- Бяхте председател на единствената някога в Европа търговска банка — банката за стопански инициативи „Минералбанк“, интересно как оценявате развитието на стопанската инициатива у нас след 10.XI.1989 г.
- След 10 ноември страната ни тръгна и върви и досега не към модерно пазарно стопанство, а към архаичен държавен капитализъм с всички негови плюсове и минуси. Една държавна бюрокрация се замени с друга. Получи се симбиоза на бюрократическите структури от държавния сектор с новооформили се спекулативни групировки. Вместо да се отворят реалните механизми за масово предприемачество на българина, се запушиха, и то съвсем съзнателно, за да се осигурят на ограничен брой хора приоритетни позиции в новото икономическо пространство. Така се оформи първа вълна, която аз наричам хищническа, в развитието на предприемачеството у нас след 10 ноември 1989 г. Огромни парични маси се натрупаха от малък брой хора на базата на тесни връзки с бюрокрацията и като се из- ползуваха пролуките в старата икономическа структура.
- Тези парични маси не са ли полезни все пак за икономиката?
- Тази. първа вълна на натрупване на капитал (без реална конкуренция) засега с нищо не помага за развитие на производството и за излизане от кризата — напротив, тя създава образ на поведение и начин на мислене, противоречащи на ефективното развитие на страната. Това спира процеса на масово включване на трудолюбивия и инициативен българин в икономиката със свой бизнес, потиска го, лишава го от всяка надежда за постигане на успех със собствени сили.
Разбира се, през този период в българския бизнес се появиха и хора, които по- скоро са пионери на следващата, втора вълна предприемачи, отколкото представители на първата. Това са активни, но цивилизовани хора, реална движеща сила за изхода от кризата и напредъка на страната. Капиталът на пионерите на втората вълна обаче не играе съществена роля в бизнеса днес, а трудностите, които те изпитват, са огромни.
- Значи ли това, че втората вълна в развитието на предприемачеството няма скоро да тръгне?
- За да има втора вълна, трябва да се възроди вярата на инициативния българин, че ще може да реализира своите идеи честно и достойно. А за това е нужна радикална преориентация на цялата държавна политика в областта на икономиката. Държавата от цензор и контрольор трябва да се превърне в партньор, отворен към всяка инициатива за развитие на икономиката и обществото, а не само към тези, които са на хора, подходящи по цвят и рушвети.
Разбира се, аз съм далеч от мисълта, че в държавните структури и държавното ръководство трябва да работят „ангели“. В пазарното стопанство, към което се стремим, сътрудничеството и обществената координация са процес на непрекъснато взаимно приспособяване на хората към изменящата се чиста изгода в резултат на тяхното взаимодействие. Но преследвайки своите собствени интереси и приспособявайки се в поведението си един към друг, индивидите спазват определени твърди правила на играта. Така, както за една игра правилниците определят кой при какви обстоятелства какъв ход може да направи, в обществото правата на собственост определят кое на кого принадлежи, а договорните отношения – какъв избор могат да извършват собствениците и разпоредителите при взаимодействието си. Считам, че основният дълг на днешните държавни мъже към инициативата на българина е преди всичко по отношение на нестабилните и несъвършени закони за частната собственост и договорните отношения и практиката на прилагането им. Без това няма и не може да има увереност, а следователно и широка, ползотворна инициатива.
- Бихте ли дал примери?
- Ами попитайте някоя банка реален собственик ли е на оборудването, което е кредитирала в един завод, когато кредитът не е върнат, а сроковете за това отдавна са изтекли — и ще добиете впечатление за действеност- та на почти цялото ни законодателство в това отношение.
Но според мен важното са не примерите, а да се разбере, че ресурсите съществуват в извънредно разнообразни форми: от идеи и навици до стругове с програмно управление и плодородни ниви. И че да си собственик на ресурсите не е достатъчно да имаш някакво имущество или някакъв документ в касата, удостоверяващ правата на собственост. Правата на собственост зависят от действуващите правила на играта, а не от натурални фактори.
Така че най-фрапиращият случай на нищета на правилата на игра и пренебрегване на собствеността в демократична България след 10 ноември 1989 г. виждам в конфискацията, която се направи и все още се прави на човешки капитал. Защото ако хората се отстраняват от работа по специалности, на които са били обучени, то тях по същество ги лишават от собствен човешки ресурс, създаден при това обучение. Това е голяма загуба за страната.
- Може ли честното предприемачество да бъде гарантирано от политиката днес?
- За това най-напред е нужно честната инициатива да бъде представена в парламента. Не става дума нито само за персони, нито само за декларации — нужна е политическа стратегия, провеждана от подходящи хора, която би довела до окончателен демонтаж на наследените от тоталитаризма механизми и институции на държавата. Без постоянен политически контрол и натиск върху държавните институции те никога няма да станат равнопоставени на индивидуалния предприемач.
Сложността е в това, че и стратегията, и реалната политическа практика, гарантиращи втората вълна на стопанска инициатива, могат да се правят единствено от хора, реално успели в предприемачеството. Мечтая за времето, когато в парламента ще работят хора, които поне година са издържали семействата си от своя бизнес със собствени сили. Защото само житейската независимост може да осигури свобода в мислите и действията на политика.
- Според вас не съществува ли политическа сила, която може да ориентира своята програма в такава посока?
- Сегашните парламентарни формации нямат реална програма, обърната към предприемача, желаещ да постигне успех с честни и достойни средства. Нещо повече. Със своята конфронтация, невинаги ясни по своите цели политически действия, те остават във вчерашния ден.
Две са алтернативите на развитие на политическата ситуация в желаната от нас посока. Първата е свързана с възможността за формиране на нова конфигурация на силите в парламента, но тя едва ли ще се реализира при сегашната поляризация. Именно поради това все по- ясно се очертава втората – парламентарни избори.
- Нека не страдаме от илюзията обаче, че политиката на стимулиране на втората вълна може да бъде „програмирана“ еднопосочно отгоре. Инициативният българин също може да помогне. Колкото и тежка да е икономическата криза, тя не оправдава изчаквателната позиция към политиката на много от потенциалните предприемачи. Те изчакват по инерция от годините на „студената икономика“ някой друг да им формулира изискванията към политиката. И да ги заблуждава. Днес обаче естествената аполитичност на стопански активните люде като че ли им изиграва лоша шега. Защото става въпрос не за политиканртво, а за изисквания: как да се стимулира конкуренцията и да се разширяват възможностите пред всеки човек и организация; в кои направления и доколко да се ограничи ролята на държавата; как при приватизацията предприятията да се доверят не на някакви абстрактни дружества, а на знаещи и можещи предприемачи; по какъв начин да се осигури бърз и отговорен достъп на малките и средните фирми до кредити; как да се въведе „отрицателен данък“ или помощ за безработни под формата на капитал и прочее. Новата алтернатива е да се излезе от кризата не чрез нищета, не чрез диктатура, а чрез създаване на възможности всеки в сътрудничество с партньорите си хем да гони своите права и интереси, хем да разширява възможностите за избор на другите.
- Обикновено новата алтернатива означава и нова политическа сила…
- Преди всичко означава, че е необходимо преразпределение в политическото пространство. Новата алтернатива не е популистка и трудно може да се концентрира на едно място. Тя по-скоро ще бъде резултат на национален консенсус около тези, за които житейската независимост е абсолютна ценност, която не може да се компенсира от нищо друго.
Интервюто взе Лъчезара ЖЕЛЯЗКОВА
Статията е част от в. 7 Репортер,
Брой 48 / 3 декември 1992 г,