В изследване, публикувано в бр. 4/2011 на сп. „Геополитика“ (www.geopolitica.eu) и представено на Националната научна конференция „Банковата система в условията на глобалната финансова криза“ от 27.05.2011г. (VUZF University) (http://jack-club.com/shiro/disk/) проф. д. ик. н. Румен Георгиев обосновава тезата си, че ако не преосмислим разбирането си към същността на съвременната криза, ще бъдем обречени да не излезем скоро от нея. Изследването му се базира на богат фактически материал, включително на данни на Бюрото за икономически анализи на Федералната резервна система, анализи на известни учени и Нобелови лауреати в областта на икономиката и собствени наблюдения от активната си международна научна дейност като Вицепрезидент на Международния съюз на икономистите (IUE).
Въпросът с какво настоящата световна криза е еднаква и с какво различна от предидущите и как да се поучим от това се повдига нееднократно на различни научни дискусии и в СМИ. Анализът на най-важните общи и специфични характеристики на сегашната криза е нужен не за робуване на едни или други решения, използвани преди, а за осъзнаване на механизмите на самоорганизация и управление на сложните макроикономически системи. А от тук – и за разработване на реални сценарии за намаляване на степента на несигурност в световната финансова система и националните икономики.
Най-често на анализ се подлага тезата, че днешната криза е глобална и финансова криза. Почти не се изследва защо тя е системна, структурна криза, т.е. защо е криза на системата и структурата за функциониране и регулиране на икономиката. За разлика от глобалността, обхващаща преди всичко хоризонталната характеристика на кризата, системността набляга на нейната вертикална характеристика без да загърбва степента на взаимосвързаност в световното пространство. От тази позиция, кризите в пазарното стопанство е необходимо да се анализират и като
циклични и структурни кризи.
В най-общ план източникът и на единия, и на другия вид кризи е в производствения процес и по-точно във времевия разрив между постъпването на ресурси в производството и крайното и пълно реализиране и потребление – тяхно и на произведените чрез тях стоки. Тази концепция се изследва най-подробно от английския учен, лауреат на Нобелова награда за 1972 г. Джон Хикс в неговия фундаментален труд „Стойност и капитал” [1]. При цикличната криза съвкупното търсене спада, като известна част от незавършеното производство и произведените стоки става излишна в резултат на произволни флуктации и ендогенни за конкретната сфера фактори. Ако банките са кредитирали реалния сектор по време на подема, то първоначалният удар при спада се поема от тях. Но разривът при тези кризи е сравнително неголям и предоставените средства от банките на фирмите в по-голямата си част се възвръщат в резултат на вземаните от тях мерки.
Цикличните кризи са постоянен спътник на пазарното стопанство. Продължителността на цикъла обикновено е до 6-10 години. Управлението на риска се базира на възможността данните за събитията от ежедневието и за иновациите, подобряващи човешката дейност и производството, да се подлагат на статистическа обработка и прогнозиране. Затова тези кризи успешно се преодоляват чрез координация в управлението и преразпределянето на рисковете между фирмите, търговските банки и застрахователните компании.
Структурната криза е такова състояние на макроикономическата система, при което голяма част от заетите по времето на подема средства от банките (а защо не и чрез лостове за финансиране на собствен капитал) не могат да бъдат върнати по време на следващата фаза при съществуващото равнище на технологиите и разделение на труда – вътрешно и/или международно. Нужно е време за промяна в цялостната структура от възпроизводствени фактори. Първите удари в ситуацията също се поемат от кредитните институции и другите организации – финансови посредници и холдинги, които се озовават в недостиг на средства с всички опасности за фалит, поемайки рисковете от реалната сфера.
Анализът показва, че за последните сто години може да се говори за три по-големи, структурни кризи и една – квазиструктурна. Процесите на промяна и последиците при всяка структурна криза са от производствено-технологически, управленски и социален характер, придвижващи пазарната икономика напред. Налице са също политически последици и съществено преразпределение на пазарите за пласмент.
