Едва ли има по-велик мистификатор от командно-административната система. Майстори тъкат в потайната тишина на нейните дебри невидимата ефирна дреха на отчетите — новото облекло на царя от старата, позната детска приказка.
Едва ли има сериозен и съществен, жизнено важен проблем, който да не бъде мистифициран неузнаваемо от нея…
Следващите редове са само някои по-важни примери.
Възелът вече се стегна
Когато ceгa се поставя задачата за ускоряване на структурното преустройство на икономиката в името на човека, нормално е най-напред да се запитаме: ДО КЪДЕ СМЕ СТИГНАЛИ В ТАЗИ ОБЛАСТ?
През последните години възелът, в който се обвързаха и сблъскаха най-много интереси, бе тясно оплетен около главната нишка: дали е възможно структурни те изменения да се осъществяват чрез поддържане на високи темпове на нараства не на националния доход? При аналогични условия в другите социалистически страни (като например Чехословакия и Унгария в началото на 80-те години) беше приет курс на забавяне на темповете на развитие и задържане равнището на реалните доходи, за да може да се пренасочат ресурси за качествени промени на икономиката и за да се осигурява бъдещ растеж на жизненото равнище.
Нашата страна възприе линия на високи темпове. Анализът показва обаче, че темповете, които постигнахме след 1985 г., не се дължат на някакви качествени промени в производството. Причината бе в това, че, от една страна, се въведоха в действие производствени мощности, които трябваше да влязат в експлоатация през осмата петилетка, а от друга — че се натовариха (и естествено се влошиха) валутните баланси на страната. Така само за последните три години по оценка на западни специалисти външният дълг се увеличи с 4,5—5 млрд. щатски долара и достигна критичната си точка. Едва ли трябва да се смята за постижение на икономическата политика увеличението на националния доход през тези го дини с 3—4 млрд. лв., при условие, че външните дългове са нараснали с 4,5—5 млрд. долара. Това не означава нищо друго освен, че няма реално увеличение на вътрешния национален продукт, а следователно и че избраният път на високи темпове при съществуващите условия е бил нереален.
Твърде висока е цената на постигнатите фиктивни темпове. Ние „изяждахме“ своето бъдеще. Изплащането на натрупаните външни дългове ще бъде тежко бреме и ще затормози развитието. ще тегне като камък на шията на икономиката за много години наред. По важното в случая обаче е, че с тези илюзорни темпове не се решиха острите проблеми на страната. Колкото пък до неравновесието на вътрешния потребителски пазар — то дори се задълбочи.
Хората все по-трудно се снабдяват с хранителни стоки, с облекло, с обувки и други най-необходими изделия за бита. За това говорят статистическите данни за нереализираните парични доходи на населението — те нарастват всяка година и в края на 1988 г. надхвърлят най-малко 25 млрд. лева при годишен обем на стокооборота на дребно е около 16 млрд. лева. Това се „постигна“, след като годишно след 1980 г. стоковите фондове се увеличаваха средно с 4,1 на сто, а покупателният фонд на населението — с 5,6 на сто.
С други думи, желанието да постигнем високи темпове на развитие, без да са създадени съответни икономически условия за реализирането им, изостри дисбаланса в една от основните икономически пропорции, а именно „стоки — пари“. Кои са другите по-конкретни причини за това?
Беден богат „носи“
- ПОДЦЕНЯВАШЕ СЕ РАЗВИТИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ СТОКИ И УСЛУГИ. Така, ако за периода 1961-1970 г. ИНВЕСТИЦИИТЕ В ЛЕКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ съставляваха 8-10 на сто от тези в промишлеността, то за периода 1980-1988 с. те са едва 3,7 на сто. ПОДОБЕН ОТНОСИТЕЛЕН СПАД В ИНВЕСТИЦИИТЕ Е ХАРАКТЕРЕН И ЗА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО И ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВАТА ПРОМИШЛЕНОСТ. При това обикновено явление беше с плана да се предвижда по-висок относителен дял за тези отрасли, а действителността да върви в обратно направление. Ние сякаш се бяхме зарекли само да черпим от тези икономически сфери – като от кладенци без дъно.
