Корица на сп. Икономическа мисъл Брой 4 / 1980 г.
В отчетния доклад на ЦК на БКП пред Единадесетия конгрес на партията др. Т. Живков отбеляза: „Бързото и ефективно внедряване на научно- техническите резултати в производството придобива първостепенно значение… Във връзка с това необходимо е неотложно да се усъвършенствува механизмът на планиране и стимулиране по такъв начин, че да се ускорява решително внедряването на научно-техническите постижения, да се създава надпревара в предприятията за прилагане на нововъведенията.“
В условията на VIII петилетка, която ще бъде петилетка на научно-техническия прогрес и последователно прилагане на икономическия подход, значението на този проблем значително нараства. Съществено се увеличават обемът и изискванията към създаваните и внедряваните в практиката научно-технически разработки. Нараства с бързи темпове асортиментът на изделията, многократно се повишава средната сложност на продукцията, технологиите и оборудването за нейното производство, възникват нови и по-сложни управленски задачи, осъществявани във връзка със социалистическата организация на труда и интелектуализацията на общественото производство. Начините за формиране и изразяване на разходите за решаване на задачите по внедряването, както и получаваните от тях резултати за различните подсистеми на народното стопанство, йерархически равнища и планови периоди придобиват голямо разнообразие.
В тези условия единната научно-техническа политика на страната и последователното прилагане на икономическия подход с острота поставят проблема за съдържателното единство на информационната база за планиране и отчитане внедряването на научно-техническите постижения в производството.
Конкретните по-важни изисквания към съдържателното единство на тази информационна база могат да се сведат до няколко момента.
Елементарни единици на информационната база представляват плановите и отчетните показатели, с помощта на които се отразяват внедряваните постижения. Теорията и практиката на управление показват, че отличителната особеност на системата от планови и отчетни показатели, характеризиращи нововъведенията в производството за по-продължителен период от време и в по-крупни подсистеми на народното стопанство, трябва да бъде по-голямата окрупненост на позициите е плана и отчета. Така при съставянето на дългосрочен план за внедряване на национално равнище следва да се осъществява преход от планиране на отделни елементи и задачи към разработване на комплексни програми по стратегическите направления на научно-техническото ни развитие: електронизация, роботизация, химизация, биологизация и други. В плановете за по-кратки периоди — пет, две и една година — е необходимо поръчките на дългосрочните програми и планове постепенно да се конкретизират, като се разширява групата на тематично-натуралните показатели, характеризиращи отделните направления на научно-техническия прогрес за равнището на отраслите, стопанските организации и техните поделения. При това се изисква структурата на планираните за тези периоди задачи за внедряване и тяхната реализация в подсистемите на народното стопанство, постиганите при реализацията иконо-мически, технически и други резултати да се обвързват непосредствено със структурата и показателите от другите раздели на плана за социално-икономическо развитие.
Създаването на възможност за такова органическо обвързване на плана за научно-техническия прогрес с останалите раздели на Единния план на ^ всички управленски равнища следва да се разглежда като едно от възловите изисквания към информационната база. Без неговото съблюдаване самото планиране на внедряването се превръща в слабоефективна дейност.
За реализиране на това изискване е необходимо преди всичко да се създадат условия за органично включване на ефекта от научно-техническите постижения в нормативната база и качествените показатели на стопанските организации и поделения. Нужна е съгласуваност и регламентираност в методите, съдържанието и сроковете за определяне на очаквания и фактически икономически ефект.
Очакваният икономически ефект се характеризира с определена степен , на вероятност, при която са допустими известни отклонения на неговата величина от фактическата. Във връзка с това в стопанските организации и поделения трябва да се въведе строг ред за анализиране и съпоставяне на фактическия ефект с предварително разчетения. Постигането на такова О-‘ • единство между очаквания и фактическия икономически ефект представлява концентриран израз на единството на цикъла „изследване-производство— потребление“ и има изключително значение за усъвършенствуване управлението на научно-техническия прогрес на икономическа основа.
