Икономическата наука има важна роля в живота на хората, за да се тълкува като знание и съдба единствено на учените-икономисти. Представените по-долу тезиси не са само въведение в дискусията „очи в очи“, която се състоя в СУ „Св. Климент Охридски“ на 13.04.2016 г., но и „пътна карта“ за по-добро ориентиране и осмисляне на публикациите от блога.
Благодари на всички, които организираха и участваха в дискусията.
Малко съм изненадан от факта, че вече няколко дни след срещата (реална, а не виртуална) на читателите на блога на проф. Румен Георгиев, не се е появил нито един коментар точно тук … :)… !? Този факт е в пълна дисхармония с отличино посетената среща и с оживената дискусия, която се проведе.
Бих искал да подчертая, че едно от най-важните заключения на дискусията беше за необходимостта от общуване в науката. Аз самият приведох някои позабравени примери за интензивната корлеспонденция между учени, които днес имат статут на титани в науката – кореспонденция, довела до открития и въвеждане на фундаментално важни понятия, особено в точните науки.
Икономическата наука има това предимство, че е сравнително по-достъпна за дискусии и за „обговорване“, както е модерно да се казва в някои издания. Още повече, че според един редакционен коментар във „Файненшъл таймс“, управлението на икономиката е изкуство, а не наука. Та в духа на онзи известен стар виц, би могло да си поговорим и за изкуство …
Имах вече възможността да посоча, че в българската блогосфера най-популарната наука без съмнение е историята, но след нея идва икономическата наука – общо взето без конкуренция. Разбира се, няма къде да се денем от факта, че икономическите дискусии в българската блогосфера са силно профанирани и превърнати в идеологизирано надвикване, в което досадно голям брой хора се тръшката, „колко хубаво беше едно време“.
Мисля, че блогът на проф. Георгиев е една чудесна илюстрация как може да се „намества“ науката в блогосферата, както и как да се дискутира, вместо да се крещи он-лайн. (Всъщност, оказва се, че крясъците он-лайн понякога отекват по-силно, отколкото обичайните крясъци в традиционната „вербална комуникация“). Така че, нека не пренебрегваме новата дискусионна платформа, която ни предоставя появата на блога на проф. Румен Георгиев.
Разбираемо е учудването Ви, г-н Дечев, но за съжаление това е действителността. И въпреки мълчанието тук , мисля че у учасниците се формира достатъчно ясна идея за необходимостта от пространство за общуване.
Както вече казах на срещата ние трябва да заемем мястото си на генератори или поне разпространители на знание в това общество, за да се превърне то в гражданско. Но и двете няма де се случат скоро. Защо? Защото всеки от нас пише научната си продукция възможно най-сложно с разбирането, че това е наукообразно. Даваме заключения с препоръки към управляващите с ясното съзнание, че никой от тях няма да прочете и ред от тези словоизлияния. И слава богу. Ненужно е да казваш на някой, който естествено клони към авторитаризъм и усилено създава икономическа олигархия, че съществува Теория за елита и основна част от нея заема Железния закон на олигархията! Голямата трагедия е в това, че и широката общественост не разбира това, което говорим и ние не се опитваме да й говорим така, че да ни разбере. Така тя няма възможност да установи дали икономическата ситуация може да се подобри, а ние не можем да се възползваме от въпросното икономическо подобрение.
Считам аспекта в който проф. Георгиев разглежда икономическата наука и нейната роля в обществото за много актуален. Аз също смятам, че ценността на икономическите теории е да бъдат основа за систематизация на реални знания и база за креативно мислене по отношение на състоянието на действащата икономика и на прилаганите стимули и инструменти, основавайки се на фактите. В този ред на мисли е по-важно да имаме солидна основа отколкото непременно точни прогнози.
Това ни поставя, като учени-икономисти в особената позиция да систематизираме и разпространяваме знанието, чрез което може да се упражнява ефективен контрол върху властите в страната. А тяхната единствена цел според Конституцията е да служат на суверена, демек на Обществото. В момента тъкмо заради липсата на такъв контрол, виждаме обратната ситуация –властта систематично се опитва да делегира всичките си отговорности по постигане на ефективността по Калдор-Хикс (максимизация на общественото благосъстояние) обратно на суверена, основавайки се на принципа „Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се“. Няколко от най- пресните примери са: а) делегирането в средното образование, което стана обществено достояние когато НАП обяви доходите от частни уроци за безотчетни и необлагаеми; б) делегирането в здравеопазването, което се афишира с обявяването на дългите срокове за планови операции, даващи възможност на частните здравни заведения да припечелят от негативните ефекти, свързани с чакането, в) делегиране на задълженията по интернализиране на положителни външни ефекти, широко прокламирана от премиера чрез настояването всеки, който иска пари от бюджета вместо това да кандидатства за фондове от Европейския съюз и т.н.
Примерите са многобройни и обхващат почти всички сфери на обществения живот – помислете само за „ловенето“ на емигранти от народни милиции и спонтанното одобрение на тези действия от страна на премиера.
Друг пример: гледайки сбора от специализирана тежка механизация в София, работеща едновременно по метрото, околовръстното и магистралите, човек не може да не си зададе въпроса колко струва цялата тази техника и как се амортизира. Ясно е че ще се използва в следващите две години, след което грандиозните проекти в столицата, а и в страната, ще приключат. Тъй като отговорът е че по-нататъшното й едновременно използване е най-малко под въпрос, то трябва да приемем, че само настоящите, започнати инфраструктурни проекти трябва да са достатъчни, за да изплатят себестойността на новопридобитите ДМА на изпълнителите и на това отгоре да генерират доход за олигархията. В такъв случай въпросът за ефективността на държавните и общинските разходи трябва да бъде изведен на първо място, когато говорим за максимизация на общественото благоденствие.
Това изложение върви малко хаотично, но се надявам изводът да е логичен: ние, като икономисти и граждани трябва да се организираме така, че да изказваме обосновано експертното мнение на гражданското общество. В момента такъв глас липсва не защото липсват учени-икономисти, а защото в пространството за общуване съществуват дълбоки разриви. Затова всеки форум, всяка дискусия е полезна и трябва да се използва за да се обединяваме зад общи становища и каузи. Какво по-добро място за подобна дискусия от блога на един изтъкнат учен и общественик.