Разграниченията между цикличните и структурните кризи, което правя с оглед на по-задълбоченото вникване в същността на съвременната криза, не означава, че алгоритмите на циклите, на дългосрочните вълни (по Кондратиев) и на т.нар. финансови „балони”, не са съединени помежду си или не се допълват в реалността. „Действителността – пише Джордж Сорос, анализирайки рефлексивността на решенията във връзка със сегашната глобална криза – винаги е по-сложна от опозициите, които вкарваме в нея. Последната криза може да се сравни със стогодишна буря. Редица кризи доведоха до нея. Те мога да бъдат сравнени с пет- или десетгодишни бури. Регулаторните органи, които се справяха успешно с по-малките бури, не постигнаха подобен успех, когато приложиха същите методи за справянето със стогодишната буря”.[2, стр.53]
Първата структурна криза в по-ново време, която най-често се анализира от учените-икономисти, е от края на ХIХ – началото на ХХ в., обхванала водещите страни в света. По това време в основните технологически центрове (Англия, Германия и САЩ) започва криза във връзка с пренатрупване на капитали, нова техника и технологии в добивната и преработващата промишленост със съответни затруднения в пласмента на продукцията. Тези отрасли получават бурен разцвет през периода на растежа. Задържането на продажбите значително забавя връщането на кредитите и процесите на започналия научно-технически прогрес в тези сфери, представляващи база за развитието на цялата икономика. Действията на банките и фирмите са разпокъсани. За САЩ всичко приключва благополучно със започването на Първата световна война и след създаването на Федералната резервна система (ФРС) в качеството на централна банка на страната. Тя поема централизираната емисия на пари и регулирането на кредитната политика, като по този начин поема върху себе си и икономическите рискове, породени от възпроизводствения процес и натрупани до тогава в децентрализираната банкова система. За европейските страни кризата завършва с политически и икономически разгром на Германия, налагането на сериозни контрибуции и прекрояването на политическото и икономическото пространство в Европа и света в интерес на страните- победителки.
В частично уравновесените в резултат на преразпределението на пазарите икономики настъпва бурен растеж. Стимулирането на съвкупното вътрешно търсене в САЩ чрез ФРС и банките, изпреварва темповете на икономическия растеж. Това свръхликвидно търсене се насочва от държавата към фондовите пазари и недвижимостите с оглед развитие на инициативата и подпомагане на домакинствата. Във все още непреминалата в равновесно състояние структура на икономиката съществено се изменя делът на отделни отрасли в БВП, структурата на себестойността и доходите. Същевременно се проявява и емпиричната закономерност при всеки подем отделни сектори и производства да се окажат свръхинвестирани. Прекалената свръхликвидност, създавана в банките на база на емисиите и служеща за кредитно стимулиране, се превръща в източник на създаване на финансови “балони”. През 1927 г. в САЩ най-напред се пука балонът между търсенето и предлагането на недвижимости, а през 1929 г. – балонът на фондовите пазари. Така започва Голямата икономическа криза (Голямата депресия), която в икономическата литература се разглежда като класически пример за структурна икономическа криза.
Кризата отначало върви по т. нар. дефлационен сценарий, т. е. цените на стоките падат, а властите не вземат никакви мерки по отношение подпомагането на стопанските структури. Така спадът в икономическия растеж е в рамките на 1 % месечно и до края на 1932 г. съвкупният натрупан спад на американския БВП достига 35-40% в сравнение с периода преди кризата [3]. Силно намалялото търсене и цени значително забавят възвръщането на старите дългове. Общият размер на неизплатените кредити през 1932г. достига 250% от БВП на САЩ [2, стр.123].
По това време механизмите на паричната политика за предоставяне на средства на частните структури са ограничени до оборотното кредитиране. Инвестициите не са предмет на банково кредитиране, а на борсови операции, без участие на банките. За спасяване на икономиките се утвърждават триединните принципи на управление на стопанството, издигнати от Дж. Кейнс : инвестиции, заетост и пари [4]. Бюджетните програми съдействат основно за реализирането на инфраструктурни работи, но малко средства достигат до частния предприемачески сектор за нови технологии и производства. Стимулиращо иновационната активност равновесие след кризата реално настъпва едва след разрушаването на технологическите центрове в Германия, Япония и частично Англия и преразпределение на техните пазари за пласмент. Втората световна война на практика прекроява политическото и икономическото пространство, разпада се британската колониална система и се установява господство на щатския долар като световна валута.
Трендът на възход на водещите, активно регулирани от държавата пазарни икономики (с циклични кризи в отделни страни и региони) продължава до седемдесетте години на ХХ в., когато бележи началото си мащабната, понякога наричанаквазиструктурна криза на капиталистическата икономика. Тя се характеризира със спад на ефективността на капитала, но с незначителни фалити. Някои автори я наричат криза на държавната форма на регулиране, защото с приетите тогава мерки против неязапочва възходът на новата неолиберална форма на устройство на икономиката.
