Казват, че имало джобно издание на „Война и мир“ и че съвременният човек уж трябвало да познава класиката по такива джобни издания. В нещо подобно мога да упрекна нашата образована публика, която все по-често си позволява да обсъжда икономическата материя в жанра „виц“, „анекдот“.
Движението „Път към Европа“ по-скоро страда от обратната болест. За мнозина, ние изглеждаме прекалено сериозни, дори отегчителни. Накратко казано, редки са случаите да ни изслушат докрай. Ние обаче няма да спрем да оценяваме икономическата ситуация достатъчно сложно и подробно. Та поне като бъркаме, заблудите ни да изглеждат реалистични.
На първо място, в чисто политически аспект командно-административната икономика е жива. Не е започнал сериозно процесът на ликвидиране структурата на интересите на командно-административния апарат, на неговите права по разпореждане с ресурсите в икономическата система. И нека бъда разбран правилно. Въпросът не е и в това коя личност ще разпределя ресурси и от коя партия ще бъде тази личност – БСП или СДС. Проблемът е в това, че за една година икономическите субекти, които имат съществена тежест в икономическите отношения – правителството, министерствата, общинските съвети, държавните фирми, частните фирми и т.н., не са изменили съществено своята роля и статут по отношение на процесите и най-вече на ресурсите в българската икономика. И което е особено неприятно – не сме си изяснили набора от роли. които трябва да изпълняват правителството. съветите, другите икономически субекти в преходния период и в една изградена вече пазар- на система. Следователно не сме си изяснили икономическия статут, който като набор от роли обуславя поведението на икономическите субекти.
Аз твърдя, че и най-изявеният демократ. вложен в такава система, ще се превърне в заклет бюрократ.
На второ място, слабо е развитието на въпроса за началното разпределение на ресурсите, които сега са обществена (а всъщност ничия) собственост, между икономическите индивиди, т.е. в посока на приватизация.
Възловите проблеми при приватизацията са:
- до какво равнище (до индивид с обратно синтезиране или до колективни форми) ще достигнем с приватизацията и за сметка на какъв доход (лични спестявания, кредитни източници, безвъзмездно);
- в какви организационно-правни форми ще се легитимират субектите на приватизацията – акционерно дружество, дружество с ограничена отговорност, дружество, неограничена отговорност, командитно дружество. командитно дружество с акции и др. Междувпрочем командитното дружество, което е съчетание на дружеството с ограничена отговорност и дружество с неограничена отговорност, в нашата практика не съществува.
- може ли всяка организационно-правна форма да бъде субект на всякакви отношения и да извършва всички видове дейности, както е сега при нас, или трябва да съществува подходяща диференциация.
И на последно място трябва да се намери отговор на въпроса каква да бъде регулативната роля на държавата спрямо различните организационно-правни форми на приватизация. В другите страни обикновено тя е различна.
Тези четири проблема не могат да бъдат разделени при решаването на въпроса за приватизацията. А сега ние подхождаме така разпокъсано. Решаваме въпроса за данъчното облагане със Закона за данъците, решаваме частично въпроса за организационно-правните форми с указ № 56 и проекта за търговски закон, а оставяме настрана въпроса за сметка на какви доходи ще се формират новите субекти в отделните отрасли (нямаме концепция за това) и как ще си взаимодействуват тези субекти (не разглеждаме Закона за задълженията и договорите).
Третият основен проблем е свързан с опитите да се прилагат икономически регулатори, взети като философия и конструкция от развитите икономически системи, върху нашата система, която е със съвършено други характеристики. Тук можем да отнесем редица „чисто икономически“ проблеми на бюджета, данъците, лихвения процент, валутния курс и др.
Прилагането на тези регулатори у нас по начина, по който те се прилагат в икономики, в които иконо-мическите субекти имат не само изяснен статут, но и определено улегнало поведение, диктувано от този статут, може да нанесе само вреда. Последиците от такава философия са вече видими.
