Възлов проблем ма внедряването на научно-техническите постижения от гледна точка на стратегическата задача за висока ефективност и качество и повсеместна интензификация на общественото производство е проблемът за тяхното икономическо усвояване.
Икономическото усвояване е възможно само на базата на техническото и производственото усвояване па научно-техническите постижения. Така например без реализирането на повия технологически процес в съответствие с предвидените технически изисквания и без осигуряването на устойчивост при произвеждане на новата продукция не може да има икономическо усвояване на научно-техническите постижения. Заедно с това обаче техническото и производственото усвояване не са достатъчно условие за висока ефективност и качество на производството.
Целта на икономическото усвояване представлява постигането на икономическите показатели на производството (себестойност, произво-дителност на труда и др.), които са заложени в новата технология, изделие, автоматизирана система и т. н.
Именно чрез постигането на тези показатели процесът „наука—производство“ влиза в качеството на органическа част в общия процес на интензивно разширено възпроизводство. Чрез икономическото усвояване се откупуват разходите за разработване и внедряване на научно-техническите постижения и се създават предпоставки за тяхното масово разпространяване.
Възникването на проблема за икономическото усвояване на нововъведенията е свързано с това, че реалният ефект, получаван от научно-техническите постижения, не зависи единствено от равнището на прогресивността им, техническата и технологическата подготовка на производството, а и от такива икономически мероприятия като разра-ботването на подходяща организация на труда и работната заплата, усъвършенствуването на организацията на производството и материално-техническото снабдяване, създаването на система за контрол на качеството и надеждността на новата продукция и други. С помощта на тези мероприятия се формират икономически условия за възпроиз- водствено единство на процесите на научно-техническия прогрес и материалното производство.
Икономическите условия на внедряването и получаването на максимален ефект от научно-техническите постижения са тясно взаимно свързани и имат ярко изразен комплексен характер. Опитът показва, че диференцирано и адекватно отчитане на тези икономически условия при вземането на управленчески решения може да бъде постигнато само с помощта на единна нормативна база на производството. А това означава, че икономическото усвояване на нововъведенията най- добре може да се контролира и направлява, когато влиянието на научно-техническия прогрес върху ефективността на производството в съответната стопанска система (предприятие, стопанска организация, отрасъл и Народното стопанство) се изразява чрез съответни изменения в нормативната база на производството.
В сегашната практика целенасоченото управление на икономическото усвояване на научно-техническите постижения е свързано с редица трудности. Определянето на плановия и фактическия ефект от внедряваните научно-технически постижения не се осъществява на основата на регулирани и системни изменения в нормативната база на производството. Счетоводният сметкоплан на предприятията и стопанските организации не дава възможност за наблюдаване на разходите за внедряване по обекти, видове разходи, фактори (направления) на научно-техническия прогрес и източници на финансиране. Съвкупността от показатели, с които се оценява влиянието на научно-техническия прогрес върху ефективността на производството, не е пригодена за по-факторен анализ, планиране и отчитане. С тях се отразяват отделни и недостатъчно свързани помежду си части и форми на проявление на ефективността и разходите за научно-технически прогрес. Методите за разчитане на показателите са недостатъчно типизирани. Агрегиране- то и дезагрегирането на някои от показателите за ефективност по йерархически равнища се характеризира със съществена загуба или дублиране на информация. Често липсва съпоставимост между плановите и отчетните показатели, отразяващи ефективността на научно-техническия прогрес.
В теорията и методологията също липсват ясни виждания и конкретни разработки за преодоляването на тези трудности при икономическото усвояване на научно-техническите постижения и неговото управление. Съществуващите глобални методи за обхващане влиянието на научно-техническия прогрес върху ефективността на производството (Коб-Дъглас, Трапезников, Гринчел и др,) разглеждат научно-техническия прогрес като „усреднено“ явление и са свързани с много условности, което ги прави практически неприложими за нуждите на планирането, отчитането и анализа на усвояваните научно-технически постижения. Анализът показва, че най-подходящ за тези цели е така наречения в икономическата литература пряк метод за определяне приноса на научно-техническия прогрес за ефективността на производството, но и неговото използване в тази област е възможно само при съответно по-нататъщно развитие и конкретизиране.