Кризата се разгръща постепенно от момента на поява на първите симптоми през 1966 г., когато нормата на печалбата в САЩ, Великобритания, Германия и Франция започва дълъг път на снижаване [5, рис.3.1]. С пълна сила кризата се проявява в 1973г., когато е налице и спад, и инфлация, нарастваща с неконтролирани ускоряващи се темпове (стагфлация). Окончателното разпадане на Бретънуудската система разтърсва из основи международните валутни и финансови институции. Кризата продължава до самия край на 70-те години.
Този път властите виждат потенциала на ситуацията, който води към излизане от кризата, не толкова в прякото стимулиране на мащабното нарастване на частното търсене, колкото в постигането на много по-пълна мобилност на капитала чрез значително намаляване на държавното макроикономическо регулиране, в това число във финансовата сфера. В САЩ например, държавата се оттегля от активен контрол в такива регулирани преди сектори като транспорта, средствата за връзки и енергетиката, и си оставя правото да се намесва в стопанската дейност само за намаляване на инфлацията – не и за безработицата. Приватизират се голямо количество държавни услуги, снижава се данъчното бреме за бизнеса и състоятелните лица. Същевременно значителни правителствени поръчки се насочват към информационните технологии и за отбранителни програми.
Прилагането на тези монетаристични принципи, издигнати от М. Фридман [6] съвпадат по време със завършването на фазата на формиране на ядрото от базови (радикални) иновации (бел.1), свързани с микроелектрониката и програмното осигуряване. Това е ядрото на технологическия фундамент на новата вълна на дългосрочно развитие, наречена по-късно вълна на информационните и комуникационните технологии (ИКТ). За ценните книжа на фирмите–новатори в тази област през 70-те и 80-те години се формира търсене от много инвеститори в реалния сектор. Натрупаните частни капитали от предишните години на подем и средствата от правителствените поръчки, при условията на вече създаденото технологическо ядро от ключови иновации и производства, бързо формират нови възпроизводствени вериги, нови отрасли и пазари.
В началото на 1990 г. фирмите от реалния сектор в САЩ вече са усвоили основните вътрешни технологически ефекти. Обрали са „каймакът” от използването на базовите иновации на микроелектрониката и програмирането, постигайки ръст на производството и ефективността: автоматизирани са чрез широко разпространение на ИТ всички ключови процеси на функциониране на производствения капитал, осигурена е интегрирана автоматизация на финансовия контрол и операционната дейност, свързана с веригите на доставка и отношенията между доставчици и клиенти. Крахът на икономиките на бившите социалистически страни и възникналите нови пазари стават изключително удобни ниши за по-нататъшно разгръщане на дългосрочната вълна на развитие и за прилагане на принципите и методите на неолибералната политика в практиката на управлението. Секторите на реалните икономики в тези страни с остатъците си от монополистически структури и държано регулиране, дори при бързо реализиране на мащабни приватизационни програми, не биха могли да постигнат ефективно и догонващо техническо превъоръжаване в съответствие с новата вълна в САЩ и водещите пазарни икономики. Но във финансовата сфера либералните икономически теории намериха добра почва и функционирането на финансово-банковите системи на тези страни бързо бе подключено към глобализирането на финансите в световен мащаб.
Настоящата криза като „пат”между два технологически фундамента на развитие
Начало на настоящата икономическа криза даде спукването на балона на пазара на ипотеки в САЩ през 2007г., то задейства взривяването на формиралия се към това време финансов супербалон, отразяващ несиметричността от обществена гледна точка на разделението на труда и създавания от него продукт във водещата в света американска икономика. Още от самото начало на кризата, базирайки се на виждането за нея като резултат преди всичко на „пазарен фундаментализъм” подробно анализирах генезиса и нейните социално-икономически аспекти и прояви в американската, световната и българската икономика [8]. Не по-малко важно е обаче да се анализира съвременната криза и в материално-технически и научно-технологически аспект, отново изхождайки от понятието „пазарен фундаментализъм”, което големият финансист и успешен предприемач Джордж Сорос [2] използва, за да дефинира доминиращата рефлексивна политика на финансовите власти след 80-те години като политика, третираща пазарите в качеството на автокорективни и прилагаща изключително монетаристични методи за въздействие.