Ето пример. Рязкото повишаване на основния лихвен процент и лихвите на търговските банки е неизбежно от гледна точка на прекратяването на кредитната експанзия, намаляване на паричната емисия и ограничаване на инфлацията. В същото време то води до силно намаляване ликвидността на стопанските единици, които широко използват кредити, особено за оборотни средства. Това са преди всичко нашите търговски организации. При неустановеното икономическо положение на тези единици подобен лихвен удар би извел всички търговски организации на дотации или би довел до рязко повишение на търговските отстъпки, което ще рефлектира в цените и в степента на инфлация. Значи, такова увеличение може да се проведе успешно само ако увеличението на лихвите бе изпреварено от възмездна приватизация на търговията. увеличаване на нейните собствени средства и достигане на икономическо равновесие.
На четвърто място, следва да акцентираме и върху пълната неяснота пo отношение на бъдещата материална структура на националната икономика. Лозунгът „Назад към природата!“, т.е. назад, към селското стопанство и туризма ,е икономически твърде наивен, за да бъде верен – и то по една проста причина : не може да се осигури икономически растеж със съвременно качество на основа на остаряла технология и ниско квалифицирана работна сила.
Като частен, пример може да се посочи проблемът със селското стопанство и земята. Съвременната материална структура на селското стопанство в развитите пазарни икономики предполага висока наситеност със селскостопанска техника от отрасли извън селското стопанство, агротехнблогии (вкл. торове, средства за защита и др.), а също и съответни организационни , структури, които осигуряват функционирането на системата като цяло и изискват висококвалифицирани кадри и мениджмънт.
Обаче у нас усилията са насочени само към даване право на собственост и оземляване, а всичко друго се отлага на втори план. Резултатът може лесно да се предвиди – ще се създаде отново екстензивен тип структура, но този път вече силно раздробена.
Тази раздробеност ще изисква много време, за да могат новите икономически единици да намерят онези фактори, които ще осигурят интензивния им растеж. Ще следва очевидно да се използва система от специални стимули, позволяващи повишено натрупване в отрасъла – и то при пълна несигурност, че това натрупване ще се насочи в посока на интензификация.
С поставянето на въпроса за бъдещата материална структура не ратувам за задаването на отраслови приоритети, което е наша стара болест. Алтернативата на „Червена могила“ и други приоритети не може да бъде селското стопанство въобще, а целенасоченото изграждане с икономически методи на материална структура от интензивен, високопроизводителен тип. Структура, която да позволява превръщането на България не в ресурсен придатък на развитите пазарни икономики, а в пълноценен партньор на постиндустриална Европа . Именно това е въпросът на въпросите какви са характеристи- ките на тази бъдеща структура и как да се обвърже тя с предоставянето на права на собственост и реално оземляване, както и с онези елементи ни националната икономика и външния обмен, които могат да осигурят разширеното възпроизводство на структурата.
И на последно, пето място, считам, че все още е съвършено неоформена (дори на идейно равнище) концепцията за нашето икономическо взаимодействие с външния свят.
Нашето становище е, че при отворения характер на икономиката ни и силната материалоемкост и импортоемкост на материалната структура ние се нуждаем от външноикономически режим, вкл. валутен курс, който пряко да укрепва експортно ориентираните икономически единици и обслужващите го банкови и финансови структури.
Практиката и вижданията във външноикономическата област е сега по същество практика на чисто механично съпоставяне на съвсем неравностойни предприятия (дори от един и същи отрасъл). Не се отчита фактът, че инвестиционният процес протичаше у нас субективно и неравномерно, в резултат на което и технологическото равнище на отделните предприятия е силно диференцирано. Именно това изисква валутният режим и курс при определянето на квотираните стоки за внос и износ и при изграждането на съвместни предприятия да се съобразяват с мощностите и ресурсите, които реално могат да бъдат ескпортно ориентирани.
Така че засега по своето положение под слънцето ние напомняме Настрадин Ходжа, който щял да се жени за принцесата. Работата му била наполовина готова – той бил съгласен! Европа действително прилича на прекрасна дама, която нацията ни ухажва. Но засега нито нашите обноски, нито нашият начин на мислене позволяват да се надяваме на нещо сериозно в този флирт. Никаква наша частична промяна, а следователно и никакъв наш частичен план няма да донесе успех. А цялостен план без концепция и практиката на държавно регулиране е абсурд.
Статията е част от в. Дума,
Брой 28/ 28 януари 1991 г.