Ефектът и разходите за внедряване често се проявяват както на мястото, където се реализира дадено научно-техническо постижение, така и в относително отдалечени области на възпроизводствения процес. Новите изделия и производствени методи обикновено са носители на мултипликационен ефект и предизвикват многократни изменения в следващите стадии на производството. Често разходите в производителя дават ефект само в потребителя, а внедряването на нова техника в основните производствени процеси изисква допълнителни разходи в спомагателните и обслужващите процеси и т. н. Единство на информационната база е възможно само ако се разкрива съвкупността от разходи и резултати от нововъведенията във всички взаимосвързани стадии на общественото производство и на тази основа се оформя цялостна реална картина на ефективността от внедряването на научнотехнически постижения в страната.
Последователно прилагане на икономическия подход в управлението на научно-техническия прогрес изисква при усъвършенствуване на инфор-мационната база да се осигурят условия за последователно и пълно съчетаване на тематично-натуралния и икономическия аспект на плана за внедряване. Първият аспект се характеризира главно със списъците на научно- техническите задачи, отразяващи внедряването на определени научно-технически постижения, сроковете за тяхното изпълнение, някои показатели за техническото равнище на производството и продукцията и др., а вторият — с разходите, социално-икономическия ефект и ефективността от тяхното решаване. Построяването на всеобхватен задължителен държавен план за внедряване на научно-техническите постижения в тематично-натурален аспект на дадения етап е възможно, но от социално-икономическа гледна точка едва ли е приемливо. Такъв един подход на сегашния етап на нашето развитие ще лиши системата на планиране от гъвкавост и може да повлияе отрицателно върху инициативата на низовия производствен и научно-тех-нически персонал, а оттук и върху ефективността на производството. В същото време създаването на условия за използуването на редица непрогиво- речащи един на друг синтетични икономически и технпко-икономически показатели ще даде значителен простор за вземане на самостоятелни решения от стопанските и инженерно-внедрителските организации, насочени към изпълнението на окрупените задачи на националния план.
За съчетаването на тези два аспекта на плана в единната информационна база следва да се осигури такава агрегация и дезагрегация на показателите, че загубите на необходимата за всяко едно равнище информация да бъдат минимални.
В светлината на тези изисквания възлов методически проблем, от който зависи единството на информационната база на управление на научно-техническия прогрес, представлява обоснованата класификация на задачите за внедряване на научно-технически достижения в производството и свързаните с тях показатели, използувана при планирането и отчитането на различни йерархически равнища и за различни периоди от време.
Задачите за внедряване на научно-техническите постижения за разлика от научно-техническия прогрес като цялостно явление в общественото производство имат ясно очертани начало, кран и конкретен обект, към който са насочени. Диференцирането на дейността, свързана с научно-техническия прогрес на производството под формата на конкретни задачи, обикновено се осъществява, като се отчита степента на общност на изпълнителите, методите и средствата за тяхното решаване н в по-малка степен характера на обектите и начина на формиране на резултатите от тези задачи. Последните два критерия при класифицирането на задачите за внедряване на научно-техническите постижения имат обаче решаващо значение за единството на показателите за внедряване във всички посочени разрези.
На фиг. 1 е предложена класификация на задачите за внедряване на научно-техническите постижения и цялата свързана с тях информация на равнище стопански организации и поделения, която отчита в значителна степен изложените изисквания.
Съгласно действуващите в настоящия момент методически указания и форми за планиране и отчитане на научно-техническия прогрес на всички , равнища на управление се използува следната класификация на научно- техническите задачи, решавани за нуждите на производството: разработване и внедряване на нови и усъвършенствувани изделия, технологии, сортове растения и породи животни, автоматизация на производството и управлението, научна организация на производството, труда и управлението (без ЕИТ) и други разработки. Определянето на ефекта и разходите по задачите на всяко едно направление е регламентирано най-общо и еднозначно за всички видове нововъведения.
По принцип такъв подход е възможен, но е свързан със значителни ме; тодически трудности при обвързването на плана за научно-техническия прогрес с останалите раздели на Единния план на различни равнища и получаването на необходимата за провеждане на научно-техническата политика информация на национално равнище. Автоматизацията на производството и управлението например е тясно свързана чрез разходите и ефекта с организацията на производството, труда и управлението както в звената, където се осъществява, така и във всички стадии на производството, което е трудно да се отрази при тази класификация. Не се отчита различието в начините за определяне на икономическия ефект от усъвършенствуването на изделията, използувани като средства за производство, и изделията, използувани като предмети за потребление. Липсват условия за получаването на реална и пълна картина за ефективността на научно-техническия прогрес, която е възможна само при разкриване на цялата съвкупност от разходи и резултати по съответните задачи, решавани за различните етапи и фази на възпроизводствения процес.
