РАЗКАЗВАМЕ ЗА НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДИТЕ НА ДИМИТРОВСКИЯ КОМСОМОЛ – 1977 ГОДИНА
Всяка професия е със своя чар, стига човек да я обича, разбира се. Дали ще лее метал, или ще оперира хора, дали ще бъде зад волана, или на полето -истинският творец впечатлява околните преди всичко със своята всеотдайност. И още нещо притежава творецът — стремеж към усъвършенствуване, към постигане на по-добри резултати.
Такова впечатление прави с труда си един млад научен работник — ръководителят на лаборатория при Научния център на Държавния комитет за планиране, старши научният сътрудник Румен Георгиев. Когато за пръв път влязох в неговия кабинет, станах неволен свидетел на разговор, в който той споделяше своите впечатления от вчерашната среща със студенти от ВИНС — Варна, на неподправения интерес, който те са проявили към неговата монография „Организиране на информацията в икономическите системи“. Почувствувах скромната гордост на учения, срещнал поредното признание за своя принос в развитието на една сравнително нова наука — информационното осигуряване на икономическите системи.
РЕДОВЕ ОТ ЕДНА РЕЦЕНЗИЯ
В книгата си Румен Георгиев разработва една методика за изучаване на информационните потоци и съвкупности, разкрива много от специфичните проблеми на информационните процеси в условията на социалистическата икономика, които до този момент не са разглежда- ш така цялостно в нашата литература. Авторът е намерил конкретни решения на проблема за идентифициране на управ ленческите функции в икономическите системи и връзките им: с информации очното осигуряване, дал е една нова класификация на икономическите езици с цел правилно избиране на най-подхо дящия език при решаване на определен клас икономически задачи, предложил е дори оригинален механизъм за създава• не на единен икономически език. Всичко това служи за подобряване на досега прилаганата методика за изграждане на информационната база на Единната система за социална информация (ЕССИ), предстояща за внедряване у нас. Ру- мен Георгиев разработва и конкретните етапи и стъпки в еволюционното изграж дане на сложните автоматизирани системи, и критериите за приоритетност на задачите, които се решават с помощта па електронноизчислителни машини. С други думи, практическото приложение на методиката ще доведе до съкращаване на сроковете при проектирането, Ще се подобри качеството на проектните ре-шения, като същевременно ще се постигнат условия за органическо вписване на иконамико-математическите модели па обектите на управление ѳ реалните икономически процеси. Румен Георгиев развива и методическите въпроси на класифицирането, унифицирането и типи зирането на документацията, разкрива основните принципни положения и конкретните изисквания към унифицираните документа, като с примери от плановата практика е показал как трябва да се осъществява Тяхното проектиране.
С труд и системни занимания, Румен Георгиев постига всичко, изграждайки своя авторитет на млад, солиден научен работник. Какъв е неговият творчески ПЪТ?
През 1971 година веднага след завършване на Московския инженерно-икономически институт Румен Георгиев се заема е въпросите на автоматизираните системи за управление в енергетиката. Там той защищава и своята дисертация на тема „Автоматизирани системи за управ ление на производствените енергосистеми“.
Целия опит, който е натрупал по време за съвместната работа със съветските учени, Румен Георгиев прилага веднага след завръщането си в България, където става заместник-директор по на-учноизследователската част на Висшата следдипломна школа за систем-организа тори при ВИИ „Карл Маркс“. Мнозина от завършилите по това време школата са получили своите първи знания по проектиране на автоматизирани системи за управление от старши преподавателя Румен Георгиев. И точно тогава младият научен работник разбира, че за да постигне пълно реализиране на научния си потенциал и най-качествено да се обо гатява с научни знания, трябва да по-стигне хармоничното съчетаване между теоретическите търсения и практическото приложение на своята професия. Това негово виждане го насочва към Научния център на Държавния комитет за планиране.
Плод на творческите търсения на младия учен са 16 научни труда, от конто едно учебно пособие по планиране, 12 статии, една монография и две разработки – „Основни положения за разработване на технически задания за проектиране на отрасловите подсистеми на Автоматизираната система за планови разчети (АСПР)“ и Основни положения за изграждане на АСПР“, които са предложени за приложение от плановите органи.
На международните научни конференции по проблемите на информацията в Магдебург и Марианске Лазни, Доклади Георгиев за новите моменти в теорията за, икономическата информация се прсреща с голям интерес. В съветския гоДИШНЙК „Будущее науки- 76 нашият млад учен е представен с биографична справка към статията му „Бъдещето на управленческата технология в икономиката“. ,
В момента усилията на малкия колектив от лабораторията са насочени в три направления — усъвършенствуване на така наречената „бяла книга“ — мето- дологическата основа за планиране у нас, усъвършенствуването на икономическия механизъм в трето, изработване на технология на планирането.
Ето виждането на Румен Георгиев върху проблемите, които се е заел да решава:
— Сложни и сериозни са задачите, които поставя пред нас тази гъвкава и многообразна наука за информацията и управлението в народното стопанство.
На един от първите международни сим-позиуми по въпросите на кибернетиката, проведен в СССР, видният съветски учен Ландау задава въпроса: „Как може да се обясни фактът, че дори велики физици от миналото (например Ню- тон) са били суеверни?“ И отговаря, че тези велики учени само са чувствували, че за овладяването на природата и нейните закони не са достатъчни физико- математическите методи. Този феномен те не са могли да си обяснят. Сега ве-че се знае, че това, което им е липсвало, което не са могли да доловят тогава, са информационните потоци, без които съвременната наука е немислима.
Понятието „информация“ не е вещество, нито енергия. Самата дума „информация“ има над сто определения. Аз вземам само две от тях, като се опитвам да ги свържа с марксистко-ленинската теория. Даже самият брой на подходите при разглеждането на про-блемите на информацията ни дава пълна възможност да видим сложността на този проблем.
Идеята и интересът към тази проблематика се породиха още по времето, кога то учих в СССР. Натрупаните знания в продължение на тези 7—8 години практика систематизирах и така се роди монографията „Организиране на информацията в икономическите системи“.
За своя научен труд Румен Георгиев получи наградата на Димитровския комсомол за 1977 година в областта на науката и техниката.
Той заслужи това заради трите качества на твореца: обич, всеотдайност и стремеж към самоусъвършенствуване в професията.
Статията е част от в. Орбита, бр. 33 (449), година IX, 13.8.1977