След 1990г., развитието на американската икономика встъпи в информационната епоха: новият технологически фундамент на микроелектрониката и програмното осигуряване започна да доминира, ИКТ започнаха да проникват във всички нейни и на обществото пори, а равнището на информираност на отделния човек и компаниите достига небивала висота. Ключовите технологии на новата вълна все повече се обвързваха със сферата на обращение и преди всичко с борсовите и финансовите услуги. Получавайки от държавата достатъчно много кредитни ресурси, финансовите институти, на базата на все по-усъвършенстваното програмно осигуряване, започнаха все повече да прилагат схеми на изпреварващо финансиране. В тях като обезпечение на кредита се ползват още неполучени „очаквани доходи”. По тези кредити по правило се залагат акции на компаниите-кредитополучатели, като стойността на акциите непосредствено се свързва с величината на очакваните доходи, а размерът на кредита зависи от равнището на капитализация на компаниите. Тези схеми позволяват на предприемачите да започват нови проекти и поемат нови рискове, нечакайки да се откупят старите проекти. Това спомага за ускоряване темповете на НТП.
За да намалят своите финансови рискове, кредиторите прехвърляха все по-голяма част от кредитите си на други инвеститори чрез хеджиране на риска, най-вече чрез секюритизация на дълговете, т.е. чрез пускане и разместване на пазара на нови производни ценни книжа – деривати. Когато възможността за продажба и купуване от нови инвеститори се оценява като положителна, свързаните с даден проект финансови рискове се категоризират като приемливи, независимо от реалната ефективност на проекта. Всичко това доведе до рязко повишаване на интегралната икономическа неопределеност в ускореното реализиране на НТП. Но той, грубо казано, постоянно не успяваше да се откупи. Пораждаха се нови надежди за бъдещи доходи и стимулиране на изпреварваща динамика на дълговете спрямо реалния икономически ръст. Иновационният потенциал постепенно, но последователно се насочваше не към иновации, свързани с по-нататъшното проникване в структурата на материята и постигане на нови технологии с по-ниска енерго- и обща ресурсоемкост, а към такива, свързани със спекулативни ефекти от информационно превъзходство над конкурентите. Ориентирите за конкуренция в реалния сектор излязоха извън рамките на отрасловата иновационна политика – рационализацията на производството, качеството на продукцията и услугите, новите технологии за преработка на суровините и ресурсоспестяването.
Чрез информационно-комуникационните технологии за капитала в САЩ се създадоха условия, той, изпреварвайки конкурентите си, да може бързо да сменя формата си, т.е. да успява в реално време да се превъплъщава от едни активи в други. Тази свръхмобилност стана конкурентно преимущество на американския капитал и му позволи своевременно да намира и използва всякакъв род възможности, в това число спекулативни, независимо от това къде възникват. Нещо повече – съвременните компютърни програми позволяват да се „проиграват” уникални сделки за покупко-продажба на инвестиционни инструменти и изпреварвайки пазара, да се играе на моментната разлика между доходността от купуваните акции и лихвата по кредита, получен за тяхното купуване. Със специален софтуер „финансов робот” може денонощно легално да се сканира световната финансова система с оглед търсене на евтини кредити в едни зони и на изгодни финансови инструменти в други. Търсенето на приемливи варианти в тази посока започна да става с електронна скорост и да придобива глобален характер. В условията на глобализацията именно изпреварващото използване на съвременни ИКТ във финансовата сфера позволи на американската икономика да се специализира и силно изпревари другите в този кръг от услуги, предоставяни както на собствения, така и на чуждестранни капитали. Това съществено повлия върху международното разделение на труда.
С помощта на внедряването на ИКТ, финансовият бизнес в САЩ и водещите западни икономики постигна максимални преимущества пред държавния регулационен механизъм. Още в началото на 2000-те години много експерти изразяваха становище, че широкото използване от банките на компютърни технологии за секюритизация на дълговете поражда специфичен, синергитичен ефект и информационна асиметрия, които могат да дискредитират и дори да сринат пазара на ценни книжа. Именно неконтролираното нарастване на дълговете и многократното прилагане от финансовите власти на монетарни и фискални стимули за моментно спасяване на финансови институции, застрашени от фалити при текущите балони, станаха онези „критически технологии”, които от една страна осигуриха финансово-икономическо доминиране на Съединените щати, а от друга – доведоха до експлодиране на супербалона при сегашната криза. Дестабилизиращите последствия са изключителни както за американската, така и за световната икономика.