- ПОДДЪРЖАХА СЕ ВИСОКИ ТЕМПОВЕ НА РАЗВИТИЕ НА ПРОМИШЛЕНИ ОТРАСЛИ КОИТО НЯМАТ ЕКСПОРТНА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ И В СЪЩОТО ВРЕМЕ НЕ ЗАДОВОЛЯВАТ ФОРМИРАЛИТЕ СЕ КОНКРЕТНИ ВЪТРЕШНИ ПОТРЕБНОСТИ. Това важи особено за някои производства в машиностроенето и електрониката. От пазарни позиции те осигуряваха заетост и парични доходи на населението, но не даваха почти нищо за стоковото покритие на тези доходи. Тежестта за осигуряването на стоки за пазарния фонд падаше все повече върху селското стопанство, леката и хранителната промишленост. А Пък те освен това трябваше да изкарват конвертируеми ресурси и за развитие на технологически по-прогресивните отрасли на промишлеността! Забрави се, че икономически прогресивни могат да бъдат само отраслите, носещи конвертируема валута или печалба при условия, в които пазарът, а не планът дава оценка за резултатите.
- Допусна се ЗНАЧИТЕЛНО НАРАСТВАНЕ НА НЕЗАВЪРШЕНОТО СТРОИТЕЛСТВО, КОЕТО КЪМ КРАЯ НА 1988 г. НАДХВЪРЛИ 12,6 МЛРД. ЛЕВА, Т. Е. ПОВЕЧЕ ОТ 120 НА СТО НАД ГОДИШНИЯ ОБЕМ НА КАПИТАЛНИТЕ ВЛОЖЕНИЯ. Зад тази сума стоят не само голям брой зеещи изкопи, празни халета и немонтирани грамади от съоръжения, но и изплатени милиарди работна заплата, които не намират на пазара стоково покритие.
- ПРЕКОМЕРНИТЕ РАЗХОДИ НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ И ЗНАЧИТЕЛНОТО ИЗПОЛЗВА НЕ НА КРЕДИТНИ ПАРИ ЗА БЮДЖЕТНИ ЦЕЛИ УВЕЛИЧИХА ВЪТРЕШНИЯ ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ НАД КРИТИЧНИТЕ ГРАНИЦИ, приети за пазарните икономики. Особено нараснаха разходите на бюджета за финансирането на нерентабилни и губещи производства, за дотирането на цени и покриването на левовата равностойност на износа. На база такива бюджетни преразпределения предприятията изчисляват и изплащат работни заплати, които не са пряко свързани с крайния народностопански резултат от дейността им.
Банкнотите се печатат на хартия, но не бива да остават само хартия.
Изстраданият отговор не беше чут
С други думи, развитието на структурата с години наред върви по илюзорен модел. Той, от една страна, не може да осигури реален прираст на стоките и услугите за човека, а от друга – предизвиква постоянно нарастване на паричните доходи на населението, обвързани с междинни, а не с крайни резултати на икономиката. Като следствие от това през последните години темповете на паричните доходи на населението – въпреки всички заклинания – все повече изпреварват тези на реалната национална производителност на труда, измерена с крайни резултати, които отчитат и външнотърговския стокообмен. Изразходва се повече, отколкото се произвежда! А нали началото и краят на всяка икономическа премъдрост е да хвърляш „зърното“ така, че да дава „реколта“; да сееш, за да жънеш много повече.
За да вървим напред – освен оценката къде сме и кой е виновен за това – трябва да си дадем ясен отговор и на въпроса: кое в самата икономическа система направи възможно да живеем с илюзии и празни магазини едновременно? Отговорът ни е изстрадан – липсата на пазар!
