Нa днешния пленум на ВС на БСП ще бъде обсъдено решението на 40-ия конгрес на партията за организирането и провеждането на вътрешнопартийна идейна дискусия. Дискусията ще засегне проблеми, свързани с характера и бъдещото развитие на БСП, с главните задачи, които времето й поставя.
По този повод „Дума“ публикува „Две политически тенденции в БСП“ така, както ги вижда новосъздаденото Обединение за социална демокрация. Редакцията се надява, че с тази публикация ще даде възможност и на ВПС, и на членовете на партията да се ориентират по-добре в очаквания дискусионен кипеж.
Редакцията не взема отношение към документа, тъй като не желае да влияе със своето мнение на предстоящата дискусия. Поради същата причина тя няма да публикува и дискусионни материали, за да не влиза в единоборство или противоречие с една или друга позиция. Надяваме се, че читателите ще одобрят съзнателния неутралитет на „Дума“, който цели единствено спокойното протичане на дискусията. Накрая, когато дискусията приключи, вестникът ще публикува обобщаваща информация за резултатите от нея.
Всички мнения, които ще търсят публична реализация и ще защитават различни позиции в рамките на дискусията, могат да бъдат изпращани за печат до редакцията на вестник „С-форум“.
- Вие, от Обединението за социална демокрация, които подписахте Алтернативата, ще разцепвате ли партията?
– Не.
– Ще сменяте ли името на партията.
– Не.
– А какво смятате да правите?
– Ние не смятаме, а работим за промяната в партията.
– За каква промяна, като тази след 39-ия конгрес ли?
– Не. Ние сме за действителна промяна.
– Излиза, че след 10 ноември не сме направили нищо?
– Не излиза така. БСП допринесе за гражданския мир и направи много за новата конституция, но изостана значително в собствената си промяна.
– Знаете ли какво? Защо не се откажете от тази словесна еквилибристика и от тези борби горе в ръководството и не си признаете, че няма никакви две линии, ами и едните, и другите сте добри, но се раздирате от лични дрязги и амбиции? (Бурни ръкопляскания в част от партията.)
– Да, вие сте го чували това вече почти две години и му вярвате, но ще ви разочароваме. Има една водеща политическа линия досега и една друга, която се оформя все повече и която на конгреса беше представена от Алтернативата.
– Някои от сегашните ръководители в партията казват, че политическият доклад на конгреса и Алтернативата нямат разлика и са едно и също. Така ли е?
– Тук твърденията нямат значение. Трябва сами да проверите. Ако погледнете събитията, оценките, споровете за тези две години, ще видите, че става дума за съществени различия, а не за едно и също.
Но ако искате да проверите това наистина, прочетете текста, който следва. Той ни връща към вече преживени неща и поставя много въпроси пред всеки, който е готов да се замисли.
- Какво означава да приемеш Алтернативата?
- Тъкмо това може да се види в следващите редове.
Приемането на Алтернативата означава:
| I. По отношението към събитията през тези две години у нас | ||
| Да на: | Не на: | |
| 1. | преценката за 10 ноември‘89 като за начало на демократичния процес, възможност за партията да започне дълбоки вътрешни промени; | постепенното обезценяване на политическия капитал на 10 ноември, свеждането му до хронологична точка в най-новата ни история; |
| 2. | необходимостта сами и много по-рано да предоставим имуществото на държавата заедно с партийния дом, да приключим с отговорността и така да поддържаме голям електорат; | протакането на „трудните въпроси с уверението, че каквото и да сме правели, все така щяло да стане, което доведе до преждевременното идване на власт на опасна политическа сила; |
| 3. | несъгласието с разпускането на клубовете през лятото на 1990 година; | омаловажаването на недалновидното разпускане на клубовете като някакво недоразумение; |
| 4. | осъждането на опита за преврат в Москва на 19 август м.г., отношението към който беше изпит по демокрация за партията; | упоритото нежелание да се признае грешната позиция на БСП тогава и при всяка следваща възможност да се твърди, че реакцията ни била правилна; |
| 5. | оценката за изборите през 1991г. като загуба на 1 млн. избиратели и създаване на неблагоприятна за нацията и партията обстановка; | оценката в политическия доклад на 40-ия конгрес за изборите през 1991 г. като „благоприятни“ в краткосрочен и „успешни“ в стратегически план; |
| 6. | сътрудничеството с партиите от Центъра и поемането на отговорност за неблагоприятните за тях условия, които гласувахме за изборите през 1991; | подценяването на широката коалиция с Центъра, затруднена от нашия болшевизъм и бавене при решаването на „трудните“ въпроси за БСП; |