Структурната деформация на американската икономика и общество в резултат на „пазарен фундаментализъм” и „монетаристично яхане” на научно-техническите новости най-ясно личи от следните факти и показатели:
- Общият размер на неизплатените кредити в САЩ през 2008г. достигна 365% от БВП, в който процент не се включват широко употребяваните дериватни инструменти (при 250% през 1932г.) [2, стр.123];
- Рязко се влоши съотношението между показателите за средния годишен ръст на печалбата и работната заплата в частния сектор: за периода 2000-2007г. те са съответно 8,2% към 1%, докато за периода 1979-1990г. те са 2,6% към 1,7% [9];
- Печалбата на финансовия сектор в процент от общата печалба на всички американски корпорации нарасна от 14% през 1981 г. на 39% – през 2001г. и на около 50% през 2007г. [8];
- Дългът на домакинствата в проценти от разполагаемия личен доход нарасна от 66% през 1980г. на 91,1% през 2000г. и на 128,8% през 2007г. При това годишния реален медианен доход на домакинствата, отразяващ деловата активност (а в известна степен и реалния потенциал за платежоспособно потребителско търсене), в 2007г. спада под нивото на 2000г. [10];
- Стремително нарасна общата величина на американския дълг, който към 2008г. превиши 50 трилиона долара, или 90% от световния БВП. Дългът на федералното правителство за 2000-2008г. нарасна от 5,7 до 10,7 трилиона долара. Основни държатели на американски държавни облигации към началото на кризата са Китай (653 млрд. долара), Япония (585 млрд. долара) и нефтоекспортиращите държави [11]. С това световните дебаланси от капиталови потоци достигнаха критични предели, отслабването на привлекателността на американския долар като резервна валута се засили и назря необходимостта от по-бързо развитие на вътрешното потребление на страните с капиталов излишък (преди всичко Китай).
При такава ситуация мерките, които се предприеха от САЩ и повечето страни в света след 2007-2008г., въпреки разнообразието им, естествено се насочиха преди всичко към масирана държавна парична интервенция във финансовите институции – банки, ипотечни агентства, застрахователни компании и други. Ако не беше осигурено такова мощно държавно подкрепление, финансово-банковата система в повечето страни по света отдавна щеше да се срути с още по-тежки последствия от тези през 1929-1933г. Световната финансова система обаче остана в самата си същност нестабилна, понеже е изградена, по думите на Джордж Сорос, „на база на фалшивия предлог, че финансовите пазари спокойно могат да се ръководят сами” [2,стр.129], тоест без да се отчита при решенията изключителното неравновесие, в което се намира цялата социално-икономическа система. За това считам, че е нужен модел на функциониране и регулиране на съвременната икономика, по-добре обвързващ финансите с реалното производство, което, за разлика от глобално организираните финанси, се развива преимуществено в национални възпроизводствени вериги и контури.
Същевременно в момента в САЩ и водещите световни икономики усилено се формира ядрото от технологии и опитни производства на настъпващата нова дългосрочна вълна на развитие. Това ядро може да се сведе до нано-технологиите, клетъчните технологии и методите на генното инженерство.Преминаването от първата, началната фаза, формираща ядрото на новия технологически фундамент, към втората фаза на бърз растеж и масово тиражиране на новостите, се очаква в периода след 2015г., когато, според прогнозите на Научния фонд на САЩ, годишният оборот на пазара от такива базови иновации ще достигне 1-1,5 трилиона долара [12]. За широкото им прилагане трябва да се постигне и съответна готовност на социално-икономическата среда за формиране на нови високо ефективни възпроизводствени вериги около тях. Постигането на такава готовност е може би най-сложното предизвикателство пред властите и мениджърите във всички страни в стремежа за устойчиво развитие на националните и световната икономика.