Именно пазарът като технология за обмен и разпределение, която съответствува на съвременното равнище на цивилизация, дава прости и разбираеми за всеки човек стимули за нормален труд, за разкриване и стиковане на цялото многообразие от колективни, индивидуални и обществени икономически интереси. А оттук и за селекция в производството на действително необходимите продукти, за разпределение на производствените фактори и доходи в обществото. Разбира се, по този начин не се отхвърля, а се предполага целеполагане и въздействие от страна на държавата, особено в областта на финансово-кредитната система, природозащитата, инфраструктурата и други. Но това следва да става, без да се нарушават регулиращите функции на пазара.
Тук е и големият проблем — за вграждането на новото в един икономически организъм, в който съществена роля продължава да играе командно-административната система. Досегашната практика да се внедряват „на парче“ елементите на пазарната икономика дава възможност ефектите от едно мероприятие „безболезнено“ да се преразпределят на друго; ничията собственост да се използва от колективите не съобразно потребностите на пазара, а как то им се струва по-изгодно на тях: закъсващите предприятия да се „спасяват“ не чрез производството на евтина и качествена стока, а чрез доверителни отношения със служители от министерствата и т. н. Оттук в крайна сметка идва и тъпченето на място, и все по-голямото разминаване между стоките и парите…
Алтернатива има
Пазар обаче не се създава изведнъж, с декрет. Опитът показва, че резултатите от такъв подход могат да бъдат само галопираща инфлация и икономическа разруха. Трябва да се каже това не за да се внася страх, а защото има по-реалистична и по-хуманна алтернатива.
- От дългосрочна гледна точка тя се състои в създаване на развита пазарна система, като се започне с формирането и постепенното развитие на един ограничен по обхват, но пълноценен пазарен сектор, който да бъде защитен от късогледото и некомпетентно бюрократично вмешателство. Изграждане на институционална структура, без която е невъзможно пазарното функциониране и равновесие (специализирани по подходящ начин банки, застрахователни, посреднически организации, тържища, борси, парични фондове и други).
- От краткосрочна гледна точка – в разработването и последователното осъществяване на реален план, в основата на който да лежат не измислени приоритети за развитието на едни или други отрасли, а програми за финансово-парична стабилизация и социално развитие.
Естествено краткосрочните мероприятия трябва да бъдат подчинени на дългосрочните задачи. Без твърдост на лева (като резултат от осъществена програма за финансова стабилизация), ще липсват дори елементарни условия за пазара – не е възможно нито да се повишава регулиращата роля на цените, нито ефективно да се привличат чужди капитали и технологии, нито реално да се стимулира активността на трудещите се… Но за последното е нужно и хората да почувствуват, че магазините не обедняват, а се пълнят, и че те самите конкретно спомагат за това – такава е целта на социалните програми. Всъщност по този начин се създават и първични условия за последователно разширяване ролята на първоначалния пазарен сектор до пълноценна система – единствената, при която е възможно структурата на икономиката да се обърне към крайния потребител и да намери своето място в световното стопанство.
За да не се разминава държавният план с изискванията на пазара, финасово-паричният аспект или програма трябва да има определящо значение за целия план, тоест неговите темпове, материално-веществени баланси и пропорции трябва да изхождат от реалните финансови възможности на народното стопанство. Важно е също програмите да се формират на широка обществена основа – с участието на фирмите, общините, научните институти, банките, творческо-професионалните съюзи широк кръг от мислещи хора, специалисти… И то не само от гледна точка на цифрите, но и на механизмите за реализиране на програмите.
Трябва да възстановим практиката (макар и за кратко време имаше такава през осмата петилетка) – инвестициите извън собствените средства на фирмите да се оценяват и разпределят чрез конкурси. За по-големите обекти следва да се произнасят не само участниците в инвестиционния процес, но и видни специалисти в дадена област, представители на обществеността и други… Пак с по-широко участие на обществеността биха се намерили подобри решения и за това – как в областта на културата, здравеопазването и просветата разходите да се покриват не за сметка бюджета, а чрез преки приходи и чрез фондове на фирми и организации. Никой по-добре от самите трудещи се и техните творческо-професионални организации и сдружения не може, няма нужда и да се опитва, да обоснове социално значимите обекти, в които те са готови да вложат парите си чрез акции, облигации и други. Тези примери илюстрират какво значи на този етап индивидуалните и груповите икономически интереси да се срещнат, уравновесят и ангажират за по-нататъшно развитие на икономиката на пазарна основа.
