Пазарът: Начин на употреба
Проф. Майкъл Кейзър
Поканен от Съюза по икономика при Федерацията на научно-техническите дружества, в нашата стра на за няколко дни беше проф. Майкъл Кейзър. Този учен от Оксфордския университет във Великобритания се ползва сред икономистите с авторитета на познавач и изследовател на проблемите на икономическото развитие на социалистическите страни. На тези въпроси е посветен публикуваният напоследък петтомен труд под неговата редакция.
Проф. Майкъл Кейзър се срещна и беседва с наши учени икономисти на 2 октомври, със стопански дейци — на 3 октомври. Основният кръг от проблеми, които разглеждаше бе ориентацията към приложение на пазарните механизми в икономиките на редица социалистически страни. Същата тематика избрахме и при проведения с него разговор.
— Проф. Кейзър, насоката към пазарната технология в последно време се забелязва все по-отчетливо. Смятате ли, че от теоретична гледна точка съществува алтернатива на пазара в съвременните условия?
— Ако има такава алтернатива, то ние, икономистите, не я знаем. Навремето съществуваха очаквания, че чрез идеално осъществени пресмятания може да бъде заменена идеалната конкуренция при ефективното разпределение на (ресурсите в зависимост от потребностите на човека. Това изискваше централизираното планиране да предвиди всички потребности така, че да се задоволи търсенето. Иконсмистите имаха предвид многозначността на решенията, които трябва да се вземат, за да се осигурява съвпадението между търсенето и предлагането — от домакинствата и предприятията, между спестяванията и капиталовложенията, по географски райони, по време. Но за балансирането на всичко това са необходими множество единици, които да осъществят тези пресмятания най-ефективно! Това е идеализирана представа, която се отклонява като модел от действителността в много направления.
Разбира се, трябва да има определена роля държавата и гражданското общество (което определяме като мрежа от организации както на доброволна, така и на друга, например на професионална основа). При положение, че пазарът е управляван от всички тях, включително и от държавата, това би могло да осигури най-добро разпределение и в определени граници — най-добро задоволяване на нуждите.
След тази обща постановка, която е отговор на въпроса ви като „Да“ или „Не“, трябва да видим и какви са управляващите и защитните функции, които следва да се установят или подобрят, за да се постигнат най-добри резултати от действието на пазара. Опитът на плановите икономики в този смисъл не е в никакъв случай изгубен. От една страна, фактът, че пазарите са били в голяма степен премахнати и ефективност не се е появила, хората не са удовлетворени от резултата, е негативно доказателство за необходимостта на пазара. От друга страна, и на Изток, и на Запад ролята на държавата при защитата и подпомагането на хората е доказана от опита. И аз мисля, че след толкова години живот в социалистически условия населението не е готово, не желае да принесе в жертва защитата, която държавата му осигурява. Разбира се, вмешателството на държавата в икономиката понякога повишава общото благосъстояние, било като тя забранява определени неща, или като предприема . мерки, които пазарът не може сам да вземе.
— Има ли според вас вродени недостатъци пазарната икономика, които да предизвикат трудности? И какви са специфичните затруднения при прехода към такъв модел?
— Какво виждам като неправилно и поправимо в институциите на пазарната икономика днес?
Ще започна с глобализацията на световните пазари. Ако нещо се открои през осемдесетте години, то е планетарният размер, който придобиха финансовите пазари, взаимното обвързване на акциите, на кооперативните институции, скоростта на трансферите, на вземането на решенията и тяхната обмяна чрез средствата за електронна комуникация, автоматизацията на борсите, почти едновременното узнаване на цените в целия свят. Например валутните курсове се променят двайсет и четири часа без прекъсване — в Япония борсата се затваря, във Франкфурт и Лондон се отваря и когато пък те прекратят работа, започва денят за борсата в Ню Йорк… Разрушихме ограниченията на времето и пространството. И това крие опасност, защото ликвидира голяма част от контрола, който правителствата някога имаха над икономиката.