| 7. | признаването на ролята на Социалдемократическата група Европа в демократизацията на партията и особено на парламента. |
изолирането на представителите на Социалдемократическата група Европа от предизборните листи на БСП в изборите през 1991. |
| II. По вижданията за процесите в света и унас | ||
| Да на: | Не на: | |
| 1. (8) | като цяло положителното отношение към историческите процеси, създали условия за действителни, дълбоки демократични промени на социалистическата идея; Източна Европа; | нихилистичното отношение към дълбоките исторически промени в Източна Европа, обяснението им със субективни причини, нежеланието да се осъзнае принципната им обективна необходимост |
| 2. (9) | отношението към Т. Живков като към лидер на неосталинисткия режим у нас, узурпатор на политическата власт, отговорен за нравственото разложение в партията; | бягството от точна и безкомпромисна оценка за Т. Живков, опитите да се говори за него като за обективен политик; |
| 3. (11) | критичното отношение към комунистическите партии в Европа, неспособни да оценят реалностите; | посочването им като пример в експозето на председателя на 40-ия конгрес за положително развитие, „традиционното“ сътрудничество с тях; |
| 4. (11) | общите (въпреки отделни различия) черти на БСП със сродните партии от Източна Европа, на България с другите източни страни; | тезата, че България е остров, а БСП е изключително явление, което й дава възможност да запази позиции, каквито другите сродни партии загубиха; |
| 5. (12) | утвърждаването в партията на идеите и идеалите на социалната демокрация. | фразите без конкретно съдържание от рода на „модерна, лява партия“. |
| III. По отношението към социалдемокрацията | ||
| Да на: | Не на: | |
| 1. (13) | приетите на 14-ия и на 39-ия конгрес ценности на демократичния социализъм, които политически означават приемането на лявата социалдемокрация; | мълчаливата ревизия на 14-ия и на 39-ия конгрес, извършена в политическия докладна 40-ия конгрес, замяната на демократичния социализъм със социализъм, илюзията, че сме надминали социалдемокрацията; |
| 2. (14) | „социалната държава“ като дело на социалистическите и левите социалдемократически партии в Европа; | отделянето на „социалната държава“ от социалдемокрацията, представянето й като някакво наше откритие; популизма и нереализма; |
| 3. (15) | съюз със социалдемокрацията, освободена от антикомунизма, в България и Европа; | общото отхвърляне на социалдемократите като врагове (Общопартийна конференция 1991); сталинското отношение към социалдемокрацията; |
| 4. (16) | определянето на приетия от Социалистическия интернационал „демократически социализъм“ като основна цел на БСП. | предлагания в политическия доклад на 40-ия конгрес отказ от „демократическия социализъм“ и замяната му със „социализма“ плюс „демокрацията“. |
| IV. По Устава на БСП | ||
| Да на: | Не на: | |
| 1. (17) | партията като общност на идеи, идеали, хора и действия, национална, парламентарна, като движение с широка основа, демократична; | посткомунистическия модел партия, посочен в политическия доклад на 40-ия конгрес, със скрития, но жив демократически централизъм, с водещо апаратно начало; |
| 2. (18) | демократизма в партията, доброволността, ежегодното записване, отказа от наказанията, с право за прекратяване на членството единствено по собствено желание; | постепенното размиване на демократичните начала от 14-ия конгрес, полувоенната организация, подчинението на едни групи на други, на едни членове на други, накърнените лична свобода и независимост (Чл. 11, 16, 17); |
| 3. (19) | организационното многообразие и автономията на партийните структури на основата на общите ни идеи и идеали; | идеологията като модел, налаган на обществото и партията, строгата регламентация на структурите и органите в партията; |
| 4. (20) | участието във формирането на партийната линия, съпричастността, партийното самоуправление, толерантността и непосредствеността в общуването; | вождизма, патернализма, пасивността, чакането на Центъра, „безпогрешния лидер“, на болшевишките навици (Чл. 4, т. 2), регламентациите (Чл. 4, т. 5), призивите от общ характер (Чл. 5. т. 2); |
| 5. (21) | кадрите на демократичния социализъм, разделянето с навиците и хората, ръководили в миналото, развитието на политич- ни, контактни кадри с гражданска смелост и доблест; | кадрите с нисък интелект и слаба теоретична подготовка, с лична преданост и послушание, засилващи поляризацията с болшевишки нагласи; безпринципното съчетаване на кадри от cтap и нов тип; |
| 6. (22) | формирането на ръководните структури чрез ротация измежду доказаните чрез избори кадри (кметове, съветници, депутати, председатели); | сталинския подход за вътрешнопартийно издигане на кадри, за недемократично организиране на партията (пленуми, бюра и т.н.), водещо днес до абсурди; |