В множество изследвания на водещи световни учени – Г. Менш, Д. Львов, С. Глазьев и др. [7];[13], дългите цикли на развитие се разглеждат под формата не на „късчета” от вълни, а на S-образна, или логистическа крива. Те фактически описват траекторията на жизнения цикъл на технологическия фундамент на производството (бел.2). На завършващия етап на предишния технологически фундамент възниква нов, а прехода от един жизнен цикъл към друг се характеризира с „технологически пат”, т.e. закономерна пауза в постъпателното развитие на икономиката, време за структурно преустройство. Сегашният пат по същество е на границата между фундамента от технологии на микроелектрониката и програмното осигуряване и този на нано-технологиите, клетъчните технологии и методите на генното инженерство. Предишният фундамент се градеше на достиженията на микроелектрониката в управлението на материалните процеси на „микронно” равнище, а сегашният фундамент – на използването на посочените по-горе базови иновации, опериращи на равнището на една милиардна от метъра. На новото нано-равнище се създава възможност да се променя молекулярната структура на веществото, да му се придават целесъобразни нови свойства, да се прониква и променя клетъчната структура на организмите. Разликата между двата технологически фундамента на производството по същество е в дълбочинното проникване на технологиите в структурата на материята и мащабите на обработка на свързаната с това информация. От тук е различна и ролята им за ефективността и устойчивостта на процеса на развитие. Днес кризата на фондовите пазари, спадът на производството и ръстът на безработицата се идентифицират от много автори, на базата на конкретни статистически изследвания, като типични прояви на депресия по модела на дългите вълни при смяна на технологическия фундамент на производството [14].
Съвременната криза, едновременно с влошаването на инвестиционния климат и намаляване на разпространението на неефективни иновации, спомага за преориентиране на инвестициите към реални и свързани с научно-техническите тенденции активи. Затова, в редица икономики в света (не само водещите) се наблюдава тясна взаимосвързаност на мерките за изхода от депресия с такива по създаването и разширяването на елементи от новия технологически фундамент. Изпреварващотоусвояване на ключови производства, свързани с нано-технологиите, клетъчните технологии и методите на генното инженерство ще даде възможност на иновативните икономики да получават интелектуална рента в глобален мащаб и за сметка на нея да финансират по-натъшното разширено възпроизводство на новия фундамент. В такива ситуации за всяка страна е много важно ясно да формулира своя национална стратегия. Тя трябва да отразява реалните ú възможности за ускорено развитие на гребена на новата дългосрочна вълна на икономически растеж на базата, първо на бързото формиране на опитни производства, свързани с ключови иновации, и второ – на модернизация на отрасли, които разпространяват технологическия фундамент и могат да се разглеждат като носещи производства на вълната.
Известният руски учен акад.С.Ю.Глазьев [15] разглежда като такива носещи производства информационно-комуникационния сектор; електронната, атомната и електротехническата промишленост; фармацевтичната промишленост; слънчевата енергетика; ракетно-космическата промишленост; авио- и приборостроенето; клетъчната медицина; семевъдството и други. Сред носещите в новата вълна, той включва и редица водещи отрасли от предишната вълна, сред които: образованието, здравеопазването (чиято ефективност ще нарасне многократно с използването на клетъчни технологии и методи за диагностика на генетични болести), селското стопанство (използващо достиженията на молекулярната биология и генното инженерство), а също химико-метеорологическия комплекс, строителството, авто- и корабостроенето (които широко ще използват създаваните нови материали с предварително зададени свойства). Към всичко това бих добавил като по-общо приоритетно направление и „пълномащабните технологии на виртуалната реалност”. Големият въпрос е - какви ще бъдат нашите приоритетни технологии в тези области, какво ще правим ние, което не умеят другите?
Изходът
Системно погледнато, в световното стопанство капитали за повишаване на икономическата активност на основата на новия технологически фундамент има. Нужно е обаче, от една страна, преобразуване на световната финансова система в посока на развитие и по-добро съчетаване на глобалните, регионалните и националните регулатори, а от друга – такова преустройство на националните финансово-банкови институции, което да ги направи способни да управляват финансовите си дебаланси с осигуряване на рационално равнище на спестявания и на инвестиционна активност.Такова преустройство обаче, при посочените по-горе дисбаланси, не може да не доведе до намаляване на ръста на потребление и промяна в спестяванията и държавните разходи във водещата световна икономика – американската, с възможно изостряне на социалните конфликти и отслабване на геополитическите амбиции. Така че изходът от глобалната криза в значителна степен зависи от това доколко САЩ ще се окажат способни на такова преустройство.
