НОВИ ИДЕИ, БОГАТ ОПИТ
Монографията на проф. д-р Румен Георгиев „Делови решения: методология и организация“ е свързана с качествено ново виждане за релацията информация—решения в условията на глобализацията. Известно е, че информацията е не само знание. Тя е и разликата между това, което би могло да бъде, и това, което реално се случва или се съобщава. С други думи, информацията е двойствена — поражда едновременно увереност и неувереност. Когато се осведомяваме за симптомите по един или друг проблем, ние се надяваме, че набавяйки голямо количество информация, ще можем да вземем най- доброто решение. От друга страна, изискванията за оперативност на информацията често засенчват въпроса за нейната достоверност — достатъчно е просто информацията да е правдоподобна, за да може в нея да кристализира смисълът на търсеното. А това означава, че информацията е както знание, така и възможност процесът на вземане на решение да продължи, превеждайки кристализираната двойственост на знанието и незнанието в последваща ситуация.
Затова в книгата решенията се разглеждат като зависещи от преобразуването на информацията в знания, но същевременно и като събития, създаващи потребност от информация. „Бели петна“ в знанията са съществували и ще съществуват. Природата на решението обаче като процес на избор и въздействие е, че какво ще бъде точно то, не може да се знае предварително. В крайна сметка, за да разбереш какво трябва да направиш, е необходимо нещо да направиш. Оттук за автора потребността от информация в процеса на вземане на решения е не само следствие от непълни знания; потребност възниква и вследствие на зависимостта на организациите от голямо множество други решения. Системният подход на проф. д-р Е Георгиев разкрива информацията като среда, осигуряваща взаимосвързаност на решенията, а последните — като „тъкан“ от „експлицитна“, т.е. изразена чрез символи, и „имплицитна“ информация, чиято същност е скрита.
Изхождайки от тези позиции, обоснованите от автора принципи, техники и тенденции при усъвършенстване на деловите решения могат да се разглеждат като своеобразен мост за взаимодействие между „експлицитното познание“ и „имплицитното познание“ във фирмите и другите организационни звена на съвременното общество. Голяма част от знанията, трупани в организациите, е съставена от опита на работещите в тях и може да бъде предавана между хората и организациите само чрез добре обмислени, но гъвкави управленски процедури и модели. Една или друга фирма може да си осигури конкурентно превъзходство само когато успее да изгради „мостове за прехвърляне“ на скритите знания в явни, на явните — в скрити, на явните — в явни и на скритите — в скрити знания. По този начин се създават условия опитът на работещите да се предава и разширява, а познанието, генерирано във външната среда, да се интегрира в културата и скритите навици на работещите, позволявайки им да усъвършенстват технологиите на вземане на решения, които са използвали дотогава.
На базата на задълбочени изследвания на процесите и на богатия си практически опит проф. д-р Румен Георгиев с книгата си представя на читателите „работния проект“ за много от тези мостове.
Книгата не само ще послужи като прекрасен повод за дискусии в научните среди, но ще бъде и желано пособие за мениджъри, предприемачи и работещи в областта на бизнеса, в обществените, административните и други организации, а така също за студенти-магистри от редица специалности и направления. Защото, в крайна сметка, както казва древната мъдрост: „единственият реален проблем в живота на човека е да реши какво ще прави по-нататък.“
Проф. д. ик. Нансен Бехар