- Г-н Георгиев, помня, че Вие напуснахте Минералбанк през 1990 г., когато тя беше на върха си, напуснахте БСП, когато бяхте член на най-висшето й ръководство – Председателството… Малко хора са поемали подобни рискове…
- Не мисля, че малко са хората, които се вълнуват от риска… Особено ме привлича моментът на напрежението – ще успея ли отново?… Но моят риск никога не е бил скачане със затворени очи, а изучаване на непознатото, в което се хвърлям. И решаване какво да правя, след като съм отчел предполагаемите плюсове и минуси – когато човек обича претегления риск, той е една крачка пред другите. Прави съзнателно това, от което се страхуват.
- А винаги ли правилно преценявахте плюсовете и минусите?
- Зависи от гледната точка. Но когато се мобилизираш, почти винаги можеш да получиш нещо положително, да натрупаш опит, от който можеш да извлечеш удовлетворение… На мене този опит никой не може да ми го отнеме, в него се състои истинският живот.
- А преди 10 ноември имаше ли място за риск?
- И още как… Аз съм доволен, че израснах в социалистическо общество, много от чиито основни принципи „работеха“ срещу мен. Това не е мазохизъм. Обстановката ми създаваше предизвикателства.
Не бях навършил и 10 години, когато майка ми беше уволнена като „буржоазна“ учителка по закон, подобен на неотдавнашния „Панев“. Преди това баща ми ни беше напуснал, а на 75-годишния ми дядо, сравнително заможен свещеник, всичко му бе иззето в ТКЗС-то. По-парата от студена вода и твърд хляб като основно ястие от днешна гледна точка е подигравка, но за мен бе нещо желано и поучително. Добри хора ми подариха коза, за която се грижех непрекъснато, за да започна да ям мляко…
Бях на 18 години, когато макар отличник и комсомолски секретар, решиха да ме пратят трудовак заради „буржоазния“ ми произход. Това също беше много благоприятно за мен, защото ме накара да си създам отношение към трудностите, предизвикани от човешката злоба и политиканство. Успях да предизвикам анкета и с три седмици закъснение ме пренасочиха към първия випуск на НШЗО „Хр. Ботев“ в гр. Плевен. Ако човек в такъв момент се огъне, той за цял живот остава уплашен…
Безброй са рисковете, които трябваше да преодолявам, за да достигна някакво професионално и обществено положение, което да съответства на собствените ми представи за самоосъществяване. Подобни препятствия правят човека силен, затова те всички са ми скъпи.
Ето така се научих да приемам всяка ситуация конструктивно, да търся развитието на позитивното начало, а не съгласие със силния на деня. Затова съм благодарен на някогашната БКП, че ме провокира да избера този тип поведение.
- Какво предизвикателство беше за Вас политиката?
- Голямо. Политическата дейност в истинския й вид съответства на моята чувствителност към възможностите за новости, на моята нагласа да виждам зад всичко човека, неговите проблеми, икономическите интереси на различните групи в тяхното взаимодействие… Не оцених обаче, че е безсмислено да се опитваш да раздвижиш колегите и поддръжниците си със своите идеи, своите проекти за изменения в обществото, ако при тях неприятностите и кръгозорът им не са стигнали до степента, когато те самите са готови за такива изменения… Това е Основната причина така бързо и с болшевишко безразличие да бъде откъснато и отстранено от политиката ос- новното ядро от лидери и активисти на социалдемократическото движение „Път към Европа“ в БСП и на парламентарната група „Социалдемократическа платформа „Европа“ във ВНС.
Това предизвикателство за мен обаче не е свършило дотолкова, доколкото най-важното си остана хармонията между нагласата ми и реалността, между чувствата, работата и духа ми. И понеже съм на 50 години – искам я не някога, а всеки ден и при всяко мое занимание! При новите условия такава хармония можех да постигна единствено в бизнеса – и то не във всеки, а в частния публичен по характер бизнес.
- Е, и постигнахте ли я?
- До известна степен! В пълна степен такава хармония в една агонизираща страна не може да се постигне. МЗПК „ЕВРОПА“ АД ми отправи предизвикателството на една иновация, на едно ново предприятие, приличащо и различно от някогашната Минералбанк. Някога успях да извадя Минералбанк по официалните международни класации на стъпалото на най-надеждната универсална търговска банка в Източна Европа. Но трябваше да жертвам част от чувствата си, от личните си представи за живота, от потребностите си. Мислех си, че все някога ще намеря време за тях…
Сега положението е друго. Доверието между мен като съсобственик и клиентите е пряко, а не чрез държавата. Стремежът в „ЕВРОПА“ АД е застрахователните услуги, които предлагаме, да се определят пряко от потребностите на клиентите. Това истински удовлетворява нагласата ми системно и целенасочено да улавям и анализирам възможностите за изменения, за иновации. И от това да печеля.
Има и още нещо. Започващите с ново предприятие предприемачи рядко обръщат внимание на инвестициите – обратно, те са алчни. Поради това те фокусират внимание си върху печалбата. А Основната заплаха за оцеляване на новото предприятие е другаде – в управлението на паричния поток, в капиталовата адекватност, в методите за вътрешно-финансов контрол! Аз зная как се инвестира тук, владея това ноу- хау, прилагах го още в Минералбанк с официалната консултантска помощ на Ситибанк – Ню Йорк. Старите ми колеги, доколкото зная, го забравиха… На мен ми доставя удоволствие да го прилагам в новите пазарни условия в нова област – застраховането.
- И все пак къде е първоизточникът за самоувереност? Не се ли боите, че можете да пропаднете?
- В спомената нагласа всеки отделен риск, независимо дали ще завърши поемането му с повече или по-малко минуси, да бъде незаменим и неизбежен повод за поука и удовлетворение. В постоянната нагласа да намирам отговори на въпросите: „Кои сега са възловите области, от които зависи успехът на моята организация?“, „Кои дейности аз върша добре?“, „Кои от тези възлови дейности всеки трябва да поеме като своя отговорност, тъй като те най-добре пасват на неговите достойнства?“ и т.н. В постоянните организационни трепети, в ясната стратегия, която филтрира изкушенията, пречещи с лекота да защитавам територията, с която се идентифицирам.
За да са сигурни клиентите и партньорите в твоята организация, ти трябва да бъдеш неин действителен лидер, а не „звезда“ с помощници. И за това най-важното нещо е, първо, да си отговорен сам пред себе си като личност, а, второ, хората от екипа ти също да имат ясни отговорности. Тогава пропадане няма!
И един въпрос, зададен от редакцията на „Свободен народ“ в последния момент:
- Вие сте председател на Социалдемократическия клуб „Европа“. Напоследък се тиражират внушения, че БСДП е изоставила съюзника си – СДК „Европа“, че е нелоялен поли-тически партньори и пр. Смятате ли, че те наистина имат основание?
- Това, което Вие окачествихте като „тиражиране на слухове“ си е част от инструментариума на политическата борба. Не можем да очакваме, че тя ще се води винаги с чисти средства, особено когато има някакъв по-голям залог „на масата“, както е в нашия случай. Лично аз намирам взаимоотношенията между СДК „Европа“ и БСДП за много добри. Налице е и взаимно уважение, и съвместно действие. Не се съмнявам, че двете формации ще задълбочат още повече сътрудничеството си.
Статията е част от в. Свободен народ,
бр.1 / 10.01.1996 г.
