Екскметът на Москва е а София по лична покана
- От колко дни сте в България, г-н Попов?
- Всъщност тук съм на частно посещение. Бях 10-ина дни на почивка на вашето Черноморие, в Слънчев бряг. Дойдох наистина да почивам, а не да правя политика и затова не вдигнахме голям шум с моето посещение.
- С кого все пак имахте срещи тук?
- Аз съм тук по лична покана на моя приятел Румен Георгиев, който е председател на вашия социалдемократически клуб „Европа“. Срещнах се с лидерите на няколко социалдемократически организации, сред които и БСДП на д-р Дертлиев. Може би непосредствено преди заминаването ще имам среща с Гиньо Ганев, както и с няколко бизнесмени. Съжалявам, че няма да мога да се видя с президента Желев, защото той е в Казахстан. Имам много добри спомени от срещата с него миналия път, когато бях тук.
- А защо точно с БСДП се срещнахте? Вие социалдемократ ли сте но убеждение?
- Не. Имаше един такъв етап от еволюцията на моите възгледи, но той отмина. Трябва да ви кажа, че когато аз, Елцин и Собчак напускахме КПСС, ние бяхме предложили тази гигантска организация да се раздели на две крила — комунисти и социалдемократи. Дори не искахме това да са две партии, а просто фракции, и тогава нямаше да напуснем партията. Но това не стана, не ни го разрешиха. И тогава ние напуснахме.
Иначе смятам, че социалдемокрацията има база и социален слой в Русия. У нас например профсъюзите винаги са били със социалдемократическа насоченост. Те по същество дори са били повече социалдемократически, отколкото синдикални организации. А сега какво стана? В момента социалдемократите и профсъюзите ни са на двата полюса на политическия спектър.
Колкото до днешните ми убеждения, аз бих се характеризирал като либерал-демократ. Така че не социалдемократическа носталгия е повод за среща с БСДП. Аз приемам срещи с всякакви партии и организации, защото от това винаги има полза.
- Ще се опитате ли за този кратък срок у нас да създадете някаква форма на сътрудничество между вашата партия и наши организации?
- Аз не съм председател на партия. Лидер съм на едно движение с центристка насоченост, което се нарича Руско движение за демократически реформи. В него влизат представители на няколко партии. Естествено бих искал да създам контакти за сътрудничество тук. За това има няколко основания. Първо, ние имаме общи интереси за изработване на концепция за националната сигурност, пре-димно заради развитието на националния въпрос. Вижте как се разпадна СССР, Югославия, проблеми имат дори испанците с баските и каталонците, италианците и кой ли не. Но това не може да продължи вечно. Второ, ние имаме общи икономически интереси, защото решаваме сходни проблеми на прехода. Аз дори в Слънчев бряг видях, че там още не е Италия и Испания с техните курорти, но това рав-нище напълно задоволява средния руски турист. Така че има поле за сътрудничество.
И последно, трябва да отчитаме все пак и историческите и социално-културните връзки между нашите народи. Те ту се усилват, ту отслабват, но от тях не можеш да се скриеш. Та на нас дори не ни е нужен преводач, за да разговаряме.
Така че аз съм за тези засилени контакти. Но що се отнася до интеграция и крупни проекти, мисля, че е още рано. За целта е нужно първо да има надеждни гаранции — и държавни, и политически. Иначе се създава възможност един от двамата партньори да бъде онеправдан. Затова аз предпочитам инициатори да са не политически сили, а съюзи и сдружения, било то на предприемачи, на учители или църковни. Макар че нашата руска църква се оказа много консервативна. Тя все още си мисли, че хората като в XVII век ще стоят по 4-5 часа в църквата, вместо да гледат телевизия.
- Вие сте един от видните икономисти на Русия. Какво мислите за рублевата реформа, предприета от Централната руска банка?
- Тя ме изненада в България и мога да съдя за нея само от информацията, която имам тук. Оставам с впечатлението, че това не е старателно разработена концепция. Може би е опит да се оправдаем пред Международния валутен фонд или някоя друга финансова институция и да демонстрираме дейност, тъй като не успяхме да изпълним обещанията си пред тях и да намалим бюджетния дефицит.
А може да е налице и още по-примитивен вариант — да се прави просто с цел да се отвлекат хората от проблемите в страната. С други думи, вместо да мислиш за избори, бягай да се редиш на опашка пред банката. Понякога парламентът и президентът мислят удиви-телно еднакво в това отношение, колкото и голяма да е конфронтацията между тях.
А ако все пак зад рублевата реформа стои някаква идея, то това е порочна идея. Тя излишно нагнетява конфронтацията между Русия и другите републики от ОНД. Те се откъсват все повече от нас.
- Какви са вашите отношения сега с президента Елцин?
- Нормални отношения на хора, които се борят за едно и също дело, и нормално отношение на хора, всеки от които държи на своята гледна точка. Но аз не харесвам това, което става между него и председателя на парламента Хазбулатов. Те ми приличат на играчи на футболното игрище, които не се стараят да вкарват голове, а се надиграват някъде на тъчлинията.
- Защо бяхте сменен от поста кмет на Москва, г-н Попов?
- Аз бях избран за кмет с избори. А си подадох оставката сам, защото не бях съгласен с политиката, провеждана от правителството на Егор Гайдар. Но държа да кажа — против мен нито тогава, нито сега никакви обвинения в корупция не е имало. Няма и никакво заведено дело или прокурорско разследване. Причините за оставката ми бяха чисто политически.
- В Русия позволено ли е партиите да се занимават с бизнес?
- На практика всички го правят. Но това довежда до ненормални неща. Аз например забраних нашето движение да се занимава с такава дейност. Защото няма нищо по-лесно от това да вземеш един бизнесмен, да го изпратиш с някое примамливо полузаконно предложение в партията на Руцкой например и след половин година да извадиш престъплението на бял свят. Затова считам, че все пак държавното финансиране на партиите е по-добрият вариант.
- С какво друго се занимавате освен с политика?
- Президент съм на Международния университет в Москва. Също така президент съм и на Международния съюз на икономистите, на който вицепрезидент е г-н Румен Георгиев. Дълго време в рамките на Руското движение за демократически реформи се занимавах с разработването на нов проект за конституция и съм горд, че успяхме да го направим. За жалост не можахме да прокараме идеята за Учредително събрание. У вас това се нарича Велико народно събрание.
В последно време се занимавам много с история, предимно с въпросите по ликвидирането на многопартийността в Русия след Октомврийската революция.
ГЕОРГИ КАДИЕВ
Статията е част от в. 24 часа,
31 юли 1993 г.