Фиг. 1. Класификационни схема на задачите за внедряване на научно-техническите постижения, разходите и резултатите от тях.
Многообразните процеси на реализиране на научно-техническия прогрес в стопанската организация и поделение е целесъобразно да бъдат разделени преди всичко на две крупни класификационни множества: а) внедряване на нови средства и методи за производство и управление и б) разработване и усвояване производството на нова, пo-съвършена продукция. Всяко от двете направления представлява сложен комплекс от задачи, чието решение е тясно свързано с осъществяването на множество технически и организационно-икономически мероприятия.
Макар и относително самостоятелни, процесите за реализиране на двете направления функционално се преплитат помежду си, зависят един от друг, предопределят се един друг. Така преходът към изготвяне на по-съвършена продукция предявява повишени изисквания към техническото равнище на нейното производство. От своя страна купуването и внедряването на ново, по-усъвършенствувано оборудване значително подобрява техническото равнище и качеството на произвежданата продукция.
На равнище стопанска организация и поделение при решаването на научно-технически задачи от двете направления вземат участие различни научноизследователски и инженерно-внедрителски организации, предприятия, специалисти. Различен е и обектът на усъвършенствуване — в едното направление това е производството и неговото управление, а в другото — продукцията. По различен начин се формира и ефективността от решаваните научно-технически задачи. При усъвършенствуване на производството |И неговото управление ефектът се реализира главно в предприятието-производител, а при създаването на по-съвършена продукция значителна част от ефекта се реализира в потребителя.
Внедряването на нови средства и методи за производство и управление обикновено е насочено към повишаване на обществената производителност на труда в предприятието-производител, което намира непосредствено изражение в намаляването на разходите както за целия обем продукция, планирана за производство, така и за единица продукция. Икономията на ресурси дава възможност при предишния техен разход да се увеличи производството на материални блага, т. е. икономисаните материали, енергия, работно време и др. да се използуват за производството на допълнителен обем продукция, която се търси на пазара.
По друг начин се формира ефектът от създаването на по-съвършена продукция. Той се реализира главно в потребителя и е свързан с намаляване на нормите за разход на продукцията при нейното- използуване, на трудовите разходи при използуването на продукцията в производството, подобряване на качествените характеристики на произвежданите изделия и т. н.
Значителни различия съществуват и при формирането на разходите за реализиране на задачите от двете направления.
Рационално агрегиране на разходите и ефекта от научно-техническите задачи в единната информационна база е възможно само ако се отчита спе-цификата на тяхното формиране в двете направления.
Изхождайки от изложените съображения, посочените направления се дават отделно на фиг. 1. Целесъобразно е те да се разграничават и за равнище отрасъл, докато от народностопанска гледна точка информацията за разходите и ефекта от решаваните задачи следва да се агрегира, тъй като на това равнище двете направления се сливат в единен процес. Това особено ясно проличава при производството на промишлена продукция от група „А . Усвояването и преминаването ким производство на пй-сЬвърШёнИ трактори например повишава техническото равнище и ефективността на производството в селското стопанство, създаването на по-съвършени модели товарни автомобили, повишава техническото равнище и ефективността на транспорта, и т. н.
Разграничаването на посочените две направления в информацията за разходите, ефекта и количеството задачи на равнище поделение, стопанска организация и отрасъл дава възможност същата тази информация да се агрегира на национално равнище за няколко отрасъла, за отделни стратегически направления на научно-техническия прогрес и за народното стопанство като цяло, което е от съществено значение за правилното провеждане на единната научно-техническа политика на страната.
От гледна точка на единството на информационната база задачите по внедряването на нови средства и методи за производство и управление следва да се класифицират в групите: а) усъвършенствуване на техниката и технологията на производството и б) усъвършенствуване на организационните форми на производство, средствата и методите за неговото управление. При решаването на задачите от двете групи вземат участие различни научноизследователски и инженерно-внедрителски организации, предприятия, колективи и специалисти.
Един от главните резултати при решаването на задачите и от двете групи е намаляването на разходите за производство, което се постига по различен начин за всяка една от тях. Усъвършенствуването на техниката и технологията на производство се осъществява в резултат на: техническото превъоръжаване на производствените процеси; използуването на по-производителни и надеждни образци оборудване, приспособления, механизми, прибори; механизирането и автоматизирането на технологическите процеси; екипирането на работните места с по-съвършени инструменти, прилагането на по-ефективни начини за превръщане на изходните материали в готова продукция. С това се реализира икономия на трудови и материални ресурси за производството на единица полезна продукция.