| 7. (23) | избора на ръководителя от ръководения от него оперативен орган (пленум, съвет), гарантиращо реална отговорност; | безотговорния ръководител, избран от орган, който той не ръководи (конгрес, конференция Чл. 27, т. 5; Чл. 40, т. 5), и на чийто състав той не се отчита; |
| 8. (24) | преливането на властта в партията между нейните представители в държавните и парламентарните органи и ръководството на партията; | цялата власт във висшия оперативен орган (доскорошното Политбюро); |
| 9. (25) | нов по принцип Устав, насочен към бъдещето на партията като парламентарна сила в демократично общество. | съхранените и частично преправени принципи на досегашните ни устави в настоящия Устав, в който партията не се е разделила с миналото си. |
| V. По борбата на мнения вътре в партията |
||
| Да на: | Не на: | |
| 1. (26) | сблъсъка на мнения в партията в условия на гласност и откровеност като нормален, морален политически акт; | деленето на хората на „предатели“ и „спасители“ според това дали са на официалното мнение в партията или не; |
| 2. (27) | виждането за две политически линии в партията особено след 40-ия конгрес; | отричането на Алтернативата като политическа линия и твърдението, че се съдържала в политическия доклад на 40-ия конгрес; |
| 3. (28) | идейните и теоретични търсения, като дело на всички течения в партията, като плод на дискусии. | монополизирането на идейните търсения на специален център и недемократичното поставяне на една личност в този център над органиге на партията. |
| VI. По политиката на партията |
||
| Да на: | Не на: | |
| 1. (29) | участието в избори за победа, борбата за парламентарна власт като цел на партията; | незаслужено приписаната на реформаторите идея в политиката след 39-ия конгрес за преминаване в опозиция; |
| 2. (30) | откровеното заявяване, че ще отстояваме демократичния социализъм в общество, основано на частната собственост с пазарна икономика; | илюзията, че могат да бъдат запазени черти на досегашния модел на социализма, не на протакането на приватизацията; |
| 3. (31) | обръщане към интересите на 40 на сто електорат извън партията, връзка с него; | съсредоточаване на всички разговори на партията вътре в нея с нейното болшевишко ядро; |
| 4. (32) | насочване на политиката към кооперативите, фирмите и новите стопански форми, които да дават препитание на социалистите и симпатизантите, жертви на политически уволнения; | политиката на „запазването , на глухата защита, на протестите без полза, на говоренето, а не на действието, не на политиката на пълзене подир събитията, на политиката „постфактум“; |
| 5. (33) | превръщането на партията в лява социалдемократическа, отговор на левите надежди на българското общество. | болезненото влачене на партията с надеждата да се съхрани, като се крие зад фразата „модерна, лява партия, скриваща една носталгия по миналото. |
Наистина не става дума за „словесна еквилибристика“, а за два възгледа за политиката ни, за две конкурентни политически линии. Според нас разговорът трябва да продължи, но на 40-ия конгрес той не доведе до приемане на новата линия, а заложи на досегашната, която вече натрупа доста слабости.
Добре разбираме, че разговорите за друга политическа линия не се посрещат от някого в партията с добро око, защото такива са традициите. Но днес се нуждаем не от единомислие, а от единодействие. А преди него се нуждаем от ясна картина на онова, което трябва да направим. Не можем да продължаваме с мъгляви постановки и с влачене подир събитията. Нужни ни са енергичност и мъжество, за да постигнем ясните цели на демократичния социализъм.
Знаем, че упорито се разпространяват слухове за разцепление на партията. Това е съзнателно манипулиране на общественото мнение в партията, за да се отклони дискусията. Не вярвайте на подобни приказки. Дискусия е необходима, и то веднага, защото въпросите са много и са както от миналото, така и от настоящето, така и от бъдещето.
Ние, от Обединението за социална демокрация, не се страхуваме от подхвърлянията по наш адрес. Винаги, когато през тези години беше трудно, сме били сред хората, борили сме се за изборите и за съхранението на партията, стояли сме на огневата линия, за разлика от някои, които сега яростно ни нападат.
Знаем, че някои, на които им липсват аргументи, ще обявят и това за ерес, но за онзи, който има глава на раменете си, е ясно, че тук има въпроси, има и отговори, има смисъл. Другото е наддумване, от което партията губи. Ние вярваме в подкрепата на всички мислещи, честни хора в партията.
От ръководството на Обединението за социална демокрация
Статията е част от в. Дума,
Брой 33 /8 февруари 1992 г.
