Всяка организация се нуждае от квалифицирани оргтехнолози по рискови решения и сигурност
► Господин Георгиев, ако трябва да изразите поуката за стопанския ръководител от последната ви книга „Делови решения и сигурност на организацията”, какво бихте му казали?
- В динамичното информационно общество най-ценното за един мениджър е да владее ситуацията. А това изисква подход към усъвършенстване на управлението, ориентиран към създаване на механизъм за системно общуване със средата, на сигурност при вземането и реализацията на решенията. Основните три състояния на тази среда, с която трябва непрекъснато да общува мениджърът, са предизвикателствата, рискът и заплахите.
► Не омаловажава ли този подход ролята на стратегическото управление?
- Не. Не става дума да се пренебрегва вземането и реализацията на стратегически решения. Стратегическото управление обаче не се свежда само до разработването на дългосрочни ориентири за организацията, както това става сега. В условията на уебреволюцията вниманието на мениджъра трябва да се концентрира не толкова върху “собствения петилетен план”, колкото върху умението да “строи” оперативни образци на ситуациите, да разкрива техния потенциал, от който може да се възползва, като не изпуска от погледа си и Основната тенденция.
► Каква е информационната основа на такъв подход?
- Опитът на водещи на световния пазар компании показва, че такава база може да бъдат информационните системи за оценка на подобряването на възможностите на интелектуалния капитал. По-точно на информационния, организационния и човешкия потенциал – да създава стойност за клиентите, акционерите и обществото. Без измервания, без оценка – количествена и/или качествена на процеса на създаване на стойност – няма успешно управление. Сигурността на всяка организация изисква създаване на информационни възможности непрекъснато да се анализира постига ли се устойчив ръст на стойността и на каква база става това. Тези системи се наричат Балансирани системи от показатели за ефективност (BSc) – широко известни и на Запад, и на Изток, и в стопански и в нестопански организации, но за съжаление все още слабо познати и прилагани в България.
► В какво се изразява балансираността им?
- Става въпрос за системи от по двадесетина показателя, изпълняващи ролята на рамкова конструкция за гъвкава организация на решенията и на структурата около общите цели и производството на сигурност в компаниите. Балансираността означава обвързаност чрез причинно-следствени връзки между показатели за краен резултат – планово-отчетни, които обикновено са финансови, и показатели за качеството на процеса и за приноса на интелектуалния капитал, които не са финансови, а са индикатори или механизми за бъдещи финансови успехи и крайни резултати.
► Това достатъчно ли е за владеене на ситуацията?
- Разбира се, че не. Определящото е мениджърите, екипите и работещите в организациите да умеят, ориентирайки се по тези показатели, непрекъснато да общуват с основните състояния на средата на сигурност на организацията – предизвикателствата, риска и заплахите. BSc, колкото и динамична и гъвкаво развиваща се да е, е само базов елемент на такова общуване. Затова и основното в книгата са разгледани системи от съвременни технологии и форми на такова общуване със средата на ръководителите и експертите в процеса на разработване, подбиране на варианти и реализиране на решенията, които да осигуряват стабилност и ефективно развитие на организациите в непрекъснато и бързо променящите се условия на вътрешната и външната среда.
► Мениджмънтът е пълен с шаблони на мислене. Имате ли препоръки как да се преодоляват?
- Макар НИКОЙ да не може да се избави напълно от дълбоко вкоренените в съзнанието грешки, разпознаването на често срещаните капани в мисленето е от изключително значение за сигурността. Известна е крилатата фраза, че най-добрата защита срещу опасностите е да сме осведомени за тях. Затова моята задача бе не толкова да разкажа на читателя и обучаваните студенти за тях, колкото с разработени активни и интерактивни методи да помогна шаблоните и капаните да се осмислят. Защото в световната практика е доказано, че мениджърите и експертите, добре усвоили кои са тези капани, в какво се състои същността им, проявяват повече творчество, по-бързо се ориентират и реагират в обстановката, чувстват повече увереност в това, че решенията им са разумни, а информацията, предоставена от подчинени и колеги – с по-ясни характеристика за точност и надеждност.
► А каква е ролята на експертите при такъв подход?
- Във високо организираните компании все повече се формира ново разбиране за същността на понятията експерт и експертна дейност. То е свързано с развитието на информационните технологии и разработката на новия клас програмно осигуряване, на чиято база се създават т.нар, експертни или интелектуални системи. BSc са успешни там, където са част от такива системи. От тези позиции експертът е притежател на специализирани, предметно ориентирани знания, който работи във взаимодействие с експерта – аналитик и организатор на процесите по деловите решения. Последният използва различни методи и диалогови процедури за разкриване, формализиране и осмисляне заедно с ръководителите на т.нар. неявни, или скрити знания и информация, имащи важно значение за качеството на решенията. Организацията, методите и механизмите на тази експертно-аналитична и информационна дейност се разглеждат в книгата системно обвързани.
В този аспект е и замисълът, който имаме относно компетентностите на оргтехнолозите по рискови решения, които започваме да готвим в Стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” по новата магистърска програма “Актюерство и управление на риска” – за сферата на застраховането и осигуряването.
► В изследването често характеризирате средата с понятията неопределеност и хиперконкуренция. Има ли бъдеще партньорството между организациите в такива условия?
- Партньорството по природа е рисково. Разглеждам го като неизбежна форма на общуване, насочена към управление разпределението на риска И създаване на обща стойност. То е двигател на иновациите, необходим механизъм за използване на бързо променящите се възможности на средата. От гледна точка на сигурността на организацията, за да има успешно сътрудничество, е необходимо: 1) количествено да се оценяват елементите на стойността, която всяка от компаниите внася в общата мрежа; 2) да има съгласие по отношение на разпределението на рисковете и шансовете между партньорите и 3) разпределението на ползите (възнагражденията) от съвместната дейност да се приема от партньорите за справедливо.
► Когато работи с риска, мениджърът поема и определени отговорности…
- Да, рисковите делови решения не са безразсъдни постъпки на отчаяни хора. За да има готовност към риск, е нужна и съответна иновативна корпоративна култура, и съответно законодателство. В книгата са разкрити редица принципи И механизми, на базата на които в условията на българското съвременно законодателство и управленска практика се реализират корпоративната и другите видове отговорности при вземането на деловите решения, а също посоките, в които трябва да се търси преодоляване на съществуващите слабости. От практическо решаване на проблемите, обаче сме все още далече – по силата на дълбоко вкорененото и хипертрофирано чувство за доминиращата роля на държавата във всички сфери на живота и дейността на хората, на бюрократизма, на неинформираността на гражданското общество и липсата на активно обществено мнение, най- често прилагана у нас е наказателната отговорност. Тя съществено преобладава над останалите видове отговорности – корпоративна, административна, морална и пр.
Ана Свиленова
Статията е част от в. Пари,
1 октомври 2007 г.