Наред с намаляването на разходите за изработване на единица продукция усъвършенствуването на техниката и технологията дава възможност да се подобрят нейните потребителски свойства, което ще бъде разгледано по-нататък.
Усъвършенствуването на организационните форми на производство, средствата и методите за неговото управление обхваща специализацията и кооперирането, организацията на поточното производство, груповите методи за обработка на детайлите, цялата тази многообразна дейност по изграждането и управлението на производствения механизъм, която се основава не само на опита и интуицията, но и на постиженията на науката и техниката, което е важно направление на научно-техническия прогрес в материалното производство.
При усъвършенствуване на организационните форми на производство се постига намаляване на разходите за изработване на единица продукция от намаляване на непроизводствените загуби на време по работните места, съкращаване на производствения цикъл по създаването на продукцията, намаляване на междуоперационните резерви от време, на разходите за транспорт и др. Това съдействува за подобряване координацията между частите на производствения механизъм в предприятието, променя и отно-
шенията между отделните изпълнители в трудовия процес, с което се слага определен отпечатък върху характера на труда, върху неговата емоционално-психологическа окраска.
Усъвършенствуването на средствата и методите за управление на производството е тясно свързано с подобряването на неговите организационни Форми. Връзката тук е взаимна. Решавайки въпросите за рационално изграждане на производствената система, необходимо е да се търсят и подходящи форми за нейното управление. От друга страна, усъвършенствуването на средствата и методите за управление често налага преустройство на производството, тъй като предишната структура престава да отговаря на новите изисквания и възможности на системата за управление.
Усъвършенствуването на средствата и методите за управление се осъществява най-вече чрез създаването на автоматизирани системи за управление на производството. Те дават възможност да се изгради и непрекъснато ла се актуализира пълна нормативно-информационна база на производството която има важно значение за усъвършенствуване на неговата организация. Бързото решаване в тези условия на сложни управленски задачи с преработка на огромно количество информация позволява да се сведе д минимум загубата на ресурси от неоптимални решения.
По такъв начин задачите за усъвършенствуване на организационните форми на производството, средствата и методите за неговото управление за разлика от задачите от първата група влияят на намаляването на производствените разходи чрез сложно взаимодействие на редица фактори. Това значително затруднява количественото определяне на реализирания ефект. На настоящия етап не съществува достатъчно обоснована методика за планиране и отчитане на икономическия ефект от тази група задачи, която да се основава на аналитични методи за изчисляването му. Ето защо за нуждите на единната информационна база е необходимо задълбочено да се изучава динамиката на фактическите разходи в предприятията, внедряващи усъвършенствувани организационни форми на производство, средства и методи за неговото управление. При определяне на икономическия ефект трябва да се прави оценка за средногодишното изменение на редица негови показатели до и след внедряването на съответната задача. В условията на единната информационна база се създава възможност динамиката на тези показатели в едно предприятие, внедрило дадена задача, да се сравнява и използува за определяне на динамиката им в предприятията, в които предстои внедряването на аналогични задачи.
Групирането на резултатите, разходите и количеството задачи по внедряването на нови средства и методи за производство и управление в раз-гледаните две направления наред с възможностите за по-рационална агрегация на показателите и по-пълна информация дава и богата ориентировка за целенасочено управление на научно-техническия прогрес в материалното производство. То ще съдействува за активизиране на работата по преодоляване на съществуващото изоставане на организационните форми на производство, средствата и методите за неговото управление от равнището на техниката и технологията на производствените процеси. В същото време с цел да се преодолее известно изоставане на техническото равнище на спо-магателното производство от това в основното производство ще бъде целе съобразно задачите за усъвършенствуване на техниката и технологията да се групират и по признак принадлежност към основното или спомагателното производство.
Класифицирането на задачите и свързаната с тях информация по разработването и усвояването на производството на по-съвършена продукция в единната информационна база е удобно да се извърши в групите: а) разработване и усвояване производството на продукция, използувана като средство за производство и б) разработване и усвояване производството на продукция, използувана като предмет за потребление. Формирането на икономическия ефект за всяка от тях се осъществява различно. От своя страна по един начин се формира ефектът от продукцията, изразходвана като елемент за друга продукция или подлагана на по-нататъшна преработка, а по друг — от тази, използувана многократно като ресурс.