Това е свързано с втората главна промяна от 80-те години. В почти всички страни с пазарна икономика дойдоха на власт правителства, които приемат за необходимо отдръпването на държавата от много от нейните регулиращи функции в икономиката. Чрез приватизира нето на голяма част от предишните държавни предприятия, подлагането на въздействието на конкуренцията на цели икономически области те се стремят да осъществят сходна концепция. Смята се, че политическите решения понякога водят до погрешни резултати, понеже не са приети на пазарно равнище. Дерегулация се осъществява в Западна Европа, в САЩ, но не и в Япония. Тя все още запазва силно държавно вмешателство в икономиката.
Третият момент, по който 80-те години се отличават от всички досегашни периоди, е размерът на платежните и търговските баланси на световните пазари. Например — огромният дефицит на САЩ и много големият доход на японската икономика. Ако свържем това с четвъртото и последно явление — възраждането на протекционизма и разделянето на пазарите, като реакция спрямо глобализацията — трябва да отбележим европейския общ пазар и конфликта между него и Япония и САЩ.
Доста големи промени настъпиха на световните пазари. Част от тях въздействуваха върху икономически развитите страни. Дисбалансите много сериозно влияят върху третия свят (където заемите отдавна надминаха нормалното равнище). И разбира се, имат въздействие и върху социалистическите страни. Досега те остават силно протекционистични търсейки възможности и предимство в търговия помежду си и вътре в себе си, до голяма степен са встрани от глобализацията.
За социалистическите страни според мен дилемата е в това как да се дерегулира, като не се губят предим ствата на осигуреността защитеността. Ако се опитвате да направите индустрията по-ефективна, да премах нете паричното неравновесие — установената структура на производството трлябва да бъде променена. Е някои случаи това означава затварянето на предприятия. Великобритания премина през много сериозен подобен период на затваряне през който производството на преработващата промишленост спадна със 17 не сто за една година и безработицата достигна три милиона души. Това са тежки удари върху осигуреността на хората с работа, а върху сигурността на индивидуалните предприятия. Но такъв период е неизбежен. Защото винаги имаме избор между висока ефективнос и частично увеличена безработица — или ниска ефективност при малка безработица.
Тук ролята на държавата е да регулира и намали тези негативни въздействия като осигури определен приток на средства за социална осигуровка. Важно е се гарантира граница жизненото равнище, под която работниците, останали незаети, да не слизат.
Другият проблем е точната периодизация на отварянето на плановата икономика към пазара. Тук е необходимо голямо внимание и това не бива да не изведнъж. Можем честно да кажем, че е особено необходимо да планираме как да преодолеем контрола и да създадем пазар. План за това, как да не планираме повече.
Ключът: Диалектика и реализъм
ст.н.с. Румен Георгиев (сега Проф.)
В разговора заедно с проф. Майкъл Кейзър участва ст. н. с. Румен Георгиев. Той изрази своите виждания по същите въпроси. Теоретичната дискусия бе интересна, продължителна. Тук се спираме само на откроените в нея кардинални различия в мненията на учените.
— Преди всичко ще кажа, че беседите на проф. Кейзър бяха полезни за нашите икономисти и от теоретична, и от конкретно практическа гледна точка.
Няма да възразявам по някои термини, които намирам за недостатъчно точни и обосновани — като например за протекционизма в социалистическите страни и т. н. Не спорим за думи, същественото е другаде.
Пазарът, както и парите, не е изобретение на капитализма. Той е постижение на човечеството; технология за обмен и разпределение, която е налице при различни обществено-икономически формации от много столетия насам. Не е оправдано да отъждествяваме пазара с капиталистическата икономика, както и не е възможно да приписваме като заслуга на който и да било обществен строй откриването и използуването на колелото.
Причината за известно надценяване на ролята и възможностите на пазара (което се наблюдава напосле дък) според мен се корени в това, че дълго време го пренебрегвахме. Можем да наречем сегашното явление „реакция по принципа на махалото“.
Струва ми се, че алтернатива „план—пазар“ не съществува. Планът и пазарът винаги са били диалектическо единство на противоположности. Няма страна в света, където пазарът да функционира без планиране и държавно регулиране. Работата обаче е в това, че разглежданото взаимодействие е сложен и — отново ще подчертая — диалектически процес, в който структурата и интензивността на централизираното въздействие има критичен праг. Ако тази граница се прехвърли и особено при положение, че вмешателството е оперативно-силово, пазарът губи своите регулиращи функции, икономиката се бюрократизира. Това е праг, до равнището на който се събират и укрепват компонентите на обществото със съчетани индивидуални, колективни и обществени интереси.
