Срокът на държавните ценни книжа за финансиране на „дупката“ в бюджета не трябва да надхвърля мандата на правителството
- Проф. Георгиев, защо „дупката“ в търговския ни баланс се превърна в проблем № 1 точно сега?
- Преди година предупредих, че дефицитът по търговското ни салдо нараства застрашително и става най- голям рисков фактор за българската икономика. Предложих дори механизъм за пресичане на увеличението му и за намаляване на риска. Тогава въпросът не бе обсъден. МВФ неотдавна също видя в тази „дупка“ най-голямата опасност за българската икономика и откри официалния дебат.
- Политиците ни не виждат ли проблема?
- Виждат. Свидетелство за проблемите са продължилите няколко месеца сблъсъци около БНБ – оставки, не избиране на управител на централната банка, спорове около начина на разходване на фискалния резерв. Липсва обществено мнение и политическо виждане как трябва да се организира разделението и взаимодействието между паричната и фискалната политика.
- Къде трябва да се търси решението?
- Централната банка във всяка демократична страна е проводник на политика на „охлаждане“, на задържане на икономиката. Финансовите министерства, провеждащи фискалната политика, се стремят към „загряване“ на икономиката чрез влагане на свежи средства. Тази тенденция най-силно се чувства преди избори, както е сега у нас. Но „загряването“ не трябва да става само чрез раздаване на пари от хазната, та макар и под формата на “ програмно бюджетиране“. Наливането на свежи средства в икономиката трябва да става и чрез утвърдени кредитни механизми, контролирани от държавната централна банка.
- Няма ли да се стигне до отмяна на валутния борд и до затягане на преговорите с Евросъюза?
- Не се налага отмяна, а привеждане на валутния борд в съответствие с изискванията на днешния и утрешния ден. За това има вече обществена нагласа, но няма виждане кои проблеми трябва да се решат с промяната.
Никой в ЕС няма да ни позволи да изразходваме средства от структурните фондове само чрез административни технологии, както се опитваме да правим с предприсъединителните. Методологическите документи на Евросъюза за структурните фондове изискват практики, базирани на изградена система от взаимни контроли и баланси във финансирането и кредитирането.
Зародишът на системата от взаимни контроли, баланси и конкуренция в банково- финансовата сфера трябва да се създаде бързо. За да стане това, функцията на БНБ като кредитор от последна инстанция, поне по отношение на държавните финансови посредници, трябва да се възстанови. Тя, съгласувано с
МФ, трябва да поеме отговорности за пренасочване на част от валутните ни резерви за преки целеви кредити по засилване на експортния потенциал на страната. Ако постъпим така примерно след 2 години дефицитът по търговския ни баланс ще се съкрати с 20-25%. Сега той е над 1,5 млрд. долара годиш- но. И нараства.
За пласирането и текущия контрол на тези средства основна роля трябва да играят специализирани банки и фондове с държавно участие, които трябва да създадем.
- Нови банки?… А има ли пари за това?
- И пари, и енергия има. Няма взаимен контрол и доверие, които да ускорят оборота им. БНБ и МФ чрез съответни нормативни документи, правила и процедури следва да институциализират и разделят риска по изграждането на кредитно-разплащателни кооперации и съюзи, взаимоспомагателни банки и спестовно-кредитни асоциации на регионален и проблемен принцип. Те трябва да поемат своята специфична част от решенията по обосноваването, гарантирането и съвместното – частно и държавно, финансиране на наши и на еврофондовете програми.
- Тоест проблемът отново опира до властта и парите…
- Няма икономически отношения, в които участниците да не се сблъскват с проблема за властта. Упражняването й води до разделение на труда и диференциация вътре в дадена група, организация, сфера, държава и др. Ако в някоя сфера липсва добро разделение на властите, подплатено със система от взаимни контроли, баланси и конкуренция, регресът е неизбежен. Това важи и за сферата на парите. Те са ресурсът, който мобилизира и организира всички останали – земя, природни и трудови ресурси, основни фондове, наука.
- Между кои институции трябва да се разделят властите и отговорностите?
- Между институциите, които провеждат фискалната и парично-кредитната политика – от едната страна са Министерството на финансите и изпълнителната власт, а от другата – БНБ. При провеждане на паричната политика през последните години се натрупаха доста негативи. Видът, в който беше въведен валутният борд, наложи сериозни ограничения в парично-кредитната политика у нас. Най-важното е, че БНБ не е кредитор от последна инстанция. Тоест централната банка няма право да отпуска заеми дори на малък кръг от държавни взаимоспомагателни фондове и банки. Да провежда икономическа политика.
Държавата замени познатите кредитни механизми с административни. Това бе в унисон с политиката всички търговски банки да са частни и то с преобладаващо чуждестранно участие. По този начин бяха прерязани важни артерии в паричната ни система.
- Как?
- Няма служители в БНБ, които биха стимулирали инициативата в банковата система, без да имат достатъчно пазарни (т.е. кредитно-парични) процедури за въздействие върху банките. От тук идват и различията в начините на привличане и отпускане на средства между нас и развитите страни.
- Къде е конфликтът?
- Първо, у нас липсва законово ограничение на комулативната (натрупаната) величина на бюджетния дефицит спрямо БВП. По принцип се решава ежегодният дефицит да бъде в рамките на 1 % от БВП. Но с натрупване за бъдещите поколения чрез емитиране на държавни ценни книжа към 30 юни т.г. реалният дефицит вече е 5% от БВП.
- Тоест сега емитираме ДЦК за покриване на дефицита, които ще се плащат от нашите деца?
- Да. По официални данни през последните 2 години средната срочност на ДЦК за финансиране на бюджетния дефицит е нараснала 2 пъти и към 30 юни т.г. е вече достигнала 5 години и 2 месеца.
Дефицитът се покрива, с емисии на ДЦК, по които МФ само фиксира лихвите и чрез тях определя основния лихвен процент за целия паричен пазар. А ДЦК са само един неголям сегмент от този пазар. Тоест лихвата не се определя в зависимост от реалното търсене и предлагане на средства. Основният лихвен процент се фиксира по административен път в зависимост от нуждите на бюджета. А те се раздуват, защото няма законови ограничения на максималния срок за емитиране на ДЦК.
- Какви са отрицателните последствия?
- При предоставяне на кредити лихвата е около 10 пункта – т.е. 3 пъти, над процентът по ДЦК. Лихвата по 3-месечните ДЦК е 2,52%, а по 5-годишните – 5-53%. По банковите кредити процентът е 15% и повече. За потребителски и бизнес кредити българинът плаща 3 пъти по-скъпо от дребните бизнесмени в Западна Европа. Тази схема е силен фактор за скрита (структурна) инфлация, която често „избива“ в рaзлични сектори на стопанството И води до дестабилизация в микроикономиката и ниски доходи за населението.
СТАНКА ДИНЕВА
Статията е част от в. Монитор,
26 септември 2003 г.