Заплахите за устойчивостта и по-нататъшното развитие на световната икономика, в т.ч. на САЩ и другите водещи в икономическо отношение страни, оказаха силно въздействие върху властите от Г-20, които още през Ноември 2008г. приеха безпрецедентна за периода на „пазарния фундаментализъм” „Декларация за финансовите пазари и световната икономика”. Тя изразява общо желание страните да обединят своите усилия за коригиране действията на пазарните сили и засилване ролята на държавите в новите сфери на дейност, пораждани от научно-техническия прогрес. Ще бъде неточно да цитирам една или друга част от системно разработената „Декларация”, тъй като мога да изкривя нейното комплексно значение – важно е мерките да бъдат изпълнени. Без преувеличение може да се каже обаче, че появяването на „Декларацията” и решенията от следващите срещи на Г-20 свидетелстват не толкова за отричане на либерализма от страна на прагматизма, колкото, че се поставя началото на нова икономическа парадигма на ХХI век. Изходен момент на набелязаното са устойчивостта на световното стопанство и стабилността на развитие на националните икономики като гаранция за правата и свободите на гражданите. Общонационалните интереси определят формата за реализиране на частните интереси. Колкото повече пазар, толкова повече е нужно регулиране от страна на държавите, толкова повече е отговорността им за векторите на икономическо и социално развитие на страните и регионите.
Сложно е да се прогнозират конкретните промени, които постепенно следва да настъпват в духа на „Декларацията”, още повече, че с отслабване на някои от проявите на кризата, неизбежно се засилва и сблъсъкът на стопанската практика с „пазарните фундаменталисти”. Очертават се обаче няколко посоки на активност, които е важно да бъдат отбелязани:
- Обсъждат се мерки за преобразуване на международната валутна система, чрез разширяване на валутите, включени в специалните права на тираж, включително с китайския юан. Тези права ще позволят да се постигне целенасочено международно кредитиране в посоки, където кредитите са най-необходими, а богатите страни, които не се нуждаят от допълнителни резерви, да прехвърлят дялове на нуждаещите се страни. Това същевременно би позволило на долара да възстанови частично позицията си на предпочитана резервна валута, а на китайската икономика – да продължи възхода си като нов двигател в ръста на световното потребление.
- Активно се дискутира цялостно преобразуване на международната валутна система чрез въвеждане на наднационална световна резервна валута под контрола на световната икономическа общност, като за преходна мярка се предлага система от няколко регионални резервни валути при съответна реорганизация на МВФ и Световната банка. Тази идея се поддържа както от лидери на редица страни (напр. Н. Назърбаев), така и от редица икономисти със световно име, в т.ч. Нобелови лауреати по икономика (напр. „бащата” на еврото Р. Мандел) [16]. Смятам, че сериозността и остротата на предлаганото цялостно преустройство все още не се осъзнава от всички като изключително сложен проблем на преразпределение на икономическата власт между страните-лидери и затова е по-трудно осъществимо (особено чрез бърза реализация) при съществуващите разделения на труда и тенденции в научно-техническото развитие.
- Предлага се установяване на по-ясни и прозрачни правила за регулиране на пазара на сложни (вторични) финансови инструменти със създаване на контролирани площадки, например под формата на клирингови палати, където да се осъществява борсова търговия. Това ще касае преди всичко пазара на кредитни суапи. Същевременно, често се обсъжда и необходимостта от въвеждането на допълнителни данъци за определени спекулативни сделки.
- Обсъждат се мерки за намаляване на възможностите за изкуствено надуване и сваляне на цените на енергоносители (нефт), чрез тяхното периодично преразглеждане и фиксиране въз основа на по-добро балансиране на интересите на производители и потребители.
- Създават се нови финансови инструменти или се предлага връщане към изпитани преди инструменти, на базата на усъвършенстван мониторинг върху предлагането на парични средства и върху достъпа до кредити в зависимост от настъпващи промени в настроението на пазара и от потенциални дисбаланси.
- Обсъжда се намаляване на универсалността и връщане към по-добра специализация в дейността на банките и другите финансови институти, например по-добро разграничаване между инвестиционните и търговските банки с отделяне на търговията със собствени инструменти на различни пазари.
- Разширява се действието на различни регионални финансови инструменти в пространства, които са достатъчно еднородни и близки по развитие от социално-стопанска гледна точка (например Еврозоната). В последно време тази специфична тенденция в процесите на глобализация се засилва – в света действат над 30 интеграционни групировки от различен формат и се реализират около 80 регионални търговски споразумения.
