- Ние сме слаби и зависими от световните финансови институции и пазари
- Ако продължим да плащаме на Русия с валута вместо със стоки, парите ще свършат
- Част от резерва може да се пренасочи за кредити
- Г-н Георгиев, възможно ли е България да преразгледа отношенията си с МВФ?
- Сътрудничеството между България и фонда може да е полезно само въз основа на технологиите за управление на риска. В съвременните условия става все по- ефективно и безопасно да се управляват рисковете, а не кризисните ситуации, породени от тях. Страната няма възможност и не бива да претендира за излизане от борда и да се отказва от повечето си ангажименти към МВФ. Ние сме твърде слаби и зависими от международните финансови организации и пазари. Никой обаче не ни пречи да предлагаме и да поемаме нови отговорности във връзка с организирането на собствените си валутно – финансови ресурси от гледна точка на управлението на рисковете по целия възпроизвод- ствен процес. Методология и инструментариум за тази цел има.
- Какви са? Неотдавна МВФ възрази срещу предложението $1 млрд. от резерва да се използват за инфраструктурни проекти.
- И аз бих възразил на подобна идея, защото се предполагаше парите да се насочат предимно за техническа инфраструктура, без да се намалят конкретните рискове, които бордът покрива. Пренасочването на част от резерва към инфраструктурни проекти щеше да увеличи общия риск от инфлация, а за МВФ това е абсолютно неприемливо.
- Кои рискове покриват парите в борда?
- За МВФ има един глобален риск от инфлация, който фондът подразделя на три. Според последния утвърден от парламента отчет на БНБ всички рискове се покриват с различни суми от валутния резерв, който е близо 7,5 млрд. лв. 2,5 млрд. лв. от него покриват парите в обращение и риска от неконтролируемо печатане на пари. Вторият риск е опасността страната да спре плащанията по външнотърговския баланс. През последните години дефицитът му е около $1,5 млрд. годишно. Затова близо $1,5 д. от резерва са заделени да покрият този риск. Третият риск е от неефективно използване на парите в сметките на правителството. Там са предимно приходите от приватизация – около 2,6 млрд. лв. Няма разумни икономически и финансови аргументи последните два риска да се покриват изцяло с резерв. Правителството е достатъчно отговорно и компетентно, а БНБ е негов официален депо- зитар. Те са държавни органи и чрез тях се реализира разделението на властите в икономиката. Отношенията между тях са на строга законова основа.
- За какво трябва да се пренасочат парите от резерва?
- Част от него трябва да се пренасочи за инвестиции, които да мобилизират националните ресурси за намаляване на основния финансов риск на страната – дефицита във външнотърговския баланс. Както казах заради него ние държим блокирани $1,5 млрд. в резерва. Според мен част от тази сума може да се насочи за създаването на експортни мощности на база български иновации, за закупуване и усвояване на западни лицензи, техника и високи технологии. С цел производство на стоки, предназначени предимно за страните, които сега генерират дефицита във външнотърговския ни баланс – основно Русия и Турция. С част от отпуснатите от резерва суми трябва да се увеличи сумата за експортно обезпечение и застраховане. Това не трябва да са инцидентни вложения, а система, с която пазарът рационално, а в бъдеще и авто- матично да преразпределя голяма част от ресурсите и да преодолява дисбаланса между тях.
- Каква част от парите в борда трябва да се пренасочат за тази цел?
- Естествено е сумата да зависи от програмите, които правителството ще разработи. В близките години не виждам възможност сумата да е повече от една трета от тези близо над 5 млрд. лв. Около 1,5 млрд. лв. от резерва могат да се пренасочат за тази цел.
- МВФ няма ли да е против?
- А какво би станало, ако сегашната тенденция продължи и всяка година плащаме по $1,5 млрд. на Русия в брой вместо със стоки? Това е най-глупавото нещо – да й плащаме в брой с валута, която изкарваме на западния пазар. Нали, ако тази тенденция продължава след някоя и друга година, парите ни ще свършат? Западът трябва да е жизненозаинтересован този риск да се намали, защото след няколко години ние може изобщо да нямаме резерв. Той може да бъде „изяден“, ако част от него не се вложи в производства на нови високотехнологични стоки за руския и турския пазар. Едва ли МВФ би възразил, ако правителството се ангажира да пренасочи примерно 10 на сто от парите в резерва срещу това след 2 години да намали дефицита в търговския баланс с 10-20%. С това намалява и рискът към западните партньори.
