Държавата няма прозрачна система за сключване на договорите
- Г-н Георгиев, ще стане ли кризата в Косово воденичен камък за българската икономика?
- Тя е само добавка. Кризата в Косово и на Балканите просто ни довършва. Вече десет години аналитиците и експертите викат „Криза! Катастрофа! Паднахме на дъното!“, но днес наистина е и криза, и катастрофа, и дъното.
- Тогава как според вас ще реагира икономиката ни при очертаващите се тежки последици за страната ни?
- В такава ситуация е трудно да бъдеш оптимист. Югоконфликтът постави икономиката ни в екстремални условия, особено комплицирани от ограничените, мизерни ресурси, с които разполагаме. Смятам, че тя не би могла да реагира като нормална икономика дори и да разполага с много ресурси. Защото единственият изход, към който буквално се изтласква стопанският живот в България, са сенчестата икономика и криминализацията.
- Слагате ли знак за равенство между тях?
- Не. Границите между криминалната икономика и икономиката в сянка често са доста рехави. Криминализацията е свързана с производството, търговията и получаването на печалби със забранени от закона продукти и услуги. Например пиратството в областта на интелектуалните продукти, наркотрафика, търговията с оръжие и други стоки със страни от ембаргови зони, прането на пари. Икономиката в сянка, напро-тив, създава и търгува предимно с легални стоки и услуги. Тя обаче заобикаля данъчната и до- говорната дисциплина – т. е. реализира печалби главно чрез нарушаване на икономическото законодателство. Такъв феномен е елементарното неплащане на данъци и осигурителни вноски.
- Заради евентуалното ембарго на Югославия ли свързвате тези отрицателни явления с днешната ситуация?
- Първопричината е наша, но и връзката е пряка. През 1993-1995 г. голяма част от „играчите“ легално отчитаха загуби, а прибираха в джобовете си огромни печалби чрез операции „в сянка“. Днес също немалко хора отново хранят надежди да си оправят положението чрез „сенчести“ и криминални сделки, очаквайки новото ембарго в търговията с Югославия.
- До каква степен икономиката ни може да се криминализира?
- Не бива да изключваме възможността в условията на „ливанизация“ на балканската криза цялата икономика да се криминализира, т. е. тотално да се освободи от всякакви правила. Сигнал за това е, че вече вървят първите черни рейсове за Югославия. Подоб- но „освобождаване“ ще доведе до тотален срив в социалната сфера и крах на бюджета. И в крайна сметка до такава икономическа катастрофа, която е трудно да си представим.
- Освобождаването от правилата не е ли само продължение на липсата на навик да се действа по правила?
- Преди десетилетия много опитни стопански дейци направо признаваха, че не е възможно едно предприятие да работи нормално, без да нарушава едно или друго постановление или указ.
- А сега?
- Рискувайки да си навлека неодобрението на управляващите, трябва да кажа, че и днес нещата не са отишли много по-далеч. Реално нито частник, нито държавна фирма или предприятие могат да постигнат успех, да работят на печалба, без да правят, меко казано, компромиси със съществуващото законодателство. Дори и не дотам запознати с нашата действителност външни аналитици се стряскат от размерите на „комисионите“, без които стопанска дейност или инвестиция не може да се задейства. Трябва да признаем, че и в нормалните страни има комисиони. Нашите „постижения“ обаче отдавна заслужават да бъдат внесени в Книгата на Гинес.
- Коя според вас е причината за това „първенство“?
- Водещата причина е, че нормативната база и практиката на държавните учреждения не създават условия за лоялна конкуренция. Нормативната база и управлението така регламентират и контролират пазарната игра, че правят всеки опит „да се действа според правилата“ безперспективен. У нас липсва дори обоснован таван за ефективна данъчна тежест, който държавните органи да не надвишават – а такъв е записан като изискване в меморандума с МВФ. Бремето на държавните задължения е убиващо. Уважаващ себе си предприемач не би могъл отговорно да ръководи бизнеса си, ако се съобразява с всички действащи лицензионни, данъчни, осигурителни, финансови и други „предписания“.