- Предприемат се мерки за по-добро обвързване на бюджетно-фискалната политика с банково-паричната политика в регионално-национален аспект (бел. 3). Свидетелство за това е активизирането на усилията по въвеждането на правила за дългосрочна финансова устойчивост на равнище държави и регионални съюзи (под формата на „пактове”, „бордове” и т.н.). При съвременната нестабилност обаче, те могат да бъдат успешни само ако създават възможност както за по-добра бюджетна дисциплина в годишен план, така и за нужните в дългосрочен план по-добър бизнес-климат и инвестиционна активност.
- Разширява се държавната подкрепа за актуални образователни програми, за стимулиране на заетостта, за пенсионните и здравно-осигурителните фондове и гарантирането на влоговете. Внедряват се нови форми на контрол на обществото върху качеството и ефективността на програмното бюджетиране и проектния мениджмънт при провеждането на различните политики на властта в социалната област и екологията.
Разгледаните направления и пакети от мерки, в обсъждането на редица от които имах възможността непосредствено да участвам на международни форуми, не изчерпват системното преобразуване, от което се нуждае функционирането и регулирането на пазарната икономика днес. По всяко от тях са нужни допълнителни изследвания и моделиране, особено в контекста на конкретните национални икономики. Смятам обаче, че те добре разкриват логиката и насочеността на промяната, която днес се очертава в системата на пазарната икономика. Така както след Великата депресия пазарната икономика излезе от кризата чрез модела на държавно регулиране от позициите на дългосрочно научно-техническо и социално развитие, така на съвременния етап може да се очаква по-нататъшно развитие на този остарял модел съобразно новите реалности катомодел на регулируема пазарна икономика от глобално-регионален характер. Това, още веднъж би потвърдило общата закономерност за спиралообразно развитие на човешкото общество, доказваща неизбежното остаряване и смяна на всеки водещ модел на развитие с предшестващ го модел, но вече съобразен с новото историческо равнище.
Бележки:
1: След Й. Шумпетер в икономическата наука базови (първични или радикални) иновации се наричат тези, които създават основите за появяване и образуване на нови отрасли, пазари и нови видове професии. Те откриват ново поле за човешката дейност [7].
2: Някои автори вместо понятието „фундамент” използват понятието „сектор”, но то не отразява достатъчно добре клъстерния характер на явлението и неговата роля като локомотив на растежа.
3 По-подробно за изкуството на баланса между двете политики [17]
Източници:
[1] John Hicks, Value and Capital, 1939;
[2] Джордж Сорос, „Лекциите на Сорос в Централноевропейския университет”, С., Сиела, 2010;
[3] М. Хазин, http: / worldcrisis.ru/crisis, 22.09.2010;
[4] John Keynes , The General Theory of Employment, Interest and Money, 1936;
[5] Dumenil, Gerard and Dominique Levy, Capital Resurgent: Roots of the Neoliberal Revolution. Cambridge and London: Harvard University Press, 2004;
[6] Milton Friedman, “The Optimum Quantity of Money”, 1969 и др.;
[7] Й. Шумпетер, „Теория экономического развития”, М., изд. Прогресс, 1982;
[8] Р. Георгиев, „Кризата изисква системна промяна”, С., 2010;
[9] U.S. Bureau of Economics Analysis, 2008, таблица 1.14 и 1.1.4 (www.bea.gov);
[10] U.S. Bureau of Economics Analysis, 2008, таблица 2.1.; Federal Reserve System, таблица 2.100 (Бюро за икономически анализ www.bea.gov; Федерална Резервна система www.federalreserve.gov);
[11] www.vedomosti.ru – Электронное бизнес-издание совместно с „The Wall Street Journal“ и „Financial Times“, 19.11.2008;
[12] http://www.kapital-rus.ru/strateg_invest/element.php?ID=5863;
[13] С.Ю. Глазьев, „Теория дългосроного технико-экономического развития”, М., ВлаДар, 1993;
[14] П.Ф. Андрукович, Долгосрочная и средносрочная динамика индекса Доу-Джоунса // Проблемьi прогнозирования, No.2, 2005;
[15] С.Ю.Глазьев, Мировой экономический кризис как процесс замещения доминирующих технологических укладов, сп. „Вопоросьi экономики”, No.3, 2009;
[16] Астанинский экономический форум I-IV, 2008-2011г. (www.aef.kz)
[17] Р.Георгиев, „Паричната политика като изкуство на баланса”, С., 2004
Статията е част от бр. 4/2011 на сп. „Геополитика“,
04.2011