С всичко това е свързан вторият, много интересен въпрос: има ли вродени недостатъци пазарът? По мое мнение — да, има. И те са не само във възможността да се намали социалната сигурност особено при промяна на установената слабо-ефективна производствена структура, за която говори проф. Кейзър. Не съм убеден, че пазарът, оставен сам на себе си, е в състояние да се справи с кардиналните проблеми на човечеството, като например тези на екологията, за ограничеността на невъзобновяемите ресурси и т. н. Това не значи, че световната икономика е митичен кентавър, при който мощното тяло на коня се нуждае от човешка глава, за да има своя посока, цел и разумно поведение. Нещата са много по-сложни. Средство за отстраняването на вродените недостатъци на пазара е стратегическото планиране и държавното регулиране.
Това означава, че вмешателството на държавата и на съответните обществени институции в икономиката далеч не се ограничава с осигуряването на социални помощи и жизнен минимум (където те просто не могат да се откажат от дълга си). Всички страни в света например развиват обмислена система на регулиране на външноикономическите връзки. Проф. Кейзър обаче не вижда в това тенденция, диалектически свързана с глобализацията на пазара. Изследванията показват, че в едни случаи това регулиране се осъществява предимно чрез общоикономическата политика, а в други — чрез валутни ограничения, съответни системи на допуск до външнотърговската дейност, режим на валутния курс и т. н. Така Швеция, Норвегия и Финландия не се стремят изкуствено да изведат своите валути на международния пазар, за да не се окажат те „привързани“ към валутните кошници на техните водещи търговски партньори — и на тази основа постигат стабилност. Или пък друг случай: ако във Великобритания през 1979 г. отмениха всички валутни ограничения и практически единствената форма на държавно регулиране сега е лицензирането на вноса и износа, то във Франция е точно обратното — държавата не изпуска от ръце лостовете за въздействие върху паричните потоци.
Това внимание към валутния пазар, а и изобщо към паричния пазар не е случайно. От известна гледна точка всяка ефективна пазарна система, ако е наистина ефективна, би трябвало да функционира на границите на маргиналния (пределния) принос и евентуалните нарушения в търсенето и предлагането са потенциални източници на структурни нарушения. В условията на глобален пазар — върху цели страни и региони. И тези смущения се отразяват първо на паричния пазар. Затова и вниманието към него е голямо, а стремежите за комплексното му използване го превръщат във вграден индикатрр и регулатор на икономическите системи.
Мога да продължа с примери на централизирано планиране и държавно вмешателство. Нещо повече — какво определение бихме дали, да кажем, на действията на страните от Европейската икономическа общност във връзка с предвижданото създаване на единен пазар от началото на 1992 г.? Нима не става дума за стратегически дейности, кои то са планирани и се осъществяват координирано и настъпателно на различни, равнища — дори и наддържавно?
Ще подкрепя мнението на проф. Майкъл Кфйзър, че при отварянето на икономиката на редица социалистически страни — включително и на нашата, съгласно партийната стратегия — към използване на пазарните механизми, е необходимо компетентно планиране, постепенност, последователност и реализъм. Но ще подчертая, че целта не е „повече да не планираме“, а да се научим в бъдеще най-умело, диалектически да съчетаваме пазара със стратегическите въздействия на центъра.
Разговорите проведе
Иван ИВАНОВ
Вестник „Работническо дело“
Год. LXIII, Брой 290, София, понеделник, 17.10.1989 г.
Издателско-полиграфически комплекс „Работническо дело“ 21100
Редакционна колегия:
Гл. Редактор: Радослав Радев, Ангел Бонев, Генчо Бошнаков – зам. гл. редактор, Горан Готев – зам. гл. редактор, Димитър Делийски – зам. гл. редактор, Иван Ангелов, Петър Бочуков, Радослав Велев, Силвестър Милчев – зам. гл. редактор, Станислав Друмешки, Степан Ерамян – отговорен секретар, Юрий Попов