Същността на прекия метод се състои в това, че влиянието на всеки фактор на научно-техническия прогрес върху показателите за ефективност се изчислява отделно и според неговата специфика. При този метод всички научно-технически постижения по определен признак се отнасят към един или друг фактор в зависимост от това съдържанието на кой фактор преобладава в тях. На базата на прекия метод понастоящем в планово-статистическата практика на СССР по-факторно се планират производителността на труда и себестойността*. Подобен опит има натрупан и в други социалистически страни.
„Типовая методика разработки пятилетного плана производственного объединения (комбината) Госплан СССР, М., „Экономика“, 1975 г.
Използването на прекия метод за нуждите на комплексното планиране и отчитане икономическото усвояване на научно-техническите постижения изисква преди всичко да се развие неговата методология за обхващане влиянието на усвояваните научно-технически постижения върху всички основни показатели за ефективност ма производството от предприятието до цялото народно стопанство, като се преодолее сега съществуващата изолираност между факторите. Във връзка с това трябва да се обоснове и разработи единна система от планови и отчетни показатели и разчети за ефективност на усвояваните постижения. Тя трябва да разглежда процесите на определяне на ефективността на отделните постижения, направления на научно-техническия прогрес и на общественото производство на различни йерархически равнища и етапи на усвояването като единен, последователей и непротиворечив процес, основаващ се на съвременна нормативна база на производството*.
* Подробна обосновка на разгледаните до тук направления на научно-техническия прогрес виж в „Единна информационна база sa внедряването на научно-техническите постижения“, сп. „Икономическа мисъл“, бр. 4. 1980 г.
От тази гледна точка целесъобразно е показателите в системата да включват:
а) основните показатели за ефективност на цялото обществено производство в съответната система-предприятие, стопанска организация, отрасъл, народно стопанство. Такива, според нас, са преди всичко растежът на производителността на труда, фондовъоръжеността, чистата продукция (националният доход), общата продукция, фондоотдаваието, печалбата, валутната печалба, рентабилността. Опитът показва, че на тяхна основа може да се осигури разностранен анализ на ефективността на общественото производство, а при определени условия и ролята на научно-техническия прогрес за нейното повишаване;
б) показатели за измененията в ефективността па общественото производство за сметка на отделни научно-технически постижения, направления на научно-техническия прогрес и научно-техническия прогрес като цяло за съответната система. Така например по отношение на печалбата такива показатели могат да бъдат: прирастът на печалбата за сметка на научно-техническия прогрес (на съответното направление, постижение); относителният дял на прирастта на печалбата за сметка на научно-техническия прогрес (на съответното направление, постижение) в общия прираст; величината на разходите на 1 лев прираст на печалбата за сметка на научно-техническия прогрес (на съответното направление, постижение). Подходът към тяхното образуване по отношение на всеки един показател за ефективност на производството е изразен в предлаганата схема;
в) показатели за икономия на жив и овеществен труд и за авансирани средства по отделни научно-технически постижения, направления на научно-техническия прогрес и за научно техническия прогрес като цяло за съответната система. Отразявайки еднакви по характер резултати и разходи, тези показатели трябва да изпълняват ролята на първични показатели в единната система, които ще се основават на актуализирана нормативна база на производството и ще се агрегират и дезагрегират по йерархически равнища без загуба или дублиране на информация. Анализът показва, че такава роля могат да изпълняват показателите за: относителна икономия на численост на персонала от внедряване на научно-технически постижения; икономия на материални разходи от внедряване на научно-технически пости-жения; икономия на валутни разходи от внедряване на научно-технически постижения; увеличаване на валутните приходи в резултат на внедряване на научно-технически постижения; прираст на основните производствени фондове във връзка с внедряване на научно-технически постижения (авансирани средства); икономия от снижаване себестойността в резултат на внедряване на научно-технически постижения.
