- Г-н Георгиев, защо толкова дълго у нас икономиката не върви?
- В края на XIV век английският крал Ричард II попитал стопанския си елит какво трябва да се направи, за да се спаси Англия от надигащата се икономическа криза. Отговорът бил зашеметяващ – да се продава на чужденците повече, отколкото се купува от тях. Днес, шест века по-късно, България ежегодно „постига“ обратния ефект с търговски дефицит от около $1,5 млрд. За международните експерти това означава, че страната няма целенасочена държавна политика за стимулиране на износа и намаляване на дефицита. Разбира се, днес икономиката е друга и дефицитът не може да се редуцира с кралски указ за стимулиране на износа. Фактът обаче си е факт – дефицитът по величина, продължителност, причини за възникване и т. н. бе оценен като критически риск за икономиката ни.
- Защо критически?
- Рисковете са допустими, критически и катастрофални. От 4-5 г. дефицитът във външнотърговския баланс е между $1,1 и $1,45 млрд. Т. е. над 5% от брутния вътрешен продукт на страната – грамаден относителен дял. Допустимият дял според експертите за българските условия е до 2,5-3%. Ако дупката във външнотърговския баланс е над този процент, рискът е критически. Това означава, че застрашително са нараснали и обстоятелствата, породени от дефицита, които не могат да се саморегулират от пазара и да се контролират от държавата.
- Какви могат да са последиците?
- Засилва се структурната инфлация. При нея производството и потреблението на редица стоки за бита, особено български, спада. Налице е стремеж да се изнасят неефективно първични ресурси – селскостопански, минерални и др. И да се внасят евтини нека-чествени стоки, за да се намали дефицитът. В такава ситуация се увеличават производствените разходи и трудно се създава заетост. Възможностите за печалби на предприятията рязко намаляват. Реалната покупателна способност не расте. Проблемите с плащанията по външния дълг се увеличават. Само плащанията на лихвите по дълга, покривани от бюджета, достигнаха около 1,3 млрд. лв. годишно. Това се равнява на половината от всички пенсии, плащани за една година.
- Как може да се ограничи рискът от огромната дупка във външнотърговския баланс?
- Моят колега, вицепрезидент на IUE (Международен съюз на икономистите – б. а.), Л. Векслер от Австралия, бе категоричен: „Границите на държавното регулиране в страните с икономика в преход следва да се определят от това – създават ли се условия ефективно да функционират икономиките им като пазарни системи. Ако няма такова регулиране, в по-дълъг период това ще повлияе негативно и на общия пазар.“ С други думи, ако искаш да си част от европейските и световните пазари, трябва да можеш да се за-щитаваш и конкурираш с пазарните сили, които „шетат“ там. Българският частен бизнес не може да направи това сам, защото пазарът ни като система на размяна и разпределение все още не може да се саморегулира. И да се настрои така, че да стимулира новостите и инвестициите – от идеята до пробива с готовия продукт на международния пазар. Това е невъзможно без целенасочено регулиране от страна на държавата.
- Кой е най-опасният риск пред икономиката тази година?
- Той е свързан, от една страна, с продължаващата ниска инвестиционна активност, а от друга, с високите цени на петрола и енергоносителите. Техният внос годишно само от Русия е над $1,3 млрд. Товаувеличава дефицита в търговския баланс. Управлението на рисковете е наложително. Констатирам с факти какво влияе върху управлението на дефицита – забавянето на либерализацията на пазара на енергия и енергоре- сурси и на инвестирането в тях. Забавянето води до невъзможност чрез конкуренция да се влияе върху равнището на енергийните разходи и цени. Това намалява инициативата на предприемачите да използват и внасят по-евтини енергоресурси и конкурентно да изнасят енергия. Ако енергоразпределителните дружества например бяха частни, със сигурност щяха по-активно да търсят пътища за намаляването на загубите в мрежата. Представих за обсъждане от международните експерти на конгреса на IUE как да укротим риска от липсата на енергиен пазар. Т. е. как страната да съчетае либерализирането с регулирането на производството, преноса, разпределението, търговията и потреблението на енергия и енергоресурси, като сравних малкия ни и доста негативен опит с този в други икономики в преход. Доволен съм от дискусията.
- До какви изводи стигнахте?
- Заключението бе, че ако енергийният пазар се преустрои при добро съчетаване на либерализацията и регулирането, това обезателно води до намаляване на разходите. И до надеждност и качество на снабдяването, прозрачност и справедливо разпределение на придобивките на пазара.
ПЕТЯ МИНКОВА
Статията е част от в. 168 часа,
7-13 февруари 2003 г.
