- Г-н Георгиев, немалко организации – включително вашата, определят себе си като леви, но никоя от тях не търси контакт с най-голямата лява партия. Не е ли странно това?
- Все още никой не говори за диалог с БСП – най-голямата парламентарна сила в лявото политическо пространство, защото БСП е в изолация. Но междувременно българското общество все по-явно „олевя- ва“. Социологическите данни показват едно неразбираемо на пръв поглед нарастване на електората на БСП, докато СДС свива своя. Дори и събитията в Москва не спряха тази тенденция. БСП в момента е обречена да спечели в изборите.
СДС, застанал от самото начало зад промяната, се асоциира с всичките й, главно негативни ефекти, и очевидно ще понесе загуби. Шокът от внезапното сгромолясване на комунизма като че ли премина и хората все по-носталгично се заглеждат „наляво“. Възниква усещането, че те биха могли да възприемат идеите на левицата много по-актив- но, ако на БСП би се намерила подходяща алтернатива. Не става дума за масово преминаване на електората на БСП към една нова лява формация. Това ще е невъзможно още години, тъй като БСП има не политическа, а семей- но-племенна подкрепа. Нейният електорат ще се стопи само по физиологически причини. Лявата алтернатива би привлякла главно тези, които са против твърдо десния СДС и поради това днес биха гласували за БСП. И в тази връзка диалогът с БСП има голямо психологическо значение. Защо?
Реално в българското общество „фашистите“ и „комунистите“ няма да се променят. Тези характери, които днес се асоциират с „реставрацията“ – за едни на състоянието от преди 50, а за други – от преди 5 години, не са господстващи. Те са ограничени от семейно-биографичните общности. Повечето хора в България не са обременени с такива настроения. Но те са живели по-голяма част от живота си при социализма. Днес те си спомнят за тоталитаризма, но все по-често за стабилността и гарантира- ността на своя живот тогава. Те, разбира се, не се доверяват на БСП, разбират двусмислената й роля в българската най-нова история, но я асоциират все пак с „добрите години“. Това настроение по парадоксален начин, от една страна, ограничава реалния електорат на БСП, а от друга го оставя отворен към „междинната територия“.
- Антикомунизмът вече не е ли „работеща формула“?
- Би могло да се твърди, че антикомунизмът с дясна ориентация не е печеливша стратегия, ако се противопоставя на крайно дясната позиция в СДС. СДС е изключително ярък образ и на антикомунизма, и на дясната ориентация. Едва ли някой би могъл да се конкурира с него в това отношение. Но точно тук нещата не са еднозначни. БЗНС все по-ясно се очертава не толкова като съюзник, колкото като конкурент на СДС в десния спектър. Именно БЗНС събира тези гласове на антикомунистите, които остават незадоволени от „слабостта“ на СДС. Това е новото лице на все същото агресивно желание нещата да станат веднага други, а всеки противник да бъде отстранен радикално. Парадоксът е, че БЗНС по традиция е ляво ориентирано политическо движение. То беше за „простия народ“, но днес застава на ясни антикомунистически позиции, т. е. срещу масовия навик на българина да живее стабилно и гарантирано. Събира тъкмо недоволните от вчера, а не от днес. А това е тясна аудитория и тя изцяло е за сметка на СДС.
- Ако това тълкуване е вярно, не излиза ли, че ивицата вдясно от центъра се стеснява?
- Точно тази теснота в десния и антикомунистически спектър от гледна точка на неговата психологическа и социална база намалява шанса на всички, които откровено заявяват, че са антикомунисти.
За теснотата на социалната база съдейства и това, че самият антикомунизъм се асоциира от масовия българин с редица причини за днешните тревоги и несгоди. Поради това всеки, който иска да отстоява лява позиция и едновременно да подкрепя антикомунизма, предизвиква недоверие и ще губи. Това, от една страна, е в полза на БСП. От друга – увеличава вакуума в междинното пространство, в резултат на което шансовете за „третия път“ рязко отслабват. Затова АНТИКОМУНИЗМЪТ С „ЛЯВ“ ОБЛИК СЪЩО Е ГУБЕЩА ПОЗИЦИЯ.
Печеливш е един до неотдавна напълно невъзможен вариант на поведение – диалогично, отворено към БСП, но не отъждествяващо се с нея.
За хората отказът от антикомунизма при една нова, некомунистическа по характер лява формация би имал огромно значение – това е, което те биха искали да подкрепят, без да поемат едни или други идеологически ангажименти към БСП. Тук пространството е много по-широко, отколкото вдясно. Тук хората, уморени от прехода и различни шокове, просто жадуват да имат нещо по-просто, а главно – по-близко, по-надеждно. Всеки, който ще декларира левия си акцент, без да набляга върху антикомунизма, ще печели гласовете на хората, които биха искали да възстановят някои устойчиви, базисни условия за живот, без да се връщат към догматичните и идеологизирани форми на комунистическата нетърпимост.
- Смятате ли, че може да има връщане към социализма?
- Хората няма да приемат връщането към социализма, но не биха възразили срещу запазване и развитие на някои негови позитивни черти. Те биха приели една прагматична стратегия – производство, заинтересовано от иновации; стабилен и ефективен държавен сектор, развита система от социални осигуровки и гаранции; ефективна защита на наемния труд в различни условия на неговото прилагане и т. п. Заедно с това този род лява ориентация би привлякла хората със своята толерантност по отношение към индивидуалната инициатива, към „честния частник“ – такъв, „каквито са повечето от нас“.