Не е трудно да се забележи, че в системата от показатели, изградена по такъв начин, всяка следваща група ще представлява изходен пункт за разчитане на показателите от предшествуващата група, така че цялата система в крайна сметка ще бъде ориентирана към първата група показатели. По същество се реализира принципът ефективността от внедряването на научно-техническите постижения да се разглежда и оценява само като неотделима съставка част от глобалния процес на създаване на стойността в материалното производство.
Предлаганата система от показатели позволява на основата на ограничено число изходни данни да се получи сравнително пълна и логически обвързана съвкупност от информация за ефективността на научно-техническия прогрес в страната. Създават се условия за значително по-голяма унификация на разчетите, за по-голяма съпостави- мост, стабилност и точност на информацията по ефективността.
Схема на за образуване на показателите за измененията в ефективността на общественото производство за сметка на научно-техничесния прогрес /със съответните символи/
Схема на за образуване на показателите за измененията в ефективността на общественото производство за сметка на научно-техничесния прогрес /със съответните символи/
На основата на такава система от показатели се осигурява възможност за разностранен анализ на ефективността на научно-техническия прогрес, а с това и пълно разкриване на неизползваните резерви и значително усъвършенствуване обосновката на вземаните решения в това направление.
Функционирането на разглежданата система от показатели в управлението на производството е възможно само под формата на изградена с тяхна помощ система от разчети по ефективността на усвояваните постижения. Във връзка с това, преди всичко е необходимо да се доуточнят и усъвършенствуват връзките между показателите във всяка една от изброените групи, а също и методите за тяхното разчитане. Тези методи трябва да се уеднаквят и същевременно да се повишат изискванията към тяхното използване, по-точно към качеството на разчетите. Внимателно трябва да бъдат анализирани показателите и методите за разчитане па авансираните средства и икономията на жив и овеществен труд като изходна база на системата от разчети.
От методическа гледна точка определянето на авансираните средства и ефекта в разглежданата система от показатели и разчети трябва да обхваща дадения ресурс по цялата верига на производството в предприятието и стопанската организация и всички форми в които тези разходи и резултати се проявяват.
Така например при определянето на икономията на жив труд трябва да се отчита не само абсолютната икономия от съкращаване на числеността на персонала, но и икономията на жив труд от изменението на обема и структурата на произведената продукция, на процента на изпълнението на трудовите норми, обема на използваните полуфабрикати собствено производство и други изменения в резултат на внедряване на научно-технически постижения.
Едновременно с това при разчитане на авансираните средства и икономията на жив и овеществен труд трябва да се преодолее практиката те да се формират само за едногодишен период след акта за внедряване и за отрязъка, който се отнася към текущата година на внедряването. Сегашната практика не дава възможност за обективно отразяване нарастващото влияние на новите изделия, технологии и усъ- вършенствувана организация върху резултатите от стопанската дейност през етапа на тяхната настройка и доработване, подготовката на серийното производство и други. Не се оценяват обективно и съвкупните разходи за научно-технически прогрес. Планирането, анализът и отчитането на всички видове авансирани средства и ефект от научно- техническите постижения трябва да се осъществява в края па всяка една година след акта за внедряване, за предварително определен период, или до пълното покриване на разходите и получаването на при- бавъчен продукт за обществото от усвоените постижения. Едва на този последен етап потенциалната икономическа ефективност става реална и се реализира конкретна икономическа изгода от научно-техническите постижения.
Във връзка с това при определяне на ефекта и разходите е целесъобразно да се разграничават следните видове научно-технически постижения:
- внедрявани в отчетната или плановата година;
- внедрени в базисната година, но не от нейното начало, и даващи през отчетната или плановата година допълнителен ефект;
- свързани с по-нататъшиото усвояване на нова техника, технология или форма на организация, внедрени в предшествуващите години.