При производството на усъвършенствувани изделия, които са съставна част от нова продукция или са подлагани на по-нататъшна преработка, икономическият ефект се формира главно в резултат на намаляване на: разходните норми на продукцията при нейното използуване (например, когато се повишат твърдостта на инструментите, трайността на материалите, относителното тегло на полезните вещества в суровините и т. н.); разходите на труд при използуване на определена продукция в производството (когато се подобри например обработваемостта на материалите); подобряване на качествените характеристики на дадена продукция, влияещи върху качеството на изделията, които се произвеждат от тази продукция (когато се повиши износоустойчивостта и тя влияе върху дълговечността на машините).
По специфичен начин се формира икономическият ефект и при усвояване производството на по-съвършена продукция, използувана многократно като ресурс. Към тази група могат да бъдат отнесени такива продукти като металорежещи машини, товарни автомобили, роботи и други изделия, из-ползувани за производство на продукция в течение на много производствени цикли. Ефектът тук се определя от редица компоненти, от които с особено значение и сложност на формиране е икономията на разходи при експлоатацията на изделия с повишена надеждност.
Определянето на икономията от повишаване надеждността на машините следва да се извършва диференцирано по всяко едно от свойствата, определящи надеждността (безотказност, дълговечност и ремонтопригодност на изделията) със сумиране на получените резултати.
Икономическият ефект от повишаване безотказността на изделията се формира за сметка на намаляване на разходите за извънпланови ремонти, предизвикани от повреди, и загубите от престои поради неизправност. При повишаване дълговечността на изделията икономическият ефект се формира в резултат на намаляване разходите за ремонти и загубите от престои при плановите ремонти. Величината на разходите може да бъде намалена и по пътя на повишаване ремонтопригодността на изделията, което води до снижаване на загубите, свързани както с планови, така и с извънпланови ремонти.
Определянето на икономическия ефект от подобряване на качествените характеристики на продукцията, използувана като предмети за потребление, в много случаи е затруднено поради липса на рационални методи за това. Преди всичко се имат пред вид такива количествено неопределими характеристики като вкусовите качества на хранителната продукция, естетическите свойства на изделията на битовата техника и др.
Въпреки това обаче не трябва да се приема за меродавно разпростра-. неното убеждение, че при повишаване качеството на продукцията и изде- лнята от група “Б“ въобще не е възможно да се определя икономическия ефект.
Икономическият ефект от усвояване производството на по-съвършена продукция, използувана като предмети за потребление, може да бъде изчислен в случаите, когато: първо, усъвършенствуването на продукцията води до намаляване на разходите за нейното изработване (в резултат например на повишаване технологичността на изделията, на рационалния из бор на използуваните материали и др.); второ, подобряването на качеството на продукцията способствува да се удовлетворява по-голямо количество потребности при същите промишлени разходи или при промишлени разходи, нарастващи по-бавно от обема на удовлетворените потребности (от повишаване например дълговетаостта на електрическите крушки, на относителното тегло на полезните вещества в хранителните продукти и др.), трето, усвоя ването на производството на по-съвършена продукция позволява да се намаляват разходите на потребителя при експлоатацията и ремонта на и делията (от повишаване например безотказността и дълговечността на битовата техника и предметите за всекидневна употреба, трайността на обувките И др ) За всеки от случаите ефектът трябва да се определя различно, като за целта се използуват и някои от начините, прилагани за изчисляването му, при продукция от група „А“.
Специфицирането и унифицирането на методите за определяне на ефекта от усвояване производството на по-съвършена продукция в разгледаните две групи и техните подгрупи дава възможност за по-добра агрегация на данните и за оценяване съотношението между обема на работа и резултатите в тези групи на различните йерархически равнища. Този анализ може да послужи за база при вземане на обосновани решения в управлението на научно-техническия прогрес.