Уравниловката като настроение в тази част от левия спектър не е вече толкова силна, макар и да запазва своето влияние. Либералното тук е нещо като индивидуална нагласа. Този тип индивидуализъм вече е ограничен, но не отвън, а отвътре – с осъзнаването за държавните гаранции, контрола върху спазването на правилата на играта и други социалдемократически механизми. Важното е такива социалдемократически механизми да са приложени и вътре в самата формация – без комунистическа демагогия и хватки, с тласкане напред на кадърното и нравственото.
Общо взето, лявото днес е ориентирано и към по-твърдата дисциплина и ред. Но пак ще подчертая – не за сметка на личната инициатива. Този род отвореност към инициативата, но признаването и ролята на обществените и държавните гаранции, прави лявото некомунистическо поведение привлекателно за мнозина от тези, които са решили да гласуват за БСП поради това, че са против СДС. Свалянето на антикомунистическия патос би преориентирало тези гласове, които са против СДС, за АЛТЕРНАТИВНАТА НА БСП ПОЛИТИЧЕСКА ФОРМАЦИЯ.
Българският социалдемократически съюз има голям шанс да изиграе в лявата част от спектъра същата роля, която БЗНС ще играе в дясната. Това налага не само диалог с БСП, но и предварителната готовност да се водят преговори за формиране на коалиция в самия парламент – при определени условия, но сега, преди изборите!
Този род декларации е основен политически ресурс на БСДС по отношение на БСП, тъй като тази партия явно не е готова към подобен род позиция и не е способна ефективно да реагира. Защо?
Досега БСП много успешно разиграва образа на изолирания борец за справедливост, действащ един срещу всички. Това е печеливш образ, не само психологически, но политически. Отказът на центрис- тите в парламента да коалират с БСП, заедно с явната им изолираност и от СДС, предоставя на БСП много изгоди. Макар и да не влиза в коалиция, тя оформя реално мнозинство, без което учас-тието на центристите във властта би било невъзможно.
Същевременно сегашната подкрепа на властта не ангажира БСП: тя не е отговорна за правителство, защото го подкрепя само статистически, с гласовете на депутатите си, но не и с ясни ангажименти.
- Значи, ако се съобразява с олевяването на обществото, БСДС би трябвало да търси по-силен контакт с БСП?
- Ако днес БСДС започне да разговаря за коалиране с БСП след изборите, той ще има възможност да изисква от БСП съответните ангажименти, да поставя условия. Така и самата БСП ще бъде принудена да формулира съвсем ясно тъкмо левите акценти в своята бъдеща политика, да застане зад тях отговорно. Основа за каквито и да било конструктивни контакти с БСП е изясняване на позициите й по отношение на характера на прехода към пазарна икономика. Важно е БСП да покаже, че наистина разполага или би подкрепила една нова алтернатива на модела на СДС. Досега по този въпрос яснота няма. БСП критикува „крайностите“, но не предлага алтернатива по същество: за механизмите, за насоките, за характера.
НЕ СТАВА ДУМА ЗА ЕДИН ВИД РЕСТАВРАЦИЯ на централизираната икономика, за отказ от приватизация. Парадоксът в политиката на БСП днес се състои в това, че тази лява партия практически подкрепя дясно ориентираната, рестриктивна монетарна политика. И този парадокс няма да се преодолее, ако БСП настоява само на това, че може да реализира подобен род мероприятия „по- добре“ от СДС.
Второто условие за диалог е БСП трезво и еднозначно да прецени своята роля в изграждането и разпадането на т. нар. социалистическо общество. Тук не става дума за „грехове“, а за трезв и конструктивен анализ на това, кои обективни причини доведоха до краха на социалистическата идея в комунистическата версия. Трябва да се изяснят онези механизми, които осигуряваха стабилитет и гаранции на хората, но с цената на стесняване на полето за изява на тяхната инициатива, с ограничаване на техните права и свободи, дори с терор.
Третото условие за диалога е отговорно да се дискутира по националния въпрос. БСП трябва да поеме отговорността при решаването на многото и сложни проблеми на междуетническите отношения, на междунационалните конфликти, да заеме страна. в този анализ.
Четвъртото условие е изясняване на позициите на БСП по външната политика и националната сигурност на България. Нужно е ясно становище на социалистите, каква цена в крайна сметка трябва да плати България, от една страна, а Западът – от друга, за да можем да носим реална отговорност и да поемаме своите ангажименти като нация реалистично и без катастрофални последици, както е ставало досега.
БСП вече не може да се крие зад общите призиви „Дайте да дадем!“ Ето това е главното условие за диалог – конструктивното условие за л я в а т а алтернатива на прехода към пазара. БСП трябва да декларира прозрачността в своите коалиционни действия, да се откаже от евентуалния диктат и поставяне на партньорите пред свършения факт, да оставя отделните депутати да действат по съвест, а ако се стига до съгласувани действия – да ги обсъжда и аргументира пред всички. Недопустими са толкова дълбоко врасналият в основните структури на тази партия персонален протекционизъм, разделяне на „близки“ и „далечни“, на „свои“ и „чужди“, а най-вече възстановяване под каквато и да било форма на позициите на сегашния или предишния й апарат.
Разговора води Михаела ВИКТОРОВА
* В Българския социалдемократически съюз (БСДС) влизат Българската социалдемократическа партия, АСО (независими) и Социалдемократическият клуб „ЕВРОПА“
Статията е част от в. 7 Репортер,
9 декември 1993 г., Брой 49