Световният опит показва, че дългосрочните задачи за постепенно въвеждане на пазара най-безболезнено се решават чрез последователното изтласкване на „лошите“, обезценяващи се пари от стабилните, твърдите пари. В Съветска Русия например в началото на 20-те години това е станало чрез постепенно пускане в обръщение на червонеца в зависимост от неговото златно покритие и доходите от експорт. В съвременните условия този опит пряко не може да се използва. Но подхода към този проблем — да, може и трябва!
Днес няма златна база и конвертируемост на паричните единици. Стабилността на всяка валута, включително и на лева, се определя от нейната вътрешна покупателна способност и валутната й конвертируемост. Анализът показва, че при нашите условия тези характеристики на лева най-бързо могат да се постигнат в производството и пазара на нехранителни потребителски стоки. Защо?
Отговорите са разбираеми за всеки. Най-напред – защото тези наши стоки засега са едни от „най-способните“ да се реализират на международния пазар и дават приходи в конвертируема валута, приблизително равни на разходите. Това е важно условие за въвеждането на частична конвертируемост в сектора.
След това парите от продажбата на нехранителни потребителски стоки са инфлационно по-безопасни от парите в секторите, които произвеждат продукция за вътрешни производствени и инвестиционни цели. Причината е, че зад тях стоят реални сто ки и потребности! Без персонален компютър можеш да минеш и тая зима, без топло палто…
И накрая – нехранителните потребителски стоки са с по-голяма еластичност на търсенето към до ходите в сравнение с хранителните стоки. Това дава по-значителни възможности за гъвкаво ценообразуване, което да отчита както запазването (над социалния минимум) на статуса на слоевете с ниски „доходи“ така и удовлетворяването на потребностите от висококачествени и луксозни стоки за слоевете с по-високи доходи и спестявания.
Въвеждането на пълноценен пазар в този сектор на икономиката изисква ясно очертаване на стокопроизводителите, които ще работят в условията на конвертируемост. Това трябва да бъдат не само производители на крайни изделия, но и на суровини, материали и техника за крайните изделия. По отношение на всички тях най-пълно трябва да се приложат пазарните технологии – да се регламентират твърди бюджетни и кредитни изисквания включително и до фалиране на неконкурентоспособните фирми. Да се развият формите на собственост и пазарът на ценни книжа. Да се създадат тържища, валутна борса и т. н. Това не изисква непременно въвеждане на специален конвертируем лев, тъй като голяма част от функциите му могат да се изпълняват и чрез специални сметки за отчитане и разплащане и чрез съвременна банкова технология.
При този подход твърдият конвертируем лев и неговите технологии по-лесно, безболезнено ще разширяват сферата на своето действие, докато се стигне до пълното обхващане на народното стопанство. Създаването на съвместни предприятия и свободни зони само би съкратило времето и трудностите по реализирането на този процес.
Преходът от гората на илюзиите в реалността нито е лесен, нито е кратък. Има критична точка, над която той е почти неосъществим. Като осъзнаем остротата на проблемите, ни става ясно: решенията на ноемврийските пленуми на ЦК на БКП дойдоха в последния миг преди кризисния праг… Но ще ни спаси ли той? Сега трябва в икономиката да се отърсим час по-скоро от опияняващия сън на фикциите. Времето не чака никого.
Вестник „Работническо дело“
Год. LXIII, Брой 331, София, понеделник, 27.11.1989 г.
Издателско-полиграфически комплекс „Работническо дело“ 21100
Редакционна колегия:
Гл. Редактор: Радослав Радев, Ангел Бонев, Генчо Бошнаков – зам. гл. редактор, Горан Готев – зам. гл. редактор, Димитър Делийски – зам. гл. редактор, Иван Ангелов, Петър Бочуков, Радослав Велев, Силвестър Милчев – зам. гл. редактор, Станислав Друмешки, Степан Ерамян – отговорен секретар, Юрий Попов