- Това няма ли да увеличи бюджетния дефицит?
- Защо да го увеличава, когато почти целият пренасочен ресурс може да се използва преди всичко за кредити? Ще се учреди правителствен фонд за високи технологии, където парите ще са под контрола на БНБ, а разпоредител ще е правителството. Разбира се, за да стане това, функцията на БНБ като кредитор от последна инстанция поне по отношение на фонда ще трябва да се възстанови. Под контрола на БНБ ще се заделят провизии като застраховка на риска от евентуално неизпълнение на програмите на правителството. Важна роля за пласиране и текущ контрол на средствата от фонда ще трябва да играе някоя банка с преобладаващо държавно участие – например Насърчителна банка. Това е и смисълът да имаме една или няколко банки с преобладаващо държавно участие.
- Защо не с чужди банки?
- Практиката показва, че е илюзия те да поемат такава функция. Ако те го направят, ще нарушат интересите на своите чужди клиенти, които внасят у нас стоки, чиито производства ние ще стимулираме. При новата политика българските производители ще произвеждат подобни стоки за чуждия и вътрешния пазар.
- Очаквате ли след подобна операция ролята на чуждите инвестиции да стане второстепенна?
- Ролята им ще получи истинското си звучене. Най-честият отговор, който съм чувал от чужди кандидат-инвеститори в България, е: „Ще дойдем, ако инвестирате и вие. И поемете своята отговорност.“ За сериозния инвеститор най-добрата гаранция, че ще бъдат компенсирани допълнителните пречки и общия риск на страната, който превишава риска в други страни, е да има българско участие в проекта с пари в брой. Дори ЕС при отпускането на безвъзмездни средства за инвестиции по линия на предприсъединителните фондове изисква българско парично участие. Фактът, че такова няма, всъщност е една от причините тези фондове да не се усвояват. Чуждите инвестиции могат да са горивото, но не и механизмът, по който да се управляват рисковете.
- Защо резервът на страната се държи в чужбина?
- Това произтича от договореността с МВФ във връзка с борда. На тази база и съгласно Закона за БНБ тя не може да има депозити в български фирми, банки и фондове. Почти всички наши спестявания в търговските банки са в чужди платежни системи. Те са около 4,6 млрд. лв., а 4,1 млрд. лв. от тях са в чужбина. Изводът е, че целият ни национален паричен ресурс е извън страната. При пазарната икономика ресурсите се координират с помощта на финансовия ресурс. При нас обаче той е мобилизиран преди всичко сам за себе си, а не за да завърти останалите ресурси – земя, работна сила, наука, природни дадености и др. В голямата си част той хем е извън страната, хем ние очакваме чуждия инвеститор с парите си да мобилизира останалите ни ресурси. В това няма логика и е опасно за страната.
- Какъв трябва да е финансовият ресурс в обращение, за да функционира нормално икономиката?
- У нас отношението между паричната маса и брутния вътрешен продукт (БВП), който тя обслужва, е малко над 10 на сто. Кредитите са около 20 на сто от БВП. В развитите страни паричната маса е над 70%, а кредитите са много над 100%. Политическият ни елит не оценява какви са рисковете от недостига на паричен ресурс – как той влияе върху спада на производството и ръста на безработицата, укриването на данъци, разграбването на имущество и ресурси. При изкуствен недостиг на пари инфлацията се акумулира в структурни диспропорции. Част от тях „засядат“ в спекулативно-посредническата сфера. Това на свой ред провокира инфлацията. Държавата е длъжна да се намеси, за да се постигне балансиране в структурите на търсенето и предлагането. Успешен преход може да има само при цялостно управление на рисковете и когато Основната цел е пазарът да започне да функционира като система. А не когато финансовите рискове се управляват сами за себе си.
Интервю на ПЕТЯ МИНКОВА
Статията е част от в. 168 часа,
30 август – 5 септември 2002 г.