Важна групировка в условията на единната информационна база, която характеризира внедряваните научно-технически постижения е степента на тяхната новост. За оценка на степента на новост понастоящем в практиката съществуват различни класификации. Основни недостатъци на много от тях са неопределеността и субективността на границите на всяка отделна група. Така например обхватът на понятията „принципна и „съществена новост често зависи от гледната точка на експерта, които оценява постиженията. Ето защо от важно значение е понятието новост да не се разглежда откъснато от мястото, където се реализира задачата. Това, което е ново за едно предприятие, може да бъде за друго предприятие отдавна отминал етап. Фактът новост може да бъде установен достатъчно точно само при ясно определяне на „субекта на новост“ (нов за предприятието, за отрасъла, за страната за световната практика). В този случай обаче възниква сложност във връзка с това, че две постижения, признати за нови за дадено предприятие, отрасъл и т. н., могат да бъдат нови в различна степен. ,
За да не смесват в една група частното и комплексното усъвършенствуване в единната информационна база следва да се обособят още две групи за новост: за нови елементи и за ново оборудване, технологични процеси и продукция.
Групирането на задачите по степен на новост на техниката, технологията и организацията дава възможност да се оценят мащабите и темповете на внедряване на научно-техническия прогрес, радикалността на измененията засягащи производствения процес и продукцията, да се разкрие относителният дял на внедряваните разработки, отразяващи последните постижения на науката и техниката. Комплексът от такива групировки ще позволи да се отстранят редица съществуващи недостатъци в методите на отчитане и планиране усъвършенствуването на техниката, организацията и управлението.
Показателите, в които трябва да се изрази икономическият ефект по отделните групи задачи за внедряване, се предопределят преди всичко от начините на неговото формиране, разгледани по-горе. Последните е необходимо да се унифицират чрез по-нататъшна конкретизация на сега дейтвуващата „Наредба за определяне на икономическата ефективност на научно-техническите постижения и капиталните вложения“ по отделните групи задачи за внедряване, като ясно се посочат съответните норми и нормативи, върху които те влияят, методите за отразяване на това влияние и за използуването им при определяне на крайните показатели за ефективност на стопанските системи. С това ще се създадат реални условия за профакторно планиране и отчитане на показателите за ефективност на стопанските системи.
В единната информационна база в посочените групи следва да се отразяват и третират и показателите за социалния ефект от внедряването Hef научно-техническите постижения: — подобряване на медико-санитарното обслужване и хигиенните условия на труд; пълно или частично съкращаване на работните места, свързани с използуването на тежък физически и монотонен труд; повишаване културата и безопасността на труда; развитие на квалификацията на трудещите се; намаляване на вредните въздействия върху природната среда и др. Тъй като е изключително сложно този ефект да намери цялостен количествен израз в плана и отчета, социалните оценки за задачите по внедряването следва да се правят с помощта на единни и ясно формулирани качествени характеристики. Необходимо е да се разработят и регламентират документално номенклатурата на тези характеристики и начинът на тяхното използуване, като се взаимствува опит от другите социалистически страни.
За да може да се извърши групиране и агрегиране на оценките по тези характеристики, практиката налага тяхното определяне да става по следните три състояния: „подобряване“, „влошаване“, „без промяна“. Оценките за социалния ефект от внедряването на научно-техническите постижения ше дадат първична (отсъствуваща сега) информация за предприеманите в предприятията мерки по неговото подобряване и за броя на работниците, непосредствено обхванати от тях.
Що се касае до разходите за внедряване на една или друга задача, те трябва да обхващат както предварителните разходи за приложна изследователска и проектно-конструктурска дейност, така и разходите за производ- ствено-технологично усвояване (за закупуване на ново оборудване и прибори, за реконструкция на участъци и цехове и др.) От общата сума, необходима за закупуване на ново оборудване и прибори, трябва да се приспадне остатъчната стойност на заменените средства, които се предават на друг производствен участък или предприятие, и ликвидационната стойност на излезлите от употреба средства. Към разходите за внедряване следва да се отчитат и допълнителните разходи през периода на производствено-технологичното усвояване, свързани с по-нататъшното усъвършенствуване на технологията на производството, за придобиване от работниците и инженерно-техническия персонал на необходимите навици и опит при изработване на дадена продукция, а също и понасяните от предприятието загуби от съкращаване производството на сравнима продукция.
В комплекса от работи по внедряването е целесъобразно да се обхващат и еднократните разходи за формиране на оборотни средства – за създаване на необходимия запас от материали, инструменти, малоценен и бързоизносващ се инвентар и др. Разноските, свързани с постоянното възстановяване на намаляващите запаси, се отнасят към текущите разаходи на производството поради което не бива да се отчитат в разходите за внедряване.
