават част от ползуваните от тях кредити за сметка на предприятията – потребители на суровините и материалите.
Необходимо е да се усъвършенствуват и формите на банков контрол в две направления:
1. Опростяване на банковия контрол и освобождаване от несвойствените му функции.
2. Увеличаване на ефективността от контрола.
Опростяването на банковия контрол трябва да се изрази преди всичко в облекчаване на процедурите по откриване на финансирането,
В цикъл „проучвателни работи“ /перспективните и предпроектните проучвания/ участието на банката трябва да се сведе до контрол за наличието на: поимемен списък, утвърден от съответното отраслово министерство; договор между проектанта и инвеститора; осигурени собствени средства от инвеститора за заплащане на ППР,
В цикъла „проектни работи“ за откриване на финансиране за „идеен проект“ към изброените по-горе документи трябва да се прибави и технико-икономическо задание /ТИЗ/ за проектиране, утвърдено по съответния ред,и протокол на експертния съвет за приемането му.
Особено активното участие на банката ще трябва да се търси при откриване на финансирането за „работен проект“.
Чрез увеличаване на компетенциите на окръжните банки и на функционалните дирекции при ЦУ на БНБ, работещи по инвестициите, значително трябва да се опрости процедурата по откриване на финансирането за ППР, което на практика ще доведе до повишаване на ефективността на инвестиционния процес в циклите „проучване“ и „проектиране“.
Във фазата „строителство“ откриването на финансиране трябва да се освободи от изискванията преписките да се придружават от редица документи /засега 21 на брой/, повечето нямащи отношение към дейността на банката. Вместо тях банката би трябвало да изисква една официална декларация от ръководителя на стопанската организация-инвеститор, че са спазени всички изисквания /закони, правилни- ци. разпоредби и др., В случай че впоследствие се открие, че това не е вярно, виновното лице трябва да беде лично материално санк-ционирано, а може да му бъде потърсена и наказателна отговорност за съзнателно подписване на документ с невярно съдържание. По този начин ще се постигне двояк резултат – от една страна, ще отпадне натискът върху банката да открива финансиране, като си затваря очите за някои липсващи документи, а от друга, ще се повиши отговорността на инвеститора.
Аналогични промени трябва да се извършат и в контрола по ценообразуването на проучвателно-проектните и строително-монтажните работи, като в случаите на изграждане на обектите по „твърда договорна стойност“ този контрол постепенно ще може да се намали до минимум.
Резюмето на раздела (автор: с.н.с. к. ик. н. Румен Георгиев) е част от Научна разработка №1133 към Висш икономически институт – Карл Маркс – София, 1986 г. „Усъвършенстване на финансовата организация на инвестиционния процес“ с ръководител Проф. д.ик.н. Георги Петров