- Но какво променя в тази ситуация кризата в Косово?
- Тя е „всяко зло за добро“. Мина времето за сухи тренировки на домораслите теоретици на пазарната икономика. Досега никой в икономиката не се е научил да създава и спазва „правилата на играта“ в резултат на проповеди и многобройни мениджмънт-обучения. Българинът отдавна е разбрал, че най-добре учи неволята. Така че при сегашната криза – щеш не щеш – или потъваш, или изплуваш.
- И как според вас можем да изплуваме?
- Според правилата, които са ползвали и други народи. Ако не можем да се научим да действаме в икономиката легално, няма кой да ни дойде на помощ, няма кой да ни спаси. Изходът не е в търсенето на все нови и нови външни кредити и помощи. Спасението не е и в утежняване на репресиите – разширяване на контролния апарат или увеличаване на данъците. Докато правилата целенасочено не подтикват към насърчаване на лоялната конкуренция, а са абсурдно противоречащи, бюрократичният контрол ще поражда корупция, а икономиката ще затъва в сенчестите трансфери и преразпределения. Изходът е да мобилизираме всички възможни вътрешни ресурси и да ориентираме правилата си на ефективна конкуренция.
- Откъде трябва да започне промяната на правилата?
- Началото трябва да се постави с ускореното внедряване на открити, състезателни механизми, по които работят в пазарните икономики всички учреждения, занимаващи се с управление на публичните активи, с данъчното облагане и предлагането на публични и публично-частни блага. Те трябва да бъдат гарантирани с ефективни механизми за възстановяване на справедливостта. Именно тази система от правила и взаимовръзки се нарича публичен сектор. Някои го свеждат по посредник между реалната икономика и социалната сфера. Други – до данъчната и социалната политика на държавата. Това обаче е примитивна представа. Яснотата и прозрачността, която може да придаде на икономиката публичният сектор, мотивира всички участници в пазара да действат според правилата на играта, защото ги защитава от произвола на чиновника, на държавата.
- Не възлагате ли на публичния сектор ролята на поредната панацея?
- Не. Просто съм убеден, че ако рибата се вмирисва откъм главата, то икономиката – откъм публичния сектор. Пледирам за създаване на реална състезателност и пазарна дисциплина в дейността на самите държавни учреждения от всички равнища. Какво става сега? Естествените монополи – производството на електроенергия, телефонните връзки в даден град, неговото снабдяване с вода, топлоенергия, железопътният, а в някои случаи и градският транспорт – продължават да са извън обсега на прива-тизацията. При тях не се прилагат прозрачни механизми, чрез които производителят да разкрива действителните си разходи, а регулаторът да му предоставя стимули за по-голямо и качествено равнище на производството. Такъв регулатор просто няма. Чудно ли е тогава, че така трудно обществото възприема скоковете в цените на парното, телефонните разговори, жп транспорта и т. н.?
Липсва съвременна организация на възлагане и контрол върху инвестиционни и други проекти с участието на бюджета (общински или републикански). А тези проекти са катализатори, които могат да раздвижат частния сектор и цялата икономика. Няма прозрачна, добре разработена контрактна (договорна) система на конкурсна основа, с каквато разполага публичният сектор на страните с нормална па- зарна икономика. Именно чрез такава система се постига по-малко, но пазарно участие на държавата в икономиката.
- Управляващите политици склонни ли са да реализират тази система?
- Нашите политически партии, независимо дали са на власт или в опозиция, не се интересуват на състезателна основа и по прозрачни критерии ли се разпределят ресурсите в обществото, което е възлова функция на публичния сектор. Те не обвързват производството и предлагането на публичните и публично- частните блага с избора на гласоподавателите. Пагубно е, че тях ги интересува само личното облагодетелстване. Възловият проблем е между- партийната конкуренция да изтласка тези въпроси в центъра на предстоящите избори. А избирателят да направи правилния избор. Дано събитията в Косово помогнат за такова самоосъзнаване.
Интервю на: БРАНИСЛАВА БОБАНАЦ
Статията е част от в. 168 часа,
23-29 април 1999 г.