Когато задачите за внедряване са насочени към повишаване качеството на вече произвеждана продукция, в разходите се отчитатд и допълнителните технологични операции, скъпо струващи материали, усложнена конструкция на изделията и т.н.
Високоефективна форма за получаване, съхраняване, извличане и преработване на информация за разходите и резултатите от нововъведенията в производството трябва да станат изграждането и функционирането в страната на информационна система за усвояваните нововъведения (ИСУН), която да бъде неразделна част от Единната система за социални информация.
Основният момент в изграждането на ИСУН се свежда до създаването на единна автоматизирана банка за данни, разсъсредоточена по териториалните информационно-изчислителни центрове в страната.
Информацията, необходима за функционирането на системата следва да се подава чрез специална карта за планиране и отчитана задачите за внедряване в стопанските организации и поделения за период от време започващ от етапа производствено-технологическо усвояване (следващ етапа проектно-конструкторска дейност в цикъла „изследване-производство“) и завършващ една година след усвояването на първата промишлена серия. При съществено отклонение на получените резултати от планираните от периодът на наблюдение на съответните задачи може да се увеличи до момента на преодоляване или пълно разкриване на причините за това отклонение.
Информационната система за усвояваните нововъведения ще спомогне за достигането на цялостна обвръзка на разчетите за ефективност от внедряваните научно-технически постижения със системата за планиране и отчитане на производствената дейност на стопанските организации и поделения.
Благодарение на ИСУН ще се създадат условия процедурите за получаване на изходни данни при определяне ефекта от планираните и усвоените научно-технически постижения, а също и за осъществяване, съгласуване и утвърждаване на разчетите по ефекта да бъдат строго регламентирани по форма съдържание и срокове.
Ще се създаде възможност икономическият ефект да се изразява не като абстрактен „годишен ефект“ от момента на внедряването, а като ефект по конкретни планови периоди – месеци, тримесечия, полугодия и т.н. Ефекта ще разчита не на основата на достигнатото равнище на производство в базовата година, а чрез изменения в нормативната база, като се определя неговата динамика по месеци (години) на планирания период. Определянето на показателите за икономическия ефект от внедряването и внасянето на произтичащите от това изменения в нормативите няма да бъде допълнителна задача за икономическите и инженерно-техническите кадри, а ще се превърне в възлов момент на управленската технология в стопанските организации и поделения.
В условията на ИСУН определянето на икономическия ефект ще се осъществява с дезагрегирани показатели, т. е. като сума, която ще може да се разчлени по съставни елементи на разходите и по отделни структурни единици на производствено-стопанската система – цехове, участъци, бригади. Съществено ще се усъвършенства системата от отговорности при умишленото увеличаване или намаляване на икономическия ефект от внедряването на научно-техническите постижения. Ще се създаде възможност във всички стопански организации и поделения да се въведе строга отчетност за фактическия ефект от внедрените научно-технически постижения и ред за неговото анализиране и съгласуване с ефекта, който е бил планиран. На базата на регулярно повтарящите се еднопосочни отклонения на планираната величина от фактическата ще може да се разграничи систематическата грешка от случайната, която е допусната поради непълна информация.
Изграждането на ИСУН ще съдействува да се избегне дублирането на първичната информация, което е неизбежно в случая, когато нейното съхраняване и обработка се извършва със собствени средства и независимо един от друг от отрасловите и териториалните органи на управление, стопанските организации, предприятията и др. Това ще позволи при преминаване към по-високите равнища на управление цялата информация за планираната и осъществената реализация на научно-техническия прогрес в производството да се групира и обобщава по най-разнообразни признаци, основните от които бяха разгледани. Ще се създаде възможност за бърза „вертикална“ разшифровка на един или друг показател за научно-техническия прогрес в отрасловите системи и народното стопанство, което често се налага при неформалния анализ на внедряването.
По такъв начин съвременните технически средства и новата организация на информацията, свързана с внедряването, ще се превърнат в надеждна информационна основа за последователно прилагане на икономическия подход в управлението на научно-техническия прогрес, за органично съединяване постиженията на научно-техническата революция с преимуществата на социалистическия обществен строй.
Статията е част от сп. Икономическа мисъл Брой 4 / 1980 г.