Разбира се, всичко това е възможно само при тясно обвързване на разчетите за икономия на жив и овеществен труд с нормативната база на производството. Изискванията на тези разчети трябва да се отчитат при организацията на нормативната база.
От методическа гледна точка е особено важно също така да се създадат условия за рационално агрегиране на показателите за разходите, ефекта и другите показатели за усвояваните постижения по направления на научно-техническия прогрес и йерархически равнища.
С оглед па това е необходимо направленията на научно-техническия прогрес, но които ще се изчисляват или агрегират показателите, да отразяват в най-голяма степен обективните особености на процеса за формиране на ефекта и разходите. Изследванията показват, че преди всичко трябва да се отчетат особеностите на формиране на ефективността, от една страна, при разработването и усвояването в производството на по-съвършена продукция, а от друга, при внедряването на нови средства и методи за производство и управление. Това е необходимо, тъй като при усъвършенствуване на производството и неговото управление ефектът се формира и реализира предимно в организациите-производители, а при създаването на по-съвършена продукция значителна част от ефекта се реализира в потребителя.
Отчитайки характерът на процесите на формиране на ефекта в тези две направления и единството на общественото възпроизводство в качеството на елементарни направления, по които трябва да се определят ефектът и разходите за усвояване на научно-техническите постижения, могат да се разглеждат:
- разработването и усвояването на по-съвършена продукция, използвана многократно в качеството на ресурс (оръдие на труда);
- разработването и усвояването на по-съвършени елементи, явяващи се съставна част на друга нова продукция;
- разработването и усвояването на по-съвършена продукция, подлагана на по-нататъшна преработка (предмет на труда);
- усъвършенствуването па техниката па производството;
- усъвършенствуването на технологията на производството;
- усъвършенствуването на организационните форми на производство, средствата и методите на неговото управление.
Обособените по този начин елементарни направления дават възможност да се обхване и разпредели по класификационни групи цялата маса научно-технически постижения, усвоявани в производството. Особено важно е, че по пътя на различно съчетаване на елементарните направления ще се създадат условия за планиране и отчитане на комплексните мероприятия на научно-техническия прогрес и тях- ната ефективност както в производителя, така и в потребителя. Такива мероприятия ще образуват комплексни направления на научно-техническия прогрес, съставени от няколко елементарни направления. При наличието на електронноизчислителна база за разчетите по ефективността в управленческата практика лесно може да се приложи различна степен на детайлизиране на използваните направления в зависимост от задачите на анализа и йерархическото равнище на управление.
При определяне ефекта и разходите за усвояване на научно-техническите постижения важно значение имат класификацията и агрегирането на показателите от гледна точка на прогресивността на постиженията. Практиката показва, че прилагането на принципко нови технологии и машини осигурява много по-голям ефект, но изисква н повече разходи, отколкото еволюционното развитие на техниката и техно- логията. Заедно с това е необходимо да се отчита и натрупаният про-изводствен опит в дадената система. Имайки предвид гореказаното, целесъобразно е информацията за ефекта и разходите да се класифицира и агрегира по следните групи постижения от гледна точка на степента на тяхната новост — ново за стопанската организация, за отра- съла, за Народното стопанство, за световната практика.
Посочените до тук направления обхващат научно-техническия про-грес в действуващите предприятия и не създават методически условия за отчитане на общоотрасловите и междуотрасловите фактори на на-учно-техническия прогрес при определяне ефективността от усвоява-ните постижения в страната. За това е целесъобразно обособяването на още две класификационни групи, обхващащи:
- въвеждане в действие и усвояване на нови предприятия;
- комплексна модернизация и реконструкция на действуващите предприятия на базата на нова техника и технология.
