БСП се страхува от свободните хора и от риска, който крие приватизацията
ПРЕДИ четири години през август по улиците на Москва мрачно тътнеха танкови колони. Пучът ускори разпада на отдавна изгнилата империя и отвори пътя на реформите.
Изминалите години са повод за размисъл, но главно за съпоставка и оценка на станалото през това време и в Русия, и у нас. И трябва да се признае – сравнението няма да е в наша полза. Опасявам се обаче, че у нас все още липсва обективно отношение към промените в руското общество. Проблемът е в ясно изразения интерес да не се вглеждаме в Русия.
Парадоксът на ситуацията е в това, че тъкмо БСП, която за много хора и у нас, и в чужбина се представя като проруски ориентирана политическа сила, по непонятни на пръв поглед причини се дистанцира от днешна Русия. Малко доказателство ли е, че и тогава – през август 1991 година, и днес БСП странно забавя своите реакции.
Причината е в икономическата и политическата реформа у нас и в Русия. И в двете страни тя не тече нито плавно, нито без проблеми и тежки последици за населението. У нас обаче икономическата реформа отдавна се изроди в „риформа“ и остана в областта на абстрактните планове и концепции. На практика всичко остана в рамките на държавния диктат. Въпреки че индивидуални пробиви има и те не са малко, нормата все още се определя от държавните предприятия.
В Русия процесът на раздържавяването беше стимулиран и реално осъществен именно след провала на пуча. Днес делът на частната собственост в Русия в жилищния фонд е 85 %, а далеч над половината от брутния национален продукт се произвежда в недържавния сектор. 20 хил. предприятия са преобразувани в акционерни дружества и в страната има над 40 млн. акционери.
Критиците на тази масова и бърза приватизация посочват много негативни ефекти, последвали „скока на пазара“, и в тях има известна истина.
За разлика от Русия аргументите против приватизацията у нас се оказваха твърде силни, поради което реформата не потръгна. БСП и сега, след като се завърна във властта и провъзгласи за водеща задача масовата приватизация, все още тревожно се оглежда и се ослушва. Търсят се различни варианти приватизацията да се превърне във вълшебната панацея, която за един миг ще оздрави икономиката и едва ли не ще направи всеки богат и щастлив. Проблемът се поставя така: по какъв начин да се съберат в един механизъм само плюсовете на различните приватизационни стратегии – малко от руската, повече от чешката, нещо от унгарската и полската. А минусите да останат в Русия, Чехия, Унгария или Полша. Точно тази непосилна задача обезсилва и парализира движението на реформата. Появиха се много хора, които проповядват, че щом като няма реален механизъм на приватизация без „лоши последици“, то самата тя е безсмислена или ако все пак ще се реализира, би трябвало да се движи „плавно и постепенно“.
Но опитът на Русия (иска или не иска някой да го признае) показва, че какъвто и да бъде моделът на масовата приватизация, неговите плюсове могат да бъдат повече или по-малко от минусите, но главният плюс е самата му реализация. Само благодарение на реалната приватизация огромната руска страна успя наистина да дръпне към пазара.
Нашите дълги и тривиални дискусии за това, по какъв начин да се прави масовата приватизация, издават страха тъкмо пред реалното освобождаване на пазарната инициатива. Ние мислим как да я „отприщим“, но половинчато и в нечия полза, а не как да неутрализираме минусите й.
Причините за това в последно време естествено се концентрират в управляващата партия. И вниманието ни също. Все повече хора разбират, че БСП не е нито политическа партия, нито коалиция – това е една „малка България“, която обединява и бедни, и богати, и леви, и десни около една ценност – неносещо изненади, контролируемо и планируемо бъдеще. Това е съсловие, корпорация, в периферията на която се намират 2/3 от населението на „голяма България“. Свободният пазар, независимо съзнават ли това или не днешните лидери на БСП, поставя нейното огромно консервативно тяло пред нерешим проблем – да стане „друго“, да действа с риск, иновативно!
В Русия след масовата приватизация връщането към „реалния“ социализъм е невъзможно. И не защото няма кой да го проповядва и да действа в тази насока. Просто масовата приватизация създаде огромна маса инициативни и ефективно действащи предприемачи.
Ето това плаши БСП. Пазарът всекидневно произвежда наистина свободни хора, на които единственият шанс е инициативата и иновацията. Запазването на сегашното „временно“ положение увековечава властта на БСП, оставя хората безправни и зависими от милостта и „разбирането“ на чиновника.
Както писа влиятелното руско списание „Огоньок“, през изтеклите четири години в Русия наистина се извърши една безкръвна буржоазна революция. Ето тази дистанция ни дели както от Русия, така и от света.
Статията е част от в. 24 часа
1 септември 1995 г.