Чрез тези групи почти пълно се обхващат влияещите на ефективността общоотраслови и междуотраслови фактори на научно-техническия прогрес. По двете групи мероприятия икономията на жив и овеществен труд е правилно да се определя въз основа па изменението на средноотрасловото равнище на разходите по съответния ресурс при производството на единица продукция за същите периоди, за които се определят разходите и ефектът във вече усвоените предприятия. Това ще даде възможност показателите за сумарния ефект, сумарните разходи и ефективността на усвояваните научно-технически постижения в отрасъла и в цялото народно стопанство да се получават без дублиране или загуба на информация.
При съблюдаване на всички посочени изисквания съществува също така реална възможност за определяне на народностопанските разходи и ефекти в резултат на ускореното развитие на едно или друго стратегическо направление па научно-техническия прогрес — електронизация, химизация, роботизация и други. Съвкупният ефект в тези направления ще се равнява на сумата от икономията на жив и овеществен труд в отрасъла—производител, и икономията от усвояване на произведената нова продукция в отраслите—потребители.
При разработване на системата от показатели и разчети трябва да бъдат създадени методически условия за максимално уеднаквяване на алгоритмите за определяне на първичните показатели за плановия и фактическия ефект, за плановата и фактическата ефективност от усвояваните научно-технически постижения. Принципни затруднения за това не съществуват, тъй като става дума за разчети на плановата ефективност само за научно-технически постижения, за които вече са създадени опитни образци или опитни установки, които са влезли в плана за внедряване. Такава една унификация обаче има изключително значение за правилното анализиране и съпоставяне на всички показатели в системата и за рациоиалното им използване при стимулиране на дейността на инженерпо-внедрителските организации в условията на новия икономически механизъм.
Високоефективна и пълна реализация на системата от показатели и разчети по ефективността от усвояваните научно-технически постижения може да се осъществи само на базата на изграждането на автоматизирана информационна система за усвояваните нововъведения (АИСУН) в страната, която да бъде неразделна част от Единната система за социална информация.
Основният момент в изграждането на АИСУН се свежда до съз-даването на единна автоматизирана банка за данни, разсредоточе- на по териториалните информационно-изчислителни центрове в страната.
Правилно ще бъде информацията, необходима за функционирането- на системата, да се подава с помощта на специални карти за плани-ране и отчитане на задачите за внедряване на научно-техническите- постижения в предприятията и стопанските организации за съответния период, обхващащ предполагаемото време за икономическо усвояване. При съществено отклонение на получените от планираните резултати периодът на наблюдение на съответните постижения трябва да бъде увеличаван до момента на преодоляване или пълно разкриване на причините за това отклонение.
При създаването на АИСУН процедурите за получаване на изходни данни за определяне па разходите и ефекта от планираните и усвояваните научно-технически постижения ще бъдат строго регламентирани по форма, съдържание и срокове.
С помощта на АИСУН ще се усъвършенствува системата за отговорност за умишлено увеличаване или намаляване на икономическия ефект от внедряването на научно-техническите постижения. Ще се създаде възможност във всички предприятия и стопански организации да се въведе строга отчетност на фактическите разходи и фактическия ефект от усвояването на научно-техническите постижения и да се сравняват получените резултати с тези, планирани предварително.
При преминаване към по-високи равнища на управление цялата информация за планираните и усвояваните научно-технически постижения в производството ще се групира и обобщава по най-разнообразни признаци. Едновременно с това ще се създаде възможност за бърза „вертикална“ разшифровка на един или друг показател за осъществявания научно-технически прогрес в отрасъла или Народното стопанство, което често се налага при неформалния анализ на реализацията на научно-техническите постижения.
Информационната система за усвояваните нововъдения ще спомогне за постигането на цялостна обвързка на плана и отчета по научно-техническия прогрес със системата за планиране и отчитане на производствената дейност на стопанските организации и предприятия-та, което е от изключително значение за качеството на управление на всички равнища.
Статията е част от сп.Планово стопанство
Година XXXVI, Брой 2, 1981 г.,
ISSN 0204-711X
